№ 21259
*****, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря С.Г.Р.
като разгледа докладваното от Г.К. Гражданско дело № 20231110148180 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от С. Й. Д.,
ЕГН **********, с адрес *****, против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *****, представлявано от А.А., с искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не
дължи сумата от 1247,70 лева главница за топлинна енергия за периода
м.01.2010 г. до м.09.2011 г., относно апартамент *****, находящ се в *****.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследница по закон на Й.Д.К.
като наследственият й дял възлиза на ½ идеална част. Сочи се, че по
твърдения на ответника партида за абонатен № ***** е открита на името на
наследодателя, а за процесния период м.01.2010 г. до м.09.2011 г. е начислена
топлинна енергия на обща стойност 2495,40 лева, от които ищцата оспорва
сумата от 1247,70 лева, съответстваща на наследствения й дял. Ищцата
отрича да съществува облигационно правоотношение между страните, отрича
в имота да е доставена топлинна енергия, формулира довод, че паричната
сума е недължима поради изтекла погасителна давност поради допуснато от
ответника бездействие.
Ответникът „Т.С.“ ЕАД в депозирания писмен отговор изразява
становище, че искът е недопустим като предявен при липса на правен интерес
като се твърди, че дори вземане да е погасено по давност с уважаването на
отрицателния установителен иск не би се достигнало до погасяване на
вземането, а единствено би се достигнало до невъзможност за
принудителното му изпълнение, без да е ограничено правото паричната сума
да бъде заплатена доброволно. Твърди се, че дори да са налице счетоводни
записвания на паричните суми предвид съществуването на правото за
доброволно изпълнение не може да бъде възприето, че между страните
1
съществува спор.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Според справка от „Т.С.“ ЕАД за периода м.11.2006 г. до м.09.2022 г. са
начислени суми в размер от 18 352,70 лева, за което ответното дружество е
изпратило писмо до Й.Д.К., с покана за плащане.
Видно от удостоверение за наследници на Й.Д.К., същият е оставил
като наследници по закон съпругата си В.А.К., дъщеря си С. Й. Д. и сина си
Г.Д..
От приетото удостоверение за наследници на В.А.К., същата е
наследена от дъщеря си С. Й. Д. и от сина си Г.Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
С оглед обстоятелството, че ищцата Д. оспорва дължимост на парична
сума, която не е заплатена, за ищцата е налице правен интерес от предявяване
на отрицателния установителен иск.
По основателността на иска:
Когато е предявен отрицателен установителен иск, в тежест на
ответника е възложено доказването, че оспореното вземане съществува.
Когато доказателствената тежест е възложена на една от страните в
производството, тази страна следва да проведе пълно доказване, т.е. от
доказателствата по делото да бъде безспорно установено, че вземането в
оспорения размер съществува. Софийският районен съд намира,че от
събраните в хода на производството доказателства ответникът не е провел
пълно доказване,че между страните,респективно между наследодател на
ищцата Д. и ответникът е съществувало договорно правоотношение към
процесния период. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а с приемането на Тълкувателно решение от 17.05.2018
г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС е
възприето,че договорно правоотношение може да възникне и с лице,което се
намира в имота на облигационно основание,ако е сключен договор между
това лице и топлопреносното предприятие. В случаите, когато ползването на
топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на
облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не
титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна
енергия и дължи цената за топлофикационната услуга през времетраенето на
този договор. В конкретния случай в хода на производството не са
представени доказателства от ответника,които да доказват съществуване на
договорно правоотношение към процесния период.С исковата молба изрично
2
е оспорено от ищцата Д. да се намира в облигационно правоотношение с
ответното дружество,а ответникът,който носи доказателствената тежест не
установява съществуване на договорно правоотношение. Обстоятелството, че
представеното по делото писмо със справка за задължения за топлинна
енергия и дялово разпределение са издадени на името на наследодателя на
ищцата Д., не променят този извод на съда, тъй като от писмото се
установява, че по отношение на наследодателя на ищцата е налице договорна
сметка, но не и на какво основание е извършено това. Липсата на проведено
доказване за притежавано вещно право – на собственост или на
ползване,както и липсата на проведено доказване,че договор е сключен
предвид реализиране фактическа власт върху имота на основание
облигационно правоотношение водят до извод,че предявеният отрицателен
установителен иск подлежи на уважаване. В тази насока по делото не е
представена и декларация за откриване на партида – от ищцата Д. или от нейн
наследодател като предложение за встъпване в договорно правоотношение.
Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция
подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че отрицателният
установителен иск се явява основателен,съдът намира,че в полза на ищцата Д.
следва да бъде присъдена държавна такса от 50 лева,а в полза на адв.С.Й.Д..
сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ
по реда на чл.38,ал.2 от ЗА. Не може да бъде споделен доводът на
ответника,че разноските следва да бъдат разпределени при съобразяване
правилото на чл.78,ал.2 от ГПК,в която насока съдът намира,че следва да
бъде отчетено,че с подадения писмен отговор ответникът не формулира
признание на иска,а единствено сочи,че не оспорва,че е изтекла давност,но
същевременно са релевирани доводи относно недопустимост на иска.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. *****, ул. “*****“ № *****, представлявано от А.А., че С. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес *****, не дължи сумата от 1247,70 лева (хиляда двеста
четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки), представляваща начислена
цена за топлинна енергия по фактури, издадени в периода м.01.2010 г. до
м.09.2011 г. за имот в *****.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.*****, ул. “*****“ № *****, представлявано от А.А. да заплати на
основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78,ал.1 от ГПК на С. Й. Д., ЕГН **********, с
адрес *****, сумата от 50 ( петдесет ) лева внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.*****, ул. “*****“ № *****, представлявано от А.А. да заплати на
адв.С.Й.Д.., ЕГН **********, с адрес гр.*****,ул.“*****“ *****, *****,
3
сумата от 480 (четиристотин и осемдесет ) лева адвокатско възнаграждение
за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4