№ 20669
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110145852 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Илиев Интернешънъл“ ООД за заплащане на
сумата от 155,83 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за небитов
клиент с аб. № 300074, потребена в имот, находящ се в гр.София, ж.к.Овча Купел,
бл.13, вх.Г, ап.86, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,с която неоснователно се е
обогатил, ведно със законна лихва от 13.06.2023г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 32,27 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2020г. до
02.06.2023г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил. След постъпило
възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена, с което
неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Илиев Интернешънъл“ ООД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че
1
топлоснабденият имот се намира в жилищна сграда в режим на етажна собственост,
поради което счита, че има качеството на „битов клиент“. Поддържа, че в периода от
02.08.2018г. до 31.12.2021г. имотът се е ползвал от трето лице – „Илиев Консулт 2010“
ООД по силата на договор за наем от 02.08.2018г. и анекси към него, като наемателят
от своя страна е сключил с ищеца договор за доставка на топлинна енергия за наетия
имот. Оспорва и предявения иск за заплащане на лихва за забава, като твърди, че
липсва отправена до него покана за плащане на главницата. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо” ЕАД не оспорва предявените
искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през
процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества
и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката. Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013
г.) от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Ето защо
и релевантни за определянето дали един клиент е битов или небитов са нуждите, за
които се ползва топлинната енергия – битови или небитови, а не дали сградата, в която
се намира топлоснабденият имот е жилищна или не, поради което и доводите на
ответника в тази връзка са неоснователни.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи
писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията
им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се
твърди да е бил сключен между страните за процесния период.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик,
като по този начин се е обогатил. Обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния апартамент, не се явява спорно между страните, а и се установява от
2
приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том I,
рег. № 3811, дело № 41 от 07.03.2014г. по описа на нотариус Снежанка С. с рег. № 107
в НК и район на действие СРС.
В тази връзка следва да се посочи, че материално легитимиран да отговаря по
предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на адреса на процесния
имот и който е следвало да заплати цената на тези услуги, с оглед което е настъпило
както обедняването в правната сфера на ищеца, така и обогатяването в тази на
ответника. В настоящия случай ответникът с отговора на исковата молба е представил
договор за наем на недвижим имот от 02.08.2018г. и анекси 2 и 4 към него, сключени
между него и „Илиев Консулт 2010“ ООД, които обаче са неотносими към предмета на
делото, доколкото касаят друг недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Овча
Купел, бл. 13, вх. Г – апартамент № 38, а не процесният – апартамент № 86.
Доколкото ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период, а
по делото липсват доказателства, от които да се установява, че същият е предоставил
ползването му на трето лице, формалната логика налага извод, че същият е потребявал
доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. От приетата по делото СТЕ се установява, че
сумите, които са начислявани на ответника, са на база извършван реален отчет /л.90 и
л.91 от делото/, при който е установена консумацията на топла вода през процесния
период, което налага извода, че топлоснабденият имот е бил ползван през този период.
Действително общите условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск
за неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална доставка на
услугата, което се установява по безспорен начин от изготвената СТЕ. Фактът, че
ответникът, закупувайки имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да
сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Топлофикация
София” ЕАД, но не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна
енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Доколкото по делото няма данни в
района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия
извън „Топлофикация София” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е обогатил със
сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на
договорно правоотношение с ищеца. При кредитиране заключението на СТЕ се
установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за
процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 684,32
лв. Ищецът претендира сума в по-малък размер – 155,83 лв., поради което и с оглед
диспозитивното начало искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
Следва да се посочи, че дори да се приеме, че в представения от ответника договор
за наем на недвижим имот от 02.08.2018г. е допусната техническа грешка и същият
касае процесния апартамент №86, то искът и в този случай също би бил основателен,
3
доколкото видно от заключението на СТЕ размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия за периода от прекратяване на договора за наем – 01.01.2022г. до
края на исковия период – 30.04.2022г. е в размер на 158,70 лв., която сума отново
надвишава претендираната от ищеца.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът формира изводи за наличието на главен дълг.
Задължението за обезщетение за ползване на топлинна енергия е задължение без
срок, т.е. изискуемостта настъпва веднага без покана и ищецът може да иска
изпълнение към момента на ползването на услугата. Същевременно настъпването на
изискуемостта на вземането не поставя длъжника в забава, доколкото вземането е без
определен ден за изпълнение /падеж/ и за поставянето на длъжника в забава е
необходима покана /арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. От събраните по делото доказателства не
се установя ищецът да е отправил покана до ответника за заплащане на процесното
вземане, поради което искът за заплащане на мораторна лихва е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 62,13 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 476,35 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 51,47 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ответника на адв. И. Д., видно от
договор за правни услуги от 11.09.2023г. /л. 64 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59, ал.1
ЗЗД, че „Илиев Интернешънъл“ ООД, ЕИК *********, дължи на „Топлофикация
4
София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 155,83 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за небитов клиент с аб. №300074, потребена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Овча Купел, бл. 13, вх. Г, ап. 86, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
с която неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 13.06.2023г. до
погасяването.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу
„Илиев Интернешънъл“ ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Илиев Интернешънъл“
ООД, ЕИК *********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 32,27 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2020г. до 02.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Илиев Интернешънъл“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от
62,13 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 32695/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 476,35 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „Илиев Интернешънъл“ ООД, ЕИК *********, сумата от
51,47 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо” ЕАД като помагач на страната
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5