Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 17.05.2021 г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, IV- ти първоинстанционен състав, в
открито съдебно заседание на 08.04.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Даниела
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 349/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на С.П.П. *** срещу З. „Б.И.“ АД, ***.
Ищецът твърди, че
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.01.2016 год. около 11.30 ч.
в района на 60,200 км. по автомагистрала „Хемус“ между л.а. марка „Опел“ модел
„Корса“ с рег. № ОВ 9326 АХ, управляван от И. И. и л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № СО 6311 ВС, управляван от П.С.П., водачът П. загубил
контрол над управлявания от него автомобил и с предната дясна част на същия
ударил задната лява част на другия автомобил, в резултат на което пътуващият на
предната дясна седалка в управлявания от П. лек автомобил пътник С.П. получил
сериозни телесни увреждания. В резултат на ПТП на пострадалия била извършена
ампутация на дясното ходило и наместване на фрактурата на дясна подбедрица.
През м. март 2016 год. на пострадалия била направена ревизия на ампутационния
чукан на стъпалото, а през м. май 2016 год. – пластика на некротизирали тъкани.
За тези щети е образувано гр.д. № 15424/2016 год. по описа на СГС, като с
решение от 07.01.2019 год., потвърдено от въззивния съд, претенцията на ищеца
за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е уважена за
сумата 90 000 лв., като са възмездени и причинените имуществени вреди.
Твърди, че въпреки
проведеното лечение на 06.07.2017 год. пострадалият постъпил за пореден път в
Клиниката по ортопедия на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен по повод
настъпило усложнение на оформения кожен дефект – гранулации по дължина на
оперативната рана. Под спинална анестезия е извършена пластика на дефекта. На
01.12.2017 год. в Клиника по неврология
на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на ищеца е извършена лектромиография и е
установена тежка периферно-стволова увреда. На 27.09.2018 год. ищецът постъпил
в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, гр. Варна, където било извършено оперативно лечение:
под спинална анестезия първоначално е изваден дисталния заключващ винт; след
това е извършена остеоктомия за отстраняване на пирона. Един месец след
изписването му пострадалият постъпил за пореден път на болнично лечение на
22.10.2018 год. в МБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“, гр. София по повод периферна
артериална недостатъчност на десен долен крайник. Насочен е за ангиография и е
назначена терапия. На 01.11.2018 год. по повод отстраняване от костта на
импланта на дясното бедро ищецът постъпил на лечение в МБАЛ „Еврохоспитал“ с
оплаквания за болезнен чукан на стъпалото. Проведена е медикаментозна терапия с
дренаж и превръзки. Въпреки извършената реконструкция със свободно радиално
ламбо през м. май 2016 год., П. е предложен за реконструктивна хирургия на
дясното стъпало, като на 21.01.2019 год. постъпил в УМБАЛ „Св. Анна“ АД за
контролна ангиография на десен долен крайник с оглед изработване на протеза.
Изписан е на 23.01.2019 год. На 27.03.2019 год. ищецът е приет в УМБАЛ
„Софиямед“, гр. София за извършване на ангиография, като впоследствие е
преместен в Клиника по ортопедия и
травматология в същата болница, където му е извършено оперативно лечение по
повод кожния дефект в областта на реконструкцията на ампутираното дясно ходило.
Съгласно експертно
решение на ТЕЛК № 1146/14.12.2017 год. на ищеца е определена 74% трайно
намалена работоспособност за срок от две години. Всички описани по-горе травми
и усложнения, за които ищецът не е бил обезщетен, са му причинили болки и страдания. Ищецът е лекуван многократно в
болнично заведение, правени са му няколко операции и дълго време е бил с
отворена рана в областта на ампутирания крак, която е довела до невъзможно
протезиране на ампутирания крайник.
Всички гореописани
усложнения са наложили болнично, амбулаторно и операционно лечение на оформения
кожен дефект на оперативния чукан на дясното ходило, реконструктивна хирургия
на дясното ходило поради некротизирала кожна пластика по предната и горна
страна на дясното ходило, лечение на появилата се периферно-стволова увреда,
която е довела до периферна артериална недостатъчност, както и на настъпилите усложнения
във връзка с отстраняване на импланта от дясното бедро. Тези усложнения са
довели до многократно пролежаване на ищеца в болнични заведения, пълното му
обездвижване в продължение на месеци, силен дискомфорт и множество болки и страдания. Към настоящия
момент ищецът все още не е в състояние да се придвижва и обслужва
самостоятелно; движи се само с патерици и с чужда помощ, чувства се потиснат и
депресиран, все още изпитва силни болки в десния крак, не може да стои прав
дълго време и бързо се уморява. С оглед постановеното решение по гр.д. №
15424/16 год. на СГС, със сила на пресъдено нещо е решен въпросът за
осъществения деликт, както и за виновното поведение на застрахования
делинквент. След приключване на производството по цитираното дело пострадалият
е извършил и нови разходи за лечение във връзка с причинените му при ПТП
травми, а именно: 150 лв. – такса битово обслужване в кардиология /фактура №
********** от 22.10.2018 год./; 12 лв. – копие на CD от инвазивна процедура; 36,50 лв. – индивидуален ангиосет /фактура №
********** от 01.04.2019 год./; 40 лв. – първичен преглед /фактура от
30.03.2019 год./; 2250 лв. – микрохирургичен набор /фактура № ********** от 04.04.2019
год./; 17,40 лв. – потребителска такса /касов ордер № 016349 от 05.11.2018
год./; 350 лв. – избор на екип /квитанция № 015509 от 11.10.2018 год./; 17,40
лв. – потребителска такса /разписка № 001228 от 27.09.2018 год./; 2 700
лв. - доплащане на модулна протеза и протективни материали /фактура №
********** от 09.03.2020 год./. Общият размер на имуществените вреди, които са
настъпили за ищеца в резултат на усложненията възлизат на сумата 5 273,30
лв.
Към момента на ПТП
виновният водач, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СО6311ВК, е
притежавал валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при
ответника, валидна до 18.08.2016 год., по силата на която и на основание чл.
223, ал. 1 от КЗ /отм./ застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата 50 000 лв. – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на настъпилите усложнения, ведно със законната
лихва от датата на ПТП – 30.01.2016 год. до окончателното изплащане, както и
сумата 5273,30 лв. – обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 09.03.2020 год. до окончателното изплащане.
На ответника е бил
връчен препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен срок от
връчването е постъпил писмен отговор. Оспорва иска с възражението, че не е
извършен деликт от П.П. като водач на л.а. „Фолксваген Голф“, както и че не е
настъпил описания в исковата молба механизъм на ПТП. Представеният по делото
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като длъжностното лице не е възприело
лично произшествието. Не е налице и влязла в сила присъда. Оспорва предявените
искове и по размер, като счита, че сумата 50 000 лв. е завишена и не
отговаря на реално претърпените болки и страдания от усложненията.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение от
07.01.2019 год. по гр.д. № 15424/2016 год. на СГС ответникът З. „Б.и.“ АД е осъден да заплати на С.П.П.,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 90 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 30.01.2016 год., което е било причинено от
водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № СО 6311 ВК, ведно със законната лихва от
датата на произшествието до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 350 000 лева, като неоснователен,
както и сумата 4 413,38 лв. – обезщетение
за имуществените вреди – разходи за медицински изделия и консумативи във връзка
с лечение на причинените телесни увреждания при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 09.12.2016 год. до окончателното изплащане. Видно от мотивите на
съдебния акт, обезщетението за неимуществени вреди е присъдено за претърпените
болки и страдания от следните
травматични увреждания: диафизарно счупване на дясната бедрена кост, диафизарно
счупване на дясната голямопищялна кост, травматична конквасация, т.е.
размачкване, предизвикало необходимост от ампутация на дясното ходило през
Шопартовата става. Полученото счупване на дясната бедрена кост е довело до
трайно ограничение на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни /1 година/; претърпяното счупване на десния голям пищял е причинило на
пострадалия трайно ограничение на движенията на десет долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни /7 месеца/, а полученото размачкване и последвалата
ампутация на дясното ходило е довело до трайно осакатяване на десния долен
крайник и причинило трайна инвалидност. Съдът е взел предвид причинените болки
и страдания на ищеца в резултат на проведените оперативни интервенции през м.
февруари 2016 год. – ампутация на дясното ходило, откритото наместване на
счупените кости на дясна подбедрица и стабилизиране с външен фиксатор, открито
наместване на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране с интрамедуларен
заключващ пирон. Взето е предвид и последвалото лечение в периода 06.02.2016
год. – 01.03.2016 год. в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“, гр. Плевен по повод диафизарното счупване на десния голям
пищял, стабилизирано с външен фиксатор, а именно: сваляне на фиксатора, открита
репозиция на счупения десен голям пищял и скрепване с метална остеосинтеза –
интрамедуларен пирон. Взето е предвид и последващото лечение в същата клиника
през периода 09.05.2016 год. – 12.07.2016 год. по повод „състояние след
травматична ампутация на дясното ходило през Шопартовата става“, когато са
извършени хематологични и рентгенови изследвания, а също и реампутация на
дясното ходило, заедно с последваща кожна пластика за покриване на откритата
част на ходилото. Видно от мотивите на решението, съдът е взел предвид
обстоятелството, че дясното ходило е ампутирано по-високо от шопартовата става,
на ниво скочно-тарзална става, а ампутационният чукан не е удобен за
протезиране, поради което ще е необходима нова реконструктивна операция за
удобна протеза. Съдът е съобразил и търпените от ищеца интензивни т.нар.
„фантомни болки“ в зоната на ампутираното дясно ходило, вкл. към момента на
приключване на устните състезания във въззивното производство. Предвидено е
обстоятелството, че ще е необходима нова реконструктивна операция за поставяне
на удобна протеза.
С експертно решение
на ТЕЛК № 0830/061 от 11.10.2016 год. за състоянието след диафизарно счупване
на дясната бедрена кост, диафизарното счупване
на дясната голямопищялна кост и травматичната ампутация на дясното
ходило на ищеца е определена 62% трайно намалена работоспособност за срок от
три години /до 01.10.2019 год./. Съгласно експертно решение на ТЕЛК №
1146/14.12.2017 год. на ищеца е определена 74% трайно намалена работоспособност
за нов срок от две години.
Установява се от
представената по делото медицинска документация, че на 06.07.2017 год.
пострадалият постъпил за пореден път в Клиниката по ортопедия на УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“, гр. Плевен по повод настъпило усложнение на оформения кожен
дефект – гранулации по дължина на оперативната рана. Под спинална анестезия е
извършена пластика на дефекта. Взета е свободна кожа от латерално бедро,
опреснени са кожните ръбове на раната и е извършена свободна кожна пластика
/оперативен протокол № 596/07.07.2017 год. и епикриза от 09.07.2017 год. на л.
385-388 по делото/.
На 27.09.2018 год.
ищецът постъпил в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, гр. Варна, където било извършено
оперативно лечение с оглед изваждане на пирона от дясната подбедрица: под
спинална анестезия първоначално е изваден дисталния заключващ винт; след това е
извършена остеоктомия за отстраняване на пирона, тъй като пиронът бил покрит с
кост /епикриза на л. 183 по делото/.
Един месец след
изписването му пострадалият постъпил за пореден път на болнично лечение на
22.10.2018 год. в МБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“, гр. София по повод периферна
артериална недостатъчност на десен долен крайник, оклузия на задна дясна
тибиална артерия. Насочен е за ангиография и е назначена терапия /епикриза на
л. 120/.
На 01.11.2018 год.
по повод отстраняване от костта на импланта на дясното бедро ищецът постъпил на
лечение в МБАЛ „Еврохоспитал“. Проведена е медикаментозна терапия с дренаж и
превръзки /епикриза на л. 213/.
Въпреки извършената
реконструкция със свободно радиално ламбо през м. май 2016 год., П. е предложен
за реконструктивна хирургия на дясното стъпало, като на 21.01.2019 год.
постъпил в УМБАЛ „Св. Анна“ АД за контролна ангиография на десен долен крайник
с оглед изработване на протеза. Изписан е на 23.01.2019 год.
На 27.03.2019 год.
ищецът е приет в УМБАЛ „Софиямед“, гр. София за извършване на ангиография, като
впоследствие е преместен в Клиника по
ортопедия и травматология в същата болница, където му е извършено оперативно
лечение по повод кожния дефект в областта на ампутираното дясно ходило - реконструкция на мекотъканния дефект чрез
фасцио-кутанно ламбо. Донорното място и участъците по съседство на ламбото са
покрити със свободен кожен присадък от латералната повърхност на дясното бедро
/епикриза на л. 279/.
Според заключението
на комплексната съдебно-медицинска експертиза на в.л. Д. и С. през периода на
лечение на травматичните увреждания в резултат на ПТП на 30.01.2016 год. ищецът
е получил следните усложнения: некроза на върха на ампутационния чукан,
наложило неколкократно оперативно лечение; забавено зарастване на счупването на
костите на дясна подбедрица, увреда на нервите на дясна подбедрица, като тези
усложнения са довели до удължаване на периода на възстановяване и провеждане на
допълнителни оперативни интервенции и консервативно лечение, описани в
цитираната по-горе медицинска документация. В периода между операциите са
провеждани множество превръзки, които също са били болезнени за ищеца и са
причинили цялостен дискомфорт. При всяка една от проведените операции за кожна
пластика и съответно за изваждането на
пироните, ищецът е търпял болки и
страдания. Първоначално при ампутацията на дясното ходило не е можело да се
определи точно демаркационната линия на мъртвата тъкан, поради което първата
операция е възможно най-щадяща /с цел да се запази максимално дължината на
крайника/, но впоследствие се е наложила многократна ревизия, вкл. реконструкция
на мекотъканния дефект чрез фасцио ламбо през м. април 2019 год. поради
некротизиране на тъкани и необходимост от покриването им /вж. устните обяснения
на вещите лица в о.с.з. на 08.04.2021 год./. В почти всички случаи в практиката
при подобна ампутация остава участък, който не е покрит от собствената кожа на
пациента, а върху кост много трудно прираства каквато и да е пластика.
Наложилите се през процесния период интервенции и усложнения не са били
прогнозируеми с точност към момента на първоначалното възникване на травмите,
тъй като при такъв тип увреждания индивидуалното протичане на заболяването е
определящо. Понастоящем счупената дясна бедрена кост е зараснала окончателно.
Движенията на дясната колянна става са в норма. Счупването на дясната
голямопищялна кост също е зараснало, но с остатъчна деформация. Движенията на
дясната глезенна става са трайно ограничени и ходилото е постоянно в позиция
шпиц. Ищецът изпитва болки при по-продължително ходене до 50 м. в десния
крайник, както и в поясната област поради скелетния деформитет и ненапълно
уравновесената стойка. Поради натоварване в здравия крак изпитва болки и в него. Оплаквания от крампи има и в
мускулатурата на дясната подбедрица, по-точно – в участъка, от който е взето
фасцио-кутанното ламбо. Фантомните болки в ампутираното ходило продължават,
като това ще продължи във времето с известно намаляване на честотата и интензивността
им. По тялото на ищеца са останали множество загрозяващи белези от извършените
кожни пластики. Поставената протеза почти компенсира скъсяването на
подбедрицата, но походката му е с накуцване, подпомага се с бастун. Предстои
изработване на нова протеза, при която натоварването да е при глезена, а не
върху подбедрицата, както е досега, за да му бъде по-удобна.
Според показанията
на разпитаните по делото свидетели Г. – съпруга на ищеца, и Петрова – негова
майка, първоначалната операция на ищеца в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ се наложила,
тъй като раната на ампутирания чукан се отворила. В болницата взели кожа от
дясната китка и я присадили на мястото на ампутацията. Операцията обаче се
оказала неуспешна, кожата започнала да посинява и изсъхва, накрая паднала и
раната отново се отворила, като сълзяла непрекъснато и се налагали всекидневни
превръзки, както и посещение на
болницата веднъж седмично. Операциите за кожни пластики били много болезнени.
Изпитвал силни боли и в оперираната ръка, тъй като при вземане на присадката
била отрязана част от подкожието. След пластиката раната на крака отново се
отворила, започнала да гангренясва. Обяснението на лекарите било, че при
катастрофата артерията на десния крак от коляното надолу се увредила и почти
нямала проходимост и затова кожното ламбо не се захранвало добре с кръв. Последвали и две операции в болницата в гр. Варна за
изваждане на двата импланта в подбедрицата и бедрената част. Операциите по
изваждането им били много трудни, защото костта била обхванала имплантите и се
наложило повторно счупване на костите, за да ги извадят. Това било съпроводено
със силни и продължителни болки. Наложило се да се направи ангиография в болница
„Токуда“ /„Аджибадем Сити Клиник“/, гр. София, за да се установи доколко е
проходима артерията на крака и възможно ли е захранването на ламбото.
Установено било, че липсва проходимост от коляното надолу. Повторна ангиография била направена в болница
„Софиямед“, гр. София, където ищецът претърпял последната успешна операция по
ревизия на ампутирания чукан – присаждане на кожа от прасеца и бедрото на
десния крак. След операцията изминала една година, докато ищецът се възстанови
напълно и раната се затвори. През м. март 2020 год. били предприети мерки по
протезиране. Дотогава ищецът се придвижвал само с патерици и не излизал от дома
си, освен за да отиде до болницата. За обслужването и ежедневния му тоалет се
грижела съпругата му, като в продължение на четири години ежедневно сменяла
превръзките на крака, като всяка манипулация била съпроводена с остри болки.
Понастоящем ищецът изпитва болки в таза, кръста и двата крака поради скъсяване
на ампутирания крак, като дори протезата не може да уравновеси стойката.
Продължава и понастоящем да изпитва силни болки в крака, особено нощем. Начинът
му на живот коренно се променил след катастрофата, станал емоционално
нестабилен, избухлив, затворен в себе си, като се срамувал от недъга и белезите
по тялото си. Не може да си намери подходяща работа, която да не е свързана с
натоварване на краката и скелета. Не
работи. Придвижва се най-много на разстояние 10-20 метра, поради продължаващите
болки в крака.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
С влязло в сила решение по гр.д. № 15424/16 год. на СГС е решен предходен правен спор между същите страни по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), за установяване възникването и съществуването на право на
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие, със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че към
момента на настъпване на телесните увреждания на ищеца ответното
застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на лицето П.П.,
което при управление на МПС е причинило телесни увреждания на ищеца.
Следователно, правният спор по настоящото съдебно производство се съсредоточава
върху правнорелевантното обстоятелство дали е настъпило твръдяното от ищеца
влошаване на неговото здравословно състояние, респ. дали причинените от
твърдения ексцес неимуществени вреди не са взети предвид при определяне на дължимото
заместващо застрахователно обезщетение в предходния съдебен процес между
страните.
В случая са приложими разясненията, дадени в т.10 на ППВС
№ 4/75 г., според което обезщетение за неимуществени вреди се дължи само за
влошаването, без да се дублира с вече претендирано, респ. присъдено
такова за първоначалното страдание, следователно в настоящото
производство следва да се присъди обезщетение за
болките и страданията от самия ексцес, но не и от основната
травма.
Съдът намира за установено от събраните по делото
доказателства, че при ищеца е налице ексцес – влошаване на здравословното му
състояние след първоначалното увреждане, което се намира в причинна връзка с
него, но не е било предвидимо към момента на
предявяване на исковете в производството по гр.д. № 15424/2016 год. на СГС и не е предмет на тези искове.
В настоящото
производство се претендират вреди от ексцес – влошаване на здравословното
състояние, изразяващо се в гореописаните усложнения, наложили болнично,
амбулаторно и операционно лечение, а именно:
усложнение на оформения кожен дефект – гранулации и некроза по дължина
на оперативната рана на ампутираното ходило, наложило пластика на дефекта с
кожа от бедрото на 06.07.2017 год. в Клиниката по ортопедия на УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“, гр. Плевен; повторно
некротизиране на кожния дефект, което наложило ново оперативно лечение през м.
април 2019 год. в УМБАЛ „Софиямед“, гр. София в областта на ампутираното дясно
ходило - реконструкция чрез фасцио ламбо
със свободен кожен присадък от пациента; усложнения във връзка с отстраняване
на импланта от дясното бедро – при
оперативната интервенция на 27.09.2018 год. в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД,
гр. Варна, за изваждане на пирона от дясната подбедрица се наложила остеотомия /прерязване на костта/ за отстраняване
на срасналия с нея имплант, както и
последващо болнично лечение през м. ноември 2018 год. по повод отстраняването на импланта
с проведена е медикаментозна терапия с дренаж и превръзки; периферно-стволова
увреда - оклузия на задна дясна тибиална артерия, която е довела до периферна
артериална недостатъчност и нов престой в болнично заведение /МБАЛ „Аджибадем
Сити Клиник“/ и необходимост от допълнително медикаментозно лечение.
Всичко това довело
до многократно пролежаване на ищеца в болнични заведения, пълното му
обездвижване в продължение на месеци, силен дискомфорт и множество болки и страдания.
Съдът намира, че сумата 20 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца в резултат на ексцеса неимуществени вреди. При определяне на този размер
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът взе предвид вида, характера и
интензитета на субективните оплаквания в резултат на настъпилите усложнения,
както и продължителността на търпените болки, които са били особено интензивни
по време на кожните пластики и претърпените по този повод оперативни интервенции на 06.07.2017 год., 01.04.2019
год., както и при извършените операции
във връзка с изваждането на пирона от дясната подбедрица поради срастването на
импланта с костта. За разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът за заплащане на претърпените от ексцеса неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за основателен и иска за заплащане на обезщетение за причинени от уврежданията на ищеца имуществени вреди. След приключване на производството по гр.д. №
15424/2016 год. на СГС пострадалият е извършил и нови разходи за лечение във
връзка с причинените му при ПТП травми, а именно: 150 лв. – такса битово
обслужване в кардиология /фактура № ********** от 22.10.2018 год. на л. 65/; 12
лв. – копие на CD от инвазивна процедура /л. 67/;
36,50 лв. – индивидуален ангиосет /фактура № ********** от 30.03.2019 год. на
л. 69/; 40 лв. – първичен преглед /фактура от 01.04.2019 год./; 2250 лв. –
микрохирургичен набор /фактура № ********** от 04.04.2019 год. на л. 73/; 17,40
лв. – потребителска такса /касов ордер № 016349 от 05.11.2018 год. на л. 75/;
350 лв. – избор на екип /разписка № 001228 от 27.09.2018 год./; 17,40 лв. –
потребителска такса /разписка № 015509 от 11.10.2018 год./; 2 700 лв. -
доплащане на модулна протеза и протективни материали /фактура № ********** от
09.03.2020 год. на л. 79/. Общият размер на имуществените вреди, които са новонастъпили
за ищеца възлизат на сумата 5 273,30 лв., като според приетата по делото
експертиза е налице причинно-следствена връзка между направените разходи от
ищеца в посочения размер и получените травми при процесното ПТП.
Поради това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната
лихва, считано от 09.03.2020 год. /датата на последния разход/ до окончателното
изплащане, така както е поискано в исковата молба.
Ответникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на чл. 78, ал. 8
от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от
Наредба за заплащането на правната помощ, като от сумата и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в
размер на 247,50 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете. С
оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СОС сумата 1 198 лева, представляваща дължими деловодни разноски
и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В исковата молба ищецът претендира разноски за адвокат, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК. Съдът намира искането за присъждане на адвокатски хонорар за неоснователно. На първо място, по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е упоменато, че ищеца се представлява от адв. М. безплатно на осн.чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, както и не е посочено при коя от хипотезите на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата й е била предоставена тази безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Липсата на конкретно посочване в пълномощното по делото на обстоятелството, че се касае за предоставяне на безплатна правна помощ от страна на адвоката, както и липсата на посочване на съответната хипотеза на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, при която тази помощ е предоставена, вкл. непредставянето на доказателства за нейното наличие, налагат извод за неоснователност на така направеното искане. Ищецът не е представил доказателства за реално направени разноски по делото, поради което в негова полза, респ. в полза на неговия пълномощник не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД *** да заплати на С.П.П.
с ЕГН ********** *** сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ексцес на
основните увреждания, настъпили при ПТП на 30.01.2016 год., а именно: усложнение на оформения кожен
дефект – гранулации и некроза по дължина на оперативната рана на ампутираното
дясно ходило, усложнения във връзка с отстраняване на импланта от дясното
бедро и периферно-стволова увреда -
оклузия на задна дясна тибиална артерия, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.01.2016 год. до окончателното изплащане, на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска на С.П.П. ***
срещу З. „Б.И.“ АД, *** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
ексцес на получените на 30.01.2016 год. увреждания за разликата над 20 000 лв.
до пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД *** да заплати на С.П.П.
с ЕГН ********** *** сумата 5 273,30
лева - разходи за лечение и консумативи във връзка с причинените му при ПТП
на 30.01.2016 год. травматични
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2020
год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.П.П. *** да заплати на З. „Б.И.“
АД, *** сумата 247,50 лв., представляваща направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД *** да заплати по
сметка на СОС сумата 1 198 лева, представляваща дължими деловодни разноски
и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на П. *** в
качеството му на трето лице-помагач на ответника.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
СЪДИЯ: