№ 2290
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330206792 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-253/ 23.09.2021,
издадено от Заместник-председател на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор (ДАМТН), с което на „ЛИФТ ЛТД“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл. 55, ал. 1 от
ЗТИП.
С жалбата и в съдебно заседание:
-се оспорва приетата за установена фактическа обстановка;
-се твърди, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.
52, ал.4 ЗАНН за обективно и всестранно разследване;
-се сочи, че деянието е несъставомерно, доколкото процесният
асансьор бил спрян от експлоатация;
-се пледира, че дадената от контролния орган правна квалификация
била неточна и неясна;
-се оспорва пасивната легитимация на жалбоподателя да понесе
отговорност за евентуално извършено нарушение, като се изтъква, че ако
такова е налице, то се дължи на неправомерните действия на служителите на
хотела, които незаконосъобразно са пуснали асансьора в експлоатация, без да
уведомят ЛИФТ ЛТД;
1
-се твърди, че ЛИФТ ЛТД нямали правомощия да следят дали
спрените от тях асансьори впоследствие противоправно са пуснати в
експлоатация;
-В АУАН и НП не били изложени всички факти, които да обусловят
отговорността на жалбоподателя, като те не можело да бъдат доуточнени или
издирени от съда за първи път на етап съдебно следствие.
Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП- видно от
приложената по преписката разписка е връчено на 05.10.2021г., а жалбата-
видно от поставения върху нея датен печат,е входирана в РС-Пловдив на
11.10.2021г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
АУАН и НП са издадени за нарушение констатирано при следните
фактически обстоятелства:
На 21.04.2021 г., около 16:00 ч., контролните органи са извършили
внезапна проверка на асансьор, монтиран в сградата на хотел "Авион" на
адрес: гр. Пловдив, ул. "Хан Пресиян" № 15.
В хода на проверката актосъставителят е констатирал, че на
горепосочения адрес се експлоатира пътнически асансьор, регистриран в
регистъра на съоръженията с повишена опасност с per. № Пд АС 4467, със
зав. № 299/1999 г.
Експлоатацията на посочения асансьор е установена от
актосъставителя по това, че в момента на извършването на проверката,
асансьорът е бил с включено захранване, приемал, изпълнявал заявки и
2
превозвал хора.
Експлоатацията на гореописания асансьор е установена от
проверяващите и по това, че служителят на РОИДТН ЮЦБ С.Р.
непосредствено е задействал бутон от кабинната бутониера, като асансьорът
е приел и изпълнил съответната заявка и кабината е потеглила с него.
Проверката е извършена в присъствието на С.И. - ******* към хотел
"Авион". На проверяващите е предоставен договор за абонаментно
обслужване от 01.02.2020 г. с поддържащата фирма „ЛИФТ ЛТД“ ООД и
ревизионна книга, от която проверяващите са установили, че последният
запис в нея е ревизионен акт № 8 от 05.03.2020 г. за извършен периодичен
технически преглед на съоръжението от В.Ж. - ******* в РОИДТН ЮЦБ.
Съгласно чл. 24. ал. 1, т. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) периодичните прегледи на
асансьорите се извършват веднъж на 12 месеца, но от дата 05.03.2020 г. до
момента на проверката т.е. 21.04.2021 г. не е извършен задължителният
периодичен технически преглед.
Съгласно чл. 46, ал. 2 т. 3 от ЗТИП ползвателят и обслужващият
персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения с повишена
опасност, които не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от
органите за технически надзор или не им е извършен първоначален или
периодичен технически преглед.
Като на 21.04.2021 г. около 16:00 ч. в сградата на хотел „Авион” на
адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Пресиян № 15 е допуснало експлоатация на
асансьор пътнически с per. № Пд АС 4467, със зав. № 299/1999 г. без да му
е извършен периодичен технически преглед, лицето „ЛИФТ ЛТД“ ООД, с
ЕИК *********, в качеството му на лице, което поддържа асансьора , е
нарушило чл. 46. ал. 2, т. 3 от ЗТИП във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от
НБЕТНА.
Горната, описана в АУАН и НП, фактическа обстановка съдът прие,
че изцяло съответства на действителността въз основа на показанията на
актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в
АУАН.
Показанията на актосъставителя заслужават пълен кредит на доверие,
доколкото са последователни, подробни, безпротиворечиви и съответстват:
3
-както на показанията на разпитания свидетел по акта –Р., който също
е очевидец на установяването на нарушението,
-така и на приложените по делото писмени доказателства: ревизионни
актове, от които е видно, че последния извършен на асансьорната уредба
технически преглед е от дата 05.03.2020г., като към датата на проверката
21.04.2021г. последващ такъв не е бил наличен.
Нещо повече, показанията на актосъставителя съответстват дори на
показанията на водения от защитата свидетел И., който призна за
наличието на двете основни съставомерни обстоятелства:
-че проверяваният обект –Хотел „Авион“ е функционирал от седмици
към датата на проверката -21.04.2021г.;
-че процесният асансьор реално е бил в експлоатация, работел е и се е
ползвал.
Неподкрепено от доказателствата по делото остана твърдението на
жалбоподателя, че асансьорът бил спрян от експлоатация от ЛИФТ ЛТД по
надлежния ред. Действително от същия са представени писмени
доказателства (писмо до ДАМТН по имейл, ведно с приложения към него)
, които формално съдържат отразяване за спиране на асансьора. Тези
доказателства обаче не могат да бъдат кредитирани, предвид характера им на
неподписани, недатирани, изготвени едностранно от самия жалбоподател
документи, съдържащи изгодни са съставителя им факти и в този смисъл
според съда действителната им доказателствена стойност е пренебрежимо
ниска.
Абсолютно същото е важимо и относно представеното от
жалбоподателя копие от дневник на процесния асансьор, който дневник се
води и попълва едностранно от ЛИФТ ЛТД и който е приобщен към
преписката именно чрез представянето му от жалбоподателя като
приложение към подаденото възражение срещу АУАН.
Действително при прегледа на дневника се установява, че на лист
„Ремонт и реконструкции“ на дати 13.03.2020г. и дата 01.02.2021г. има
отразено спиране на асансьора. До отбелязванията е посочено име на
служителя, който е извършил ремонта или реконструкцията. Липсва обаче
подпис на служителя, поради което според съда не е налице сигурност за
достоверност и автентичност на отбелязването.
4
Още повече, че отбелязванията в лист „Ремонт и реконструкции“ в
дневника категорично се опровергават от показанията на
актосъставителя, който с положителност потвърди, че се е запознал
подробно с книгите за асансьора и към момента на извършване на
проверката в нито една от тях, на нито едно място, не е имало
отбелязано спиране на асансьорната уредба. В този смисъл бяха и изразени
съмнения от актосъставителя, че доколкото дневника е останал след
проверката във фактическата власт на жалбоподателя и е представен по
преписката именно от него, съществува реално възможност за дописването
му.
Съдът кредитира изцяло заявеното от актосъставителя, доколкото
съответства на останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които е видно, че:
-отбелязване за спиране на асансьора липсва в ревизионната
книга, която се води на основание чл. 20 от НБЕТНА и се заверява от
служители на ДАМТН по силата на чл. 29 от НБЕТНА;
-отбелязване за спиране на асансьора липсва и в другите части от
представения от жалбоподателя дневник за асансьора, включително и на
листа „Проверка на поддържането“, видно от който на асансьора периодично
са извършвани функционални проверки, като липсва отбелязване за спиране
на асансьорната уредба;
-в регистъра на ДАМТН, съдържащ информация за всички
асансьорен уредби, асансьорът се визуализирал като такъв с изтекъл
технически преглед и не е отбелязан като спрян;
-асансьорът реално се е ползвал към момента на проверката.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
С оглед приетата за установена фактическа обстановка напълно
законосъобразни се явяват изводите на контролния орган, че жалбоподателят
е допуснал нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП във връзка с чл. 24, ал. 1,
т. 2 от НБЕТНА.
Изцяло неоснователно е възражението за липса на пасивна
легитимация жалбоподателят да носи отговорност за извършеното
нарушение.
5
Видно от текста на чл. 46, ал.2 от ЗТИП законодателят е предвидил
два самостоятелни субекта на отговорността:
-ползвателят на съоръжението, който в случая се явява ОРО-2 ЕООД,
като стопанин на хотел Авион, чиято отговорност актосъставителят потвърди,
че е ангажирана чрез отделен АУАН
-обслужващият персонал.
Изцяло неоснователно е и възражението, че наказаният субект не
можел да се подведе под понятието „обслужващ персонал“ и че под този
термин следвало да се разбират чистачката, пиколото и други служители на
хотела.
Както обосновано разясни актосъставителят, в ЗТИП е използван
термина „обслужващ персонал“ като общо понятие, за да могат да се
обхванат всички хипотези на лица, които обслужват, поддържат или
експлоатират уреди с повишена опасност, доколкото ЗТИП регулира не
само обществените отношения свързани с използването конкретно на
асансьори, а на много по-широк кръг от технически устройства , чиято
правна регламентация е детайлизирана в съответните наредби.
Че законът под понятието „обслужващ персонал“ няма предвид
чистачка, пиколо и др. е кристално видно от изричния текста на чл. 44 ЗТИП,
в който е предвидено, че ползвателите на съоръжения с повишена опасност са
длъжни да осигурят обслужването и/или управлението им от персонал,
който има необходимата квалификация и/или правоспособност , като в чл.
45 от ЗТИП е посочено, че правоспособността се придобива след преминато
обучение по реда на специална Наредба.
Същевременно детайлната уредбата на асансьорите като вид
технически продукт, общо регулиран от ЗТИП, е дадена в НБЕТНА, приета на
основание. чл. 31, ал. 1, чл. 41 и чл. 42, ал. 2 ЗТИП.
В чл. 7 от НБЕТНА изрично е посочено, че ползвателите на асансьори
са длъжни да сключват писмени договори за поддържането,
преустройването и ремонтирането им само с вписани в регистъра по чл.
36, ал. 1 ЗТИП лица, извършващи поддържане, ремонтиране и
преустройване на асансьори, и по всяко време могат да променят тези лица.
От гореизложеното е видно, че „обслужващ персонал“ по смисъла на
общата разпоредба на чл. 46, ал.2 ЗТИП, конкретно когато се касае за
асансьори може да бъде само лице което е вписано в регистъра по чл. 36
6
ЗТИП, точно каквото лице се явява жалбоподателя, поради което правилно
същият е санкциониран за допуснатото нарушение.
Видно от текста на чл. 46, ал.2 ЗТИП вмененото нарушение се явява в
„допускане“ в експлоатация на асансьорна уредба, която не е преминала
необходимата периодична проверка. Под „допускане“ в конкретния случай
следва да се разбира бездействие, изразило се в непредприемане на всички
възможни, необходими и достатъчни мерки, за да се предотврати
противоправния резултат. Предвид:
- установеното, че едногодишния срок на валидност на предходната
периодична проверка е бил изтекъл, като същевременно асансьорната уредба
реално се е ползвала;
-и дискредитирането от съда на твърденията на жалбоподателя, че
асансьорната уредба е била надлежно спряна от тях
се налага извод, че са налице всички признаци на административния
състав.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да
беше установено, че от ЛИФТ ЛТД са спрели асансьорната уредба от
експлоатация, извършеното отново би се явили съставомерно. Това е така,
доколкото нормата на чл. 46, ал.2 ЗТИП императивно е изисквала от тях „ да
не допускат“ експлоатацията на асансьора, а както вече се изясни-
задължението за „недопускане“ предполага вземането на всички възможни
и необходими мерки, за да се предотврати забранения от закона резултат ,
като интензивността на дължимите мерки, които следва да се предприемат,
зависи от особеностите на всеки случай. В конкретния казус предвид:
-качеството на наказания субект на търговец, професионалист в
областта на поддръжката на асансьорни уредби и на лице вписано в
регистъра по чл. 36 ЗТИП;
-важността на защитаваните обществени интереси и реалната
опасност от увреждане на живота и здравето на неограничен брой лица,
при неизпълнение на задължението за „недопускане“
се налага извод, че следва да се поставят завишени изисквания към
количеството и качеството на предприетите мерки за изпълнение на
законовото задължение.
В случая, дори да можеше да се кредитира защитната версия на
7
жалбоподателя, действията му, според показанията на разпитаните свидетели
(включително и на свидетеля доведен от самия жалбоподател) биха се
изразили само във вписването на спирането в листа за ремонти и
реконструкции и фактическо спиране на захранването от таблото.
Тези действия обаче, по мнение на настоящия състав, по вече
гореизложените съображения, се явяват крайно недостатъчни за осигуряване
изпълнението на императивното законово изискване, още повече на фона на
установеното от свидетелите:
-че машинното помещение е било с катинар, който всъщност е бил
отключен;
-таблото на асансьора не е било заключено;
- като дори липсват данни ключа на асансьора да е бил запечатан с
лепенка и печат на ЛИФТ ЛТД.
Налага се извод, че дори да можеше се приеме, че асансьора е бил
спрян, то не са предприети и най-елементарните практически мерки, за
да се гарантира, че същият няма противоправно да бъде въведен в
експлоатация.
В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 7 от ЗАНН
административното нарушение се наказва дори да е извършено
непредпазливо, тоест когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Още повече, че съгласно трайната съдебна практика отговорността
на ЮЛ (какъвто е процесния наказан субект) е безвиновна, обективна, като
за нейното възникване е достатъчно да е налице разминаване между
предписанията на дадена законова норма и установеното в
действителността, без да е необходимо доказването на вина у ръководството
или някой от служителите на наказания субект.
Така изрично Тълкувателно решение № 3/03 юли 2014 година на
ВАС, Решение № 918 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 449 / 2020 г. на XX
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 266 от 09.02.2018 г. по
к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 462 от 13.03.2015 г. по н. д. №
20/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
8
Изцяло неоснователно е възражението, че от жалбоподателя нямали
възможност да следят дали от хотел Авион са извършили противоправни
действия с асансьорната уредба. Точно обратното- в чл. 7 до 10 от НБЕТНА е
уредна, както възможността, така и задължението за извършване на всички
необходими проверки, за да се осигури безопасността на асансьорната
уредба.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е
оспорена, а и произтича:
-за наказващия орган от т.2 на Заповед А-405/19.07.2021г., доколкото
съставения акт е за нарушение по глава пета от ЗТИП;
- за актосъставителя от законовата норма на чл. 58, ал.1 ЗТИП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и
установено на 21.04.2021г., АУАН е издаден на 14.05.2021г., а НП - на
23.09.2021г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност. В
тази връзка следва да се отбележи, че тримесечния срок по 34 ЗАНН се явява
спазен дори относимо към датата на изтичане на валидността на последната
техническа проверка на асансьора- 05.03.2021г., което е атестат за
организираността в дейността на контролния орган.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Противно на възраженията в АУАН и НП, в тях подробно са изброени
обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни
норми.
Изцяло се споделят принципните положения в жалбата, че
отговорността на дееца не може да се ангажира въз основа на обстоятелства,
които не са описани в АУАН и НП и са разкрити или доуточнени от съда за
9
първи път на етап съдебно следствие. В процесния случай, обаче такива
съставомерни обстоятелства, които да не са надлежно описани в АУАН и НП-
липсват.
Действително в АУАН и НП не е посочено кое точно предложение на
чл. 46, ал.2, т.3 от ЗТИП е нарушил жалбоподателя. Това обаче не е било
необходимо.
Както в АУАН, така и в НП е дадена цифрова квалификация по чл. 46,
ал.2, т.3 от ЗТИП, като същевременно надлежно е изписано словесно, че
нарушението се състои в допускане асансьорната уредба да се използва
на 21.04.2021г., без да е извършена периодичната проверка дължима на
05.03.2021г. , тоест нито за съда, нито за жалбоподателя е възникнало каквото
и да било съмнение за какво е наказан деецът.
Във връзка с горното възражение следва да се съобрази и че съгласно
чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове
всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от
алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Според трайната съдебна
практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на
структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения,
предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в
теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено
поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и
без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните
хипотези на правната норма.
В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на
нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е
изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък
разред- изречения, предложения, алтернативи и др.
Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. №
3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение №
200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен
съд – Пловдив.
Точно такъв е и процесния случай.
Противно на възраженията в жалбата, не е допуснато и нарушение на
10
чл. 52, ал.4 ЗАНН, доколкото наказващият орган е събрал всички релевантни
по делото доказателства, а обстоятелството, че не е базирал фактическите си
изводи върху част от документите, които бяха дискредитирани и от съда, е
израз на свободното му вътрешно убеждение и не представлява процесуално
нарушение.
При издаване на АУАН в максимална степен са гарантирани правата
на наказаното лице, доколкото същият е съставен и подписан в присъствието
на законния представител на ЛИФТ ЛТД, на който е дадена възможност да
изложи възражения. Същият се е възползвал от тази си възможност, като
възраженията изрично са обсъдени в НП и са счетени за неоснователни.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ
Приложена е коректната санкционна норма на чл. 55, ал.1 ЗТИП,
предвиждаща имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридически лица,
допуснали нарушение на чл. 46, ал.2 ЗТИП.
В НП са изложени нарочни съображения за наложения размер на
санкцията, съвсем незначително надхвърлящ законоустановения минимум-
600лв.
По-мнение на настоящия състав предвид:
-вида на неизпълненото задължение, а именно за недопускане в
експлоатация на асансьорна уредба без премината последваща проверка;
- огромният потенциал от вреди, които крие допуснатото нарушение,
включително и от увреждане на хора при злополуки и аварии;
-продължителният период от време, през който е било налично
това противоправно състояние, а именно от 05.03.2021г. до 21.04.2021г.
се налага извод, че посоченият размер е даже занижен, но поради
липсата на възможност за влошаване положението на жалбоподателя чрез
увеличаването му, НП следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3
ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има
11
въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
изготвяне и подаване на писмено становище, без реално представителство в
открито съдебно заседание;
-фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от
типичната за подобен вид нарушения;
- интересът от делото- наложена е имуществена санкция в размер на 600
лева, без лишаване от права.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се определи размер на
юрисконсултско възнаграждение в рамките на законоустановения минимум
за административно-наказателни дела по чл. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП, а
именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-253/ 23.09.2021,
издадено от Заместник- председател на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор (ДАМТН), с което на „ЛИФТ ЛТД“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл. 55, ал. 1 от
ЗТИП.
ОСЪЖДА „ЛИФТ ЛТД“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), сумата
80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд- Пловдив
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12