Р
Е Ш Е
Н И Е
№409 01.11.2021 год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Маргарита
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Г.
Динкова КАН дело № 370 по описа за 2021
г. за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.Т. ***, подадена
чрез пълномощника му адв.Ч., против Решение № 49 от 23.06.2021г., постановено
по АНД № 980/ 2020г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 20-0284-000373 от 17.02.2020г. на Началника на РУ-Казанлък към ОД на МВР –
Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че за същото
нарушение, за което е издадено НП, е било образувано досъдебно производство по
описа на РП - Казанлък, което е прекратено. Твърди, че не е налице съставомерно
деяние за което да му бъде наложено административно наказание по съображения че
не е действал виновно, за което се позовава на мотивите в прекратителното
постановление на РП – Казанлък. Твърди, че в случая субективната страна на
деянието не е доказана с никакви доказателства, а същата не може да се
предполага. По изложените в жалбата съображения се иска да бъде отменено обжалваното
съдебно решение и вместо него да се постанови ново по същество, с което да се
отмени наказателно постановление № 20-0284-000373 от 17.02.2020г. на Началника
на РУ-Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление
– Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован не изпраща
представител и не взема становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба, тъй като в случая не се установявало
умишлено извършване на нарушението.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството
пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Т.Т.Т. против Наказателно
постановление № 20-0284-000373 от 17.02.2020г., издадено от Началника на
РУ-Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 284ЗМ-973/ 2019г. по описа на
РУ-Казанлък, по пр. вх.№ 2762/ 2019г. на РП-Казанлък, и чл.175 ал.3 пр.първо от ЗДвП, на Т.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Административно наказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 29.07.2019г. около
13.00 часа в гр.Гурково, на ул.“Прохода“ в посока юг, управлява МПС – лек
автомобил **** без регистрационни табели, с номер на рама WVWZZZ9NZ5Y112226, което не е регистрирано по
надлежния ред. Авторът на деянието е представил договор за покупко-продажба на
автомобила, но не е представил други документи за регистрацията на автомобила. В
хода на разследването било установено, че на следващия ден – 30.07.2019г.
управляваното МПС е било регистрирано с рег.№ У6248АХ, собственост на Г. Т. Г..
Въз основа на това е прието, че Т.Т.Т. в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Районният
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Приел е, че извършването
на визираното в НП нарушение се установява по несъмнен и безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства /показанията на полицейските
служители, извършили проверката/. За неоснователно е прието възражението на
санкицонираното лице, че не е знаело за липсата на надлежна регистрация на
управлявания автомобил. Самият факт, че Т. е управлявал автомобила, който е бил
без регистрационни табели, сочел на знание за липсата на регистрация. По
изложените съображения, както и с доводи, че наказанията са определени в
минималните, предвидени в закона размери, поради което няма основание за
тяхното изменение, съдът е потвърдил наказателното постановление.
Решението на
Казанлъшкия районен съд е неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя извода на въззивния съд за липса на допуснати при
издаване на обжалваното НП процесуални нарушения. Особеността на
административнонаказателното производство, което се образува на основание чл.36
ал.2 от ЗАНН, а именно „когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган”
се изразява в това, че правилата на чл.37 и чл. 40-46 от ЗАНН не намират
приложение и производството се развива в един единствен стадий – този,
регламентиран в чл.52-58 от ЗАНН. Действително, производството може да бъде
образувано по реда на чл. 36 ал.2 от ЗАНН и да се развие законосъобразно, само
когато препратените на наказващия орган материали са достатъчни, за да очертаят
по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване в административнонаказателното производство. За да послужи за надлежно образуване на
административно-наказателното производство, постановлението за прекратяване на
досъдебното или съдебно производство от прокурора или от съда следва да съдържа
мотиви, вкл.посочване на лицето срещу което производството е водено и се прекратява,
описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и точната
му правна квалификация, както и основанието за прекратяване на производството.
В случай, че някой от тези елементи липсва или ако наказващият орган прецени,
че някои факти не са доказани, или прецени, че е осъществен друг състав на
административно нарушение, наказващият орган следва да укаже да бъде съставен
акт за установяване на административно нарушение. В процесния случай НП № 20-0284-000373/ 17.02.2020г е издадено на
основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и Постановление на прокурор при РП Казанлък за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 284ЗМ-973/ 2019г.
по описа на РУ-Казанлък. От това постановление е видно, че воденото срещу Т.Т.Т.
досъдебно производство е за престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 НК - за
това, че на 29.07.2019г. в гр.Гурково, на кръстовището на ул.Прохода“ и
ул.“Здравец“, е управлявал МПС – лек
автомобил марка **** с № на рама WVWZZZ9NZ5Y112226, което не е регистрирано по
надлежния ред. За да прекрати
производството прокурорът се е позовал на 9, ал.2 от НК /деянието е
малозначително/, както и на обстоятелството, че от субективна страна липсва
умисъл у обв.Т. за извършено от него престъпно деяние, тъй като купувачът –
собственик на процесния автомобил, го е уверил, че му предава плик с
необходимите документи за новозакупеното МПС.
Управлението
на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред е
посочено като наказуемо в чл.345 ал.2 вр.с ал.1 от НК, съответно и в чл.175
ал.3 предл първо вр.с чл.140 ал.1 от ЗДвП/.
Макар принципно да е допустимо ползването от
АНО на събраните в хода на наказателното производство доказателства и
съобразяване с фактическите констатации на прокурора в постановлението за
прекратяване на досъдебното
производство, тези констатации следва да могат да заместят АУАН по основните
елементи от обективна и субективна страна на състава, вкл деяние, автор, вина.
В
конкретния случай, след като в постановлението изрично е отречен умисъла в
извършване на деянието, за административнонаказващия орган е налице пречка на
основание това прокурорско постановление да издаде НП. Следователно наказващият
орган е следвало да укаже съставянето на акт по реда на чл.36 ал.1 от ЗАНН, за
да направи обосновани изводи относно виновността на Т. в извършването на съставомерно
деяние по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП. Без съмнение водачът е съзнавал, че автомобилът е без поставени
регистрационни табели, при което управлението му по пътищата, отворени за
обществено ползване е волево умишлено поведение в противоречие с изискването на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Липсата на регистрационни табели обаче не означава, че
МПС не е регистрирано, поради което съзнаването на този отрицателен факт –
непоставени на място регистрационни табели, не може да обоснове извод за умисъл
към деянието „управление на МПС, което не е регистрирано“, включително по
аргумент от състава на чл.175 ал.3 предл второ от ЗДвП. Липсата на пряк умисъл
за извършване на административно нарушение по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП следва от установеното по делото не съзнаване на обстоятелството, че
автомобилът не е регистриран. Не съзнаването на този факт отрича умисъла към този състав
на административно нарушение, а оттук и
виновността в извършването на формалното деяние, за което му е наложено
административно наказание. Този извод следва от обясненията, че преди да започне
управлението на МПС-во водачът е получил плик от собственика му с уверението,
че вътре се намират всички необходими документи, на което се е доверил. Възприемайки
тези обяснения като годно средство за доказване на субективния елемент на
деянието прокурорът е приел, че липсва умисъл, а оттук и вина за извършеното
престъпление, съгласно мотивите на постановлението за прекратяване на
досъдебното производство. Ето защо по-горе се посочи, че е било задължително
съставяне на АУАН с отправяне на обвинение и описание на фактите, сочещи на
съзнаване на всички обстоятелства от приложения административно наказателен
състав, което и да се докаже в хода на съдебното дирене. В настоящия случай
разпитания по делото свидетел на обвинението не дава информация относно
субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал.3 предл първо
от ЗДвП, а именно съзнаване на липсата на регистрация на МПС.
С
оглед на изложените съображения съдът намира
че е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, съдебното решение
като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се
отмени и съответно да се отмени Наказателно постановление № № 20-0284-000373 от
17.02.2020г на Началника на РУ-Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора.
Предвид
изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019г./, Областна
дирекция МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Т.Т.Т. сумата
от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат за осъществено процесуално представителство по Договор за правна
защита и съдействие № 01218 от 25.09.2020г.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 49 от 23.06.2021г., постановено по АНД №
980/ 2020г. по описа на Районен съд – Казанлък и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0284-000373 от 17.02.2020г., издадено от Началника на Районно управление –
Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Т.Т.Т. ЕГН **********, на
основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да
заплати на Т.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/ лв.,
представляваща възнаграждение за един адвокат, заплатено за защита и
процесуално представителство пред две съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.