РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.12.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
като разгледа докладваното от съдия Чеуз
гражданско дело № 9 306 по описа за 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Инициирано е по молба на ищеца, в която са
наведени твърдения за пропуск на съда досежно
посочване на информация по чл. 127 ал.4 от ГПК, а именно банкова сметка ***.
непроизнасяне по отношение на законната лихва от сочената в исковата молба дата
– три години преди депозиране на същата в съда т.е. за периода 02.09.2017 г. – 01.09.2020
г.
Ответникът е заявил становище в срока по
чл. 250 ал.2 от ГПК, в което са наведени съображения за неоснователност на
исканията.
Не са налице и процесуалните предпоставки
на чл. 250 ал.2 изр.2 от ГПК за разглеждане на искането в открито съдебно
заседание.
С постановеното по делото съдебно решение 266570/16.11.2021
г. настоящият съдебен състав е пропуснал да посочи банкова сметка ***, въпреки,
че същото е реквизит на съдебното решение по арг. на
чл. 236 ал.1 т. 7 от ГПК . Този пропуск не би се отразил на валидността или
допустимостта на съдебния акт, но същия подлежи на допълване по реда на чл. 250
от ГПК/ определение 751/01.10.2018 г. по гр. д. 2325/2018 г. на Четвърто ГО на
ВКС/. Банкова сметка ***снователна.
С решението си, настоящият съдебен състав е
присъдил законна лихва върху определеното обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда. В исковата молба се съдържа искане за присъждане на законна лихва,
считано от 02.09.2017 г. т.е. три години по-рано от датата, посочена в диспозитива на решението. За да е налице непълнота на
решението т.е. да са налице предпоставките на чл. 250 от ГПК съдът следва
да е пропуснал да се произнесе по всички
заявени искове от страна на ищеца респ. по наведени възражения, посочени в чл.
298 ал.4 от ГПК. В настоящия случай се иска допълване в частта на началния
момент на присъдената законна лихва.
Законната лихва върху претендираното
обезщетение няма характер на
самостоятелен иск, което да налага допълване на решението, а е законна
последица от уважаването на иска. Не са налице и предпоставките на чл. 247 от ГПК доколкото не е налице противоречие между диспозитив
и мотиви в решението, обуславящо наличие на очевидна фактическа грешка. Поради
което в тази част молбата е неоснователна. За пълнота на мотивите, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че началната дата на присъдената
законна лихва /депозиране на исковата молба в съда/ е съобразена и със
съдебната практика по приложение на §6 т.1 от КЗПЧОС, налична още преди
приемане на изричната разпоредба на чл. 2б от ЗОДОВ / решение
362/21.11.2013 г. по гр.д. 92/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС/. На следващо
място, предмет на репарация в настоящото производство са вреди, настъпили до 02.09.2020
г., с оглед обстоятелствената част на исковата молба. Настоящият съдебен състав
не може да обоснове по тълкувателен, правоприложен
или чисто логически път наличие на предпоставка за обезщетение за забава за
вреди, които следват началната дата на забавата, каквито по естеството си са
твърденията, обосноваващи искането за допълване на решението в тази му част. Нещо
повече, съблюдавайки практиката на ЕС по приложение на разпоредбата,
обезщетението за забава се присъжда след изтичане на предвидения в §43 т.1 от
КЗПЧОС тримесечен срок за преразглеждане на самото решение на съда т.е. от
датата на неговото влизане в сила. Горното е лесно установимо
от диспозитивите на решенията на ЕС напр. решение от 17.12.1996 г. дело СОНДЪРС
СРЕЩУ ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО, решение от 31.07.2000 г. дело ЙЕСИУС
СРЕЩУ ЛИТВА и др.
Поради което
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА
на
основание чл. 250 ал.1 от ГПК решение 266570/16.11.2021
г. със следния диспозитив:
Присъдената сума на ищеца Ф.М.А., ЕГН **********
да се преведе от ответника П.на РБ по следната банкова сметка: *** ***, открита в „П.“ с титуляр АД „Е.Ф.“ .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Ф.М.А.,
ЕГН ********** на основание чл. 250 от ГПК в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: