РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. гр. Хасково, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Г. Административно наказателно
дело № 20225640200803 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т. Д. Г., срещу Наказателно постановление
№ Х-19-12/27.07.2022г. на вр.и.д. началника на РДНСК Хасково, с което на
основание чл. 232, ал.10 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Твърди се, че същото било издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление, като се излагат конкретни твърдения в тази
насока. Сочи се от жалбоподателя, че наказващият орган неправилно е приел
описаното в НП нарушение, тъй като за посоченият ПУП-ПЗ имало издадена
виза с която се предвиждало свързано застрояване между двата имота, като
представя и декларация от собственика на съседния имот за свързано
1
застрояване. Твърди се и че неправилно е приложен материалният закон.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призовани, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява. В
съдебно заседание, се представлява от упълномощения по делото
процесуален представител – ст. юриск. Д.У., който оспорва подадената жалба,
а в хода по същество развива конкретни съображения в подкрепа на искането
си да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление – потвърдено. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, чрез лице, разполагащо с надлежна представителна власт,
поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 30.05.2022г. от св.М. Т. М. и св.А. К. Д. и
двамата служители в РДНСК-Хасково, се установява, че Т. Д. Г., във
функциите си на главен архитект на община Хасково е одобрил на
16.05.2022г. инвестиционен проект по части: „електро - кабелна линия",
„електро - ФЕЦ, „Геодезия - ТП", „Пожарна безопасност /ПБ/, „План за
безопасност и здраве" /ПБЗ/ и „Конструктивна", за строеж „Фотоволтаична
централа до 200 kW с кабелна линия НН", находящ се в поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор ПП 77195.730.723, ПИ 77195.730.413, ПИ 77195.730.414 и ПИ
77195.730.369 по кадастралната карта /КК/ на гр. Хасково, ж.р. „Изгрев -
Изток", без да са спазени изискванията на ПУП-ПЗ за ПИ 77195.730.723 по
КК на гр. Хасково, одобрен със Заповед №2250/23.12.2021г. на кмет на
община Хасково с която имотът е отреден „за фотоволтаична централа",
попада в зона предимно-производствена и е със следните градоустройствени
показатели: Плътност на застрояване до 80%, Коефициент на интензивност до
2,5, Минимални озеленени площи мин. 20%, Начин на застрояване -
2
свободно. В одобрения ПУП-ПЗ начинът на застрояване бил свободно /на
отстояние 3,00 м. от границата с ПИ77195.730.724 по КК на гр. Хасково/, а в
одобрения инвестиционен проект строежът бил разположен до имотната
граница с ПИ77195.730.724 по КК на гр. Хасково, на разстояние по-малко от
3,00 м. /свързано застрояване/. Като констатират горното контролните органи
приемат, че свързаното застрояване в одобрения инвестиционен проект е в
нарушение на чл.21,ал.2 от ЗУТ. Това било така защото сградите на
основното застрояване можело да се застрояват свързано само на страничните
имотни граници, като калканните стени се покриват напълно, докато в
процесният одобрен инвестиционен проект се предвиждало свързано
застрояване и към дъното на имота, без предвидено покриване на калканните
стени по страничната имотна граница на двата имота. Горното било прието за
нарушение въпреки наличието на издадена виза с която се предвиждало
свързано застрояване между двата имота, като и декларация от собственика
на съседния имот за свързано застрояване. Така контролният орган приел, че
жалбоподателят нарушил чл.137, ал.3,вр.чл.21,ал.1, вр.чл.35, ал.2 от ЗУТ като
така е осъществил състава на чл.232, ал.1,т.2 от ЗУТ.
За това нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН, който е
предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя. в АУАН няма направени
възраженвия, като такива не са постъпили и в сроковете по ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел фактическите констатации,
описани в акта за установяване на административно нарушение, но дал друга
правна квалификация - чл. 232, ал. 10 от ЗУТ.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.М. Т. М. и св.А. К.
Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, касаещи извършената
проверка и предприетите действия от контролните органи, както и тези,
свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при
очертаване на осъществената фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.10 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/– (Нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Наказва се с глоба от 1000
до 15 000 лв. проектант, неизпълнил задължение по чл. 162, ал. 4 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ - Чл. 232. (1) (Изм. -
ДВ, бр. 106 от 2006 г., бр. 61 от 2007 г.) Наказва се с глоба от 1000 до 5000
лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице,
което: т.2. съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на
този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи
по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени
планове;
Разпоредбата на чл.162, ал.4 от ЗУТ гласи – ал.(4) (Отм. - ДВ, бр. 103 от
2005 г., нова, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 101 от 2015 г.,
бр. 16 от 2021 г.) Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа
в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план,
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с изискванията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Проектантът предвижда в
инвестиционния проект строителни продукти с характеристики, чиито
показатели отговарят на националните изисквания за влагане на строителните
продукти в строежите съгласно наредбата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от
Закона за техническите изисквания към продуктите.
Следователно, деянието, за което е наложено наказание глоба на
жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с
административнонаказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
присъствие на жалбоподателя. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и
конкретно на т. 3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на
извършване на нарушението, влияещо от своя страна на преценката налице ли
е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни
белези: дата, място, начин на осъществяване. Твърдения в тази насока е
4
необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни
задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
случая в съставения акт за установяване на административно нарушение
изрично е посочено, че нарушението е прието, че е извършено на
16.05.2022г., в общинска администрация Хасково. Тоест по отношение на
тези реквизити няма нарушение на процесуалните правила при съставянето на
АУАН и НП. Съдът обаче намира за неточно и непълно словестното описание
на нарушението, а от там намира, че то не кореспондира с дадената му правна
квалификация в АУАН най напред, а след това и в НП.
В АУАН са посочени като нарушени чл.137, ал.3,вр.чл.21,ал.1, вр.чл.35,
ал.2 от ЗУТ. В текстовата му част обаче не става ясно в какво точно се състои
нарушението, или по скоро неспазването на изискванията на ПУП-ПЗ и
одобреният инвестиционен проект. Дали се касае за промяна в начина на
застрояването с одобреният инвестиционен проект за разлика в ПУП-ПЗ или
разстоянието в одобреният инвестиционен проект на нежилищните сгради до
вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване
е по-малко от три метра. Това сами по себе си са две различни изисквания
към разположението и строителството на сградите или по-точно на
съобразяването на инвестиционният проект с ПУП-ПЗ при одобряването му
от главният архитект в случая жалбоподателя. В първият случай се касае за
изисквания въведени с чл.21, ал.2 от ЗУТ, а във втория за такива по чл.35, ал.2
от ЗУТ. В тези два текста обаче се говори веднъж в чл.35, ал.2 от ЗУТ за
разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на
урегулиран поземлен, а в чл.21, ал.2 от ЗУТ се говори за сградите на
основното застрояване могат да се застрояват свързано само на
страничните имотни граници. Тоест според настоящият състав на съда
горните два текста са смесени при опита да се опише точно нарушението като
са използвани неточни изрази и понятия. Не е посочен вида на сградите, а
именно дали се касае за нежилищни и такива на основното застрояване, като
под едно общо понятие са приети и имотните граници, без да се прави
разлика със странични и вътрешни такива. Затова и съдът намира, че това
описание на нарушението от една страна не е ясно и точно, а от друга не
кореспондира с точната правна квалификация посочена както в АУАН така и
в НП.
По отношение на НП следва да се посочи и факта, че с
5
преквалификацията на нарушението на практика още повече се е задълбочило
това противоречие и несъответствие на текстовото описание на нарушението
и неговата правна квалификация, ако това е чл.232, ал.10 от ЗУТ.
Тук за прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че НП е
издадено срещу Т. Д. Г. в качеството му на главен архитект на община
Хасково. Тоест квалифицирането на нарушението чл.232, ал.10 от ЗУТ
предвижда субект на това нарушение да е проектант, неизпълнил задължение
по чл. 162, ал. 4 от ЗУТ. Такова лице обаче не е посочено като нарушител
извършил описаното нарушение. Определението за проектант е дадено в
Чл. 162. От ЗУТ - (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) ал.(1) Проектант е физическо
или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи
необходимата проектантска правоспособност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 25 от 2019
г.) Авторският надзор по време на строителството се осъществява от
проектанта при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 169, ал. 4,
и въз основа на договор с възложителя. Авторският надзор по всички части е
задължителен за всички строежи от първа до пета категория включително.
Определението и функциите на главен архитект на община е дадено в
чл.5 от ЗУТ ал.(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., бр. 61 от 2007 г.) -Главният
архитект ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото
планиране, проектирането и строителството на съответната територия,
координира и контролира дейността на звената по ал. 6 и издава
административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този
закон. Главният архитект на общината координира и контролира дейността на
главните архитекти на райони. До сэглоснж чл.5, ал.2 от ЗУТ главният
архитект също следва да има проектантска правоспособност но той не е
проектанта на инвестиционниат проект. Затова и определението за
проектант е включено в част трета, глава девета, Раздел II ,Участници в
строителството и взаимоотношенията между тях. Тоест според
определението дадено в Чл. 160. От ЗУТ(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 65
от 2003 г.) ал.(1) Участници в процеса на строителството са възложителят,
строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо
технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и
доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Тук обаче
6
главният архитект не е посочен като участник в строителството. Тоест той
няма как да е субект на нарушение, което се подвежда и санкционира под
нормата на чл.232, ал.10 от ЗУТ. Тоест няма как жалбоподателят да разбере
какво нарушение му се вменява.
Неяснотата и непълнотата в описанието на нарушението се
задълбочават и от факта, че чл.232, ал.10 от ЗУТ препраща към неизпълнение
от страна на проектанта на чл. 162, ал. 4 от ЗУТ - (4) (Отм. - ДВ, бр. 103 от
2005 г., нова, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 101 от 2015 г.,
бр. 16 от 2021 г.) Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа
в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план,
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с изискванията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Проектантът предвижда в
инвестиционния проект строителни продукти с характеристики, чиито
показатели отговарят на националните изисквания за влагане на строителните
продукти в строежите съгласно наредбата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от
Закона за техническите изисквания към продуктите.
Такова обаче нарушение не е описано в АУАН и НП.
Ето защо и съдът намира, че са на лице съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и издаването на НП , които водят до отмяната на
това основание на НП.
За пълнота следва да се отбележи, че посоченото като нарушение в
АУАН и квалифицирано по чл.232, ал.1,т.2 от ЗУТ е правилно, като към този
текст следва евентуално да се отнесат и чл.145, ал.2,вр.ал.1,вр. чл.21, ал.2,
вр.35, ал.2 от ЗУТ. именно в чл.145, ал.2,вр.ал.1 от ЗУТ е посочено в какво се
състои съгласуването на инвестиционните проекти от страна на главният
архитект. Тоест тук са му вменени тези задължения и конкретно са посочени,
какво следва да се провери от главният архитект.
С оглед вече изложеното съдът намира, че по същество на база горните
мотиви, няма как жалбоподателят като главен архитект на община Хасково да
извърши нарушението описано в НП и квалифицирано по чл.232, ал.10 от
ЗУТ. Поради вече изложените по-горе мотиви за липсата на възможност
главният архитект на община Хасково да се явява едновременно и участник в
строителството в качеството си на проектант, съдът намира, че
7
жалбоподателят в качеството на главният архитект на община Хасково не
може да бъде субект на нарушението по чл.232, ал.10 от ЗУТ. Тоест той не е
извършил вмененото му нарушение в това му качество.
От тук и неправилно е приложена санкционната норма на чл.232 , ал.10
от ЗУТ, което е още едно основание за отмяна на НП.
Правилно при положение, че не са изложени мотиви за отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства е наложено минимално наказание с оглед
санкционната норма.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Х-19-12/27.07.2022г. на
временно изпълняващ длъжността началник на РДНСК Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
8