Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4258 08.11. 2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7209 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от С.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против А.Н.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45 във вр. с чл. 48, ал.
1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са
бивши съпрузи, чиито брак е прекратен поради развод преди 20 години. Със
споразумение по гр. д. № 106/2000г. по описа на PC - Асеновград, влязло в сила
на 05.02.2003г., двамата бивши съпрузи доброволно поделили имуществото,
останало след прекратяването на брака им, като ищцата получила в изключителен
дял собствеността върху Мансардно жилище, с площ от 52.60 кв.м., находящо се на
*-ти етаж от жилищна сграда с административен адрес: гр. ***, а от своя страна
ответникът А.Н.Х. получил Апартамент № *, с площ от 102.33 кв.м., находящ се на
*-ви етаж от същата сграда.
През 2005 г., посредством сключването на разпоредителна
сделка, обективирана в Нотариален акт № ***** на НКРБ, вписан в Служба по
вписванията - гр. А. с вх. peг. № *****, ищцата прехвърлила собствеността си
върху процесния имот на с. на страните - Н.А. Х., ЕГН **********.
Впоследствие, със сключването на сделка, обективирана в
Нотариален акт № ***** № *** на НКРБ, вписан в Служба по вписванията - гр. А.
под вх. per. № *****., с. на страните Н.А. Х., прехвърлил собствеността върху
процесния имот на ищцата. Последно цитираният нотариален акт е титулът на С.Т.,
с който същата и към настоящия момент се легитимира като собственик на
въпросния имот.
През 2007г. С.Т. отдала под наем за 1 година ползването
на собствения й имот на б.та на ответника - Н.Т. Х.. През 2008г. е починал с.ът
на страните - Н.А. Х., ЕГН **********, като след неговата смърт жилището на
ищцата останало необитавано дълги години.
В началото на 2016г. ищцата установила, че в собствения й
имот се е настанил М.А. Х., ЕГН **********, който е с. на ответника от негов
втори брак с М.Х.. С Нотариална покана с peг. № **** на НК, връчена на
16.03.2016г. лично на адресата М.А. Х., действащ със съгласието на неговия б.
А.Н.Х., ищцата го поканила да освободи имота й в срок до 15 дни от получаването
на поканата.
Скоро след получаването на нотариалната покана и по
инициатива на А.Н.Х. е проведена среща между него и С.Т., с предложение от
страна на ответника към ищцата последната да му отдаде собствения си имот под
наем, за да има къде да живее и да свиква да бъде самостоятелен 16-годишният
М.Х. - с.ът на ответника от неговия втори брак, а самият А.Х. да може спокойно
да живее на първия етаж с третата си жена, но до подписване на договор не се
стигнало.
Така, в средата на 2016г. ищцата предприела предвидените
по закон действия, като завела иск по чл. 108 от ЗС против непълнолетния М.А.
Х.. Въз основа на Исковата молба било образувано гр. д. № 1026/2016 г. по описа
на PC - гр. Асеновград. Препис от ИМ е получен на 13.07.2016г. лично от А.Х., в
качеството му на б. на М. Х.. Тъй като последният бил н., б. А.Х. е
приподписвал всички адвокатски пълномощни на с. си по гр. дело на различните
инстанции и се е явявал лично в открито заседание заедно с него. Нещо повече —
защитната линия на М.Х., отговорил със съгласието на б. си по ревандикационния
иск на доверителката ми, се свеждала до възражението, че същият не живеел и не
ползвал процесния имот.
С Решение № 374/12.12.2016г. по гр. д. № 1026/2016г. по
описа на PC - гр. Асеновград, Съдът уважил иска по чл. 108 от ЗС на ищцата и
осъдил М. Х. да отстъпи собствеността и да й предаде владението върху нейния
имот. Също така, с решението по делото М. Х. е осъден да заплати на ищцата
деловодни разноски в размер от 714.50 лв.
Срещу първоинстанционното решение постъпила въззивна жалба
от М. Х., въз основа на която е образувано в. гр. д. № 774/2017г. по описа на
ОС - Пловдив. С Решение № 650/25.05.2017г., постановено по горепосоченото
въззивно гражданско дело, ОС - Пловдив е потвърдил решението на PC - Асеновград
и е осъдил М. Х. да заплати на С.Т. деловодни разноски в размер от 640 лв.
Срещу въззивното решение постъпила касационна жалба от М.
Х., въз основа на която е образувано гр. д. № 3782/2017г. по описа на ВКС. С
Определение № 212/25.04.2018г., постановено по горепосоченото гражданско дело,
ВКС не е допуснал до касация обжалваното въззивно решение. На трета инстанция
разноски не са претендирани от ищцата.
Така, считано от 25.04.2018г. решенията на PC -
Асеновград и на ОС - Пловдив са влезли в сила и въз основа на тях М. Х. дължи на
ищцата деловодни разноски за двете инстанции в общ размер от 1354.50 лв.
/хиляда триста петдесет и четири лева и петдесет стотинки/.
Въз основа на влезлите в сила решения на първа и на втора
инстанции, ищцата се снабдила с 2 бр. Изпълнителни листове и въз основа на тях
депозирала Молба по чл. 426 от ГПК пред *** на КЧСИ, по повод на която е
образувано изп. дело *** по негов опис. В хода на изпълнителното дело е наложен
запор на банкови сметки на длъжника М. Х., като от банковите институции е
отговорено по реда на чл. 508 от ГПК, че по разкритите сметки на името на
длъжника няма постъпления на суми със секвестируем характер /въпреки, че е
навършил пълнолетие, М. Х. все още е у. и получава издръжка от своята м. М.Х./.
Наред с това, б. на М. Х. - настоящият ответник А.Х. е посещавал кантората на
*** и е правил устни изявления пред служителите на кантората, че с. му няма
нищо на негово име. Действително поради липсата на имущество, от което да се
удовлетвори, ищцата не е събрала нито 1 лев от длъжника М. Х..
По този начин, докато тече производството по гр.д. №
1026/2016г. на PC -Асеновград, за период от две години М. Х. е ползвал чужд
имот, без срещу това да е заплащал нещо и без да има възможност да му се събере
нещо, тъй като е у. и не разполага с доходи и имущество на свое име.
През периода 2016 - 2017г., когато са генерирани
деловодните разноски към ищцата, н. М. Х. е бил под опеката на своя б. А.Х..
Официалната адресна регистрация и фактическото местоживеене на двамата е било
на един и същ адрес: гр. ***. Б.та е упражнявал родителските права върху
непълнолетния си с. както фактически, така и юридически, тъй като през 2016 г.
е завел и спечелил срещу втората си съпруга М.Х. гражданско дело за
родителските права върху тогава *-годишния М.. По това дело н. М. Х. е бил
изслушан от Съда като е заявил, че иска да е при б. си, който му е осигурил
самостоятелно жилище на последния етаж от сградата, в която живее и там
безпроблемно можел се събира с приятели. Малко по-късно М. Х., заедно с б. си,
се явил по гр.д. № 1026/2016г. на PC - Асеновград и по реда на чл. 176 от ГПК
дал отговор пред Съда, че изобщо не е живял в мансардния имот на доверителката
ми както към деня на получаване на нотариалната покана, така и към датата на
завеждане на иска против него.
Разпоредбата на чл.78 от ГПК регламентира дължимостта на
деловодни разноски, като същата е базирана на плоскостта на деликта /частен
случай на общото правило по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/. Обективната истина,
възприета и от решаващия състав по гр. д. № 1026/2016г. на PC - Асеновград е,
че М. Х. е обитавал процесния имот и е дал повод за завеждане на
ревандикационния иск на ищцата против него, респ. последният й дължи разноските
както за първа инстанция, така и за втора инстанция, доколкото именно от името
на М. Х. е депозирана въззивната жалба, която ОС - Пловдив е приел за
неоснователна. В случая внимание заслужава самото противоречие между защитната
теза на непълнолетния М. Х., свеждаща се до твърдението, че не живеел в чуждия
имот, от една страна и от друга установената по делото обективна истина - че
живеел именно там, като такова користно поведение е неприемливо за подрастващ
младеж на неговата възраст. Солидарно отговорен за противоправното поведение и
действията на непълнолетния си с., на осн. чл. 48, ал.1 от ЗЗД, е б.та А.Х.,
който е живял на един и същ адрес с момчето и е упражнявал родителските права
върху него. Б.та не е осъществил достатъчен родителски контрол - след
получаването на нотариалната покана А.Х. не е извел с. си от жилището на С.Т.,
така че да не се дава повод за завеждане на ревандикационния иск от ищцата
против непълнолетния М. Х. и оттам да не се стига до осъждането на последния да
заплаща деловодните разноски на С.Т.. Нещо повече - А.Х. е родителят, който е
получил и книжата по чл. 131 от ГПК за с. си и с чието неизменно съгласие н. М.
Х. е упълномощавал а. за процесуално представителство на всички инстанции.
Предвид всичко гореизложено счита, че предпоставките за
ангажиране на отговорността на А.Н.Х. по реда на чл. 48, ал.1 от ЗЗД, са
осъществени. Това е така, тъй като:
1. Е налице
противоправно поведение от страна на с. му М.А. Х., който неоснователно е
ползвал и след писмено предупреждение е продължил да ползва имот на ищцата, с
които свои действия е дал повод за завеждане на гр. дело против него и поради
това е станал причина за направените от С.Т. деловодни разноски на две
инстанции; отговорността на М. Х. за тези разноски е извъндоговорна /деликтна/
и почива на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, като вредата за С.Т. се изразява в
направата на разходи по делото в общ размер от 1354.50 лв.
2. Макар и
понастоящем М. Х. да е навършил пълнолетие, разноските са генерирани докато
същият е бил н.;
3. През периода
2016 - 2017г., когато са генерирани деловодните разноски към ищцата, н. М. Х. е
бил под опеката на своя б. А.Х., който е упражнявал родителските права спрямо
него. Официалната адресна регистрация и фактическото местоживеене и на двамата
през упоменатия период са били на един и същ адрес: гр. ***.
4. Б.та е бил в
състояние да предотврати настъпването на вредите - след получаването на
нотариалната покана А.Х. е могъл да изведе с. си от жилището на С.Т., респ. да
започне да й плаща наем, така че да не се дава повод за завеждане
на ревандикационния иск
от ищцата против непълнолетния
М. Х. и оттам да не се стига до извършването на деловодни разноски от нея.
Правният интерес за С.Т. да заведе настоящото дело се
обуславя от обстоятелството, че делинквентът М.А. Х. не разполага с имущество и
доходи, спрямо които да се насочи принудително изпълнение, докато неговият б.
А.Н.Х. е състоятелен гражданин. Ето защо, ищцата предявява пред настоящия иск.
С молба от 20.05.2019 г. ищецът е уточнил, че солидарната
отговорност на ответника А.Х. се ангажира по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД.
Касае се до особен вид отговорност за чужди противоправни действия, които обаче
са вследствие на виновното лично бездействие на ответника – неизпълнение на
задължението му за надзор и възпитание спрямо намиращото се под негов надзор
непълнолетно дете.
Ето защо, противоправното поведение на б.та А.Х., който е
живял на един и същ адрес със с. си М. Х. и е упражнявал родителските права
върху него, се изразява в собственото му виновно бездействие - неосъществяване
на достатъчен родителски контрол и възпитание спрямо детето, тъй като след получаване
на нотариална покана б.та не е извел с. си от чуждия имот, вследствие на което
е даден повод за завеждане на ревандикационния иск от С.Т. против непълнолетния
М. Х. и оттам се е стигало до извършването на деловодни разноски от нея по този
повод.
Вредите за ищцата, състоящи се в направата на деловодни
разноски за държавни такси и адвокатски хонорар в производството по
ревандикационния иск против М. Х., са настъпили съответно през 2016г. /когато е
завела гр.д. № 1026/2016г. по описа на PC - Асеновград/ и през 2017г. /когато е
платила адвокатско възнаграждение за отговор и процесуална защита пред ПОС по
повод на подадена въззивна жалба от М. Х., въз основа на която е образувано
в.гр.д. № 774/2017г. на ПОС.
С оглед изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
714,50 лв. – главница, представляваща стойността на претърпяната от нея вреда
под формата на направени деловодни разходи за воденето на иск по чл. 108 от ЗС
против с. на ответника - М.А. Х., по повод на който иск е образувано
първоинстанционното гр.д. № 1026/2016 г. по описа на PC - Асеновград, както и
сумата от 640 лв. - главница, представляваща стойността на претърпяната от нея
вреда под формата на направени деловодни разходи за процесуална защита срещу
подадена от с. на ответника -М.А. Х. въззивна жалба против първоинстанционното
решение, по повод на която жалба е образувано въззивното гр.д. № 774/2017г. по
описа на ОС - Пловдив. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че реализирането на материални права и тяхната защита в исковия
процес не може да съставлява противоправно поведение, още по-малко може да се
вмени вина на ответника по ревандикационния иск. Твърди, че М. Х. е реализирал
своя защитна теза в гражданския процес, която не е била приета за основателна,
поради което съдът е уважил предявения от ищцата иск. В поведението на М. не е
имало виновно поведение, което да осъществи фактическия състав на деликтната
отговорност. Не може в настоящия процес да се претендират като вреди разноските
за водено друго дело между страните, тъй като отговорността за тях се реализира
само по висящия граждански процес. Отговорността за съдебни разноски съставлява
гражданско правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон и е
обективна, безвиновна отговорност, а не отговорност за вреди, която може да
бъде реализирана само в рамките на висящо исково производство, но не и в
отделно такова. Разноските, вкл. възнаграждението за един адвокат, не могат да
се търсят със специалния иск по чл. 48 ЗЗД, защото същите са предмет на
самостоятелно облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон и не
могат да се квалифицират като „вреди от противоправно поведение“, тъй като по
естеството си не произтичат пряко и непосредствено от действията или
бездействията на ответника. Ищецът може да търси обезщетение за вреди само при
злоупотреба с права от страна на ответника в процеса по чл. 108 ЗС, каквито
нито се твърдят, нито се установява по делото. Няма злоупотреба с права при
добросъвестно упражняване на процесуални права, когато страната се защитава по
предявен граждански иск, като заявява свои права върху спорната вещ или отрича
осъществяването на фактическата власт върху същата. Няма виновно причинени
вреди и противоправно поведение, след като М. със съгласието на б. си А. е
действал със съзнанието, че защитава свое съществуващо субективно право, като е
без значение дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в
действителност твърдяното субективно право, евентуално дали нейната грешка или
преценка досежно правото е извинителна или неизвинителна. Съдебните разноски по
двете дела в общ размер на 1354,50 лева не съставляват вреди по смисъла на чл.
45 ЗЗД и не могат да бъдат претендирани с иска по чл. 48, ал. 1 ЗЗД, а следва
да бъдат реализирани в рамките на висящия процес, в който те са направени по
реда и условията на чл. 78 ГПК. Не съществува правна възможност същите тези
разноски да бъдат търсени в отделно гражданско производство, вкл. по специалния
иск с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, в който смисъл е цитирана и съдебна
практика. Сочи освен това и, че към датата на влизане в сила на решението по
гр. д. № 1026/2016 г. – 25.04.2018 г., към който момент настъпва изискуемостта
на сторените разноски М. Х. е пълнолетен /07.04.2018 г./. Освен това се твърди,
че при развитие на посочения граждански процес родителските права върху него се
осъществяват от майката – М.Х.. С
оглед изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че ответникът А.Х. е б. на М. Х..
По делото е
представена нотариална покана, връчена от н. С. К. на М.А. Х. на 16.03.2016г.,
от която е видно, че ищцата е поканила с. на ответника да напусне притежавания
от нея недвижим имот, находящ се в гр. ***, като за това е бил даден 15-дневен
срок.
Видно от
приложеното съдебно решение № 374/12.12.2016г., постановено по гр. дело № 1026
по описа на IV гр. състав
на Районен съд, гр. Асеновград за 2016г. ищцата по настоящото дело е предявила
иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС срещу М. Х., като същият е бил
уважен, поради което М. Х., със законни
представители М.Х. и А.Х. е осъден да й заплати сумата от 714,50 лева,
представляваща направени по делото разноски. Решението е било потвърдено от
ПОС, като М. Х. е бил осъден да заплати на ищцата по настоящото дело сумата от
640 лв., представляваща разноски. Решението на ПОС не е било допуснато до
касационно обжалване. По делото е
представено и копие от ОИМ,
подадена по същото дело от М. Х., със съгласието на неговия законен
представител – А.Х..
Като
писмени доказателства по делото са приети съдебни решения на РС Асеновград и ОС
Пловдив, от които се установява, че упражняването на родителските права върху
непълнолетния М. Х. е било предоставено на неговия б. – А.Х..
Съдът
кредитира така представените писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде релевирана отговорността на
ответника трябва да бъдат налице всички предпоставки за уважаване на предявения
иск по чл. 45, във връзка с чл. 48 от ЗЗД, а именно да е налице противоправно
деяние, във връзка с което да са настъпили вреди, да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и вредите, както и да бъде доказан
техният размер, а освен това деликвентът да не е навършил пълнолетие към датата
на деликта, да живее постоянно при родителя си и последният да е могъл да
предотврати настъпването на вредите.
По делото безспорно се установи, че М.
Х. е с. на А. Х., както и че през процесният период същият е упражнявал
родителските права спрямо с. си. Предвид изложеното е възможно да бъде потърсена
отговорност от родителя, под чиито надзор се е намирало недееспособното лице
към момента на извършване на деянието.
За да бъде уважен искът трябва да е
налице противоправно поведение. Претендираните в настоящия процес вреди се
отнасят до присъдени в полза на ищцата съдебно-деловодни разноски по повод
предявен от нея граждански иск по чл. 108 от ЗС. Действително, към онзи момент
ответникът по този иск е бил н., поради което всички действия по делото са били
извършвани със съгласието на неговия родител – А.Х..
Ноторно известно е, че при воденето на
едно гражданско дело се правят разноски и от двете страна – от ищеца
и от ответника. Правната уредба на разноските, на задълженията на
страните кой и при какви обстоятелства да плаща разноски и как те се
разпределят след приключване на делото се съдържа в Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) – глава осма. Правната теория и съдебната практика приемат, че
отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност
облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната
страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна
да плати направените разноски. Правоотношението съдържа всички белези на
облигационното отношение – възниква между гражданскоправни субекти, регулира се
с метода на равнопоставеност, има имуществен и релативен (относителен)
характер, в съдържанието му влизат право да се иска от насрещната страна
определено поведение (в случая заплащането на разноските) и корелиращото на
това право задължение на противната страна да плати разноските по делото,
направени от спечелилата делото страна. Правоотношението има едностранен
характер, защото само едната страна има право да иска заплащане на определена
сума, но не и насрещната страна, върху която пада задължението да плати
разноските. Обект на правоотношението е парична сума, която представлява сборът
от направените по делото разноски. Източник на правоотношението е
влязлото в сила съдебно решение, в което съдът се е произнесъл по
въпроса, кои разноски са доказани и кой следва да ги понесе. A при решаване на
въпроса, за кого възниква задължението да заплати разноските, съдът се ръководи
от правилата на чл. 78 ГПК. Решаващо значение за възникване на разглежданото
облигационно отношение обаче има влязлото в сила съдебно решение.
В разглеждания казус няма спор, че
с.ът на ответника е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 714,50 лева,
представляваща разноски направени по гр.д. № 1026/2016 г. по описа на АРС и
сумата от 640 лв.- разноски по в.гр.д. № 774/2017 г. по описа на ПОС.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че подаването на отговор на искова молба по реда на
чл. 131 ГПК и депозирането на въззивна жалба срещу решение на
първоинстанционния съд представляват
упражняване на законово признати права, поради което не е противоправно.
Когато едно лице прецени, че неоснователно
се претендират или отричат негови права чрез подаване на искова молба,
то може свободно да подаде
отговор на искова молба, респективно да се обърне към
по-горна инстанция чрез
подаване на въззивна жалба, без да носи други последствия при неоснователност
на претенцията, освен тази за разноските по делото, направени от другата страна
в съдебния процес. Това е така, тъй като отричането
на правото на ищеца, чрез подаване на отговор на искова молба и жалба срещу
решение, което е постановено в ползва на ищеца представлява
една правомерна дейност /предварително,
преди съдът да се е произнесъл, лицето
не би могло
да знае
дали претенцията на ищеца
е основателна или не/,
която е конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл.
45 ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на
вредата, каквото в случая няма.
Действията на с. на ответника – М. Х. не
са
противоправни,
а са
в защита на негови права, които са
признати и гарантирани от закона. Единствено при злоупотреба с
права, ако ответникът
подава отговор на искова молба при ясното съзнание, че липсва основание за отричане правото на ищеца,
действието ще бъде противоправно, тъй като ще съставлява злоупотреба с право. Забраната
за злоупотреба с право се формулира като задължение за добросъвестно
упражняване на процесуални права, отговарящи на добрите нрави.
Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с
убеждението, че то съществува. В разглеждания случай не сме изправени пред
злоупотреба с право. Следва да се има предвид и това, че в тежест на ищеца
е да установи в съдебния процес противоправността на деянието като елемент от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, което в конкретния случай означава, че ищецът е следвало
да установи по категоричен начин наличието на злоупотреба с права от страна на с. на ответника.
Такива данни, и доказателства за такова поведение в
настоящия случай липсват.
Фактът,
че образуваното от ищцата гражданско дело е приключило с уважаване на иска й не
води до извода за противоправност на действията на с. ответника по подаване на
отговор на искова молба и въззивна жалба.
Освен това
отговорността за разноски в процеса е обективна и безвиновна. Отговорността за
разноски на с. на ответника - М. Х. вече е реализирана, последният е осъден да
заплати в полза на ищцата сума от 714,50
лв. – разноски по
гр.д. № 1026/16 г. по описа на АРС и 640
лв. – разноски по в.гр.д.
№774/17 г. по описа на ПОС. Осъждането на ответника по настоящото дело за
същите суми би довело до неоснователно обогатяване от страна на ищцата, която
би получила обезщетение за вреди/разноски/ два пъти по повод осъществяване на
едно процесуално правоотношение, каквато не е целта на закона.
Ето защо предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3
предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче в случая ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, то и
същото следва да се разгледа. При намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба
минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представения договор
за правна защита и съдействие се установява, че ответникът е заплатил сумата от
400 лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им
част. Съдът намира направеното искане за неоснователно. В случая предвид
размера на претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 324,81 лв.
Съдът намира, че делото се отличава със средна фактическа и правна сложност,
поради което и размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде
редуциран до минимално посочения в наредбата такъв, а именно до размер на
324,81 лв. В разглеждания казус упълномощеният от А.Х. а. е изготвил отговор на искова молба,
осъществил е и процесуално представителство на доверителя си в едно открито
съдебно заседание. Поради тези съображения следва да се приеме, че заплатеното
от А.Х. адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да бъде намалявано
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против А.Н.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, иск за осъждане на последният да заплати сумата от 714,50
лв. /седемстотин и четиринадесет лева и 50 ст./ – главница,
представляваща стойността на вреда под формата на направени деловодни разноски
по гр. д. № 1026/2016 г. по описа на PC - Асеновград и сумата от 640 лв.
/шестстотин и четиридесет лева/ - главница, представляваща стойността на
вреда под формата на направени деловодни разноски по въззивното гр. д. № 774/2017г.
по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА
С.С.Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв./четиристотин лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