Р Е Ш Е Н И Е №
гр.***, 18.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, II гр.
състав в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Х.като
разгледа докладваното от съдия ДИЛОВА гр.дело
№ 8875 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делба ІІ фаза.
С влязло в законна сила решение,
съдът е допуснал извършването на съдебна делба на основание чл. 34 от ЗС между В.Н.Д. ЕГН ********** и М.Н.М. ЕГН ********** върху следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** , с адрес на имота гр. ***, ***, попадащ в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение, жилище,
апартамент , брой нива на обекта : 1, с площ
площ 89 кв.м., при съседни на същия етаж ***,
под обекта- няма, над обекта ***.1.4 ,ведно с прилежащата му маза с площ ***, а
по нотариален акт ***, на първи етаж, находящ се в гр. *** в жилищната сграда на комплекс „***, с
изложение запад- север, с площ 89 кв.м., състоящ се от две спални, дневна,
кухня, баня, клозет, при съседи – от долу маза, отгоре ***, от юг ***, от изток-
стълбище, от запад и север- двор , ведно с избено помещение във вътрешната
страна на мазето, с площ *** при съседи : ***, *** и коридор, както и таванско помещение за общо
ползване от 142 кв.м. при съседи от четири страни двор, ведно с 1/36 ид. ч. от общите части на сградата и 1/152 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя,
съставляващо *** по плана на гр. ***, при съседи *** и ДВОРНО МЯСТО от *** , съставляващо *** по плана на с. *** , с
неуредени сметки за 10 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на
един етаж , застроена върху 3*** и селскостопански постройки. Съдът е постановил делбата на апартамента да се при два равни дяла, по
един за В.Д. и М.М., а делбата на дворното място при
три дяла, от които един за ищцата и два за ответника.
Във втората фаза на делбата съделителите не са направили искания за възлагане.
Ищцата е предявила против
ответника иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр.
чл. 31 ал.2 от ЗС за сумата 250 лв представляваща
обезщетение за лишаването и от ползване на ½ ид.ч.
от апартамента допуснат до делба, считано от
датата на завеждане на исковата молба- 29.11.2016г. до 12.10.2017г. и по
250 лв месечно
считано от датата на подаване на молбата 12.10.2017г. до прекратяване на
съсобствеността
Ответникът е предявил против
ищцата иск по сметките за сумата 5000 лв,
представляващи извършени подобрения в делбения имот-
апартамент, с които се е увеличило наследството на наследодателката
П.П.М., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2017г., както и 216,79лв представляваща половината от
платените данъци за имота за периода 2011-2016г., сумата 224,61 лв представляваща половината от платената такса битови
отпадъци за периода 2011.2016г. и за сумата 320 лв
представляваща половината от платените разноски за погребението на наследодателката.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От заключението на ВЛ по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че действителната
пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот- апартамент е 85 178 лв.
Стойността на един дял е 42 589 лв., а действителната пазарна цена на
недвижимия имот – дворно място е 3 591 лв, стойността на един дял е 35914 лв. ВЛ е дало заключение, че и
двата имота са неподеляеми. По отношение стойността
на недвижимия имот- апартамент е допусната тройна съдебно- оценителна
експертиза, като ВЛ са дали заключение, че стойността на недвижимия имот е
67 700лв, а стойността на един дял е 33850 лв.Съдът кредитира заключението
на ВЛ, като по отношение стойността на недвижимия имот- апартамент кредитира
заключението на ВЛ на тройната съдебно-оценителна експертиза, като вярно,
обективно и компетентно.
Страните не са направили искане за
възлагане на недвижимия имот- апартамент. Двете основни правила са за съставяне на разделителния протокол са-
право на дял в натура произтичащо от чл. 69 ал.2 от ЗН и равноправие на
страните. По силата на чл. 69 ал.2 от ЗН всеки съделител
може да иска своя дял в натура доколкото това е възможно. Разпределението във
втората фаза на делбата става по два начина: чрез теглене на жребий, когато се
съставя, предявява и обявява за окончателен протокол за разделителен протокол и
след влизане в сила на решението по чл. 344 ГПК се тегли жребий, а така също и
чрез отреждане на дялове, от съда, респективно чрез възлагане на неделимия имот
по реда на чл. 34 ГПК. Тегленето на жребий е принципен метод за разпределението
на делбените имоти при определени от закона случаи, а
другите способи са изключения. Но и на двата способа се гледа еднакво, тъй като
при недвижимите имоти рядко се получават равни дялове, за да може да се тегли
жребий, какъвто не е и настоящият случай. В разпоредбата обаче на чл. 353 ГПК е
казано, че съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на
дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Счита
се, че е невъзможно теглене на жребий, когато дяловете на съделителите
са неравни, а и имотите, предмет на делбата, се различават съществено един от
друг по площ, обем и стойност. Неудобството за теглене на жребий обикновено се
счита, че е налице, когато някой от съделителите,
който е държал имота преди делбата, е извършил някакво по-значително
подобрение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че делбата
следва да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределение на
недвижимите имоти между съделителите и тъй като в
недвижимия имот- апартамент е живял ответникът, извършвал е подобрения в него,
няма данни по делото той да притежава друг
жилищен имот в гр. ***, поради което следва да получи в дял самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *** , с адрес на имота гр. ***, ***, попадащ в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение, жилище,
апартамент , брой нива на обекта : 1, с площ
площ 89 кв.м., при съседни на същия етаж ***,
под обекта- няма, над обекта ***.1.4 ,ведно с прилежащата му маза с площ ***, а
по нотариален акт ***, на първи етаж, находящ се в гр. *** в жилищната сграда на комплекс „***, с
изложение запад- север, с площ 89 кв.м., състоящ се от две спални, дневна,
кухня, баня, клозет, при съседи – от долу маза, отгоре ***, от юг ***, от
изток- стълбище, от запад и север- двор , ведно с избено помещение във
вътрешната страна на мазето, с площ *** при съседи : ***, *** и коридор, както и таванско помещение за общо
ползване от 142 кв.м. при съседи от четири страни двор, ведно с 1/36 ид. ч. от общите части на сградата и 1/152 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя,
съставляващо *** по плана на гр. ***, при съседи ***, като бъде осъден да
заплати на съделителката В.Д. за уравнение на дела и
сумата 33 850 лв. Недвижимия имот- дворно място от ***, съставляващо *** по плана на с. ***, с
неуредени сметки за 10 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на
един етаж , застроена върху 3*** и селскостопански постройки следва да получи съделителката В.Д., като бъде осъдена да заплати за
уравнение на дела на М.М. сумата 7 183 лв.
По този начин съобразно правата на съделителите в
съсобствеността всеки от тях ще получи реален дял от делбените
имоти съответстващ максимално на стойността на дела му.
По исковете по сметките.
Във втората фаза на делбата ищцата
е предявила против ответника иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31 ал.2 от ЗС за сумата 250 лв
представляваща обезщетение за лишаването и от ползване на ½ ид.ч. от апартамента допуснат до делба, считано от датата на завеждане на исковата молба-
29.11.2016г. до 12.10.2017г. и по 250 лв месечно считано от датата на подаване на молбата
12.10.2017г. до прекратяване на съсобствеността .
Видно от заключението на ВЛ по
назначената съдебно-икономическа експертиза е, че обезщетението за ползване на
½ ид.ч. на процесния
недвимижим имот- апартамент е в размер на 200лв
месечно.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС
предвижда, че когато общата вещ се ползува само от
някои от съсобствениците, те дължат на останалите обезщетение за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване.По делото не са представени
доказателства, че ищцата е поканила ответника да и заплаща обезщетение за
ползването, а искането е заявено в исковата молба, поради което съдът приема че
исковата молба има характер на покана. По делото са разпитани като свидетели ***
и ***ристова. Свидетелките твърдят, че ответникът
ползва една стая в жилището плюс кухнята, а ищцата има ключ от имота и ходи там.Според свидетелката *** след
смъртта на майка им ищцата е посещавала имота, защото е взела неща, които е
занесла за да се ползват от майката.Свидетелката Ю.Х.твърди, че след смъртта на
майката на страните ответникът ползва една стая и кухнята, а другите стаи не са
отопляеми. Свидетелката твърди, че ищцата има ключ от имота и го е посещавала
след смъртта на майка и, както и че никой не и пречи да посещава имота, а
ответникът не е сменял бравата. Св. З.К.и А. М.пред съда твърдят, че ищцата е
имала ключове от външната врата на блока, но след смъртта на майка и, бравата
на входната врата на апартамента е
сменена и тя не е могла да влезе в апартамента. Съдът не кредитира показанията
на свидетелите т М.и К.. На първо място от показанията на св. З.К.се
установява, че тя и ищцата са отишли около седмица след смъртта на майка и за
да вземат вещ от апартамента и ищцата не е могла да влезе тъй като според нея е
бил сменен патрона. Същевременно през м. април следващата година св. М.отишла
заедно с ищцата до апартамента и ищцата била изненадана, че не може да отключи
апартамента, а както свидетелката заявява ищцата е била уплашена. Следователно,
ако през м. септември ищцата е установила, че бравата на апартамента на брат и
е сменена, то няма как ищцата да е изненадана, ако брат и не и е предоставил
ключ през м. април тя да се изненадва или да се уплаши от това, че не може да
влезе в апартамента. В съдебно заседание на
ищцата е заявила, че ключовете от апартамента са и предадени на
09.12.2017г.Ищцата е заявила това искане в исковата молба, поради което съдът
приема, че от момента на връчването на ответника му е отправена писмена покана
за заплащане на претендираното обезщетение. По делото
не са представени доказателства за отправена покана преди този момент. Съдът
намира, че претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за ползване на
имота е неоснователна и недоказана, тъй
като по делото не се доказа ответникът да е ползвал апартамента в по-голям обем
отколкото права има или да и пречи да влезе и ползва нейната идеална част след
смъртта на майка им. С оглед на изложеното предявения иск с правно основание
чл. 31 ал.2 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По предявения от ответникът ищцата иск по
сметките за сумата 5000 лв, представляващи извършени
подобрения в делбения имот- апартамент, с които се е
увеличило наследството на наследодателката П.П.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.11.2017г.
Разпоредбата на чл. 12, ал.2 от ЗН установява, че
сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, има право да иска при
делбата това увеличение да се пресметне в негова полза, като увеличението може
да се даде в имот или в пари. В настоящия случай съделителя
М.М. е поискал
ответницата да му заплати сумата 5000 лв . От правна
страна, съдът приема, че са налице предпоставките за предявяване на иска
по чл. 12, ал.2 ЗН, именно - претендиращият
има качеството на наследник, наследникът е допринесъл за увеличаване на
наследството, приживе на наследодателя и
не е бил възнаграден по друг начин. Ответникът твърди, че за приживе на наследодателката и без противопоставяне на останалите
съсобственици е поставил ПВЦ дограма в стаите и терасата, поставени са външни
щори, ремонтирана е тоалетната с подмяна
на тоалетната чиния, поставени са фаянсови плочки в кухнята на работния плот,
поставени са фаянсови плочки на терасата , направена е вътрешна изолация на
терасата с положена мазилка, направена е външна изолация на таван и стена от спалнята с фибран,
гипсокартон и ПВЦ плоскости, подменена е ел.
инсталация в банята, подменени са водомери за топла и студена вода, смесител,
подменена е ВиК инсталация, сменен е радиатор, както
и за сумата 216,79лв представляваща половината от платените данъци за имота за
периода 2011-2016г., сумата 224,61 лв представляваща
половината от платената такса битови отпадъци за периода 2011.2016г. и за
сумата 320 лв представляваща половината от платените
разноски за погребението на наследодателката.
От
показанията на св. С. Ц.се установява, че някои от ремонтните работи са
извършени от ответника през 2013-2015г. преди майка му да се залежи- тогава е
сменена дограмата, ВиК ремонтни работи и
инсталация в банята, сменена е тоалетната чини, изолация в някои от стаите.
Свидетелката твърди,че знае от майката на ответника, че разходите за ремонта са
поемани от него. Св. Л.В.в показанията си пред съда твърди, че е ходила в
имота, и са подменени дограмата на прозорците, подменени са плочките в кухнята
и терасата, сменен е плота в кухнята и плочките на стената, Свидетелката
твърди, че сумите за ремонта са давани от ответника, а от майката на страните знае, че ищцата няма
възможност тъй като има тежко семейно положение. Според свидетелите майката на
страните им е казвала, че ищцата знае за извършваните ремонти.
От заключението
на ВЛ по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че част от подобренията представляват необходими
разноски и са свързани с поддържането на имота. ВЛ е дало заключение, че
стойността на извършените СМР в имота възлиза на 9 788,81 лв, от които материали 7195,02 лв
и труд 2 583,79 лв.ВЛ е дало заключение, че за част от подобренията на
стойност 583 лв представляват необходими разноски, а
другата част е подобрила неговата евергийна
ефективност, като е увеличила пазарната му стойност с 9 195,24 лв, от които 6898,12 лв материали
и 2297,12 лв- материали.
