Решение по дело №1226/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба депозирана от „Б.О. “ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, срещу блок № 109, представлявано от управителя В.Е.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 96-ФК/09.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензино-газстанция Бенита, находяща се в гр. Варна, ***до УМБАЛ „Света М.“, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения, че административното нарушение, за което е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ, не е извършено. Сочи се, че констатациите, направени от органа по приходите не отразяват действителните факти, тъй като при изпълнение на изискванията в Наредба Н-18 ЕСФП е генерирало и разпечатало съответния служебен бон на доставката, което от своя страна свидетелства за направена от страна на задълженото лице заявка към сървъра на НАП с документална заявка за получените количества гориво. Изложени са доводи, че по независещи от задълженото лице обстоятелства, каквото е прекъсване на работата на сървъра на НАП или проблем с мобилната връзка между ЕСФП и сървърва, данните за трите доставки не са получени от сървъра на НАП, в деня на доставката. Твърди се, че липсват мотиви в оспорената заповед относно срока на мярката. Сочи се, че при определяне на срока на мярката не е съобразен принципът на съразмерност. Твърди се, че предвид налагането на три имуществени санкции във връзка с трите образувани административнонаказателни производства по реда на ЗАНН, административният орган е следвало да съобрази съвкупно с основанията за налагане на ПАМ, както и да вземе предвид задължителните за прилагане мотиви, посочени в Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на Съда на ЕС. Именно в това решение, според жалбоподателя, се казва, че тежестта на всички наложени санкции следва да съответства на тежестта на извършеното нарушение. На изложените основания отправя искане до съда за отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В съдебно заседание, се поддържа, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. Моли да се обърне внимание на Приложение № 17 „Данни за обмен с НАП“, таблица № 9а относно отговорът, който дава НАП при получаване на данни от страна на задължено лице. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2023 г. е извършена проверка на търговски обект – бензино-газстанция Бенита, находящ се в гр. Варна, ***до УМБАЛ „Света М.“, стопанисван от „Б.О. “ ООД, с ЕИК ***, при която е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не е спазило изискванията на Наредбата – не е подало в законоустановения срок данни към НАП за три броя доставки на гориво в горепосочения обект на 24.02.2023 г. – дизелово гориво в резервоар № 1 с количество 4968,96 л. при 15 С на 24.02.2023 г. по АДД № 01000000000007559539, статус – 1, съобщение: „ОК“, данните за доставката по документ чрез въвеждане на УКН на АДД за доставено гориво, извършено чрез баркод четец са подадени към НАП на 10.04.2023 г. От ЕСФП е генериран и отпечатан служебен бон № 0569819 от 24.02.2023 г.; дизелово гориво в резервоар № 2 „дизел +“ с количество 2026,00 л. при 15 С на 24.02.2023 г., по АДД № 01000000000007559539, статус – 1, съобщение: „ОК“, данните за доставката по документ чрез въвеждане на УКН на АДД за доставено гориво, извършено чрез баркод четец са подадени към НАП на 10.04.2023 г. От ЕСФП е генериран и отпечатан служебен бон № 0569818 от 24.02.2023 г. и за постъпило гориво „LPG“ в резервоар № 4 с количество 6016,13 л. при 15 С на 24.02.2023 г. по АДД № 01000000000007559539, статус – 1, съобщение: „ОК“, данните за доставката по документ чрез въвеждане на УКН на АДД за доставено гориво, извършено чрез баркод четец са подадени към НАП на 10.04.2023 г. От ЕСФП е генериран и отпечатан служебен бон № 0569808 от 24.02.2023 година. Статусът „- 1“ било индикация, че е налице неуспешна връзка със сървърва на НАП за подаване на данни за получените доставки на гориво. От констатациите проверяващите органи приели, че дружеството не подава данни от ЕСФК по чл. 118 от ЗДДС.

За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0065485/30.04.2023 година.

Въз основа на извършената проверка са съставени три броя актове за установяване на административно нарушение /АУАН/, както следва: 1/ АУАН № F704650/04.05.2023 г.; 2/ АУАН № F704656/04.05.2023 г. и 3/ АУАН № F704659/04.05.2023 година.

На 09.05.2023 г. началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издал оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 96-ФК, предвид резултатите от проверката, при която е установено, че „Б.О. “ ООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата не подава данни за доставки на гориво от ЕСФП по дистанционна връзка с НАП, с което е извършило нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Със Заповедта на търговското дружество на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – бензино-газстанция Бенита, находящ се в гр. Варна, ***срещу УМБАЛ „Света М.“, и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни.

В хода на съдебното производство е разпитан О.А., служител в „С.  М“ ООД, което търговско дружество поддържа фискалните устройства на „Б.О. “ ООД. От показанията на лицето се установява, че при извършена от А. проверка на 10.04.2023г. е констатирал грешка или недостигнала информация към НАП. Свидетелят пояснява, че достъп до тези данни имат само и единствено служителите на НАП, както и че единствено те могат да проверят дали данните са записани в сървъра на НАП или не. Сочи, че статус „- 1“ означава, че към момента на изпращане на данните към НАП, принтерът не е дочакал отговор от сървъра на НАП, и няма как ако не е била въведена информация към НАП принтерът да издаде такъв бон.

От показанията на И.Т. – свидетел при извършената проверката, става ясно, че органите по приходите са установили подаване на данните за доставки на гориво от задълженото лице към сървъра на НАП, но същите не са пристигнали.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго, по арг. от чл. 148 от АПК. ЗДДС, който е приложим в настоящия случай, не е предвижда задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес – адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок – заповедта е връчена на 17.05.2023 г. /л. 76 от адм. преписка/, а жалбата е подадена на 31.05.2023 г. /видно от положения върху нея печат на ТД на НАП - Варна/, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта, оспорена по съдебен ред, е издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, който със Заповед № ЗЦУ1148/25.08.2020 г., на изпълнителния директор на НАП, е оправомощен да налага принудителни административни мерки.

Оспореният индивидуален административен акт, каквато е Заповедта за налагане на ПАМ, е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържаща законоустановените в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Подробно в заповедта е описано извършеното нарушение, като са изложени и мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ.

В производството по издаване на процесната ПАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена след съставяне на АУАН, въпреки че в закона не се съдържа подобно изискване. Фактите, описани в оспорената заповед съответстват на хипотезата, визирана в чл. 188, ал. 6 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Г“ от ЗДДС, които са описани в Протокола от извършената в обекта проверка сер. АА № 0065485/30.04.2023 година.

Принудителната административна мярка запечатване на обект до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предават по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В Наредба Н-18 от 13 декември 2006г. и по-конкретно в чл. 3, ал. 3 е предвидено, че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива, чрез средства за измерване на разход, и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В тежест на административния орган е да докаже наличието на предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС, т. е. да установи неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. В настоящия случай обаче събраните при извършената проверка писмени доказателства, както и свидетелски показания, събрани в хода на съдебния процес, не установяват констатираното нарушение по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

В жалбата основателно е изложено възражението, че поради независещи от дружеството – жалбоподател обстоятелствата, каквото е дистанционната връзка с НАП, или прекъсването на работата на сървъра на НАП, данните за полученото количество течно гориво не са получени в сървъра на НАП. Както от свидетелските показания на служителя на поддържащата фирма – О.А., така и от показанията на свидетеля Т., които съдът приема за безпротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства, става ясно, че не е извършено посоченото от административния орган нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Нещо повече по категоричен начин се установява, че в НАП са постъпили данни от нивомерната система в обекта /за което не е налице спор между страните/, отделно от това оспорващото дружество е изпълнило задължението си да изпрати данни от документалната система, като са въведени необходимите данни за това от служител на бензиностанцията. За установяване на този факт са приложени и съобщения. Не е спорно между страните, че за оформянето на документалната доставка е необходимо служител на бензиностанцията да въведе данни за полученото гориво, като в последствие е генериран и бон – „документална доставка“ и за трите процесни доставки.

От приложените по делото доказателства е видно, че въвеждането на процесните доставки е направено, като в последствие данните са изпратени към НАП. При извършената от свидетеля О.А. проверка на принтерите е установил, че същите докладват доставка на данните към сървъра на НАП и издават съответните служебни бонове, като не е открита причина, поради която данните не са получени на сървъра на НАП. Нещо повече както стана ясно от свидетелските показания на О.А. няма как принтера да издаде служебен бон за документална доставка ако служителят не му зададе необходимата информация. Предвид на тези установявания се налага извод, че не е установено противоправно поведение на оспорващото дружество – адресат на заповедта за налагане на ПАМ, което да възпрепятства получаване на информацията от страна на НАП. Този извод се потвърждава и от приложената към административната преписка справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FORID 4422360 по партида на „Б.О. “ ООД за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г. /л. 44 - гръб/ е видно, че е налице регистрация на три броя съобщения за доставка от 24.02.2023 година.

Съдът не споделя доводите на ответника, че след като е налице съобщение със статус 1 на документалните доставки, съгласно Наредба № Н-18, Приложение № 17 следва, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал.6 от ЗДДС. Видно от Приложение № 17, статусът на регистрацията може да бъде 0, 1, 2, 3 и др. Статус 1 се отразява в случай на грешка при валидацията на съобщението. В случая статуса отбелязан върху служебните бонове не е 1, а е /-1/, отделно от това е посочено: „съобщение: ОК“, т.е. липсва съобщение за грешка. По изложените доводи съдът приема, че жалбоподателя е изпълнил задължението си да предаде по дистанционна връзка на НАП данни които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта.

Отделно от гореизложеното е необходимо да се отбележи, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна поради несъответствието с тежестта на конкретното нарушение. Изискването за извършване на конкретната преценка относно тежестта на нарушението и последиците от него, както и засягането на правната сфера на нарушителя е дължима във всеки конкретен случай, както многократно в практиката си ВАС е посочвал. Това разбиране, формирано в съдебните практика, се потвърждава и от приетото в Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-97/21, относно дължима от административния орган преценка на тежестта на наложените мерки и извършеното нарушение. В настоящия случай тази преценка не може да бъде осъществена, тъй като производството по оспорване на заповедта за налагане на ПАМ и производството по обжалване на НП и АУАН, са две самостоятелни и независещи едно от друго производства, поради което е невъзможно кумулиране на същите. Ето защо настоящият състав на съда намира, че основателно жалбоподателят е възразил срещу налагането на ПАМ.

Гореизложеното обосновава извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени действително сторените от него съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, проведено на 11.07.2023 г. е представен списък по чл. 80 от ГПК, като претендираните от страна на жалбоподателя разноски са в размер на 1050 лева, в това число 1000 лв. – адвокатско възнаграждение и 50 лв. – държавна такса. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Въз основа на това настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за прекомерност.

С оглед горното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1050,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса за образуване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 96-ФК/09.05.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Б.О. “ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***/срещу блок 109/, представлявано от управителя В.Е.С. сумата в размер на 1 050,00 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: