Решение по дело №1873/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 724
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Боян Пенев Войков
Дело: 20234520201873
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Русе, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520201873 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Л. В., ЕГН: **********, с адрес ***,
против Електронен фиш за налагане на глоба, серия К 4808156, издаден от ОД
МВР – Русе за това, че на 04.05.2021 г., в 15,58 ч в гр. Русе, на път I-5 (Русе –
Велико Търново), в района на км 4+800 – бензиностанция „Приста Транс“,
посока на движение бул. „България“, при въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В-26, в населено място, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СА 0765 ТК, като е извършил
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, превишавайки с 21 км/ч разрешената
скорост за движение.
Жалбоподателят счита процесния електронен фиш за
незаконосъобразен, тъй като бил издаден при съществени процесуални
нарушения. Липсвало дата на издаването му, което възпрепятствало правото
на жалбоподателя да проследи сроковете за издаване на такъв документ по
чл. 34 ЗАНН, която норма намирала приложение в тази процедура, а това
обуславяло процесуалната му незаконосъобразност и предполагало отмяната
му. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се предвиждало допустима
1
максимална скорост в населено място от 50 км/ч, но в електронния фиш било
посочено, че разрешената скорост за движение била 80 км/ч каквато липсвала
в хипотезата за движение в населено място, още повече че нарушението е
било установено на път I-5 (Русе – Велико Търново), в района на км 4+800 –
бензиностанция „Приста Транс“, който бил част от Републиканската пътна
мрежа, т.е. посочената разпоредба не съответствала на фактическата
обстановка. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован по телефона, не
се явява и не се представлява. Същият депозира становище, в което не
възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие като е заявил, че
поддържа жалбата.
ОД МВР – Русе, редовно уведомени, не изпращат представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 02.10.2023
г., при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на
27.09.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4808156 е издаден от
ОД МВР – Русе за това, че на 04.05.2021 г., в 15,58 ч, в гр. Русе, на
първокласен път I-5 (Русе – Велико Търново), в района на км 4+800 –
бензиностанция „Приста Транс“, с посока на движение бул. „България“, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място е
управляван лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СА 0765 ТК, със
собственик жалбоподателя Л. Л. В., като при въведено ограничение с пътен
знак за движение в населено място от 80 км/ч е извършено нарушение по чл.
182, ал.. 1, т. 3 ЗДвП, като разрешената скорост за движение е била
превишена с 21 км/ч, при приспаднат толеранс от 3 км/ч. Нарушението е
установено със стационарно преносим уред за контрол на скоростта АТСС
СПУКС CORDON – M2 с № MD1197, на който е била извършена
метрологична проверка на 17.02.2021 г. със срок на валидност една година
видно от представения Протокол от проверка № 9-С-ИСИС/17.02.2021 г. на
БИМ, следователно техническото средство, с което е установено
нарушението, се явява метрологически годно.
2
Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, а именно териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното и заплащане, а цитираната във фиша
административнонаказателна разпоредба съответства на описаните в същия
белези на административното нарушение, поради което
административнонаказващият орган правилно е субсумирал релевантните за
административнонаказателното производство факти под правилната правна
норма.
За да бъде издаден електронен фиш, не е необходимо зоната на
извършване на контрол на режима на скоростта и видеозаснемане да бъде
обозначена с конкретен знак, който следва да бъде поставен по явен и лесен
за възприемане от водачите на ППС начин, тъй като в актуално действащата
нормативна уредба липсва такова законово изискване към контролните
органи.
Датата на издаване на електронния фиш не е част от задължителните му
и изискуеми по закон реквизити според чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, поради
което това не се явява порок във формата на административнонаказателния
акт. Наведените хипотетични твърдения за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН се
явяват неоснователни, доколкото в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г.
по т.д. 1/2013 г. на ОС на ВАС изрично се посочва, че производство по
издаване на електронен фиш е отделно от производството по установяване и
налагане на административни наказания с АУАН и НП. Електронният фиш е
приравнен на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Аргументът, че началото на производството по
издаване на електронен фиш се поставяло със заснемането на извършеното
нарушение посредством електронната система, което заменяло съставянето на
АУАН и имало същото правно значение, не се подкрепя от нормативната
уредба като извод, защото, ако самото заснемане бъде възприето като
съставяне на АУАН, то би следвало нарушителят да бъде уведомен за
3
извършеното заснемане и да му бъде дадена възможност да възрази срещу
него или срещу извършеното нарушение, каквито правни възможности
законодателят при издаването на електронния фиш очевидно не е предвидил.
Следователно самият факт на осъществено заснемане на превозно средство не
може да бъде приравнен на съставяне на АУАН, доколкото АУАН
представлява юридически акт, срещу който може да се възрази както при
съставянето му, така и в 7-дневен срок след това, както и да бъде поискано
събирането на доказателства. Извършването на заснемането представлява
фактическо действие, необходимо за издаването на електронен фиш, а
последният представлява юридически акт, който едновременно установява
нарушението и налага наказание на нарушителя. Поради тези съображения е
невъзможно да се използва методът на правната аналогия във връзка с
прилагането на сроковете по чл. 34 ЗАНН и спрямо издаването на
електронните фишове. Самият електронен фиш се отличава от наказателното
постановление не само по юридическата си природа, но и по реквизити, тъй
като с него едновременно се констатира административното нарушение и се
налага административно наказание, а формалните изисквания към
оформлението на същите се съдържат в два различни закона – ЗАНН и ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице
превишаване на разрешената скорост на движение от 80 км/ч/ в населено
място с 21 км/ч, като е била установена скорост на движение на процесното
ППС от 105 км/ч, от която на основание чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
отчетената грешка при скоростомери с измерена скорост над 100 км/ч следва
да се счита в рамките на 3%, които са били приспаднати от първоначално
определената скорост и е като последен резултат от измерването на
величината е прието превишаване със 101 км/ч. Приспадането е
законосъобразно, макар и неправилно в електронния фиш да е отразено, че се
приспадат 3 км/ч, а не 3% от измерената скорост, но това не засяга правото на
защита на наказаното лице, доколкото същото е по-благоприятно като
резултат, защото приспадането е закръглено в полза на нарушителя до по-
ниската стойност, а не до по-високата такава (105-3%=101,85).
Принципно правилно е становището на жалбоподателя, че съгласно чл.
21, ал. 1 ЗДвП ограничението за скоростта на движение на ППС в населено
място от категория В, към която няма спор, че управляваният собствен на
4
жалбоподателя автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СА 0765 ТК
принадлежи, е 50 км/ч. Това твърдение обаче е направено самостоятелно и без
да бъде отдадено значението на разпоредбата от следващата алинея, според
която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това
обстоятелство е било отразено в електронния фиш, където е посочено, че е
налице ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“. Според
представеното писмо от Община Русе в пътния участък, в който е установено
нарушението, ограничението на скоростта е 80 км/ч, за което има поставени и
налични пътни знаци В-26 и в двете посоки, като същите са част от
постоянната организация на движението и не са били извършвани промени.
Опровергани са твърденията, че макар и да е посочено нарушението да е било
извършено на републикански път I-5, което означавало, че местонарушението
не е в рамките на гр. Русе, тъй като в същото писмо на Община Русе е
посочено, че този пътен участък попада в обхвата на гр. Русе като населено
място, доколкото наличието на републикански път в рамките на
урбанизираната територия на населено място е допустима и възможна
хипотеза според Закона за пътищата (напр. по аргумент от чл. 30, ал. 2 ЗП).,
следователно класифицирането на един път като част от републиканската
пътна мрежа не означава, че участъци от него не могат да се намират в
територията на конкретно населено място.
С оглед гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден, а жалбата против него – оставена без уважение.
Предвид резултата по делото и липсата на изявление от представителя
на ОД МВР – Русе за присъждане на разноски такива не следва да бъдат
присъждани на нито една от страните.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К
4808156, издаден от ОД МВР – Русе, с който на Л. Л. В., ЕГН: **********, с
адрес ***, е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено на
04.05.2021 г. нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6