Р Е Ш
Е Н И Е № 260368
16.06.2021 г., гр. Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
двадесет и шести февруари 2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 773 по описа за 2020 година.
В исковата молба се твърди, че на 05.01.2017г.
между страните по делото е бил сключен договор /№7/ за продажба на стояща на
корен дървесина. Също, че на 29.08.2018г. община Твърдица предала на
„Йолита“ЕООД 14.31куб.м. такава с единична цена 26лв.; 0.53 куб.м. с ед.цена
26лв. и 12.19куб.м. с ед.цена 511лв., за което били подписани 3 предавателни
протокола. С това и на основание клауза от договора, за търговското дружество
възникнало задължение да заплати, по банков път, стойността на полученото-
1077.38лв. Изпълнение обаче не последвало и по тази причина общината намира, че
й се дължи. Освен това, ищеца счита, че ответника е изпаднал в забава- от
момента на фактуриране на стоката /07.11.2018г./, и по тази причина му дължи и
обезщетение- т.н. мораторна лихва, която изчислява на 118.81лв.
Твърди се още, че на 15.06.2017г. между
същите страни бил сключен и друг договор /№49/ за продажба на същата по вид
стока, по силата на който общината предала на ответното дружество на няколко
пъти различни количества дървесина, за което отново били подписани приемно-предавателни
протоколи. Така на 29-ти и 31-ви август 2018-та година било предадено
количество на обща стойност 330.72лв., което било фактурирано; на първи, втори
и четвърти септември- дървесина на стойност 793.73лв.; на 10.09. за 198.43лв.;
на 18, 19, 20 и 21.09- на стойност 1190.59лв.; на 02-ри, 03-ти, 04-ти и 05-ти
октомври – на стойност 959.09лв.; на 10-ти и 15-ти същия месец- на стойност
595.30лв.; на 16.10. и 17.10.- на стойност 984.41лв.; на 22-ри, 23-ти и 24-ти -
на стойност 1144.80лв.; на 30.10.2018г.- на стойност 2198.02лв. и на
12.11.2018г.- на стойност 1365.62лв.
С това и на основание клауза от договора, за
търговското дружество възникнало задължение да заплати, по банков път,
стойността на полученото. Изпълнение обаче не последвало и по тази причина
общината намира, че й се дължи. Освен това, ищеца счита, че ответника е
изпаднал в забава- от момента на фактуриране на стоката и по тази причина дължи
и обезщетение- т.н. мораторна лихва.
Ищецът заявява, че за всички тези вземания
депозирал пред Сливенски районен съд заявление и му била издадена заповед за
изпълнение, срещу която „Йолита“ЕООД подало възражение. Това я принудило да
предяви установителни искове по чл.415 ал.1, чл.422 ал.1 от ГПК, като признава,
че след това ответника й платил 2 000лв. и тъй като не посочил кое свое
задължение погасява с тях, общината ги отнесла за погасяването на първите три и
частично- на четвъртата, от издадените въз основа на втория договор фактури.
При това положение, отчитайки плащането,
предявява искове съда да приеме за
установено, че търговското дружество му дължи главница в размер 8 587.61лв.
-стойност на продадена и предадена му дървесина и 1228.33лв.- мораторна лихва.
Ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва исковете. Признава, че е бил в договорни отношения за закупуване на
дървесина от община Твърдица и твърди, че е заплащал онази, която му е била
реално предадена от продавача, но в случая от него се търсели пари за
дървесина, която е отсечена за негова /на търговеца/ сметка и превозена до
временен склад, но не му е предадена и за нея не са му издадени превозни
билети.
В проведеното по делото съдебно заседание
страните бяха представлявани от пълномощници-адвокати, които поддържат
съотв.исковете и възраженията против тях. Двете страни претендират разноски;
ищеца- и направените в заповедното производство, предшестващо настоящия исков
процес.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Въпреки, че не са изрично признати от
ответника факти, не е спорно по делото, а то се установява и от нарочни писмени
доказателствени средства- два диспозитивни документа, представляващ листи
123-135вкл. от материалите по делото, че между община Твърдица и „Йолита“ЕООД
са сключени два договора / №07/05.01.2017г. и №49/ 15.06.2017г./. Клаузите им,
с изключение на договорните количества дървесина и дължимата цена, са
идентични. С тях общината продава на търговеца прогнозно количество маркирана
дървесина на корен, която по първия е 19 803лв. без ДДС за 506куб.м., а по
втория- 805куб.м. за 31 315лв. без ДДС- чл.2.1 от договорите.
Така също, предвидено е добитото да се
предава /явно от продавача на купувача/ след отсичането, извозването и
рампирането му- чл.2.4 от договорите.
Всъщност, непременно трябва да се отбележи
впечатлението, че договорите имат доста нестройно, направо трудно разбираемо на
места съдържание, доказателство за което е именно коментирания в предходния
абзац въпрос- защото съгласно т.2.4. от договора/ите продавача предава на
купувача добитата дървесина след отсичането й и рампирането й, а малко по-късно
е предвидено, че насажденията от съответния обект се предават на купувача след
издаване на позволителното за сеч и подписване на приемно-предавателен
протокол. Съгласно пък чл.3.4 от договора, дървесината преминава в собственост
на купувача след заплащане на приетата с приемно-предавателен протокол добита
дървесина. Объркването на съдията-докладчик става пълно след прочитането на
т.4.1 от договора, с която е предвидено, че продавача е длъжен да предаде
владението и ползването на дървесината, считано от датата на позволителното за
сеч. А то се издава след влизане на договора в сила и утвърждаване на
технологичния план- т.4.2.
Предвидено е също, че предоставянето на
дървесината се удостоверява с подписването на приемно-предавателен протокол-
т.4.1. Едно от задълженията на продавача е да издаде на купувача превозни
билети за извозване на дървесината- до размера на платената от него вноска-
т.4.3.4.
Съгласно т.5.6 от договорите, купувача се
задължава да заплати уговорената цена в размера, по начините и сроковете,
определени в договора, а разплащанията стават на основание изготвен от страните
двустранен протокол за приемане на добита на временен склад дървесина- т.5.8.
С исковата молба, а и допълнително- в хода на
делото, общината представя няколко така да се каже комплекта от документи,
всеки от които включва протокол за приемане на извършената работа по
дърводобива; протокол за измерване на плътността на добитата и рампирана на
временен склад дървесина и фактура за съответното количество. Съдът ще обсъди
изрично само един от тях, произволно избран. Така напр., такъв комплект са
документите, представляващи листи №№ 141-147 от делото. От тях е видно, че на
01.09.2018г. са добити 6.36куб.м. дървесина; същото толкова на 03.09. и
12.72куб.м.- на 04.09., а за общото количество /25.44куб.м./ е издадена фактура
- № **********/ 04.09.2018г.
Не е необходимо съда да коментира останалите
сходни документи- отнасящи се за други дати, количества и суми, тъй като в
съдебно заседание обяви за безспорни, т.е. безпротиворечиво доказани фактите,
че фактурите, на които ищеца основава паричните си вземания са издадени; също и
количеството и стойността на фактурираната дървесина; че ответника не е
заплатил на ищеца никоя от търсените в това дело суми, но е осчетоводил
фактурите и ползван данъчен кредит по тях; че счетоводствата на двете дружества
са редовно водени. Признанието за липса на плащане е свързано с възражението на
ответника, че не дължи по тези фактури.
Видно от приложеното към настоящото дело
ч.гр.д.№ 6882/2019г., на 13.12.2019г. СлРС е издал заповед за изпълнение - №
3958, с която е разпоредил на „Йолита“ЕООД да заплати на община Твърдица
/поставена в кавички!!!/ главница от 10 587.61лв. и лихва за забава в размер 1228.33лв.,
както и за разноски – 1136.32лв. Против нея е подадено възражение от
търговското дружество, с аргумент, че не дължи, защото дървесината не му е
предадена.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са две двойки положителни
установителни искове, които намират процесуално основание в разпоредбите на
чл.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК. Два от тях са главни и два- акцесорни.
Главните представляват стойността на
продадена от ищеца на ответника дървесина, по два договора от 2017-та г. за
продажба на такава на корен. Твърдението на ищеца е, че е изпълнил своите
задължения, но ответника не му е заплатил дължимото. Възражението на
„Йолита“ЕООД е, че не дължи по процесните фактури, защото за количествата
дървесина не са му издавани превозни билети и дървесината не му е предадена.
Това подсилва с твърдение, че винаги е заплащал на община Твърдица
количествата, които е получил.
Становището на съда е следното: няма спор, че
сключените между страните по делото договори са за продажба. Тези продажби са
търговска сделка по смисъла на Търговския закон- отговарят както на обективния,
така и на субективния критерии за това- защото както ищеца, така и ответника,
са юридически лица, а и сделките/дейностите те или поне „Йолита“ЕООД, извършват
по занятие. Този вид договори са уредени
с текстовете на чл.318 и сл. от ТЗ. Сред тях е и чл.321 от ТЗ, съгласно
която при поискване продавача е длъжен да издаде фактура за стоката. В случая,
от тази гледна точка община Твърдица е изпълнила законовото си задължение за
продаденото количество дървесина да издаде фактура /няколко на брой/. А след
като счетоводството й е редовно водено по смисъла на закона, което е безспорен
по делото факт и е мъчно мислимо да е друго, щом ищеца е община, то община Твърдица
може да се ползва от тях.
По възраженията в писмен отговор: Липсата на
превозни билети или поне липсата им за настоящото дело е факт. Приемно
-предавателни протоколи обаче са съставяни, като те представляват, както вече
се коментира по-горе, част от всеки един от комплектите документи, представени
от ищеца и приети от съда като писмени доказателства, включващи по една фактура
и два протокола. Никой от двата не е наречен приемно-предавателен, но единия е
озаглавен Протокол за приемане на извършената работа по дърводобива. Той е
подписан от представители на община Твърдица и един представител на
„Йолита“ЕООД, поради което обвързва дружеството. Всеки такъв протокол съдържа
подробната или поне достатъчна информация, за да се направи извод, че е описана
добита, т.е. изсечена дървесина, вкл. отдела от гората, където е осъществен
дърводобива, вида и количеството дървесина. Т.е., това фактически и юридически
си е предвидения в договорите приемно-предавателен протокол.
Другият от двойката протоколи е за измерване
на плътността на добитата дървесина и за делото е съществен със съдържащата се
в него информация, че е извършено замерване на добита и рампирана на
временен склад дървесина. Този протокол също е подписан от представител на
ответното дружество. Впрочем, с това е изпълнено въведеното и с двата процесни
договора задължение по т.4.3.3 и 5.4.
Щом дървесината е добита, рампирана е на
временен склад и е предадена от продавача и приета от купувача /чрез подписване
на протоколите от представител на „Йолита“ЕООД/, за последния е възникнало
задължението да заплати нейната цена. Изводът за активиране на задължение за
търговеца да плати цената се налага от текста на т.5.8 от договорите, съгласно
който „разплащанията стават на основание
изготвен двустранен протокол за приемане
на добитата на временен склад дървесина“. /Дори и този текст от договорите е
непрецизен, защото не е възможно дървесината да е добита на временен склад.
Явно следва да се разбира, че дървесината е добита от гората/от сечището, а
след това е рампирана на временен склад/. Така също, аргумент, който не бе
наведен от ищеца, но на който съда трябва да основе решението си е този, че
договорите за продажба като вид договори са консенсуални, т.е. за да бъдат
сключени е достатъчно да се постигне съгласие по основните им клаузи, а
предаването на предмета на договора от продавача на купувача не е условие за
действителността на договора, а само въпрос на изпълнение на договорно
задължение. Т.е., правната теория и съдебната
практика не поставят като условие за плащане от купувача фактическото и
физическо получаване от него на предмета на договора.
От друга страна, издаването или не, на
превозен билет от общината също не е от съществено значение за делото, вкл. и
за активиране на задължението на ответника да плати стойността на дървесината,
защото е изрично предвидено в договорите, че с издаването на позволителното за
сеч и подписване на приемно-предавателния протокол, насажденията от обекта се
предават на купувача. В случая не се твърди, че позволително за сеч не е било
издадено- дори доказателствата по делото „говорят“ за обратното- щом
дървесината е изсечена и е рампирана.
Така също, ответника е приел издадените от
ищеца фактури; осчетоводил ги е и дори и ползвал данъчен кредит по тях, които
действия са индиция за това, че продавача е изпълнил своите задължения по
процесните договори.
Всички тези аргументи навеждат на извод, че
главния иск е основателен. Той е и доказан по размер- защото размера не се
оспорва от ответника и е безспорен по делото факт.
Щом е основателен главния иск, такъв е и иска
за т.н. мораторна лихва- представляваща обезщетение за вредите от забавата, в
която е изпаднал длъжника за плащане на паричното си задължение. Заплащането на
такава лихва е изрично предвидено в ТЗ- чл.309а ал.1 от ТЗ, а след като
ответника признава, че не е платил, а пък падежа на задължението за цената е
настъпил- макар той да не е точно момента, посочен в исковата молба, за ищеца е
възникнало вземане и за лихва за забава. Нейният размер също е безспорен, а
това и обстоятелството, че акцесорния иск следва съдбата на главния означава,
че и втория иск ще бъде уважен.
Необходимо е тук да се направи следния
коментар- с доклада по делото съда обяви, че са предявени не два, а четири
иска. Така е, защото ищеца претендира вземане за продажна цена по два отделни
договора. Съдът по заповедното
производство, предхождащо исковия процес, обаче не е съобразил това и е издал
заповед за изпълнение за главницата общо по двата договора и за лихвата за
забава също общо по двата договора. По тази причина и за да не се внася
объркване, съда по настоящото дело ще постъпи по същия начин при изписване на
диспозивите на решението- единият ще бъде за вземане за общата цена на
продадената дървесина по двата договора, а другия- за лихвата за забава,
дължима за всички фактурирани количества дървесина по двата договора.
Така също, ищеца признава, че след образуване
на настоящото дело ответника му е заплатил 2 000лв. Поради това и цената на
главния иск е не сумата по заповедта за изпълнение /10 587.61лв./, а 8
587.61лв. Цената на иска за мораторна лихва е сумата по заповедта- 1 228.33лв.
При този изход на делото – съда уважава
исковете изцяло, ответника дължи на ищеца направените от последния разноски-
както в исковия процес, така и в заповедното производство, в пълен размер-
чл.78 ал.1 от ГПК. За заповедното производство разноските са вписаните в
заповедта за изпълнение- 1136.32лв. В исковия процес разноските на община
Твърдица са 1014лв., от тях: 214лв. за държ.такса и 800лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение.
По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответника не се следват разноски.
При горните съображения, Сливенски районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
за
установено, че „ЙОЛИТА“ЕООД с ЕИК *********; със седалище гр.Твърдица и адрес
на управление на дейността- ул.“К.“№… дължи на ОБЩИНА ТВЪРДИЦА, с ЕИК
********* суми, за които на последната е издадена, от СлРС и в производството
по гр.д. 6882/2019г., заповед за изпълнение- № 3958/ 13.12.2019г., а именно:
главница от 8 587.61лв. /осем хиляди петстотин осемдесет и седем лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща стойността на продадена дървесина-
по силата на договори за продажба на дървесина на корен №7/05.01.2017г. и № 49/
15.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2019г., както и 1
228.33лв. /хиляда двеста двадесет и осем лева и тридесет и три
стотинки/-мораторна лихва.
ОСЪЖДА „ЙОЛИТА“ЕООД да заплати
на ОБЩИНА ТВЪРДИЦА, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последната
разноски в настоящото дело-1014лв./хиляда и четиринадесет лева/.
ОСЪЖДА „ЙОЛИТА“ЕОД да заплати на
ОБЩИНА ТЪВРДИЦА, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последната разноски в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6882/2019г. на СлРС- 1136.32лв.
/хиляда сто тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на
„ЙОЛИТА“ ЕООД да му бъдат присъдени разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: