Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Елин Пелин, 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД №
140 по описа за 2020 г. на РС Елин Пелин
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Л.Д.Б., ЕГН **********
*** чрез адв.Р. срещу Наказателно постановление № 19-1204-004063/ 07.02.2020
г. на Началник група към ОДМВР София, с-р
Пътна полиция ОДМВР София, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че е имал основателна
причина да спре в лентата за
принудително спиране.
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.Р., която поддържа
жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище в
съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена административната преписка
заявяват, че жалбата е неоснователна и молят наказателното постановление да
бъде потвърдено.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат
представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от обжалваното Наказателно постановление № 19-1204-004063/07.02.2020 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № GА44088/21.12.2019 г. по описа на ОД МВР София срещу Л.Д.Б.. Наказателното
постановление е съставено срещу жалбоподателя за това, че: „На 21.12.2019 г.
около 13.21 часа в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-2 като водач на
лек автомобил …… 1,4 с рег.
№ ….., държава България, при обстоятелства:
АМ Хемус, в района на 29 км с посока на движение към гр.Варна управлява
горепосоченото МПС като извършва следното нарушение: без да има повреда в
автомобила и без здравословни проблеми същия навлиза и се движи в лента за
принудително спиране, е извършил: 1.на автомагистрала се движи в лентата за
принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство, с което е
нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП, поради което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Видно от АУАН № GА44088/21.12.2019 г. по описа на ОД МВР София, същият е съставен от Н.Б.Г. –
младши експерт при ОДМВР София, сектор Пътна полиция и подписан от свидетеля Х.В.Д. срещу Л.Д.Б., за това, че: „На 21.12.2019 г. в 13,21
часа в община Елин Пелин, на път София - София регион – Ловеч – Шумен – Варна
при обстоятелства: АМ Хемус в района на 29 км с посока на движение гр.Варна,
управлява л.а. ……,4 с рег. №
…..като извършва следното нарушение:
без да има повреда в автомобила и без здравословни проблеми същия навлиза и се
движи в лентата за принудително спиране, с което виновно е нарушил чл.58, т.3,
пр.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис и в него не са направени възражения.
От справка
за МПС Фолксваген поло 1,4 с рег. № ЕН 9903 КР се установява, че е
собственост на лице различно от жалбоподателя.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на
името на Л.Д.Б. се установява, че същия
е правоспособен водач и има наложени и
други наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
Н.Б.Г. и Х.В.Д. се установява следното: Свидетелят Г. – актосъставител сочи, че
поддържа изложената в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било констатирано
преди коледните празници. Имало голямо
задръстване на магистралата и няколко коли се придвижвали по аварийната лента.
Не си спомня дали жалбоподателя е бил сам в автомобила или е имало и други
пътници. Сочи, че винаги когато извършва проверка за този вид нарушение
пита водача има ли евентуален проблем с
превозното средство или здравословен проблем на водача или на някой от
пътниците, ако има такива, но конкретно за случая не си спомня. Свидетелката Х.В.Д.
твърди, че е свидетел по съставянето на АУАН. Сочи, че с колегата й Г. били
наряд, а по пътя имало много натоварен трафик. Забелязали, че няколко
автомобила се движат в аварийната лента, поради което били спряни. На водачите
били изискани документите, а също така им се задали въпроси за наличието на
евентуален проблем с автомобилите или пък здравословен проблем на някои от
пътниците или водача. Тъй като подобни възражения не постъпили, колегата й Г.
съставил актове на всички водачи, които управлявали автомобил в аварийната
лента. Свидетелката заявява, че не може да си спомни нещо по-конкретно за жалбоподателя – какво е
заявил и имало ли е пътници в автомобила му.
По искане на жалбоподателя по делото
бе разпитан и свидетелят Р.М.М.. Свидетелят сочи, че на
процесната дата 21-22.12.2019 г. пътувал с жалбоподателя с лек автомобил…… с рег. № ….. по автомагистралата. Малко преди
изхода за Витиня съпругата му, която била също в автомобила и се возела отзад с
детето им, му казала, че на детето му е лошо. Свидетелят М.казал на жалбоподателя да отбие,
че малкия сигурно ще повръща и той отбил. В този момент полицейски служители,
които били на около 20-30 метра от тях им помахали да отидат към тях. Взели
документите на жалбоподателя за проверка. Свидетелят твърди, че казал на полицайката,
която била на проверката, че на детето му призляло, но тя отвърнала, че всички
така казват и отишла към патрулния автомобил, като казала, че ще пишат глоба. Малко след това детето наистина започнало да повръща, като
свидетелят съобщил това на полицая, който му отговорил, а аз какво да направя и
продължил да пише. Свидетелят заявява, че по време на проверката имало още
два-три спряни автомобила.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана
по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Съставът на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП,
предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се
движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство;”. В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че
на посочената в АУАН дата се е движил по АМ Хемус с лекия си автомобил….1,4 с рег. №….. и е спрял в лентата за
принудително спиране, но оспорва обстоятелството, че се е движел в лентата за
принудително спиране без да е била налице уважителна причина за това, с
твърдение, че е предприел спиране, поради здравословен проблем на едно от
пътуващите в автомобила лица.
Законодателят в цитираната норма на чл.58, т.3
от ЗДвП е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда
на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, като при наличието на което и да е от тези
изключения административна отговорност на водача на пътното превозно средство в
лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да се търси.
Изложеното налага извод, че при ангажиране на административна отговорност на
водач на моторно превозно средство за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП следва да
не е налице което и да е от тези изрично предвидени от законодателя изключения,
като липсата им следва да се посочи изрично в наказателното постановление и
издадения преди това АУАН.
При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът
прие, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал като водач
пътно превозно средство – лек автомобил….. 1,4 с рег. № ……, като е отбил и спрял в лентата
за принудително спиране. Това безспорно установено поведение от страна на
наказаното лице не е достатъчно, за да се приеме, че чрез същото се осъществява
състава на чл.58, т.3 от ЗДвП, доколкото по делото не се установи по безспорен
и несъмнен начин, че не е била налице някоя от предпоставките предвидена в
нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП, още повече, че в случая жалбоподателят въвежда
доводи, че е предприел спиране тъй като един от пътниците имал здравословен
проблем.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на
посочената в АУАН и НП, поради което изводите на наказващия орган останаха
недоказани със съответните безспорни
доказателства. В настоящия случай в показанията си актосъставителя и свидетеля
по АУАН, заявяват, че не си спомнят подробности около случая – имало ли е други
пътници в автомобила на жалбоподателя и дал ли е той някакви обяснения за
случая. В противоречие с отразената в АУАН и НП фактическата обстановка са
показанията на свидетеля Р.М. М., който твърди, че е очевидец на
деянието и сочи, че жалбоподателят отбил в аварийната лента и спрял по негова
молба, тъй като на детето му, което също пътувало в лекия автомобил му
прилошало. Съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като същите са логични,
последователни и съответстват на доказателствата по време, поради което ги
кредитира изцяло. От друга страна тези показания не бяха опровергани по никакъв
начин от свидетелите Г. и Д., присъствали при констатираното нарушение, тъй
като същите не изложиха каквито и да било факти, които да ги опровергаят или
отрекат. Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че жалбоподателят е
спрял в аварийната лента по независещи от него обстоятелства, които не
само са го принудили да спре в лентата за принудително спиране, но и
при които законът позволява такова поведение. Следва да се отбележи също, че
показанията на свидетелят М. сочат, че жалбоподателят е спрял в лентата за принудително спиране, а не
се е движел в нея, както е приел административнонаказващият орган.
Необходимо е да посочи, че в тежест на административно наказващия
орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение,
съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно
е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление,
административно наказващият орган се основава на констатациите в АУАН и те в
рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат
за верни до доказване на противното. В съдебното производство обаче, те нямат
обвързваща доказателствена сила и съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение или не. Едва след като събере категорични данни е
обосновано да наложи и наказание.
В случая от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателна му отговорност, тъй катосъдът прие за недоказано по
безспорен и категоричен начин вмененото му нарушение, поради което
наказателното постановление, следва да бъде отменено.
С оглед изхода на
делото и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса.
Пълномощникът на жалбоподателя е поискал присъждането на такива в минимален
размер съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което съдът
следва да осъди административнонаказващият орган ОД МВР София област да заплати
на жалбоподателя сумата от 300.00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1204-004063/ 07.02.2020 г. на
Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.
ОСЪЖДА ОД МВР София област да заплати на Л.Д.Б., ЕГН **********
сумата от 300.00 лева /триста лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: