№ 31
гр. Русе, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500692 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 344, ал. 2 и 3
ГПК.
Образувано е по частна жалба /озаглавена въззивна жалба/ на Й. Д. К.,
подадена чрез адв. И. И. срещу Решение № 144 от 14.07.2022 г. на Районен
съд – гр. Бяла по гр.д. № 527/21 г., в частта, с която е оставено без уважение
искането на жалбоподателката, направено с отговора на исковата молба за
заплащане на обезщетение за лишаването й от правото да ползва имота,
съответстващо на квотата й в съсобствеността от датата на предявяване на
искането по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното извършване на делбата, като
неоснователно. Излага, че решението е постановено в нарушение на чл. 344,
ал. 2 ГПК, който предвижда съдът в решението си за допускане на делбата да
постанови кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Посочва, че това не е направено, въпреки направените от
страните искания. Моли за отмяна на решението в тази част, като се уважи
искането на жалбоподателката в тази насока, направено с отговора на
исковата молба.
1
В отговора на частната жалба И. Р. Б. и Г. А. Б., чрез адв. С. К. оспорват
същата, искат да бъде оставена без уважение и съда да потвърди атакуваното
решение, като им се присъдят разноските по делото.
Идентичен отговор е подаден и от Д. Г. Т., която счита жалбата за
неоснователна и иска съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срок с оглед посоченото в решението на
БРС, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му и
получаване на препис от същото /а не както е посочено в чл. 344, ал.3 ГПК, че
в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок/, от надлежна страна - съделител в делбеното
производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С решението си от 14.07.2022 г. по гр.д. № 527/21 г., БРС е прогласил на
основание чл. 76 от ЗН относителната недействителност спрямо Й. Д. К. на
акт на разпореждане с наследствено имущество, извършено от Д. Г. Т. в полза
на И. Р. Б., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№166, том 2, рег. № 2866/15.06.2020 г. до размера на 1/3 ид.ч. от общо
притежаваните от Д. Т. 49/60 ид.ч. от недвижимия имот. Допуснал е до делба
следния недвижим имот, находящ се в гр.Бяла: 111/435 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор **********, целият с площ от 436 кв.м., заедно със
следните ид.части от построените в него сгради и самостоятелен обект в
сграда, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********
с адрес: **************, заедно с прилежащи части: 1/2 ид.ч. от таван, %
ид.ч. от склад и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата; сграда с
идентификатор ********** с адрес: *************, цялата със застроена
площ от 17 кв.м., брой етажи: 1; сграда с идентификатор ***********, на
същия адрес, със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи: 1; СГРАДА с
идентификатор ***********, на същия адрес, със застроена площ от 12 кв.м.,
брой етажи: 1, при права 20/60 ид.ч. за Д. Г. Т.,1/60 ид.ч. за И. Р. Б., 29/60
ид.ч. за И. Р. Б. и Г. А. Б., при режим на СИО и 10/60 ид.ч. за Й. Д. К.. С
решението съдът е оставил без уважение искането на Й. Д. К., направено с
отговора й на исковата молба за заплащане на обезщетение за лишаването й
от правото да ползва имота, съответстващо на квотата й в съсобствеността,
2
считано от датата на предявяване на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК -
20.07.2021г., до окончателното извършване на делбата, както и искането на Д.
Г. Т., направено с отговора й на искова молба за заплащане на обезщетение за
лишаването й от правото да ползва имота, съответстващо на квотата й в
съсобствеността, като е счел тези искания за неоснователни.
С оглед разпоредбата на чл. 344, ал.2 ГПК с решението си по допускане
на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените
имоти, съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях, постановява
кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните следва да плащат на другите
срещу ползването. Всеки съделител може да направи искане, както за
разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение. Касае се
до привременна мярка в процеса, т. е. до съдебна администрация и съдебният
акт, с който се постановява има характер на определение и не се ползва със
сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материално-правен спор
между страните. Посочената разпоредба дава възможност за привременна
промяна при ползването на делбения имот, респ. получаване на обезщетение
за лишаването на някой от съделителите от ползването му. Постановяването й
е обусловено от две предпоставки: не всеки от съделителите да ползва
съсобствения имот съобразно правата си и да е постъпило искане за
разпределение на ползването от съда. Фактическото основание за допускане
на мярката в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота
в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността.
С определение № 475 от 17.07.2013 г. постановено по ч. гр. д. №
2258/2013 г. на четвърто г. о. на ВКС и с определения по ч. гр. д. № 2258/2013
г. и по ч. гр. д. № 1773/2014 г. по описа на ВКС, е разгледан въпросът относно
началния момент, от който съдът постановява привременните мерки по чл.
344, ал. 2 от ГПК, като ВКС е посочил, че при определянето на привременни
мерки относно ползването на делбените имоти по чл. 344, ал. 2 ГПК,
началният момент е влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от
ГПК, а крайният до окончателното извършване на делбата, т. е. до
ликвидиране на съсобствеността, като тази мярка няма правната природа на
обезщетение за лишаване от ползването за предходен период от време, в т. ч.
и от поискването му.
3
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за
неоснователност на молбата.
От събраните доказателства се установява, че в исковия период ищците
не са си служили с цялата обща вещ, а само с част от нея и няма събрани
доказателства дали тази част надхвърля притежаваната от тях квота в
съсобствеността. Освен това доказателствата по делото не могат да обосноват
извод, че действията им по ползване на процесния имот съставляват сами по
себе си недопускане на другия съсобственик – жалбоподателката да си служи
с вещта по предназначение в съответстваща на притежаваните от нея права в
съсобствеността част, или пък пречка за това.
От приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ се установява, че
поземлен имот с идентификатор *********** с площ 436 кв.м. е с
правоъгълна форма, в него са разположени четири сгради, а процента на
застрояване на имота е 0.525 %. Апартамент с идентификатор **********,
целият със застроена площ 107 кв.м., състоящ се от спалня, дневна,
трапезария с кухненски бокс и две тераси, е разположен на втория етаж в
сграда с идентификатор ***********. Към момента на огледа от страна на
експерта е била налице опадала мазилка, повреда на дюшамето на пода и
нужда от ремонт на покривната конструкция на сградата, поради което
обектът не може да бъде отдаден под наем, т.е. не може да бъде използван,
преди извършване на основен ремонт. В съдебно заседание от 29.04.2022 г.
вещото лице допълва, че липсват действащи санитарно помещение, кранове и
мивки, а входа е в много лошо състояние. В площта на пристройка към
жилищна сграда с идентификатор **********, цялата със застроена площ 17
кв.м. е включена и площта на стълбището към мазата на сграда с
идентификатор ***********, като не е налице самостоятелно помещение,
което да се отдаде под наем. Състоянието на гараж с идентификатор
*********** със застроена площ от 26 кв.м. позволява отдаването му под
наем. Сграда с идентификатор ***********, представляваща дворищна
тоалетна, която вече не се използва по предназначение, се намира в лошо
състояние и не е възможно да се отдава под наем.
В показанията си, свидетелят К. К. – съпруг на жалбоподателката,
установява че в къщата може да се влезе през гаража, който до скоро самият
той е ползвал, за да паркира собствения си автомобил марка „Опел“, бял на
4
цвят. Гаражът никога не е заключван, има само един подпрян гвоздей, а отзад
има врата, за да се влезе в двора. Достъп до имота има и през главната улица,
но преди няколко години е направена площадка за ремонт и от там не може
да влезе. Свидетелят съобщава, че преди девет години е правил ремонт на
покрива. Състоянието на апартамента не е добро, защото се подготвя от 15
години да се събори и не може да се живее в него, паднал е таванът.
Свидетелят К. Ф., познат на ищеца, също потвърждава, че през месец
септември 2001 г. е виждал от гаража да излиза бяла кола. В края на януари
2022 г., заедно с ищеца отишли да проверят дали гаражът е заключен. Вратата
била затворена, но не била заключена, а подпряна с един ключ от старите,
вдигнали го и вратата се отворила. Гаражът бил празен и нямало кола в него.
Предвид изложеното, недоказана се явява първата предпоставка на чл.
344, ал. 2 ГПК, а именно - че жалбоподателката е възпрепятствана от
останалите съсобственици да ползва имота съобразно квотата си в
съсобствеността, напротив - изразяват съгласие за това.
Така от наличните по делото доказателства и от показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установява ищците да ползват целия
процесен имот, като са налице данни, че по-голяма част от делбения имот –
апартамент с идентификатор ********** и дворищна тоалетна с
идентификатор ***********, е неизползваема, пристройка към жилищна
сграда с идентификатор ********** не може да се използва самостоятелно, а
поземлен имот с идентификатор ********** е в голямата си част застроен. В
същото време не се установява ищците някога да са ползвали гараж с
идентификатор ***********, а напротив – от свидетелските показания се
установи, че същият е ползван от съпруга на жалбоподателката. В съдебно
заседание от 07.07.2022 г. процесуалният представител на ищците адв. К.
заявява, че същите не желаят да ползват жилищната част, поради
обстоятелството, че е абсолютно неизползваема и декларира, че не използват
процесния гараж. В отговорите си на частната жалба, като ищците, така и
ответницата Д. Т., заявяват, че нямат желание и необходимост да използват
гаража в хода на висящността на делбеното производство и съответно да
заплащат обезщетение на това основание.
От изложеното следва, че разпределяне на ползването на делбените
имоти в състоянието, в което са, също е невъзможно, тъй като целта на
5
нормата на чл. 344, ал. 2 ГПК е да осигури ефективно и справедливо
използване на делбените имоти от съделителите за времето докато трае
делбеното производство.
По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 от ГПК и
обжалваното решението в частта, която има характер на определение с правно
основание чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в
делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането
на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с
решението по втора фаза на делбата. Следователно претенциите на страните
за присъждане на разноски не следва да се разглеждат в това производство.
Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 144 от 14.07.2022 г. на Районен съд – гр.
Бяла по гр.д. № 527/21 г. по описа на БРС, в частта, с която е оставено без
уважение искането на Й. Д. К., направено с отговор на исковата молба с вх. №
3918/20.07.2021 г. за заплащане на обезщетение за лишаването й от правото
да ползва имота, съответстващо на квотата й в съсобствеността, считано от
датата на предявяване на искането до окончателното извършване на делбата,
която част има характер на определение с правно основание чл. 344, ал. 2
ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6