РЕШЕНИЕ

№ 1350

гр.Бургас, 16.10.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 28 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1489 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Л.Т.Б. с ЕГН: ********** с адрес ***. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е директорът на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) към НОИ. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Д..

Предмет на оспорване е разпореждане № 4506-40-32/23.06.2020г. на АО с което е отказано изплащане на гарантирано вземане към Ружа ООД с ЕИК:*** по заявление-декларация вх.№ Ц4502-02-11/21.05.2020г. на Л.Б..

В жалбата се прави оплакване за неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателката е надлежно назначена за ликвидатор на посоченото търговско дружество, както и е изпълнявала произтичащите от това назначение задължения в съответствие с установените изисквания, но дружеството не е имало имущество, от което да и се изплати определеното възнаграждение в месечен размер 850лв. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на преписката за ново произнасяне с указания по приложението на закона. Иска се присъждане на разноските по делото. Не се сочат допустими нови доказателства.

Ответникът представя преписката по проведеното пред него производство. Оспорва жалбата по изложените в разпореждането съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представено е заверено копие от разпореждането, предмет на оспорване - разпореждане № 4506-40-32/23.06.2020г. на АО, от което се установи издаването му. В мотивите на разпореждането е посочено, че заявителката Б., като ликвидатор на Ружа ООД, не е била в трудово правоотношение с дружеството, поради което няма гарантирани вземания по чл.4 ал.1 от ЗГВРСНР.

Представен е и препис от акт за назначаване на ликвидатор № 20191111122405/11.11.2019г. на длъжностното лице при АВ, с което Б. е назначена за ликвидатор на Ружа ООД. Определен е срок за приключване на ликвидацията до 11.11.2020г., както и месечно възнаграждение на ликвидатора 850лв., което е за сметка на търговеца.

Представен е препис от решение № 109/14.04.2020г. по т.д. № 134/2020г. на ОС Бургас, с което Ружа ЕООД с ЕИК:*** е обявено за неплатежоспособно от 07.04.2020г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността, обявено е дружеството в несъстоятелност. В съдебното решение е посочено, че дружеството се представлява от ликвидатора Б..

Приложен е и препис от заявление-декларация вх.№ Ц4502-02-11/21.05.2020г. на Л.Б., въз основа на което е започнало производството пред административния орган. В заявлението си жалбоподателката е посочила, че е работила при работодател Ружа ООД (съдът приема, че посочването в различните документи по делото „ООД“ и „ЕООД“ се отнасят до едно и също дружество, тъй като данните не съдържат идентификационни белези на две различни дружества) от 11.11.2019г. като ликвидатор. Трудовото и правоотношение било прекратено на 20.04.2020г. Искането е на ликвидатора да бъде отпуснато гарантирано вземане при несъстоятелност на работодателя.

При така установените факти, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, на основание чл.168 ал.1 от АПК, съдът прие следните правни изводи.

Предмет на оспорване е разпореждане, по чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР, съгласно която когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя. В случая разпореждането е издадено от посочения в закона компетентен орган – директора на фонд ГВРС. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Разпореждането е издадено в писмена форма, мотивирано е и съдържа реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Разпореждането е издадено въз основана надлежно образувано производство – по заявление-декларация по образец, подадено от заинтересованата страна съобразно изискването на чл.25 от ЗГВРСНР. Преди да се произнесе органът служебно е изяснил относимите факти и е събрал необходимите доказателства. Не е налице основание за оспорване на разпореждането по чл.146 т.3 от АПК.

С постановения отказ органът правилно е приложил материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на жалбоподателката са неоснователни. Правилно установените факти са съотнесени в мотивите на разпореждането към нормата на чл.4 ал.1 от ЗГВРСНР, съгласно която право на гарантирани вземания по този закон имат лицата, които са имали качество на работници или служители, въз основа на трудово правоотношение с посочения в заявлението-декларация работодател по чл.2 от закона. В процесния случай е безспорно между страните и се установи от доказателствата, че жалбоподателката, в качеството на ликвидатор, не е била в трудово правоотношение с посоченото от нея дружество. Правото на гарантирани вземания по чл.4 ал.1 от ЗГВРСНР не може да се приеме за възникнало въз основа на правоприлагане по аналогия, тъй като липсата на уредба на това право в полза на ликвидаторите не може да се приеме за непълнота в законодателството. От тази гледна точка посочените в жалбата обстоятелства относно надлежното извършване на възложените функции на ликвидатор и възникването на вземане за определеното възнаграждение са несъстоятелни, тъй като не всяко възнаграждение подлежи на гарантиране по реда на приложимия закон.

В продължение на горното и за пълнота на правните съображения съдът отбелязва и това, че съгласно чл.3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Такива вземания жалбоподателката не е посочила в подаденото от нея заявление-декларация. При липсата на посочено и установено гарантирано вземане органът е постановил отказ, с което правилно е приложил материалния закон. С разпореждането органът е действал и в рамките на целта на закона, при съобразяване с правилата на чл.6 от АПК, тъй като не е допуснал разходване на държавни средства в полза на лице, което не е носител на съответното  право. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна, а разпореждането на директора на фонд ГВРС при НОИ е законосъобразно. Следва на основание чл.172 ал.2 от АПК да се отхвърли оспорването.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  ЖАЛБАТА на Л.Т.Б. с ЕГН:********** с адрес ***, срещу разпореждане № 4506-40-32/23.06.2020г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ гр.София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :