Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. Габрово, 02.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА К. и с участието
на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело №
106 по описа за 2021 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на
А.И.А. *** против Заповед № 0164 от 22.02.2021 година
на Зам.-кмета на Община Севлиево, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж, представляващ “Масивна жилищна сграда“, находяща се в ПИ *******, кв.
24 по КККР на гр. Севлиево.
В жалбата се твърди, че неправилно заповедта е адресирана
към жалбоподателя, тъй като той със собственика на имота – С. А. има само
предварителен договор за продажба, по повод на който се води дело в Районен съд
– Севлиево по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Жалбоподателят твърди, че строежът не е изпълнен от него, като са направени
само поправки, необходими за запазване на сградата; строежът е изграден преди
1987 година, поради което е в режим на търпимост и не подлежи на премахване;
имотът е собственост на С. А.А.. Прави се искане за отмяна на оспорената
заповед, прекратяване на производството по чл. 225а от ЗУТ и присъждане на
направените разноски.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят А.А. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат; поддържа се жалбата, както и искането по
същество.
Ответната страна – Заместник-кмет на Община Севлиево не се
явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат. В писмено становище /л. 27-28/ и в хода на
съдебното производство се оспорва жалбата, по същество се прави искане за
отхвърляне на оспорването по съображения, развити в депозирана по делото писмена
защита /л. 54-55/, заявява се претенция за присъждане на разноските по делото,
за които се представя списък /л. 48-50/.
Жалбата е допустима, като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, включително тези в административната
преписка, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна
проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административното производство е започнало по повод на възражение, подадено от С. А.А., съдържащо твърдения за извършване на строителство от жалбоподателя А. и още едно лице в имот, собственост на А. /л. 12-14/.
Проверката във връзка с възражението е приключила с изготвянето на Констативен акт № 5 от 02.02.2021 година /л. 8-10/, според отразеното в който в ПИ 335 от кв. 24 по плана на гр. Севлиево, собственост на С. А., е констатиран строеж, квалифициран като такъв от V категория, извършван от А.И.А., представляващ едноетажна жилищна сграда с размери 9.10/8.10 м и височина 3.30 м, масивна конструкция, изградена от стени – тухлена зидария, една стоманобетонова колона и стоманобетонов пояс; дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Като установени нарушения в акта е посочено, че строежът е изпълнен, без да е разрешен по реда на ЗУТ, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без разрешение за строеж. Актът съдържа и окомерна скица на разположението на строежа в имота. Жалбоподателят е присъствал при извършване на проверката и е подписал констативния акт.
На 08.02.2021 година жалбоподателят А. ***-И-Б-03.752-/3/ срещу гореописания Констативен акт, в което е посочил, че със собственика на имота има сключен предварителен договор за продажба, по все още се води дело по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД; строежът не е изпълнен от него, направени са само поправки, необходими за запазване на сградата; строежът е извършен преди 1987 година, търпим е и не подлежи на премахване, като такива са повечето от строежите в района, а строежът е изграден за задоволяване на остра жилищна нужда, поради което също не подлежи на премахване. Прави се искане за прекратяване на производството по чл. 225а от ЗУТ срещу А..
Основавайки се на констатациите в гореописания протокол, и след обсъждане на постъпилото възражение от А.А., административният орган е издал оспорената заповед /л. 3/, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и 2 от ЗУТ е наредил премахването на установения незаконен строеж, извършен без разрешение за строеж.
Заповедта е връчена на А.А. по реда на § 4, ал. 2 от ЗУТ чрез залепване на 22.04.2021 година на имота, за което е съставена Служебна бележка /л. 7/, и по предприето в срок оспорване на заповедта е образувано настоящото съдебно производство.
Производството, започнало със съставянето на Констативен акт № 5 от 02.02.2021 година, е предхождано от друго производство, при което е съставен Констативен акт № 20 от 18.09.2020 година /л. 31-33/, според който е констатирано изграждането на незаконен строеж – започнато изграждане на жилищна сграда с размери 9.20/7.50 м и височина 2.60 м, за който като собственик, извършител, възложител и строител е посочена С. А.А., като е последвало издаването на Заповед № 0839 от 21.10.2020 година на Кмета на Община Севлиево /л. 36/, с която на С. А. е наредено да премахне констатирания незаконен строеж „масивна жилищна сграда“. След връчване на заповедта на С. Илиева, последната е подала до Кмета на Община Севлиево заявление с вх. № ДД-4-Б-03.752-/4/ от 18.02.2021 година /л. 39/, в което е посочила, че както във възражението си срещу Констативен акт № 20 от 18.09.2020 година /л. 12-14/, така и сега възразява по отношение на предприетите от общината действия срещу нея, като счита, че същите следва да бъдат насочени срещу Д.М.и А.А., изградили констатираната в имота ѝ сграда, без да им е било учредено право на строеж и без да са издавани строителни книжа.
Констативният акт по своето предназначение слага началото на административното производство и установява вида и характера на извършеното строителство. Дали това строителство представлява незаконен строеж, правните и фактически основания за премахването му се посочват в акта по чл. 225а от ЗУТ. В случая съдът намира, че това изискване на закона е спазено – в Констативен акт № 5 от 02.02.2021 година се съдържат фактически основания за издаване на процесната заповед, като в протокола е налице словесно описание на установения строеж – жилищна сграда, както и графична част, които дават основание същият да бъде квалифициран като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършен без разрешение за строеж. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е оборил констатациите на извършилите проверката специалисти от общинската администрация, описани в Констативен акт № 5 от 02.02.2021 година, нито е оборил факта на липсата на строителни книжа за извършения строеж, представляващ масивна жилищна сграда, като в съдебно заседание на 12.07.2021 година процесуалният му представител заявява, че не води допуснатия в предходно заседание свидетел и страната се отказва от искането за разпит на свидетел, поради което съдът е отменил определението за допускане на свидетел на оспорващата страна, както и изрично заявява, че не желае назначаването на съдебна експертиза, като основното възражение в процеса е, че А.А. неправилно е посочен за адресат на процедурата по премахване на незаконен строеж.
В хода на съдебното производство констатациите, съдържащи се в Констативен акт № 5 от 02.02.2021 година, са потвърдени от показанията на свидетелката Н.Н., участвала в проверките, приключили със съставянето на Констативен акт № 20 от 18.09.2020 година и Констативен акт № 5 от 02.02.2021 година, като свидетелката заявява, че при втората проверка, след която е бил съставен процесният Констативен акт № 5 от 02.02.2021 година, А.А. изрично е заявил пред проверяващите, че строежът е негов и имотът е негов, като е купил имота от С. А., за което е представил писмен договор от 02.09.2020 година. Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка са обективни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, поради което ги кредитира с доверие.
Възприетата година на извършване на процесния строеж – 2020 година - обуславя приложимостта на ЗУТ по отношение на реда за разрешаване на строителството. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно ал. 2 разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. В разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ е посочено за кои строителни дейности не се изисква разрешение за строеж, като изграждането на процесната жилищна сграда, независимо дали се касае за нов строеж или основен ремонт на съществуващ строеж, при които са изградени нови тухлени зидове, не попада в лимитативно изброените изключения.
Предвид установеното време на извършване на строителството – 2020 година - въпросът за търпимост на строежа е ирелевантен за настоящото производство предвид посочените дати в § 16 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът на жалбоподателя, че неправилно е посочен за адресат на оспорената заповед. Събраните по делото доказателства водят до извода, необорен от жалбоподателя, че именно той е извършител на констатирания незаконен строеж. Съгласно § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол „Адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Възможните адресати на заповедта за премахване могат да бъдат изведени и от разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. В случая жалбоподателят А.А. е извършител на строежа и като такъв е надлежен адрес на заповедта за премахването му. Целта на ЗУТ като специален закон за контрол върху строителството и въведената с този закон нетърпимост към незаконното строителство обвързва органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж, от което следва, че тази законова цел не би могла да бъде постигната по друг, по-благоприятен за извършителя, начин, поради което с издаването на процесната заповед не се нарушава принципът на съразмерност /чл. 6 от АПК/. За изпълнението на посочената цел премахването на незаконното строителство е без значение дали ще бъде осъществено от собственика на имота или от извършителя на строежа, след като и двете лица могат да бъдат адресати на заповед за премахване.
При така установените факти съдът намира, че оспорената Заповед № 0164 от 22.02.2021 година на Зам.-кмета на Община Севлиево е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, факта, че административното производство е започнало след влизане в сила на посочената разпоредба – след 26.11.2012 година, и предвид Заповед № 1163 от 14.11.2019 година на Кмета на Община Севлиево /л. 43-44 от делото/, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването ѝ, при спазване на материалноправните разпоредби, административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.
При
този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и
своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Севлиево договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1080 лева с ДДС за разглеждане на делото пред настоящата инстанция /л. 48-50,
л. 29 и 41/, като съдът намира възражението за прекомерност, направено от
оспорващата страна, за неоснователно предвид редакцията на чл. 8, ал. 2, т. 1
на Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от ДВ, бр. 68 от 2020 година и фактът, че настоящото
производство е образувано след влизане в сила на посочената редакция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.А. *** против Заповед № 0164 от 22.02.2021 година на Зам.-кмета на Община Севлиево.
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Севлиево сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: