№ 440
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200128 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. С., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 24-0434-000485/22.11.2024г. издадено от Началник РУ в ОДМВР Бургас,
РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление (НП) за неправилно,
оспорва да е извършил нарушение. Претендира отмяна на НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и заедно с адв.
Д. Г., поддържа се жалбата, молят за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна приема, следното:
На 08.10.2024г. св. К.Х. и А.А. придружили жалбоподателя С. С. до с. К. по работа като
пътували с МПС, собственост на жалбоподателя марка ***, който бил управляван от С. и
прекарали деня заедно. На 08.10.2024г. около 21:15 часа на разклон за село М. МПС с рег. №
*** управлявано от С. С. било спряно за проверка от служители на РУ Поморие, не било
констатирано нарушение и след водачът бил освободен и МПС продължило пътя си. С. и
неговите придружители, съгласно заявеното от св. А., отишли да се разходят и да разговарят
в кв. ***, където на пристанището пили кафе, след което около 02 часа на 09.10.2024г. се
насочили със същото МПС към гр. Бургас и влезли по бул. „Стефан Стамболов“.
По време на връщането им към гр. Бургас с МПС „*** ***“ с рег. № ***, на
09.10.2024г. около 02 часа, изпълнявали служебни задължения св. В. Л. и св. Г. П. като
1
позиционирали предоставения им служебен автомобил в гр. Бургас, ж.к. Славейков, на бул.
„Стафан Стамболов” до бензиностанция „***“, където извършвали проверка на автомобили.
Свидетелите били извън автомобила със светлоотразителни жилетки, униформени, с
автомобил с надпис „полиция”, спрян на видно, осветено място. Към 02:20 часа възприели
приближаващ към тях автомобил в посока хотел „Мираж“ и св. П. се насочил към булеварда,
наблюдавал водача на приближаващия автомобил, който се движил в средна лента,
забелязал, че в автомобила има и пътници и че се касае за ***, осветил стоп - палката и пътя
с фенер, за да го види водача и да спре. Св. П. подал на водача ясни и видими знаци да спре,
осветил го с фенер, водачът леко намалил скоростта на автомобила, свидетелят възприел
номера на МПС ***, лицето на водача, но автомобила преминал в лява пътна лента, ускорил
скоростта и не спрял на подадения сигнал. Веднага автомобила бил подаден с марка, модел
и регистрационен номер в ефир на дежурната част, а свидетелите се насочили към
служебния автомобил, но имали технически проблем и трудно потеглили, а през това време
изгубили от поглед преминалия автомобил, който продължил посока хотел „Мираж“. Чрез
дежурната част по подадения регистрационен номер бил установен собственика на МПС и
негов адрес като била изпратена за връчване декларация по чл. 188 ЗДвП. В нея
собственоръчно е вписано, че на 09.10.2024г. около 2,20 часа МПС *** се управлява от С. И.
С., който попълнил и сведение, че му била извършена една проверка на гр. К.. На следващия
ден 10.10.2024г. около 18:15 часа С. бил спрян отново за проверка с МПС рег. № ***.
На 22.10.2024г. св. А. К. съставил на С. С. АУАН за това, че същият на 09.10.2024г.
около 02,20 часа в гр. Бургас, ж.к. Славейков, на бул. „Стефан Стамболов” до
бензиностанция „***“ управлява собствен лек автомобил *** *** с рег. № *** с посока на
движение от кръстовището с бул. „Тракия“ към Хотел „Мираж“ като при подаден ясен и
разбираем сигнал със стоп палка на осветен участък от пътя от контролен орган св. Г. П.
полицейски инспектор при 02 РУ ОД МВР Бургас не спира плавно в най-дясната дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място, а увеличава скоростта на автомобила и продължава посоката си на движение, с което
е прието, че е нарушил чл. 103 ЗДвП. АУАН е връчен на С. като вписал, че има възражение
относно фактическата обстановка вписана в акта.
На 22.11.2024г. е издадено и обжалваното НП, в което наказващият орган е приел
констатациите на актосъставителя и че е налице нарушение на чл. 103 ЗДвП, поради което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Съдът се доверява на събраните по делото писмени доказателства. Напълно дава вяра и
на показанията на свидетелите Л. и П. като показанията им са пълни, съответстват на
останалите доказателства по делото, те взаимно се допълват, не се констатират съществени
противоречия и се установява горната фактическа обстановка. Като цяло съдът се доверява
и на свидетелите Х. и А., които потвърждават маршрута на движение на автомобила, това,
че е била извършена проверка около 21,15 часа на 08.10.2024г. както и че МПС около 02 часа
се е движило към гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“. Спорното обстоятелство е дали
водачът е възприел полицейските служители и дали се е подчинил на подадения сигнал за
спиране. Съдът намира, че пътя, пътната обстановка се наблюдава изключително от водача
на МПС, пътниците са в автомобила, но същите нямат задължението да следят подаваните
на водача знаци и е напълно възможно свидетелите да не са възприели подаваните на водача
сигнали да спре МПС, те и нямат такова задължение. Обстоятелството, което съдът
установява от св. Х. и А., е че действително МПС, управлявано от С., не е спирало в гр.
Бургас за проверка, което съответства на заявеното и от св. П. и св. Л., че МПС е
продължило движението си без да спре.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
2
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Липсват формални
основания за отмяна на НП като АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието
„подаден сигнал за спиране”, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал.
3 от ЗДвП, според която при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване
на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-
палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет.
За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за
конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка, от
униформен служител, със светлоотразителна жилетка, който е навлезнал на платното за
движение, осветил е стоп-палката, пътя и водача с фенер, поради което не съществува
възможност водачът да не е възприел попадения му сигнал, дори напротив, с поведението си
е показал, че е възприел служителя като е намалил скоростта, за да създаде впечатление, че
спира, след това обаче преминал от средна в лява лента за движение, ускорил и не се
подчинил на даденото разпореждане за спиране на униформения служител. Техническият
проблем на св. Л. и П. със служебния автомобил е препятствал своевременно последване на
МПС, но св. П. ясно е възприел вида и регистрационния номер автомобила и отличителни
белези на неговия водач, който е бил установен впоследствие съгласно декларация по чл.
188 ЗДвП и се потвърждава от показанията на св. Х. и А.. Отделно от това в нормата на чл.7,
ал.2 от ЗАНН е указано, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В настоящия случай липсва текст, който да указва, че
административните нарушения по чл.103 от ЗДвП не се наказват, когато са извършени при
форма на вината - непредпазливост, поради което правилно и законосъобразно е бил
санкциониран за констатираното административно нарушение.
Този състав на съда не споделя защитната теза, че поради по-ранното спиране през
деня, водачът може да не спре при дадено разпореждане за спиране на следваща проверка.
Касае за време около четири часа от проверката на екип на РУ Поморие до момента на
подадения сигнал за спиране от служител на 02 РУ ОД МВР Бургас. Правната и житейска
логика изисква водачът да се подчини на подадения му сигнал за спиране и да изпълни
разпорежданията на полицейския орган. Следва да се посочи, че не може да се приеме, че е
налице и маловажност по чл. 28 ЗАНН предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения свързани с безопасността на пътя както и това, че се касае за нощно време, в
малките часове на денонощието като служителите сочат за движение с висока скорост на
3
МПС, по главен булевард на града, в което е имало и пътници.
С действията си този състав на съда приема, че водачът е допуснал нарушение на чл.
103 ЗДвП.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Административно-
наказващият орган правилно е квалифицирал деянието, правилно е определил вида на
наказанията и ги определил в минимален размер като е отчел съдействието на следващия
ден, това, че е била извършена предходна проверка, в която не са установени нарушения и за
последваща такава, това, че се касае за млад водач, както и това, че МПС е било установено
и не са констатирани други нарушения.
Ето защо наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Съгласно чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай
с оглед на изхода на делото такива се дължат на наказващият орган, който не претендира и
не му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0434-000485/22.11.2024г. издадено
от Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП на
основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С. И. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4