Решение по дело №296/2019 на Районен съд - Бяла

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

     Гр.Бяла, 11.12.2019г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                              Председател:   ПЛАМЕН ДОЧЕВ

 

           при участието на секретаря Валентина Великова, сложи за разглеждане гр. дело № 296 по описа за 2019г. и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:

 

            Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.

Ищецът „ВИЕНА РЕАЛ ЕСТЕЙТ” ЕООД – гр.София твърдят, че на 25.06.2014г. между тях и ответника  бил сключен договор, по силата на който те предоставили на ЕТ “Крез-И.Ц.“, ЕИК *** за временно ползване паркингова площ и офиси, находящи се в гр.Р., Източна промишлена зона, бул.“Б.“ № ***, ПИ с идентификатор *****, срещу което наемателят се задължил да заплаща наемна цена, както и всички консумативни разноски, в това число за потребена ел.енергия и вода. Сочи се, че насрещната страна е неизправен съконтрахент. За следващите му се суми за периода м.февруари 2018 г. – м.януари вкл.2019 г. за наем и за консумативи в размери съответно на 17,212,46 лв. и лихва за забава в размер на 714,82лв. лв. за периода от 03.03.2018г. до 31.12.2018г. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 18/2019 г. по описа на БРС, срещу която длъжникът възразил във визирания в закона срок. Искат съдът да признае за установено по отношение на ответника, че им дължи сумите, присъдени по ч.гр.дело № 18/2019г. по описа на БРС със законната лихва върху тях, считано от 14.01.2019г. и направените от Т.Д. разходи в заповедното производство. Претендират се разноски и по настоящото дело.

В едномесечния преклузивен срок насрещната страна  е представила отговор на исковата молба, чрез проц. си представител, с който оспорва иска по основание и размер.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

По делото не се съдържат доказателства, от които да е видно, ответникът да е заплатил на ищеца търсените суми в изпълнение на задълженията по договора за наем. Съобразно разпределението на доказателствената тежест за установяване на факта на изпълнение на задълженията си, ответникът следва да ангажира доказателства по делото, че е платил дължимите наемни вноски за отдадения му под наем обект. Доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото от ответника, нещо повече, същият не оспорва обстоятелството, че не е заплатил на ищеца дължимите наемни вноски за процесния период за ползването на наетите от него помещения и паркинг, като не оспорва и издадените в тази връзка от ищеца 20 бр. фактури  до стр./34/ за наем и ел.енергия и вода на обща стойност от 17212,46  лв. С оглед на това, следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за наем, поради което са налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност по чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД.

По отношение на претенцията по чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 4796,66 лв., представляваща дължима сума за консумативни разходи по ползването от ответника на наетия обект – потребена ел.енергия  и вода за м.февруари 2018г., до м.декември 2018г. съгласно посочените неоспорени фактури и СИЕ, съдът намира същата за основателна. Съгласно нормата на чл.232, ал.2 ЗЗД, към задълженията на наемателя спада и това да заплаща разходите, свързани с обичайното ползване на вещта, каквото е заплащането на консумираната ел.енергия, вода и др. Такова задължение за заплащане на консумативните разходи, свързани с ползването на наетия обект е поето от ответника и по силата на сключения между страните договор, което не се оспорва от негова страна. Действително, по делото не са представени доказателства от ответника, последният да е заплащал дължимите от него консумативни разходи на съответното експлоатационно дружество. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест,  ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване, че е извършил разходи за своя сметка, като е заплатил дължимите от ответника - наемател консумативи за наетия имот, т.е. че е претърпял вреди, тъй като в настоящия случай ищецът претендира ответникът да му заплати разноските във връзка с ползването на обекта.

В тази връзка, по делото са ангажирани доказателства от ищеца, и са представени платежни документи за платени от него разноски за ел.енергия  и вода. В този смисъл, съдът намира, че в конкретния случай  се доказа, че ищецът е извършил разходи от името на ответното дружество, свързани с ползването на вещта, за което  му се следва плащане, поради което предявеният иск по чл.232, ал.2, предл.второ ЗЗД е доказан и следва да бъде уважен.

 Следва да се отбележи, че задължението за лихви има акцесорен характер и следва режима на основното задължение. След като обезщетението за забавено плащане е обусловено от съществуване на вземането за главницата, то с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания за лихви. Предвид това, с оглед установената дължимост на главницата за неплатени наемни вноски, ел.ток, вода в размер на 17212,46 лв. съдът намира, че на това основание не са погасени и дължимите от ответника и претендираните върху същите вземания мораторни лихви за забава в размер съответно на 714,90 лв. върху главницата за неплатен наем. Ето защо, иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. 

По отношение разноските: В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от наредбата при интерес от 10000.00лв. до 100000лв. е 830.00лв. + 3% за горницата над 10000.00лв., би бил 1067.00лв. Съгласно представения пред БРС договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00лв. Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в съдебно заседание, включително със защита срещу възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, както и явяване в едно съдебно заседание. Съдът намира, че не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. Това определя сложност на спора в средно висока степен. Т.е.  следва да е налице съотношение между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на казуса, както изисква Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. - ОСГТК ВКС. Съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1500.00 лв.  е в рамките на минимално регламентирания в наредбата размер, като е неправилно да се твърди, че е прекомерно и не следва да бъде намалявано по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. В този смисъл,  като се вземе предвид уважения размер на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК същия има право на сумата в размер на 1500,00 лева.

Що касае пътните и дневни разноски: Разходът за пътуване на адвоката обаче не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл.78 ГПК съответно и в исковото производството в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014г. по гр. д. № 5663/2013г., IV г.о. на ВКС. Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи. Предвид което сумата от 83,00 лв. следва да се приспаднат от разноските което следва да заплати ответника.

  В тежест на ответника са направените от насрещната страна разноски за исковото и заповедно производство.

              По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на ЕТ “Крез-И.Ц.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Б., обл.Р., ул. ”Т. К.“ № ***,  представляван от И.Ц.И., че дължи на “ВИЕНА РЕАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД,  ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район П.,  ул.”Р.” № ***, сумата от 17212,46 лв. /седемнадесет хиляди двеста и дванадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща наемна цена и суми за консумативни разноски за ел.енергия и вода, свързвани с ползването на недвижими имоти, находящи се в гр.Р. по бул.” Б.” № ** по Договор за наем от 25.06.2014г. за периода м.февруари 2018г. – м.януари вкл.2019 г. за наем и за консумативи в размери съответно на 17 212,46 лв. и лихва за забава в размер на 714,82лв. /седемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и две ст./, за периода от 03.03.2018г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 14.01.2019г. до ок. плащане по издадена Заповед № 5 по чл.410 от ГПК от 14.01.2019г. по ч.гр.дело № 18/2019г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА  ЕТ “Крез-И.Ц.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., обл.Р., ул.”Т.К.”,  представляван от И.Ц.И. да заплати на “ВИЕНА РЕАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район П.,  ул.”Р.” № ***, представлявана от управителя Н.Р., сумата от 3195,10 лв. /три хиляди сто деветдесет и пет лева и десет ст./ разноски за исковото и заповедно производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                 Районен съдия: /п/