При този
иск за размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът
в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество. Ищцата- ответник по иска е възразила, че през
цялото време ищецът е разполагал с дебитната карта на майка им и от там е
ползвал средства. Предявилият такава претенция съделител
следва да установи само визираните в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН предпоставки, но не и да
установява отрицателния факт, че наследодателят не е участвувал
в извършването на подобренията с труд и средства. В този смисъл е и практиката
на ВКС - Решение № 516 от 24.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 188/2004 г., I г. о.,
в което е прието, че задължението за представяне на доказателства за
изключителния принос на съделителя, предявил иск
по чл. 12, ал.2 ЗН въвежда допълнителна
предпоставка за основателността на претенцията, каквато законът не изисква. В
цитираната хипотеза ВКС е уважил изцяло предявения иск по чл. 12, ал.2 ЗН, въпреки че безспорно по
делото са били събрани доказателства, че наследодателят е получавал в периода
на извършване на подобренията значителни доходи. Решението е обосновано, че
указването в тежест на ищеца, предявил иска по
чл. 12, ал.2 ЗН да представи доказателства за изключителния си принос
при извършване на подобренията въвежда допълнителна предпоставка за
основателността на така предявената претенция, каквато законът не съдържа. За
доказване на това обстоятелство е ангажирал свидетелските показания на св. Ц.и
Вълчева, както и са представени фактури и стокови разписки за извършените подобрения
в имота, както и с каква стойност се е увеличила стойността на наследството.
Релевантно е увеличението на стойността на наследството, а не направените
разходи. От заключението на ВЛ е установено, че стойността на имота вследствие
на извършените от ответника М.М. подобрения в имота
се е увеличила с 9 195,24 лв, поради което ищцата В. Д.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 4596,12 лв, ведно
със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното и
изплащане , като за разликата до претендираната сума 5000 лв
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
искането за заплащане на ½ ид.ч. от платени от
ответника данъци за имота, такса смет и разноски за погребението на наследодателката на страните.
По делото
са представени квитанции, от която е видно, че на името на ***. е начислен и е
заплатен данък сгради за 2014г. в размер на 69,51 лв,за
2011г. сумата 47,33 лв, за 2016г. данък сгради и
такса битови отпадъци – 91,67лв, за 2013г. данък недвижими имоти и такса смет в
размер на 63,59 лв, за 2015г. сумата 69,51 лв за такса смет и данък недвижими имоти, за 2012г. сумата
63,59 лв за такса смет и данък върху имотите. От
представените доказателства не се установява дали ищецът по иска М. М. или
неговата майка са заплатили тези суми, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Освен това видно, от
По
отношение на останалите платени суми за данъци и такси, то те са начислени и
заплатени от тяхната наследодателка приживе, поради
което съдът намира, че претенцията за заплащане на сумата 216,79лв
представляваща половината от платените данъци за имота за периода 2011-2016г.,
сумата 224,61 лв представляваща половината от
платената такса битови отпадъци за периода 2011.2016г. предявения иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По иска
за заплащане на разходи за погребение на наследодателката.
По делото
е представена фактура, от която се установява, че М.М.
е заплатил сумата 550лв за траурни такси
и услуги, както и по сметка на Община *** сумата 90 лв
за изкопаване на гробно място и т.н. или общо платените разходи за погребението
на наследодателката на страните възлизат на 640 лв.,
поради което съделителката В.Д., следва да заплати на
ищеца сумата 320 лв представляваща направени от М. М.
разходи за погребението на общия им наследодател.
С оглед изхода на процеса страните
следва да заплатят държавна такса съобразно стойността на дяловете си по сметка
на ПлРС, както следва : М.М. в размер
1641,32 лв, а В.Д. 1497,64 лв. В.Д. следва да заплати
сумата 283,84 лв. върху исковете по сметките, а
М.М. следва да заплати сумата 100лв върху
отхвърлената претенция по исковете по сметките.
Страните претендират заплащане и на
направените от него деловодни разноски. Направените в делбеното
производство разноски за възнаграждения на вещи лица подлежат на разпределение
между съделителите съобразно дяловете им, а
разноските по присъединените искове подлежат на репариране в съответствие с
отхвърлената и уважена част от тези искове. В настоящето производство ищцата е
направила разноски за възнаграждение на вещо лице относно поделяемостта на имота в размер на 200лв. От тези разноски ответникът дължи половината, с оглед правата им на
собственост или сума в размер на 100 лв. Ищцата е направил и разноски за вещо
лице в размер на 80 лв. във връзка с претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС. С оглед
изхода на спора по този иск, ответникът дължи на ищеца съответна част от
разноските в размер на 100 лв, тъй като претенцията
по чл. 31 ал.2 от ЗС е отхвърлена. Ответникът
е направил разноски за ВЛ относно стойността
на имота в размер на 180 лв, поради което
ищцата следва да бъде осъдена да заплати ½ от тази сума или 90 лв, и за ВЛ по иска
по чл. 12 ал.2 от ЗН в размер на 120 лв, като с оглед
изхода на делото по тази претенция ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата 110 лв
или ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 200 лв представляваща направени разноски по делото. Направените
разноски за адвокатски възнаграждения не подлежат на присъждане в делбеното призводство.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 353 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти, както следва:
В.Н.Д. *** ЕГН ********** получава в дял и става собственик на недвижим имот :
ДВОРНО МЯСТО от ***, съставляващо *** по плана на с. ***, с
неуредени сметки за 10 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на един
етаж , застроена върху 3*** и селскостопански постройки на обща стойност
10 774 лв .
М.Н.М. *** ЕГН ********** получава в
дял и става собственик на недвижим имот :
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор *** , с адрес на имота гр. ***, ***, попадащ в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение, жилище,
апартамент , брой нива на обекта : 1, с площ
площ 89 кв.м., при съседни на същия етаж ***,
под обекта- няма, над обекта ***.1.4 ,ведно с прилежащата му маза с площ ***, а
по нотариален акт ***, на първи етаж, находящ се в гр. *** в жилищната сграда на комплекс „***, с
изложение запад- север, с площ 89 кв.м., състоящ се от две спални, дневна,
кухня, баня, клозет, при съседи – от долу маза, отгоре ***, от юг ***, от
изток- стълбище, от запад и север- двор , ведно с избено помещение във
вътрешната страна на мазето, с площ *** при съседи : ***, *** и коридор, както и таванско помещение за общо
ползване от 142 кв.м. при съседи от четири страни двор, ведно с 1/36 ид. ч. от общите части на сградата и 1/152 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя,
съставляващо *** по плана на гр. ***, при съседи *** на обща стойност 67700 лв.
ОСЪЖДА
В.Н.Д. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.М. *** ЕГН ********** за
уравнение на дела му сумата 7 183 лв., ведно със законната лихва от влизане на
решението в сила до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА М.Н.М. *** ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА В.Н.Д. *** ЕГН ********** за
уравнение на дела и сумата 33 850 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до
окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Д. *** ЕГН ********** против М.Н.М. ***
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр.
чл. 31 ал.2 от ЗС за сумата 250 лв представляваща
обезщетение за лишаването и от ползване на ½ ид.ч.
от апартамента допуснат до делба, считано от
датата на завеждане на исковата молба- 29.11.2016г. до 12.10.2017г. и по
250 лв месечно
считано от датата на подаване на молбата 12.10.2017г. до прекратяване на
съсобствеността като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Н.Д. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.М. *** ЕГН ********* сумата
320 лв представляваща
половината от направените от М. Н. М. разходи за погребение на общия им
наследодател П.П.М..
ОСЪЖДА на осн. чл.
12 ал.2 от ЗН В.Н.Д. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.М. *** ЕГН ********* сумата
4596,12 лв, представляваща сума с която се е
увеличила стойността на имота- апартамент, ведно със законната лихва считано от
30.11.2017г като за разликата до претендираните 5000 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.М. *** ЕГН
********* против В.Н.Д. *** ЕГН ********** иск
за сумата 216,79лв представляваща
половината от платените данъци за имота за периода 2011-2016г., сумата 224,61 лв представляваща половината от платената такса битови
отпадъци за периода 2011.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Н.М. *** ЕГН ********* да заплати по сметка
на ПлРС сумата
1641,32 лв представляваща държавна такса върху
размера на дела му, както и сумата 100 лв
представляваща държавна такса върху отхвърлените искове по сметките.
ОСЪЖДА В.Н.Д. *** ЕГН ********** за заплати по сметка на ПлРС
сумата 1497,64 лв. представляваща държавна такса върху размера на дела, както и
сумата 283,84 лв. върху исковете по сметките.
ОСЪЖДА В.Н.Д. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.М. *** ЕГН ********* сумата
200 лв представляваща направени разноски по делото
ОСЪЖДА М.Н.М. *** ЕГН ********* ДА
ЗАПЛАТИ НА В.Н.Д. *** ЕГН ********** сумата
100 лв представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: