Р Е Ш Е Н И Е № 202/12.11.2021
г.
12.11.2021 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На трети ноември
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Стефка
Панайотова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 270 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на А.Ж.Д.
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат П.М. против Решение изх. № Д-
94-02-405 от 16.12.2020 г., издадено от Главния архитект на Община *, с което
на основание чл. 99, т. 1 от АПК е възобновено административното производство
по издаване на Разрешение за поставяне № 20 от 11.08.2020 г. на Главния
архитект на Община * и същото е отменено като незаконосъобразно, след отмяна с
Решение № 10072/05.10.2021г. по адм. дело №
4229/2021г. по описа на ВАС, на Решение №32/24.02.2021г. по адм.
дело № 346/2020г. по описа на ЯАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при изпълнение на дадените
задължителни указания.
В отменителното
решение на ВАС е посочено, че извода на ЯАС за изтичане на срока за възобновяване
на производството на 26.11.2020 г. е формиран при неизяснена фактическа
обстановка по делото. ЯАС е изчислил законоустановения 14-дневен срок за оспорване на издаденото
разрешение за поставяне № 20/11.08.2020 г. на главния архитект на община *,
считано от момента на неговото издаване, а не от този на съобщаването му, при
което спрямо неправилно определения срок за влизане в сила на решението е
изчислен и тримесечният срок за възобновяване на производството по чл. 102, ал.
1 АПК. ВАС е посочил, че решаващият съд не е
изпълнил законовото си задължение по чл. 171, ал. 5 АПК за указване на
административния орган да представи доказателства за съобщаване на издаденото
разрешение за поставяне, спрямо което да може да формира извод за момента на влизането
му в сила. Дадените задължителни указания се свеждат
до установяване на безспорно
релевантните за изхода на спора обстоятелства относно въпроса дали Разрешение
за поставяне № 20/11.08.2020 г. на главния архитект на община * е съобщено на
оспорващата, съответно към кой момент е влязло в сила, във връзка с
изчисляването на тримесечния срок по чл. 102, ал. 1 АПК за възобновяване на
производството. В тази връзка ВАС изрично е посочил, че при липса на
установявания в тази насока за най-ранен момент за съобщаване на акта може да
се приеме заплащането на таксата за издаденото разрешение, удостоверено с
представена по делото квитанция № 37066/10.11.2020 г.
В жалбата се твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно,
тъй като разрешението за поставяне е издадено в пълно съответствие с
изискванията на законовите и подзаконови нормативни актове и същото е
съобразено и с визираните в Наредба № 8/2003 г. на Общински съвет - * условия.
Навежда се довод, че е изтекъл предвиденият в чл. 102 от АПК тримесечен срок за
възобновяване, като се прави и
възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ в
конкретния случай. Прави се искане за отмяна на решението с присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващата редовно призована не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответната страна
- главен архитект на Община *, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. От редовно упълномощения такъв адв. Ч. е
постъпила молба с вх. № 2467/02.11.2021г., с която се претендират направените
пред ВАС разноски,
съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК.
Заинтересованата
страна Община *, своевременно призована не изпраща процесуален представител и
не взема становище по жалбата.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
ЯАС приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.08.2020 г.
оспорващата А.Ж.Д. ***-М-80, с която поискала
да ѝ бъде разрешено ползването на тротоарна площ от 1 кв. м. за поставяне
на кафе-автомат, намиращ се на спирката пред бл. 126 на ул. *** в гр. * (л.53
от делото). Във връзка с подаденото заявление на 11.08.2020 г. Главният
архитект на Община *, на основание чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, чл. 2, ал. 2 и
чл. 5, ал. 1, т. 1.3 и чл. 12 от Наредба № 8/2003 г., издал Разрешение за
поставяне № 20, видно от което е, че се разрешава на Община *, в качеството на
възложител съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА, да извърши поставяне (монтаж) на кафе-автомат на спирката пред бл. 126
на ул. ***, гр. *(л.54). Съобразно отразеното в издаденото разрешение за
поставяне, за кафе-автомата е одобрена схема за поставяне и е издаден
Протокол-решение № 2 от 21.06.2006 г. на ОбЕСУТ, като
за услугата е заплатена и съответна такса в размер на 20 лева. Видно от
съдържащите се в приобщената по делото административна преписка по издаване на процесния акт документи, таксата за издаване на
разрешението за поставяне е заплатена близо три месеца след издаването му, а
именно – на 10.11.2020 г. с квитанция № 37066 от същата дата, като схемата за
поставяне е одобрена също впоследствие - на 08.12.2020 г. По делото липсват данни така издаденото разрешение за поставяне да е
съобщавано по какъвто и да е било начин на оспорващата Д..
На 16.12.2020 г.
главният архитект на Община * издал Решение изх. № Д-94-02-405, с което
възобновил административното производство по издаване на Разрешение за
поставяне № 20 от 11.08.2020 г. и отменил последното като незаконосъобразно по
съображения за наличие на основания по чл. 99, т. 1 от АПК. В оспореното
решение административният орган посочил, че в конкретния случай се касае за
влязъл в сила индивидуален административен акт, неоспорен пред съда и
неподлежащ на оспорване по административен ред пред горестоящ
орган, поради което приел, че същият може да бъде отменен по инициатива на
издателя на акта при наличие на визирано в т. 1 на чл. 99 от АПК обстоятелство,
а именно – съществено нарушение на изискванията за законосъобразност при
издаване на административния акт. Административният орган счел, че е спазен
указаният в нормата на чл. 102, ал. 1 от АПК тримесечен срок за възобновяване
на производството, като по същество приел, че в конкретния случай съществено са
нарушени изискванията за законосъобразност при издаване на въпросното
разрешение за поставяне поради неспазване на процедурата по издаването му,
регламентирана в специалната нормативна уредба - ЗУТ и Наредба № 8 от 2003 г.
на Общински съвет - *. Нарушението на процедурата според отразеното в процесното решение,
се изразява в неспазване на изискването по чл. 56, ал. 5 от ЗУТ за
осигуряване на писмено съгласие или писмен договор за наем със собственика на
имота - в случая община *, като към преписката липсва такова съгласие на
собственика, съответно липсва представен договор за наем. На следващо място,
според административния орган, е нарушено и изискването на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ
разрешението за поставяне да бъде издадено въз основа на схема и проектна
документация, одобрена от главния архитект на общината - макар и формално съществуването
на такава схема да е описано в разрешението за поставяне, същата е издадена и
одобрена от главния архитект едва на 08.12.2020 г., което е възприето като
обстоятелство, довело до незаконосъобразност на издадения административен акт.
Въз основа на горното е счетено, че са налице основанията по чл. 99, т. 1 от АПК и е отменено издаденото на 11.08.2020 г. разрешение за поставяне № 20. В
решението е посочено също, че страни в производството са А.Ж.Д. в качеството
ѝ на заявител, както и Община * в качеството на заинтересована страна
като собственик на терена, върху който ще се постави преместваемото
съобръжение, но липсват данни същите да са
конституирани в проведеното производство.
Издаденото и
обжалвано решение е съобщено на жалбоподателката А.Ж.Д.
с Писмо изх. № Д-94-02-408 от 17.12.2020 г., връчено лично на оспорващата с
известие за доставяне на 29.12.2020 г. (л. 57 и л. 58). Жалбата против решението
е подадена директно в ЯАС на 30.12.2020 г. с вх.№ 2755 и въз основа на нея е образувано и настоящото
съдебно производство.
При новото
разглеждане на делото и в изпълнение на указанията на ВАС дадени в Решение №
10072/05.10.2021г. по адм. дело № 4229/2021г.
настоящият съдебен състав с Определение
№ 464/14.10.2021г. е указал на административния орган на осн.
чл.171, ал.5 от АПК, че следва да представи по делото
доказателства дали Разрешение за поставяне № 20 от 11.08.2020 г. е
съобщено на оспорващата А.Ж.Д., съответно
към кой момент е влязло в сила. Определението е получено от главния
архитект на Община * на 14.10.2021г., като по делото е постъпило писмо с вх.№
2381/22.10.2021г., подписано от кмета на община *, в което се сочи следното: „Съгласно
Ваше Определение №464/14.10.2021г. по адм. дело
№270/2021г. по описа на АС-Ямбол, прилагаме и моля да приемете квитанция
№37066/10.11.2020г., като документ за заплащане на такса по издаване на
разрешение за поставяне №20/11.08.2020г. Със същата се удостоверява най-ранния
момент за съобщаване на акта на оспорващата А.Ж.Д., тъй като със заплащането на
таксата, тя е узнала за издаване на процесното
разрешение. Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба №7 на Общински съвет-* за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община *, цените на услугите се заплащат предварително или
едновременно с предоставяне на услугите, с изключение на тези, за които с
нормативен акт е определено друго. Предвидената цена на техническа услуга по
чл.33, т.7 от същата наредба за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ в размер на 20.00 лв.
е платена с квитанция №37066/10.11.2020г. при предоставянето на услугата,
документът е отразен в разрешение за поставяне №20/11.08.2020г. към момента на
плащане, от което следва, че оспорващата най-рано от този момент е узнала за
издаването му. С оглед на гореизложеното, считаме че от 10.11.2020г., следва да
се брои и преклузивния тримесечен срок по чл.102,
ал.1 от АПК за възобновяване на производството.“
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата се преценя като неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Развилото се и
приключило с оспореното Решение изх. № Д-94-02-405/16.12.2020 г. на Главния
архитект на Община * производство представлява такова по отмяна на влязъл в сила
индивидуален административен акт, какъвто е издаденото от същия орган
Разрешение за поставяне № 20 от 11.08.2020 г., с което е разрешено поставянето
/монтажът/ на автомат за кафе, (съставляващ преместваемо
съоръжение, обслужващо търговията по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1.7 от Наредба № 8/2003 г. на ОбС - *), в поземлен имот - публична общинска собственост
съобразно правилата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА, а именно – на спирката пред бл. 126 на ул. ***, гр. *.
Производството
по чл. 99 от АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила
административен акт, необжалван по съдебен ред, от непосредствено по - горестоящия административен орган, а ако актът не е
подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, при
наличие на някое от предвидените в чл. 99, т. 1 - 7 от АПК основания. Възобновяването
по глава седма от АПК е възможно при наличието на следния фактически състав:
влязъл в сила административен акт (общ или индивидуален), който не е обжалван
по съдебен ред и наличие на някое от
изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 99 от АПК основания. Предвид
това, че производството по възобновяване е извънреден способ за контрол върху
административните актове, който пряко въздейства върху техния стабилитет,
възможността да го инициират с оглед разпоредбата на чл. 100 от АПК е
предоставена на ограничен кръг субекти - това са административният орган,
прокурорът и омбудсманът (при всички хипотези по чл.
99), и страните в административното производство – за основанията по чл. 99, т. 2 - т. 7 от АПК. В конкретния случай
производството е възобновено на основание чл. 99, т. 1 от АПК от
административния орган, който разполага с правото да инициира възобновяване на
административното производство на това основание по съображения за наличие на
съществени нарушения на изискванията за законосъобразност на издаденото
разрешение за поставяне.
Съгласно чл. 56,
ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти (т. 1), преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности (т. 2), както и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия (т.
3). Съгласно ал. 2 на цитирания текст, за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава
разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени
от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото
разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1
и 2, като условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на
обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната
документация, се определят с наредба на общинския съвет, в която, в зависимост
от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на
инженерно-техническа част или конструктивно становище. Въз основа на тази
законова делегация е и приетата от ОбС - * Наредба №
8 за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения, елементи на градското обзавеждане
и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на
Община *, публично достъпна на интернет-адрес https://elhovo.bg/?page_id=2024.
Съгласно чл. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт, преместваемите съоръжения се поставят въз основа на схема, одобрена от главния архитект на
общината по реда на чл. 56 от ЗУТ
(ал. 1), а разрешенията за поставяне се издават от главния архитект на общината, след одобряване на схемата
(ал. 2).
В случая, в
съответствие с посочената норма от приетата наредба, Разрешение за поставяне №
19/11.08.2020 г. е издадено от Главния архитект на Община *, поради което
именно този орган като негов издател, е компетентният да възобнови
производството по реда на чл. 99, т. 1 от АПК. Актът не подлежи на оспорване по
административен ред, а на пряко обжалване по съдебен ред съгласно чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Изложеното дотук налага
извода, че оспореното в настоящото съдебно производство решение е издадено от
компетентен орган, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, включително и посочване на фактическите и правни основания за
издаването му.
Съдът не
констатира Решение изх. № Д-94-02-405 от 16.12.2020 г. да е издадено при съществени нарушения на административно производствените
правила, които да са достатъчно основание
за отмяната му като незаконосъобразно. Действително с оглед разпоредбата
на чл. 103, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да
конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права
от административния акт. В случая оспорващата е придобила права от разрешението
за поставяне, но същата, видно от съдържащите се в приобщената по делото
административна преписка доказателства, не е уведомена за откритото
производство по възобновяване, не е
конституирана и не е изслушана преди произнасянето на главния архитект
на община * с оспореното решение. Така допуснатото нарушение от страна на адм. орган, според съда не е от вида на съществените
такива, водещи до отмяна на оспорения адм. акт, тъй
като съгласно трайната съдебна практика съществени нарушения на процесуалните
правила са тези които са довели до нарушаване правото на защита, както и тези
които ако не бяха допуснати, би се стигнало до издаване на акт различен по
съдържание от оспорвания, какъвто настоящия случай безспорно не е.
От една страна допуснатото нарушение от адм. орган не
е довело до нарушаване на правото на защита на оспорващата, което право е
реализирано в пълен обем в настоящото производство. От друга страна допуснатото
нарушение не е съществено, тъй като ако не беше допуснато, не би довело до
резултат различен от постановения, с оглед наличието на допуснати нарушения в
процедурата по издаване на процесното Разрешение за поставяне № 20 от 11.08.2020 г.
С оглед събраните
нови доказателствата по делото, в изпълнение указанията на ВАС, съдът намира,
че оспореното решение е постановено в
рамките на разписаните в чл. 102 от АПК преклузивни
срокове за издаването му. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба,
възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 от АПК, какъвто е и
настоящият случай, може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на
акта. В случая безспорно се установи, че Разрешение за поставяне № 20 от
11.08.2020 г. не е връчвано на оспорващата Д., поради което за най-ранен момент
за съобщаване на акта следва да се приеме заплащането на таксата от последната за
издаденото разрешение, удостоверено с представена по делото квитанция №
37066/10.11.2020 г. Разрешението не е обжалвано в законоустановения
14 - дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който е започнал да тече на 11.11.2020г. и е изтекъл на 25.11.2020г., на която дата същото
е влязло в сила. Именно от тази дата тече
тримесечният преклузивния
срок по чл. 102, ал. 1 от АПК, с изтичането на който се погасява възможността
за възобновяване на производството. Към
датата на издаване на оспореното решение – 16.12.2020 г., разрешението за
поставяне на преместваемия обект е влязло в сила,
срока по чл. 102 от АПК за възобновяване на производството по издаването му не
е изтекъл, поради което довода в жалбата в обратната насока съдът намира за неоснователен.
Налице е редовно проведено производство от страна на адм.
орган по реда на глава седма от АПК.
Съдът не
установи оспореното решение да е издадено както в противоречие с материално правни разпоредби, така и в
несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 56,
ал.2 от ЗУТ за преместваеми
увеселителни обекти и за преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности се издава разрешение за поставяне въз
основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на
общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида,
типа, размерите и предназначението на посочените обекти. Условията и редът за
издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията
към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския
съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се
поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или
конструктивно становище. В случая това изискване е било нарушено, тъй като към 11.08.2020
г. - датата на издаване на Разрешение за поставяне № 20, схема за поставяне на кафе-автомат, на спирката пред бл. 126 на ул. *** в гр. * не
е съществувала. Видно от материалите по преписката такава схема е издадена и
одобрена от главния архитект едва на
08.12.2020 г. – близо четири месеца след издаване на разрешението.
Съгласно чл. 56,
ал.5 от ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваеми обекти
се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на
поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия
обект площ. В случая площта за поставяне на кафе автомат е на ул. *** в гр. *, която безспорно е публична общинска собственост,
поради което е нужно писмено съгласие на Община * или сключен между собственика
и ползвателя на договор за наем. Такива
не са представени преди издаване на процесното
разрешение, не са представени и в настоящото производство до приключване на
съдебното дирене, въпреки предоставената възможност за това на оспорващата.
С оглед
изложеното съдът споделя изцяло извода на адм. орган
за съществено нарушение на изискванията за законосъобразност при издаване на
Разрешение за поставяне № 20 от 11.08.2020 г., както и за наличието на
основанието по чл. 99, ал.1 от АПК за възобновяване на производството и
съответно за отмяната му.
Не са налице
основания за отмяна на Решение изх. № Д-94-02-405 от 16.12.2020 г., издадено от
Главния архитект на Община *, поради което депозираната жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на спора и по реда на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото
съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния
административен съд с оглед своевременното искане от пълномощника на адм. орган.
Такива са направени в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, от които 70 лева,
съставляващи заплатена държавна такса за
образуваното касационно производство и 100 лева – договорено и внесено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения по адм. дело №
4229/2021г. по описа на ВАС договор за правна защита и съдействие с.Я №
83722 от 08.03.2021 г., като жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати същите на адм. орган. В настоящото производство и в това по адм. дело № 346/2020г. по описа на ЯАС, разноски не са направени и такива
не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ж.Д. против Решение
изх. № Д-94-02-405 от 16.12.2020 г., издадено от Главния архитект на Община *,
с което на основание чл. 99, т. 1 от АПК е възобновено административното
производство по издаване на Разрешение за поставяне № 20 от 11.08.2020 г. на
Главния архитект на община * и същото е отменено като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА А.Ж.Д.
ЕГН ********** и адрес ***, със съдебен адрес:***, адвокат П.М. *** да заплати на Община * сумата
от 170 (сто и седемдесет) лева, съставляваща направени по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/ не се чете