Решение по КНАХД №388/2025 на Административен съд - Враца

 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр.  чл. 63в от ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на Н.С.И. ***, чрез адв. С., против Решение № 191/16.07.2025 г., постановено по АНД № 290/2025 г. на Районен съд - Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0967-000253/13.03.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Враца Сектор ПП. С последното, за нарушение на  чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП, на касатора са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

                   Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наказателното постановление е издадено без съставен АУАН в нарушение на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Навеждат се доводи за нарушаване на правото на защита и се твърди, че случаят следва да се приеме за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, в резултат на които е направено искане за отмяна на оспореното решение и на наказателното постановление.

                   Ответникът Началник група в ОД на МВР – Враца Сектор ПП, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по делото.

                   Представителят на ОП-Враца дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

                   Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

                   Предмет на делото е Решение № 191/16.07.2025 г. по АНД № 290/2025 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0967-000253/13.03.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“. С последното, за нарушение на  чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП, на касатора са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение, а при определяне размера на наказанията наказващият орган е съобразил целите на наказанието и правилно е наложил наказания глоба и лишаване от правоуправление в минималният предвиден в закона размер.

Изложени са мотиви, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП, спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. Неоснователен е доводът, че наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение поради липса на АУАН.

От доказателствата по делото е видно, че е постановен отказ на прокурора от РП – Враца да образува досъдебно производство, с указание материалите да се изпратят на ОДМВР – Враца за реализиране на административнонаказателна отговорност. В тези случаи, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАНН, административнонаказателното производство се образува без съставяне на акт, като прокурорското постановление замества функцията на АУАН.Следователно, правилно наказващият орган е пристъпил към издаване на наказателно постановление, без това да представлява процесуално нарушение.

Не се установява ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Препис от прокурорското постановление и впоследствие от наказателното постановление са надлежно връчени, като лицето е било запознато със съдържанието и основанията за ангажиране на отговорността му. Съгласно установената практика на ВАС (напр. Решение № 1143/25.09.2024 г. по адм. д. № 2072/2024 г.), в тези случаи постановлението на прокурора изпълнява ролята на обвинителен акт, гарантиращ правото на защита. Следователно, не е налице нито фактическа, нито правна изненада.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от настоящия състав.

При постановяване на оспореното решение РС е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия. В съответствие със събраните доказателства обосновано е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на всички изисквания за форма и съдържание и е издадено  в съответствие със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП. Правилно е прието, че визираното в НП нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е доказано и безспорно  установено  от събраните по делото доказателства.  Решаващият съд е възприел представените му доказателства и на база на тях, след като е извършил цялостен преглед за законосъобразност на обжалваното НП, е достигнал до извода, че същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

                   РС е изложил мотиви и относно тежестта на нарушението, съответно размера на наложеното наказание, доколкото за това нарушение законодателят е предвидил наказание в определен диапазон.

                   Изводите на Районен съд – Враца кореспондират с фактически установеното и съответстват на законовите изисквания. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи води до обоснованост на постановеното и обжалвано в настоящото производство решение.

                   В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от съда извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административно наказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Изложените в тази връзка в обжалваното решение мотиви, вкл. и защо не се приемат за основателни доводите на санкционираното лице, изцяло се споделят от касационната инстанция.

                   Предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираното нарушение, с оглед на което съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на соченото основание.

                   При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да остане в сила.

                   Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

                   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/16.07.2025 г. по АНД № 290/2025 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0967-000253/13.03.2025 г. на Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“.   

 

                   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.