№ 65
гр. С., 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500045 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 911/01.12.2023г. по гр.д. №
4623/2022г. на СлРС, с което е прието за установено по отношение на
ОБЩИНА С., БУЛСТАТ ......., с административен адрес: гр. С., бул. „Ц.О.“
№ 1, представлявана от С.Н.Р. - кмет на общината, чрез адв. Д. Д. от АК -
С., че В. Д. М., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Е.Б.“ № ......., със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № ......., чрез адв. Н. от АК - С., като наследник на
В.И.М. и Д.П. М. има права да бъде обезщетена с равностойни имоти на
описаните имоти в Решение № 205С/08.08.1996 г. на ОСЗ - С., а именно: лозе
от 1,200 дка (един дка и двеста кв.м.), находящо се в м. „С.д.“ в землището
на гр. С. и равностоен имот описан в Решение № 167/15.12.1995 г. на ОСЗ -
С., а именно: нива от 5.00 (пет) дка, пета категория в м. „К.“ в землището
на гр. С. и на ищцата са присъдени разноски по делото в размер на 1025 лв.
Във въззивната жалба въззивникът заявява, че счита атакуваното
решение за недопустимо, поради произнасяне по недопустим иск и иска то
да бъде обезсилено, евентуално - да бъде отменено като неправилно,
1
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, немотивирано, необосновано поради
следните съображения. Заявява, че срещу Община С. е предявен недопустим
установителен иск за признаване за установено, че ищцата има права да
бъде обезщетена с равностойни имоти на посочени в Решения на Общинска
служба по земеделие гр.С., като се индивидуализира и тяхното
местонахождение преди да бъдат отчуждени. Налице е вътрешно
противоречие в исковата молба, като в обстоятелствената част се
твърди, че се иска установяване на местонахождението на два имота и
обезщетение с равностойни имоти, а в петитума се иска установяване на
право на обезщетение и установяване на местонахождение на имоти. Освен
това въззивникът счита, че е налице липса на надлежна пасивна процесуална
и материална легитимация и общината не е надлежен ответник, тъй като
ако са налице мълчаливи или изрични отказа на други органи, те следва да се
обжалват по съдебно-административен ред. Въззивникът заявява, че
искането е недопустимо, тъй като не съществува право на такъв иск,
както и иск за опреД.е на местонахождение на имот.
Първоинстанционният съд въобще не е обсъдил наведените от него
съображения в този смисъл.
По-нататък развива подробни съображения, като счита, че целта на
ищцата да бъде обезщетена с друг равностоен имот е тъждествена на
резултат, произтичащ от издаване Заповед от Кмета на Общината на
основание параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗС. Тоест – това е различен
административен орган от общината и е недопустимо да се смесват
правомощията ими да се поставя знак за тъждество между двата органа.
Уважаването на установителен иск срещу Община С., че ищецът имал
право да бъде обезщетен с друг равностоен имот, не е в състояние да доведе
до издаване на Заповед от Кмета на Община С. на основание параграф 4к,
ал.7 от ЗСПЗС, тъй като това са различни правни субекти и кметът не е
конституиран и не може да бъде конституиран в качеството си на
административен орган като ответник в гражданското съдопроизводство.
Заповедта не може да бъде издадена и от Община С., която няма такива
правомощия. Липсва правен интерес за ищеца от предявяването на
настоящия иск срещу този ответник, което обуславя недопустимост на
иска и недопустимост на обжалваното решение. Въззивникът счита, че
2
искът би бил недопустим и по отношение на Кмета на Община С., като
административен орган, тъй като издаваните от него административни
актове, както и отказите за издаване на такива се обжалват с жалба по
реда на АПК пред административен съд.
На следващо място въззивникът излага доводи и относно допуснатите
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели и до неправилно
приложение на материалноправните норми. Изброява като нарушения на
правилата на ГПК служебно изискване на доказателства от неучастващи в
производството лица, нарушаване на диспозитивното начало,
несвоевременно и ненадлежно извършване на доклад по делото, неправилна
правна квалификация на иска, включително частта, от него, с която се иска
опреД.е местоположението на имотите преди отчуждаването, нарушаване
принципа на състезателност, непроизнасяне по всички искания и възражения
на ответника, произнасяне по предмет, с който съдът не е сезиран,
събиране на неотносими и недопустими доказателства и т.н.
Въззивникът заявява още, че макар ищцата да е поискала от
Общинската служба по земеделие да представи мотивирано искане до
кмета на общината, но такова не е представяно, също така тя не твърди
да е обжалвала по административен ред изричния или мълчалив отказ на
Общинската служба по земеделие, а вместо това предявява настоящия иск
направо не дори срещу Кмета на Община С., а срещу Община С..
Освен, че атакуваното решение е недопустимо по изложените дотук
съображения, въззивникът счита, при условията на евентуалност, че то е
неправилно, тъй като липсва обоснован извод за основателността на иска в
мотивната част, при уважителен диспозитив. Първоинстанционният съд е
направил неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото,
довело до необоснованост и обуславящо незаконосъобразността,
неправилността и недопустимостта му.
Въззивникът иска от въззивния съд да упражни правомощията си за
повторно разрешаване на материалноправния спор като установи
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и
преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма, да изложи фактически и правни
изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и
3
възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и
отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Ако констатира фактически и/или правни
обстоятелства по делото, които налагат служебно прилагане на
императивна материалноправна норма, неприложена от
първоинстанционния съд, с оглед спазване на принципите на състезателност
и равнопоставеност - да уведоми страните за това, като им даде
възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането
на нормата, също и да ангажират доказателства, разпределяйки им
доказателствената тежест.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено като
недопустимо обжалваното решение на СлРС, поради произнасяне по
недопустим иск, евентуално моли да се отмени решението като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да се постанови ново по
същество, с което да се отхвърли предявеният иск, ведно със законните
последици.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази
фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е
постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемата заявява, че с
въззивната жалба не са наведени различни доводи от тези пред
първоинстанционния съд, те са противоречиви и неясни. Всички възражения
за недопустимост на решението са несъстоятелни, не се прави
разграничение между недопусимост и неоснователност. Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че не съществува право на
такъв иск. В писмо, изходящо от кмета на община С. е указано, че за да бъде
възстановена собствеността върху имоти от териториите по пар. 4 от
ППЗСПЗЗ следва по съдебен ред да се докаже местонахождението на
конкретните имоти. По-нататък въззиваемата заявява, че неправилно
въззивникът счита, че образуваното съдебно производство би следвало да
4
бъде предмет на разглеждане по административен ред. На следващо място
въззиваемата сочи, че не отговарят на действителното положение
твърденията на въззивника, че първоинстанционният съд не е способен да
извърши доклад по делото и че е допуснал редица нарушения на
процесуалните правила във връзка със събирането на доказателства. Твърди
още, че посочената във въззивната жалба процедура за провеждане на
административно производство за издаване на заповед от кмета на
общината за обезщетяване на ищцата с други равностойни имоти е
неотносима към настоящия спор, по който предявеният иск е за
установяване именно по отношение на ответната община, че ищцата има
право да бъде обезщетена със съответни равностойни имоти, което право е
било подложено най-малкото на съмнение с писмото от 25.07.22г. от кмета
на общината.
На последно място заявява, че въззивната жалба е бланкетна и правно
неясна и иска тя да бъде оставена без уважение, а въззивният съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за тази инстанция по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивната община, редовно призована, не се явява процесуален
представител по закон или пълномощие, с писмено становище
процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора.
Претендира разноски, представя пълномощно, договор и списък по чл. 80 от
ГПК.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се
явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,
който оспорва жалбата като неоснователна, поддържа отговора и моли да
се потвърди обжалваното решение като правилон и законосъобразно.
Претендира разноски за тази инстанция по чл. 38 ал. 2 от ЗА, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен
5
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, но с оглед пълния обхват на обжалването – недопустимо, поради
което следва да бъде обезсилено.
Установената относима фактология е следната:
Ищцата В. Д. М. е наследник на В.И.М., б.ж. на гр. С., починал на
02.11.1970 г. и на Д.П. М., починала на 12.03.1990 г.
С Протокол № 20/25.02.1993 г., на ПК /Поземлена комисия/ гр. С. е
прието решение, с което е признато и определено за възстановяване
правото на собственост на наследниците на В.И.М. по отношение на
земеделски земи с план за земеразД.е, касателно 6 бр. описани земеделски
имоти, единият от които - лозе от 1, 200 дка в м. „С.д." в землището на гр.
С.. Правото на собственост по отношение на посочените земеделски имоти
е възстановено при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
С Решение № 167/15.12.1995 г. на ОбСЗ - С. е признато правото на
собственост на наследниците на Д.П. М. в съществуващи /стари/ реални
граници на имот - нива от 5.000 дка, пета категория, находяща се в терен
по параграф 4 на гр. С. в местността „К.“ и е отказано възстановяване
правото на собственост в посочените граници, поради това, че имотът
попада в разпоредбите на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С Решение № 205С/08.08.1996 г. на ОСЗ - С. е признато правото на
собственост на наследниците на В.И.М. по отношение на земеделски земи в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на два отделни
земеделски имота.
По отношение на имота, представляващ лозе от 1, 200 дка в м. „С.д.",
в землището на гр. С. е било отказано възстановяване правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, тъй
като същият попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е посочено, че се
дължи „обезщетение съгласно закона“.
На 12.10.2021г. ищцата е подала до кмета на община С. искане вх. N
9400-20875/12.10.2021г. относно „възстановяване правото на собственост
върху имот, попадащ в териториите по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно
6
правомощията на кметовете на общини по пар. 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ“.
С него поискала, като наследник на В.И.М., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ по отношение на имота лозе от 1,200 дка в м. „С.д.“, който
попадал в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да й бъде определен и
предоставен равностоен имот на този, който не може да бъде върнат в
съществуващите стари реални граници.
На 23.03.2022г. ищцата подала писмено искане до директора на
общинска служба „Земеделие“ – С. с вх. N ПО-21-4242/23.03.2022г. относно
„изготвяне и представяне на мотивирано искане до кмета на община С.,
съгласно чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ“, с което искала на осн. чл. 45ж ал. 1 от
ППЗСПЗЗ той да изготви и представи следващото се „мотивирано искане“
до кмета на община Сливен за възстановяване на правото й на собственост
върху имота, вписан в Решение N 205С/08.081996г. на ОСЗ-С. - лозе от 1,200
дка в м. „Сара дере“, в землището на гр. С., попадащ в терен по пар. 4 от
ЗСПЗЗ, при което да й бъде предоставен друг равностоен имот при спазване
на предвидената за това процедура от цитирания чл. 45ж. ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
На 28.04.2022г. до ищцата чрез упълномощен от нея представител-
адвокат, бил изпратен отговор на мотивираното искане по чл. 45ж ал. 1 от
ППЗСПЗЗ с изх. N ПО-21-424-5/28.04.2022 г. от началника на ОСЗ-С., с
който тя била уведомена, че ОСЗ е отправила до общинската
администрация, с писмо от 30.03.22г., искане за предоставяне на
информация от плана за м. „С.д.“ и с отговор от 08.04.22г. била уведомена,
че в списъка за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и в
таблицата за изчисляване на дължимите обезщетения, не фигурира името
на В.И.М. и няма данни този имот да попада в територия с проведени
мероприятия по смисъла на допълнителните разпоредби. Ищцата била
уведомена, че обезщетението е свързано с изменения във влезлия в сила план
за новообразуваните имоти, след което при наличие на съответните
условия, ще бъде отправено такова искане.
На 23.05.2022г. с искане вх. N 9400-10172/23.05.2022 г.до кмета на
община С. ищцата, като наследник на В.И.М. относно „възстановяване
правото на собственост върху имот попадащ в териториите по пар. 4 на
ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно правомощията на кметовете по пар. 4к ал. 7 от
7
ПЗР на ЗСПЗЗ“, поискала от кмета на община С. да бъде издадена изрична
негова заповед, с която да бъде назначена Комисия, в която да се включат
представители на областна администрация, на техническата служба на
общината и на службата по геодезия, картография и кадастър, които след
като се запознаят с всички необходими за това документи, да приемат
решение, с което да констатират правата на собственост на наследниците
на В.И.М., б.ж. на гр. С., починал на 02.11.1970 г. по отношение на поземлен
имот – лозе от 1.200 дка в м. „С.д.“, в землището на гр. С. и въз основа на
него да бъде издадена заповед за изменение на плана на новообразуваните
имоти, като в него бъде включен и съответно да й бъде определен
съответен и равностоен имот под формата на обезщетение.
На 25.07.2022г. било изпратено писмо с изх. N: 9400-10172/25.07.2022 г.,
от кмета на община С. в отговор на искането й от 23.05.2022г., с което тя
била уведомена, че и с предходен отговор /от 26.10.2022г. - вероятно 2021г./
по предходното й искане /от 12.10.21г./ е посочено, че заповед за
възстановяване на имоти по пар. 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава
единствено на лица, участвали в анкетирането за посочванена границите на
имотите си и включени в одобрения план на новообразуваните имоти.
Обезщетяването на бивши собственици, пропуснали анкетирането по време
на изготвяне на помощния план, не е в правомощията на общинската
администрация. За да се възстанови собствеността върху имоти от
териториите по пар. 4 от ПЗР ЗСПЗЗ в такъв случай, трябва по съдебен ред
да се докаже местонахождението на конкретните имоти.
На 31.10.2022г. ищцата предявила пред СлРС искова молба против
община С., с която искала от съда да приеме за установено по отношение на
община С., че тя, в качеството си на наследник на В.И.М. и Д.П. М., има
правата да бъде обезщетена с равностойни имоти на посочените такива в
Решение N 205С 08.08.1996 г. издадено от ОСЗ-С. и в Решение N
167/15.12.1995г. на ОСЗ-С. - лозе от 1.200 дка в м. „С.д.“ в землището на гр.
С. и нива от 5.000 дка, в м. „К.“ в землището на гр. С., като се
индивидуализира и тяхното местонахождение преди да бъдат отчуждени.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е уважил иска като
е „приел за установено по отношение на община Сливен, че В. Д. М., като
наследник на В.И.М. и Д.П. М. има права да бъде обезщетена с равностойни
8
имоти на описаните имоти в Решение № 205С/08.08.1996 г. на ОСЗ - С., а
именно: лозе от 1,200 дка находящо се в м. „С.д.“ в землището на гр. С. и
равностоен имот описан в Решение № 167/15.12.1995 г. на ОСЗ - С., а
именно: нива от 5.000 дка, пета категория в м. „К.“ в землището на гр. С..
От гореизложените факти се налага изводът, че след като на
наследниците на В.И.М. е било отказано възстановяване правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
земеделски имоти - лозе от 1, 200 дка в м. „С.д.", в землището на гр. С. и
нива от 5.000 дка, в м. „К.“, в землището на гр. С., тъй като същите
попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , ищцата е започнала паралелно
процедури по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ и по пар. 4к от ЗСПЗЗ.
Едната се развива с ОСЗ-С. и по принцип има за предмет обезщетяване
на лица със земеделски земи от общинския поземлен фонд. Тази процедура се
провежда по реда, регламентиран в чл. 45ж от ППЗСПЗЗ в случаите по пар.
27 ал. 2 т.т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, като последният гласи, че
„общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд,
включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните
условия:
1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е
издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на
правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или
възстановими стари реални граници;
2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост;
3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да
бъде възстановена.“
Другата се развива с кмета на община С. и касае възстановяването,
съответно придобиването на правото на собственост върху новообразувани
имоти, което, съгласно ал. 7 на пар. 4к от ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на
кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския
процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях.
Към заповедта се прилага скица на имота“.
Така, от една страна е видно, че обезщетяването със земеделски земи
от общинския поземлен фонд касае случаите при наличие на имот с
9
признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или
възстановими граници, каквито процесните имоти - лозе от 1, 200 дка в м.
„С.д." и нива от 5.000 дка в м. „К.“, в землището на гр. С. не са, не
съществуват и условията по т. 2 или т. 3 на ал.2 на чл. 45ж.
Процедурата е административна и административните актове на
ОСЗ, респективно – отказите за издаването им /изрични или мълчаливи/ във
връзка с нея подлежат на оспорване пред административния съд.
От друга страна производство по възстановяване на собствеността в
терени по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ също се движи по административен ред,
включително издаването на заповед на кмета по пар. 4к ал. 7 на ПЗР на
ЗСПЗЗ, като отказът такава да бъде издадена – изричен или мълчалив, също
подлежи на оспорване пред административния, а не пред гражданския съд.
В случая такава заповед не е издадена и ищцата е следвало да търси защита
пред АС-С..
Несъстоятелни са доводите й, че е предявила настоящия
установителен иск, понеже в отговора си до нея от 25.07.2022г. кметът на
общината й е указал, че „за да бъде възстановена собствеността върху
имоти от териториите по пар. 4 от ППЗСПЗЗ следва по съдебен ред да се
докаже местонахождението на конкретните имоти“ и това обуславяло
правния интерес от предявяване на иска.
Правата и задълженията на гражданите, включително тези, касаещи
най-общо възстановените права на собственост върху земеделски земи, се
определят от правната норма. Кмет или друг административен орган не
може нито с официален свой акт, нито по друг начин да създаде права или
задължения на страните извън законоустановените. Както бе подробно
описано по-горе, правоотношенията по повод правата на лицата или
наследниците им, на които е признато правото на възстановяване в стари
реални или възстановими граници на земеделски земи или правото на някакво
обезщетяване, се развиват с участието на съответния административен
орган – ОСЗ, кмет на община, или общински съвет и т.н.– и той се произнася
в хода на съответната процедура с административни актове в рамките на
дадените му правомощия.
Ако се приеме, че писмото на кмета на община С. от 25.07.22г. има
характер единствено на отказ за издаване на заповед, то отказът за
10
издаване на административен акт подлежи на обжалване пред АС-С. и това
е бил редът за защита, открит пред ищцата.
Ако пък се приеме, че с писмото от 25.07.22г. на кмета на община С. се
дават „указания“ на ищцата, то те се отнасят до възможността по пар.
4к ал. 8 от ЗСПЗЗ, /при пропуск за защита на правата на етапа по изготвяне
на ПНИ/ който предвижда, че „влязъл в сила план на новообразуваните
имоти може да се изменя: 1. когато помощният план, въз основа на който е
изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за
материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по
съдебен ред; 2. когато планът съдържа явна фактическа грешка; 3. когато
планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в
сила решение на съда или планът е приложен; 4. по предложение на съда по
дела за делба на имоти; 5. със съгласието на всички пряко заинтересувани
собственици.“
Ищцата е следвало да поиска със заявление до административния орган
изменение на ПНИ, което да се извърши въз основа на решение на комисия,
назначена от кмета на общината и в хода именно на тази административна
преписка следва да се изяснят въпросите относно границите на бившите и
новообразуваните имоти.
Административните актове във връзка с тези действия или отказите
за издаването им от съответните административни органи, подлежат на
оспорване пред АС-С., в което производство би могло да се установяват и
доказват релевантни обстоятелства.
В случая категорично няма спор за материално право и не съществува
отречено такова, което да е защитимо по съдебен ред. Останалите
хипотези, допускащи изменение на ПНИ, не предвиждат провеждане на
спорно исково съдебно производство. Не съществува правен интерес за
ищцата да иска „признаване правото й да бъде обезщетена с равностойни
имоти на посочените такива в решенията на ОСЗ-С.“, тъй като това й
право е законоустановено, вече признато с цитираните решения, и точно то
е правопораждащият факт за осъществяване на описаните по-горе
административни процедури в рамките на които пък се установява
„местоположението“ на имотите.
Поради това настоящият иск има недопустим предмет и следва да
11
бъде оставен без разглеждане, а производството, образувано по
недопустимата искова молба – прекратено, също като недопустимо.
Постановеното по недопустим иск решение е недопустимо и следва да
бъде обезсилено, включително относно разноските.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете
инстанции лежи върху ищцата – въззиваема в това производство, която
следва да понесе своите както са направени, и заплати такива на
ответника-въззивник в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и на 300 лв., от които 50 лв. за д.т. и
250 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивникът е представил списък на разноските, като претендира за
първоинстанционното производство 1080 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 750 лв. за явяване в 3 от 5 съдебни заседания по чл. 7 ал. 9
от Наредба №1/2004г., а за въззивната инстанция – 50 лв. внесена д.т. и
1080 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна.
Съдът намира, че то следва да бъде уважено и посоченият размер следва да
бъде намален под минималните размери, определени в съответните
текстове на Наредба №1/2004г., като се съобрази с вида на иска, характера
и сложността на спора и обема на процесуалните усилия, положени от
пълномощника.
В т.2 на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22
на СЕС, което има пряко действие в РБ, е прието, че „член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се
приложи към разглежданото поведение установената в член 101,
12
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики.“
Така, след като в случая е налице нарушение на забраната на чл. 101
пар. 1 на ДФЕС, както е посочено в т. 3 на цитираното по-горе Решение на
СЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази /Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/
национална правна уредба“, поради което определя размера на
адвокатските възнаграждения, дължими от страната, в чиято тежест са
възложени разноските, както е посочено по-горе – 500 лв. за първата и 250
лв. за въззивната инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 911/01.12.2023г. по гр.д.
№ 4623/2022г. на СлРС като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В. Д. М. ЕГН **********
от гр. С., ул. „Е.Б.“ № ....... против ОБЩИНА С. иск за признаване за
установено между страните, че първата, като наследница на В.И.М. и Д.П.
М., има право да бъде обезщетена с равностойни имоти на описаните
имоти в Решение № 205С/08.08.1996 г. на ОСЗ - С., а именно: лозе от 1,200
дка, находящо се в м. „С.д.“ в землището на гр. С. и равностоен имот описан
в Решение № 167/15.12.1995 г. на ОСЗ - С., а именно: нива от 5.00 дка, пета
категория в м. „К.“ в землището на гр. С., като се индивидуализира и
тяхното местонахождение преди да бъдат отчуждени, като
НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4623/2022г. по описа на
СлРС като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА В. Д. М. да заплати на Община С. направените разноски по
делото в размер на 500 лв. за първоинстанционното и на 300 лв. за
въззивното производство.
13
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14