№ 331
гр. Пазарджик, 21.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500289 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят А. К. се явява лично. Не се явяват процесуалните ум
представители адв. Д. и адв. Куртева. От тях е постъпила писмена молба, с
която уведомяват съда, че не са в съС.ие да се явят лично в насроченото
съдебно заседание, тъй като са служебно ангажирани. Молят да се даде ход на
делото и на съдебните прения. Заявяват, че поддържат въззивната жалба и
молят да бъде изцяло уважена. Към молбата се представя списък на
разноските.
За ответникът Прокуратурата на РБългария се явява прокурор Даниела
Петърнейчева.
А. К.: - Не възразявам да бъде даден ход на делото днес въпреки
отсъствието на адвокатите ми.
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
1
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В., постановено по гр.д.№ 1072 по описа за
2023 година е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 да заплати на А. Л. К., с адрес: град Б., ул. „Г.Д.” № 2, сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за
невиновен с Присъда № 14 от 06.12.2022 г., по н.о.х.д. № 107 по описа за
2022г. на PC В., влязло в законна сила на 18.05.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 18.05.2023 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, претърпени под формата на заплащане на адвокатско
възнаграждение в наказателния процес, ведно със законната лихва, считано от
18.05.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
2000 лв. до пълния претендиран от 16000 лв..
Осъден е А. Л. К., с адрес: град Б., ул. „Г.Д.” № 2 да заплати на
основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд В. сумата от 1391,36 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за вещи лица по първоначално изслушаната по делото
експертиза.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 да заплати на А. Л. К., с адрес: град Б., ул. „Г.Д.” № 2, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1651,60 лв., представляваща разноски в
производството.
В срок така постановеното решение е обжалвано от А. К. в частта, с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над размера от 2000 до
размер на 16 000 лева .
Моли решението в тази част да бъде отменено и иска уважен изцяло.
Изложени са доводи и относно частта, с която К. е осъден да заплати
1391,36 лв., допълнително възнаграждение за експертиза, като съдът е
постановил определение по реда на чл.248, предмет на обжалване с вззивна
частна жалба.
Първоинстанционният съд очертал коректно предмета на делото и
правилно приел, че Прокуратурата следва да носи отговорност .
2
Съдът не обсъдил и не оценил правилно фактите относно
продължителността на наказателното производство и не определил правилно
периода от време, в който ищецът е търпял вреди .Съдът не обсъдил болките
и страданията, които ищецът търпял и продължава да търпи в пълнота.
Размерът на присъдените неимуществени вреди не отговарял на изискванията
за справедливо и равностойно обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Следвало да се отчете продължителността на делото, включващо
двукратно проведено първоинстанционно производство не по вина на ищеца,
обстоятелството, че обвинението е станало известно в работата и в родния му
град Б., и според показанията на св.Хрисчев и Захариев е довело до
неприятности в работния процес, до обостряне на съществуващите му
заболявания и до многократни кризи, които е получил, вкл. в съдебно
заседание. Ищецът развил страхова невроза, която е довела до поС.ен прием
на медикаменти и не е отшумяла и досега.
От приетата в с.з. повторна комплексна СППЕ било видно, че дори към
м. юни 2024 г. все още са били констатирани налични преработки от
претърпените от К. психотравменни за него събития. ПоС.ните болки,
страдания, страх и неприятни изживявания са отключили смесено тревожно
депресивно разстройство. В този смисъл, макар съдът да е описал събраните
по делото доказателства, при обсъждането им не е извършил надлежна
преценка и не е направил конкретни констатации които да обосноват правните
му изводи по отношение на претърпяните неимуществени вреди.
Необсъждането на релевантните фактически обстоятелства и незачитането на
причинната им връзка с обвинението, за което ищецът е бил оправдан,
представлявало липса на мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК.
Прокуратурата била задължена да събере надлежните според нея
доказателства които да изяснят релевантните за спора факти и в разумен срок
да докаже обвинителната си теза, като упражнява правомощията си по такъв
начин, че да спази сроковете за разследване предвидени в чл.234 от НПК.
Вместо това, при известен според разследващите извършител, при
възстановена вещ, при извършени редица полицейски действия и разпитани
свидетели, досъдебното производство е продължило неоправдано дълго - от
м.ноември 2019 г. до м.март 2021 г., като видно от съответните искания на РП
- В. за удължаване на сроковете, с месеци не са извършвани никакви действия.
3
Това протакане се е отразило неблагоприятно и на общата продължителност
на делото - ДП № 1518/2019 г. на РП - В. е образувано на 27.01.2020 г., а
оправдателната присъда е влязла в сила на 18.05.2023 г., и оттам, според
вещите лица, е отключило процеси на страх, тревожност и депресия в ищеца.
Неправилно съдът не обсъдил и тежестта на повдигнатото обвинение,
което е за тежко умишлено престъпление, наказуемо с наказание „лишаване от
свобода“ от една до десет години, и има своето самостоятелно значение при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Всичко това се отразило неблагоприятно върху ищеца в хода на
наказателното производство. Съдът определил изключително нисък размер на
обезщетението за неимуществени вреди, равняващ се на две минимални
работни заплати. Излагат се доводи и за допуснати процесуални нарушения,
тъй като не следвало да бъде кредитирана първоначалната експертиза и
съответно не се дължало и присъденото от съда доплащане за изготвеното
заключение.
Определението на районният съд от с.з., с което е приел първоначалната
СППЕ и кредитирането и в мотивите на съдебния акт, въпреки назначаването
на повторна със същите задачи и изричното възражение относно годността и,
било в нарушение на процесуалните правила, като се измени решението в
частта за дължимите от ищеца разноски.
Моли предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен
размер и присъдени сторените по делото разноски.
Писмен отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ не е
постъпил.
По доводите във въззивната жалба, касаещи дължимостта на
присъдените разноски – представляващи доплащане за изготвена по делото
експертиза, първоинстанционният съд е постановил определение № 64 от
17.01.2025 година по реда на чл.248 от ГПК.
С определението е оставена без уважение въззивна жалба вх. № 6724 от
01.10.2024 г. (пощенско клеймо), подадена А. Л. К., в частта, с която се иска от
съда да измени решение № 269/10.07.2024 г., по гражд.дело № 1072/2023 г., по
описа Районен съд В., в частта за разноските.
Това определение е обжалвано с частна жалба от А. К..Подържа
развитите в исковата молба доводи, като твърди,че нито обемът на работа,
4
нито заключението, нито тенденциозността в експертизата, нито
допълнителните справки и проучвания от тези вещи лица обосновават
заплащане на допълнителен депозит в такъв голям размер. Възнаграждението
на експертите било два пъти по-голямо от адвокатския хонорар по делото, без
да е налице свършена работа, която да го обосновава. Това възнаграждение
било определено в очевидно нарушение на чл.23, ал.1 от Наредба № Н-1 от 14
февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица, с която съдът не се е съобразил.
Писмен отговор на частната жалба също не е постъпил.
А. К.: - Поддържам въззивната и частната жалбата. Няма да соча
доказателства.
Прокурорът: - Оспорвам както въззивната, така и частната жалба. Няма
да соча доказателства. Правя възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност
съгласно решение на СЕС по дело С-438/2022г., съдът следва да присъди
разумни, пропорционални и справедливи разноски, които да не обвързват
установените адвокатски възнаграждения по смисъла на Наредба № 1, а може
да ги присъди значително под тях.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
А. К.: - Поддържаме жалбите си. Много малко пари са ми присъдени,
моля за по-висока сума, колкото прецените Вие.
Прокурорът: - Моля да се произнесете с решение, с което решите спора
по същество и отхвърлите въззивната жалба, като неоснователна и потвърдите
решението на РС-В.. Противно на твърденията наведени във въззивната
жалба, видно от съдебният акт подлежащ на проверка РС при определяне на
размера на обезщетението е посочил и взел предвид продължителността на
наказателното производство, което се е развило в рамките на 2 г. и 3 месеца,
както и обстоятелството, че се касае за обвинение в едно престъпление тежко
по смисъла на закона макар и касаещо кражба на ловно куче оставено на
обществено доверие, както й взетата най-лека мярка за неотклонение, която с
нищо не е ограничила правата на ищеца. Липсват, каквито и да било данни
5
наказателното производство да е имал широк обществен отзвук, нито касе
престъпление свързано с работата на ищеца така както с е акцентира във
въззивната жалба. Заболяванията, за които се представят писмени
доказателства – подагра, хипертонично сърце, заболяване на опорно
двигателната система нямат никаква връзка с проведеното наказателно
производство и не би могло да се третират като негова последица.
По отношение на твърденията за засегната репутация моля да вземете
предвид, че за осъждано лице увреждането било то и реабилитирано какъвто е
настоящият случай е с по-нисък интензитет и обуславят по-малък размер на
обезщетение в сравнение с лице, което никога не е било обект с наказателна
репресия. Считам, че негативната характеристика и предишното осъждане на
ищеца обосновават по-нисък престиж в общественото много преди повдигане
на обвинението.
По отношение на частната въззивна жалба срещу Определение № 64
считам същата за неоснователна, тъй като заключението на допуснатата
съдебно медицинска, психологична и психиатрична експертиза е било приет
от съда, поради което нормата на чл. 21 от Наредба № 21 от 2023г. на която се
позовава ищеца не е неотносимо към настоящия случай, поради което считам,
че следва да бъде потвърдено.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 21.06.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6