Р
Е Ш Е
Н И Е № 260699
гр.Пловдив 25.05.2021г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1985/2016г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №1505/04.05.2016г. по гр.д.№13755/2015г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422,вр. с чл.415 от ГПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за установяване дължимостта на вземането на ответника за сумата от по 410,55лв. главница за периода 01.10.2011г.-30.09.2014г.,за доставена топлинна енергия и БГВ и за сумата 76,26лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 01.07.2012г.-22.06.2015г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Ищецът е дружество,което има качеството на доставчик на топлинна енергия и битова гореща вода.Същият е доставял топлоенергия и БГВ на адреса,където се намира собствения на ответника апартамент,който е описан в нотариалния акт под №36,а топлопреносното предприятие го е установило под №7,но от назначената СТЕ в първоинснтанционното производство става ясно,че се касае за един и същ обект,на който е доставяна топлоенергия и БГВ.Освен това назначени са още две експертизи,първата от които също е СТЕ и касае доставянето на енергията и БГВ и методиката по която е ставало изчислението на дължимите суми,като от тази експертиза става ясно,че действително топлоенергията е била доставена на обекта,собственост на длъжника.В самия блок се намира абонатна станция,обслужваща блока и чрез нея се регулира подаването на енергията при изискуемата се температура.От другата експертиза се установява,че консумираната енергия и БГВ са остойностени точно от ищеца и са дължими от ответника.В жалбата се сочи като твърдение,че част от исковата претенция е погасена по давност,тъй като е изтекъл тригодишния срок за заплащането на претенцията.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,тъй като ищецът е доставчик на топлоенергия и битова гореща вода,а ответникът е потребител на доставеното,поради което и на основание ОУ са възникнали между страните тези облигационни правоотношения.От събраните по делото доказателства се установява,че ищецът е изпълнявал своите задължения за доставка,но ответникът не е изпълнил задължението си за заплащането на доставените му енергия и БГВ.Видно от представените фактури,а и от заключението на назначената СИЕ,сумите,предмет на исковата претенция,са дължими от ответника,тъй като консумираните от него топлоенергия и БГВ са правилно остойностени и са дължими.
Относно възражението за погасени по давност част от задълженията на ответника за периода 01.10.2011г.-23.06.2012г.,които са извън тригодишния давностен срок,то следва да се приеме,че за периода 01.10.2011г.-30.04.2012г. е начислена изравнителна сметка в размер на 3,78лв.,от която сума са платени 2,38лв.,като разликата от 1,40лв. е с падеж за плащане 01.09.2012г.,поради което същата не е погасена по давност или е дължима,а останалите суми попадат в периода,който съвпада с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по отношение на тях не е налице изтекла погасителна давност.
Следователно решението,постановено от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на искането за заплащане на разноски съдът намира,че следва да осъди жалбоподателя да заплати направените разноски от въззивната страна в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно НМРАВ.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№1505/04.05.2016г. по гр.д.№13755/2015г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в.
ОСЪЖДА Й.Г.Г. с ЕГН-********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“ №37 направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 100лв./сто лв./ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: