Решение по дело №68481/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юни 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110168481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11286
гр. С., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110168481 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

12.06.2025 г., гр.С.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Петя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №68481 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл. 405, ал. 1 КЗ и по чл.86 ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от М. Т. В., чрез адв.И. Б. от
САК, срещу ЗК ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., представлявано от
.....- Изп. директори, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми:
1
сума от общо 3 727,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по
застраховка „Каско“, застр. полица №....., валидна от 18.01.2024г. до 17.01.2025г., за л.а. „..“,
рег. №..., причинени oт самокатастрофа в бетонна колона при потегляне при паркиране, на
20.05.2024г. в гр.С., на ул. „... I“ №... ведно с разноски за репатрак на автомобила и сума от
200,44 лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 27.06.2024г.- 14.11.2024г. Посочено
е, че претенцията не е одобрена и ответникът е отказал на 28.08.2024г. да изплати
обезщетение, тъй като увреденото МПС е било преместено с репатрак до сервиз в гр.Д. със
съгласието на застрахователя. Посочено е, че ремонтът на увреденото МПС ще се извърши
за сметка на ищцата от „...... на 05.01.2025г., за което е издадена проформа фактура.
Претендират се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез юрк.Х. П., с който
се оспорва основателността на предявения иск. Посочено е, че на 21.05.2024г. е предявена
застр. претенция, която не е одобрена, тъй като след ПТП водачът не уведомява органите на
МВР, без да измества МПС, а уведомява органите на МВР на следващия ден, като протокол
за самокатастрофа в бетонната колана на сграда е издаден на 05.06.2024г. Също така водачът
не е бил тестван за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Отв. страна намира, че е
налице основанието по чл.28, т.2 от ОУ, вр. чл.395, ал.1 и 4, вр. чл.408, ал.1, т.3 от КЗ за
неизплащане на застр. обезщетение поради напускане мястото на събитието от водача, без
да уведоми компетентните органи. Оспорва се размерът на исканото обезщетение.
Претендират се разноски.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните,
наличието на застрахователно правоотношение по сключена валидна имуществена
застраховка „Каско“ при ответното дружество по застр. полица №....., за л.а. „..“, рег. №....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на горепосочената застр. полица, с разписка
за заплащане на застр. премия, опис на щетите и отказ за изплащане на застр. обезщетение с
изх. №.....г.
Представен е Протокол за ПТП №.....г., съставен от органите на МВР.
Представена е проформа фактура №...., издадена от ..... за сумата от 3 511,10 лв., с ДДС
и фактура 16327 за сумата от 216 лв., с ДДС, за транспортна услуга.
Приложена към ОИМ е справка от СДВР №.... за съставен протокол за ПТП и
документите по застр. преписка.
Служебно е изискана от ОДМВР, отдел „Пътна полиция“ съставената по случая
административно- наказателна преписка, ведно с АУАН и съставено наказателно
постановление за нарушения по чл.20, ал.1 и по чл.123, ал.1, б. „а“ от ЗДвП, влязло в законна
сила на 21.08.2024г.
Разпитан е свидетеля на ищеца ......., която е възприела случката от отсрещния тротоар.
Посочва, че ищцата вместо маневра назад е предприела тръгване напред, като се е ударила в
бетонна колона на жилищната сграда, в която живее. Посочва, че след като е стартирала
двигателя колата е издавала странен шум и я паркирала в задния двор. Твърди, че при
пристигане до адреса ищцата е била с поставен изправен колан.
По делото е изготвено и прието заключение по автотехническа експертиза, съгласно
което повредите по застрахованото МПС са характерни от контакт с мазилка и от
повърхност с остър ръб. Като действителна стойност на ремонта с алтернативни части се
прима сума от 2 765,89 лв., с ДДС. Посочва се, че странният звук в двигателния отсек е бил
от счупено казанче, което е опирало в рерката на вентилатора. Вещото лице намира, че
автомобилът е имал възможност да се движи на собствен ход, но поради откачената броня и
2
счупен фар това не би било безопасно.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На осн. чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, с настъпването на застрахователното събитие
ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение, което следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Като
застрахователен риск при имущественото застраховане ПТП обхваща всички видове
събития, които могат да възникнат по време на движение и да доведат до нараняване или
смърт на хора, повреда на МПС, път, съоражение, товар или др. материални щети.
Самокатастрофата също представлява настъпил застрахователен риск при сключена
застраховка „Каско“.
При имущественото застраховане обемът на застрахователната отговорност се
определя от закона, от съдържанието на застрахователния договор и от ОУ на застрахователя
за съотв. вид застраховка. Разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, предвижда, че за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Като възстановителна
застрахователна стойност се приема стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Възстановителната стойност се прилага, в
случаите когато щетите по автомобила не са отстранени към момента на изплащане на
застрахователното обезщетение.
С т.28.2 от ОУ на ответника е прието, че застрахователят не дължи плащане на
обезщетение при напускане от застрахования на мястото на събитието, без да уведоми за
това компетентни органи по места (полиция, противопожарни, митнически и други служби),
освен в случаите, когато по обективни причини не е могъл да стори това. Съгласно чл.408,
ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В своята
практика ВКС намира, че застрахователят може да откаже да плати само когато
застрахованият не е изпълнил свое уговорено в договора задължение, което е значително с
оглед интереса на застрахователя. Застрахованият трябва не само да не изпълнява
задълженията си по договора, но това неизпълнение следва да е виновно и да е в пряка
причинна връзка със същинско увеличение на риска или е довело до неговото реализиране и
ако това задължение беше изпълнено не би се стигнало до настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователят носи тежестта да докаже, че виновното неизпълнение на
задължението на застрахования е адекватната причина за настъпването на застрахователното
събитие. Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния
договор, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на
конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се
3
претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е
настъпило събитието. В случая не може да се приеме, че неуведомяването на контролните
органи от застрахования е довело до възникване на застрахователното събитие. Ищцата е
наказана по административно- наказателен ред за проц. застрахователно събитие за
нарушение на чл.123, ал.1, б. „а“ от ЗДвП. Настоящата хипотеза обаче следва да бъде
субсумирана под правната квалификация на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, с произтичащите
задължения само по б. „а“, доколкото се доказа, че от ПТП са причинени само имуществени
вреди и е налице самокатастрофа. Поради това ищцата няма нормативно задължение да
уведоми контролните органи за проц. събитие и съотв. отв. застраховател не би следвало да
изисква от нея подобно поведение.
Съгласно разпоредбата на чл.395, ал.4 от КЗ, при настъпването на застрахователно
събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е
следствие от неизпълнение на задължение за вземане на мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и само ако изрично е предвидил това в договора. В
случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
горното задължение, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в
договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението. Независимо от това застрахователят е длъжен да изплати
обезщетение, когато неизпълнението на така установеното задължение на застрахования не е
в причинно- следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е
невъзможно определянето на вида или размера на вредата. Един от възможните начини за
обезщетяване на имущ. вреди по МПС е чрез изплащане на обезщетение по проформа
фактура, издадена от сервиз. Такава е представена по делото за сума от 3 511,10 лв. Съгласно
приетото заключение по САТЕ средната действителна стойност на вредите възлиза на
2 765,89 лв., с ДДС, до която сума следва да се уважи исковата претенция. Възражението, че
щетите по левия колан не може да са причинени от проц. събитие, не може да се приеме.
Претенцията в частта й за транспортирането на увреденото МПС от гр.С. до гр.Д. не може да
бъде уважена, доколкото е извършено по усмотрение на ищцата до конкр. сервиз в друго
населено място. С оглед нанесените щети по проц. МПС е видно, че не е допустимо
движението му по пътищата на собствен ход. Възражение за самопричиняване не може да се
приеме с оглед на това, че се касае за самокатастрофа в бетонна колона при погрешно
привеждане в движение напред на автомобила от водача.
Извод за частична основателност следва да бъде направен и по отношение на
акцесорната претенция за обезщетение за забава до сумата от 145,63 лв., с оглед извършена
справка в електронен калкулатор и предвид липсата на спор между страните за частичното
извънсъдебно уреждане на претенцията. Анотирана съдебна практика
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски за исковото производство съгласно представен списък, /стр.86/, както следва: сума
от 199,08 лв.- държ. такса, депозит за експертиза от 250 лв. и адвокатско възнаграждение от
600 лв. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в
чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на ищцовата страна за
заплащане на разноски съдът намира за основателно до сумата от 777,69 лв., с оглед изхода
на спора. В полза на ответника следва да се присъдят разноски от 64,67 лв., за заплатен
депозит за експертиза от 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено в мин.
размер на 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
4
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., представлявано
от .....- Изп. директори, да заплати на М. Т. В., ЕГН:**********, следните суми: сума от
2 765,89 /две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение на имуществени вреди във връзка със щета №......, по
имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №....., за л.а. „..“, рег. №...,
причинени oт самокатастрофа в бетонна колона, на 20.05.2024г. в гр.С., на ул. „... I“ ... и сума
от 145,63 /сто четиридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 27.06.2024г.- 14.11.2024г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда- 15.11.2024г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над
присъдените суми до пълно предявените размери от 3 727,10 /три хиляди седемстотин
двадесет и седем лева и десет стотинки/ лв. и сума от 200,44 /двеста лева и четиридесет и
четири стотинки/ лв., като неоснователни.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: BIC:......,
IBAN: BG..... .......
ОСЪЖДА ЗК ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., представлявано
от .....- Изп. директори, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. Т. В., ЕГН:**********,
сума от 777,69 /седемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Т. В., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати нa ЗК .....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., представлявано от .....- Изп. директори,
сума от 64,67 /шестдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ лв., представляваща
съдебно- деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:











Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5