№ 1080
гр. Пазарджик, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101043 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Г. П. СТ. с ЕГН ********** от село Г., ул.“Ч.“№32 ищецът
„И. С. К.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.Люлин 9,
бл.963, ет.1, представлявано от управителя Д. В. Д. твърди ,че е подал заявление по чл.410
от ГПК въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение . В
законовоустановения срок ответницата е възразила частично срещу заповедта за
изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Ответницата не е възразила срещу сумата от 1 370лв. представляваща
главница, поради което в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила. Твърди се, че
обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е сключен между
страните индивидуален договор за потребителски кредит с SO №2211 от 13.08.2020г. с
търговско наименование на ищцовото дружество Heppy Credit. Договарянето е осъществено
чрез средствата за комуникация от разстояние / електронна поща, уеб –
сайт:www.heppycredit.bg/ като процесният договор за кредит е сключен във формата на
електронен документ и отношението е реализирано при спазване изискванията на закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежни
системи, Закона за потребителския кредит и Закона за електронния документ и електронния
подпис. Договорът между страните е сключен онлайн като кредитополучателят го е
подписал в профила си в платформата на кредитора, въвеждайки SMS персонален
идентификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната система на ищеца ,
служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за
сключване на договора на основание чл.13, ал.4 във вр.с ал.1 от ЗЕДЕП. Конкретните
1
действия по отпускане на кредита са описани в договора и общите условия , уреждащи
отношенията между страните по предоставения от дружеството – ищец потребителски
кредит. Съгласно сключения между страните договор ответникът е декларирал, че е получил
предварително, запознат е и приема всички условия, посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ,
както и тези, посочени в общите условия.Със сключване на договора за кредит
кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознал се е предварително и се е
съгласил с всички условия на индивидуалния договор и тарифата на ищцовото дружество в
случаите, в които е приложима , както и с Общите условия, неразделна част от същия.
Кредитополучателят е длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от
кредитодателя по електронна поща, в т.ч. и преддоговорната информация, декларации,
договора и общите условия и др. на твърдия диск на компютъра си , на CD или на друг
траен носител както и да съхранява същите до приключване на изпълнението на договора.
По силата на посочения по- горе индивидуален договор за потребителски кредит ищецът е
отпуснал на ответника кредит в размер на 1 400лв.Тази сума е била предоставено от ищеца
по личната банкова сметка на ответницата, с което ищецът е изпълнил задълженията си по
договора . Ответникът се е съгласил да върне сумата в размер на 1 889.30лв., ведно с
дължимата договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи . Договорът е
сключен за срок от четиридесет и пет дни и сумата е следвало да бъде платена от
ответницата до 27.09.2020г. По договора ответницата не е извършила никакви плащания.
Към настоящия момент остатъчната главница е в размер на 30 лв., представляващи остатък
от главницата до пълния претендиран в заявлението размер на 1 400лв. Твърди се, че във
възражението си ответницата е възразила сумите по заповедта за изпълнение с изключение
на сумата от 1 370лв. главница, за които се твърди, че заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила и ответницата признава задълженията си към ищеца . Твърди се, че за
предоставената в заем сума ответницата дължи договорна лихва в размер на 69.30лв. за
периода от 27.09.2020г/ датата на първата вноска8 до 27.09.2020/ датата на настъпване на
падежа на договора. Твърди се, че при попълване на заявление за отпускане на кредит
ответникът е избрал и заявил доброволно допълнителна услуга за експресно разглеждане на
заявлението му с искане за потребителски кредит в срок до 15 минути като се е съгласил да
заплати за закупуване допълнителна услуга такса експресно разглеждане . Ответницата
дължи сумата от 420лв., представляваща такса експресно разглеждане на документи за
отпускане на потребителски кредит. Услугата е предоставена без забавяне видно от
представеното към настоящата искова молба PDF електронно досие на ответницата от
платформата на ищеца. Заявлението с искане за отпускане на кредит от ответницата е
постъпило в платформата на ищеца на 13.08.2020г в 13:14:07часа след като е било
подписано с SMS персонален идентификатор шест цифрен код. Одобрението на заявлението
е било на 13.08.2020г. в 13:25:33 часа, а процесният договор е подписан от ответницата на
13.08.2020г в 15:48:45часа , след като ответницата се е запознала с него и е предоставила
допълнителни документи. Ответницата е трябвало да изплати кредита си на 27.09.2020г., но
2
същата се е възползвала от дадената и възможност като е заявила допълнителна услуга за
удължаване падежа на задължението . За целта ответницата е подала нарочна молба за
удължаване на падежа на задължението с 60 дни във вид на електронен документ от личния
си профил в платформата на ищцовото дружество.Молбата е уважена и е сключен Анекс№1
към процесния договор , който анекс е сключен онлайн като ответницата го е подписала в
профила си в платформата на кредитора, въвеждайки SMS персонален идентификационен
шест цифрен код, изпратен и от автоматичната система на ищеца, служещ като
потвърждение на желанието и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на анекса на
основание чл.13, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗЕДЕП. С този анекс срокът на договора е удължен до
26.11.2020г. като във връзка с това ответницата се е съгласила да заплати за закупуване на
допълнителната услуга удължаване падежа на задължението си такса удължаване във
фиксиран в тарифата на дружеството размер , а именно 652.40лв. Съгласно Анекс №1 тази
такса за удължаване на срока на договора се дължи и е изискуема най –късно на новата
падежна дата ведно с общия размер на кредита. Към настоящия момент ответницата дължи
сумата от 652.40лв.- такса за удължаване падежа на задължението си по процесния
договор.Твърди се,че ответницата се е запознала с тарифата на ищцовото дружество, която е
била актуална към датата на сключване на договора и се намира във всеки търговски обект,
в който дружеството приема клиенти така и на интернет страницата- www.heppycredit.bg.
Тарифата е неразделна част от договора и в същата е посочено, че при забава на плащане на
която и да е погасителна вноска ответницата дължи на кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писма, покани , уведомления и електронни съобщения за събиране на просрочени вземания .
В настоящия случай ответникът дължи на ищеца разходи за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения в размер на 100лв. Твърди се, че съгласно договор от 01.12.2020г.
сключен между адвокат Б.В. С. и ищцовото дружество за извършване на правни и
фактически действия с цел извънсъдебно погасяване на задълженията на ответника по
процесния договор за кредит ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
150лв. съгласно ОУ и тарифата на дружеството както и на основание чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК
кредитополучателят дължи разходите за извънсъдебно събиране на вземането при забава в
плащането на която и да е от погасителните вноски, които се изразяват в комисионни,
адвокатски хонорари или разходи при ангажиране на човешки ресурс за извънсъдебно
събиране на вземането.Размерът на направените разходи за извънсъдебно събиране на
задължението на длъжника възлиза на 150лв. , представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение . Твърди се, че от приложените към настоящата искова молба 1 брой мейл
са видни и част от извършените правни и фактически действия , извършени от адвокат Б.В.
С. във връзка с извънсъдебното събиране на задължението на ответницата по делото.
Ответницата е трябвало да плати целия кредит до 26.11.2020г. и от тази дата до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение както и на настоящата искова
молба сроковете на всички падежи са изтекли и ответницата продължава виновно да не
изпълнява задълженията си , поради което дължи обезщетение за забава в размер на 5.44лв.
за периода от 27.11.2020г до датата на подаване на заявлението -10.12.2020г., ведно със
3
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в
размер на 30 лв., договорна лихва в размер на 69.30лв. за периода от датата на първата
вноска 27.09.2020г до 27.09.2020г дата на последна вноска, такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем-420лв., такси за удължаване на падежа на
задължението по потребителски кредит -652.40лв.и разходи за извънсъдебно събиране в
размер на 250лв./ представляващи разходи и разноски за адвокатско възнаграждение ,
дължими на основание чл.19, ал.3 т.1 от ЗПК и Тарифата на дружеството/, мораторна лихва
в размер на 5.44лв. за периода от 27.11.2020г до 10.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените в исковото производство разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
С молба вх.№6810 от 19.04.2021г ищецът е оттеглил претенцията си за мораторна
лихва в размер на 5.44лв.
С определение №1003 от 02.06.2021г съдът е прекратил производството по
настоящото гр.д.№1043/2021г по отношение на иска за мораторна лихва в размер на 5.44лв
за периода 27.11.2020г. до 10.12.2020г. поради оттегляне на тази искова претенция.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника и адв.Д.Ф., е подаден
писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че процесният договор е
недействителен на основание чл.11, ал.1т.9 от ЗПК. Договорната лихва не е породила
валидни правни последици поради противоречие с добрите нрави/ чл.26, ал.1предл.3 от ЗЗД.
Процесният договор противоречи на изискването на чл.11, ал.1т.2 от ЗПК, тъй като в
съдържанието не е включен размера на лихвения процент на ден и не са разписани правата
на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК. Договорът е недействителен, тъй като страните
не са уговорили изрично, на основание чл.13, ал.4 от ЗЕПЕУУ, че положените от тях
обикновени подписи имат правна сила на саморъчен подпис, поради което не е спазена
писмената форма за действителност на същия и не е изразено валидно съгласие за
сключване на кредитната сделка. Не е изпълнено и условието на чл.11, ал.2 от ЗПК общите
условия на договора да са подписани от потребителя.Договорът е нищожен като сключен в
нарушение на чл.11, ал.1т.9 от ЗПК и при неспазени изисквания на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК
във вр.с чл.10, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 ал.2 във вр.с чл.21 и чл.22 от ЗПК с произтичащите
от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем , което той е сторил , но не дължи лихва и други разходи по
заема. Уговорената възнаградителна лихва в размер на 41.00% е нищожна като
противоречаща на добрите нрави по чл. 26 от ЗЗД . Съдебната практика приема , че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити –
двукратния размер на законната лихва.Твърди се, че уговорената такса за експресно
4
разглеждане представлява добавък към договорната лихва- скрита лихва и в нарушение на
чл.11, ал.1т.9 от ЗПК кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на
кредитния ресурс. Елементите, от които се установява, че вземането за експресно
разглеждане са следните: 1/ вземането е свързано с усвояване на кредита и по аргумент от
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК срещу него потребителят не получава допълнителна услуга, 2/
срещу заплащането му потребителят не получава някакво съществено предимство , тъй като
кредиторът също има финансов интерес да осъществи икономическата цел на сделката като
получи печалба от сключването и. Неприложима е нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като
договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му
част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Законът поставя важен акцент на
посочената уговорка относно цената на заемните средства – поради възмездния характер на
договора за потребителски кредит в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота
относно правата и задълженията на потребителя и за по пълна защита на интересите им.
Нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за
потребителски кредит- лихвения процент – представляваща част от същественото
съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.Неприложима е и
втората хипотеза на чл.26, ал.4 от ЗЗД, съгласно която е възможно договорът да бъде
частично недействителен. Нищожните клаузи на договора относно определянето на
процента на възнаградителна лихва не биха могли да се заместят по право от повелителните
норми на закона, тъй като законодателят не е въвел императивни размери на цените на
кредитите. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е
различен от посочения в договора-47.98% . По силата на чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР се формира
по нормативно установен алгоритъм и изразява всички разходи по кредита като процент от
общия размер на предоставения кредит . Вземането за такса за експресно разглеждане
съставлява скрита лихва , на което основание същото е следвало да бъде включено в
приложимия в правоотношението ГПР.Това вземане по правната си природа е печалба на
кредитора , тоест договорна лихва. Договорната лихва е вид разход по кредита и като такъв
съобразно повелителната норма на чл.19, ал.1 от ЗПК следва да бъде включена в размера на
ГПР. Кредиторът се е задоволи единствено с посочване като абсолютни стойности на
лихвения процент на заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 48.98% което от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин/ чл.10, ал.1 от
ЗПК/. Посочен е лихвен процент по заема 40.15%, който е годишен и фиксиран, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.Твърди се, че процесният
договор за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора
не е включен размера на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя
по чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК. Твърди се, че договорът за потребителски кредит не е породил
правно действие и на основание на обстоятелството, че не е завършен фактическия му
5
състав и в него не е изразено валидно съгласие за сключване на кредитната сделка. Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е формален договор. В конкретния
случай не е завършен фактическия състав по сключване на договор и не е спазена
изискуемата за действителност на договора писмена форма. Съгласно чл.13, ал.4 от
ЗЕПЕУУ, когато се извършва правно действие посредством електронен документ , страните
следва изрично да договорят , че обикновения електронен подпис има сила на саморъчен
подпис. В конкретния случай това не е сторено и липсва валидно постигнато съгласие за
целените от страните правни последици и за сключване на договора в писмена форма.С
оглед изложеното и на основание чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата
сума по кредита, което същият е сторил. Уговорката за заплащане на такса за експресно
разглеждане на искането за кредит е нищожна като противоречаща на правилото на чл.10а,
ал.1 от ЗПК , съгласно което кредиторът има право да получава възнаграждение само за
услуги , които не са свързани с основната престация по договора за кредит. Разглеждането
на искането за кредит се свежда до преценка на кредитоспособността на кредитоискателя
арг от чл.16 от ЗПК. Оценката са способността на кредитоискателя да погасява кредита е
действие по усвояване на кредита. Таксата е недължима освен като уговорена в пряко
нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК и на основание – като противоречаща на добрите
нрави.Уговарянето на такса в размер на 420лв. е явно несъразмерна на разходите, които
кредиторът извършва за проверка на кредитоспособността на кредитоискателя. Твърди се, че
са нищожни и уговорките по чл.2 и 3 от раздел IX от ОУ съгласно които при забава за
заплащане на дължимите месечни погасителни вноски , потребителят дължи заплащане на
такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, определени съобразно действащата
към момента на настъпване на забавата тарифа на кредитора.Тези такси намират своето
основание в забавено изпълнение на кредитополучателя.При забава за изпълнение на
договорните задължения съгласно чл.33 от ЗПК кредиторът има право на обезщетение в
размер на законната лихва за забава. Тази уговорка противоречи и на изискванията на
чл.10а, ал.4 от ЗПК, съгласно която размерът на всяка такса следва да бъде изрично
уговорен в договора за потребителски кредит . Ето защо уговорките, съгласно които
потребителят дължи заплащане на разноски за извънсъдебно събиране на забавени вноски
са нищожни като пряко противоречащи на нормата на чл.33 и на чл.10а, ал.4 от ЗПК .
недължими са и таксите за удължаване на срока , уговорени в чл.8 от договора и чл.4 от
раздел IX от ОУ, тъй като в нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК те не са уговорени изрично в
договора . Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. От пълномощника
на ответника е подадена писмена молба, с която се поддържат направените с писмения
отговор оспорвания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
6
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност , прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.д.№3507/2020г. по описа на РС-Пазарджик , че със
заявление, депозирано на 11.12.2020г. ищецът в настоящото производство е отправил искане
до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. П. СТ. с ЕГН
**********/ ответник в настоящото производство/. Издадена е заповед №1706 от
16.12.2021г. общо за сумата от 2 797.14лв. , от която главница в размер на 1 400лв.,
договорна лихва в размер на 69.30лв. от 27.09.2020г до 27.09.2020г., такса за експресно
разглеждане на документи- 420лв., такса за удължаване на падежа -652.40лв., и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 250лв. както и законна лихва в размер на 5.44лв. за
периода от 27.11.2020г до 10.12.2020г. В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства : договор за кредит SO №2211 от 13.08.2020г. В т. 12
от заявление подробно са изложени обстоятелствата във връзка със сключване на договор за
потребителски кредит SO №2211 от 13.08.2020г, които са идентични с твърденията
изложени в исковата молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 31.12.2020г .
В срок е подадено възражение по чл.414 от ГПК, с което длъжникът признава дължимостта
на главницата в размер на 1 370лв. и оспорва като недължими остатъчното вземане за
главница в размер на 30 лв. както и всички останали вземания- предмет на заповедта. С
разпореждане №444 от 28.01.2021г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви
установителен иск за оспорените от длъжника вземания/ с изключение на сумата от 1 370лв.
главница/. Това разпореждане е връчено на заявителя на 23.02.2021г. и в едномесечният
преклузивен срок, а именно на 22.03.2021г. заявителят е предявил настоящия установителен
иск.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от
легитимирана страна- заявителят в заповедното производство, след подадено в срок
възражение от длъжника срещу на заповедта за изпълнение. Исковата молба е депозирана в
едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.Налице е развило се заповедно
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
Ето защо като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество:
По същество съдът намира следното:
От ищцовата страна са представени следните писмени доказателства : договор за
потребителски кредит SO№2211 от 13.08.2020г. Общи условия към този договор. Анекс №1
от 28.09.2020г. към договора за потребителски кредит SO№2211 от 13.08.2020г , молба от
28.09.2020г. за удължаване срока на договора с 60 дни, Тарифа за таксите, услугите и
разходите , събрани и дължими на „И. С. К.“ООД от кредитополучателите за услугите и
продуктите, обявени на www.happycredit.bg, заявка за кредит №1097, преводно нареждане
№514В1002022600ЕY/ 13.08.2020г., покана за незабавно плащане от 07.12.2020г.,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.
От приложените писмени доказателства се установява, че на 20.07.2020г в 10:13:13 часа в
7
интернет страницата www.happycredit.bg на дружеството ответникът Г. П. СТ. по е-мейл
е подала заявление с искане за отпускане на потребителски кредит №1097. Това заявление е
регистрирано като потребител №1065 и са вписани следните данни:трите имена, ЕГН,
постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон, лична карта, месторабота, семейно
положение, доходи , банкова сметка, професия, актуален e-mail. На 13.08.2020г в 13:14:06
часа ответницата е получила преддоговорна информация, обективирана в Стандартен
европейски формуляр/СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредит/
формуляр съгласно Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит. В
същото е посочен вида на кредита – потребителски, общ размер на кредита -1400лв.,
условия за усвояване на кредита , срока на договора за кредит, размер, бой и периодичност
и дати на погасителните вноски. Общата сума по кредита, която потребителят следва да
плати , а именно -1889.30лв., от които 1 400лв. главница, 69.30лв. договорна лихва и 420лв.
такса експресно обслужване. Посочена е падежната дата -28.09.2020г. В част III от СЕФ, а
именно- разходи по кредита е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40.15%, ГПР-47.98% .
От представения договор за потребителски кредит SO№2211 от 13.08.2020г е видно,
че ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на
ответника/ в качеството на кредитополучател/ кредит в размер на 1 400лв. Срок на кредита-
45 дни, брой погасителни вноски-1 / една/ вноска. Размер на погасителната вноска
1 889.30лв., фиксиран годишен лихвен процент по кредита -40.15%, годишен процент на
разходите/ ГПР/-47.98%. Общият размер на всички плащания е с включена такса експресно
разглеждане в размер на 420лв. В чл.1 от договора е посочено, че кредитополучателят е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно
разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, която услуга е изцяло
извършена , за което кредитополучателят дължи такса в размер на 420 лв., която такса се
включва в размера на погасителната вноска.В т.10 от договора е посочена падежната дата за
плащане 27.09.2020г. общата сума от 1889.30лв. и компонентите, които се включват в тази
обща сума, а именно главница-1 400лв., договорна лихва -69.30лв. и такса експресно
разглеждане -420лв.
На 28.09.2020г ответницата е подала молба за удължаване срока на договора с 60
дни и с падеж 26.11.2020г. С Анекс №1 от 28.09.2020г срокът на договора е удължен с 60 дн
и падежната дата на задължението е 26.11.2020г. Във връзка с това удължаване, страните са
уговорили такса за удължаване в размер на 652.40лв. съгласно Тарифата на дружеството и
кредитополучателят се е съгласил да я заплати ведно с общия размер на кредита, който
размер с включената такса за удължаване срока на договора възлиза на сумата от
2 541.70лв.
От неоспореното от ответника платежно нареждане, съдържащо се на лист 41 от
досието на делото, е видно ,че на 13.08.2020г в 15:52:33 ч ищецът е превел по банковата
сметка на ответника сумата от 1 400лв. като основание за плащане в документа е вписано
договор за потребителски кредит №SO-2211 от 13.08.2020г.
8
От представените по делото писмени доказателства , съдържащи се на лист 42 и 43
от делото/ е видно, че на 01.12.2020г.ищцовото дружество е сключило договор с адв.Б.С. за
извършване на всички правни фактически действия с цел извънсъдебно погасяване на
задълженията на ответника по посочения по-горе договор за кредит като за целта
възложителят е заплатил на изпълнителя в брой в деня на сключване на договора сумата
от 150лв. На 07.12.2020г адв.Б.С. е изпратила на ответника по електрона поща покана за
незабавно плащане на задълженията по процесния договор за потребителски кредит като
сумите са изрично посочени в писмото, а именно –главница 1400лв., лихва -69.30лв., такса
експресно разглеждане-420лв., такса удължаване на срока 652.40лв. , разходи съгласно
тарифата за извънсъдебно събиране на задължението -90лв. и разноски за адвокат за
извънсъдебно събиране на задължението 150лв.
От изслушано заключение на вещото лице по допусната и приета без възражения
съдебно-икономическа експертиза се установи, че от ответника не са извършвани никакви
плащания по договора за кредит и анекса към него.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си, е съществувало
между тях облигационно отношение по договор за потребителски кредит SO №2211,
сключен на 13.08.2020г.Уважаването на претенцията му предполага доказване в
кумулативна наличност на следните предпоставки : валидно правоотношение, ищецът е
изправна страна по това правоотношение , тоест изпълнил е поетите задължения,
ответникът не е извършил дължимата насрещна престация.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за
сключен на 13.08.2020г. договор за предоставяне на кредит от разстояние. Легалната
дефиниция на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние ,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно
или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В пар.1,т.2 от ДР
на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на понятието „ средство за комуникация от
разстояние“. Това е всяко средство , което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние , без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и
потребителя като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
9
средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за начина
на сключване на процесния договор съдът намира, че правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна
на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване на
преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага Закона за електронния документ и електронния подпис- сега Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги/ загл.изм.ДВ бр.85 от 2017г/. Съгласно
ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията ,направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла
на чл.3, т.35 от Регламент/ЕС/№910/2014г на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
транзакции на вътрешния пазар . Писмената форма се счита за спазена ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или
друг носител , който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал.1 и писмената форма,
независимо дали е за действителност или за доказване се счита спазена, след като е съставен
електронен документ – ал.2 Същият се счита за подписан при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕП/ ново заглавие ЗЕДЕУУ/- за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство като законът въвежда три форми на електронния подпис- обикновен /
чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ/, усъвършенстван, ал.2 от същата разпоредба и квалифициран – ал.3
от тази разпоредба.Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис / чл.13, ал.3 от
ЗЕДЕУУ/ , но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновени електронен подпис стойността на саморъчен/ чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ .
В контекста на изложеното и след преценка на представените по делото
доказателства съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигационно
отношение по силата на договор за кредит от разстояние.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП носител с възможност
да бъде възпроизведено, тоест твърденията за попълнел електронен формуляр за отпускане
на кредит, които твърдения са и доказателствено обезпечени , представляват електронен
документ. Характер на електронен документ има и сключения между страните договор за
10
кредит, обсъден по-горе . В конкретния случай съдът приема, че всички електронни
документи са подписани от страните с обикновен електронен подпис. Законът придава
значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП/, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен.
За пълнота на изложените следва да се отбележи независимо, че електронното
съобщение , несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде ингорирано, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд
,обективирана в решение №70/19.02.2014г. по гр.д.№868/2012г. и определение №169 от
06.04.2017г. по ч.т.д.№672/2017г на първо т.о./ В посочената практика се приема, че
принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установени с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателя му.
В настоящия случай съдът намира, че страните са сключили процесния договор за
кредит с посоченото съдържание , предвид обсъдените по-горе заявка за кредит №1097 от
20.07.2020г. и договор р за потребителски кредит SO №2211 от 13.08.2020г, съдържащи
подробна информация относно личните данни на ответника / трите имена, ЕГН, адреси,
номер на лична карта, електронен адрес, месторабота. Ответникът се е съгласил на
отправеното му предложени от ищеца, обективирана в стандартния европейски формуляр,
съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за конкретното облигационно
отношение. Съдът намира за доказано по делото , че ищецът в качеството си на заемодател и
доставчик на финансови услуги е получил съгласие на заепомолучателя/ потребител на тези
услуги/. Настоящият договор е сключен по реда на чл.18, ал.1, т.1 е т.3 от ЗПФУР. Ищецът
доказа изпълнение за задължението си като кредитодател да представи на
кредитополучателя необходимата информация съгласно чл.8-10 от ЗПФУР.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за възникнало между страните
кредитно / заемно / правоотношение , породено от процесния договор за потребителски
кредит, сключен като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние
, са и данните във връзка с усвояване от ответника на сумата от 1 400лв. на 13.08.2020г в
15:52:33ч/ няколко минути след сключване на договора / чрез постъпване на тази сума по
банковата сметка на ответника – факт ,който не бе спорен между страните , а и бе
доказателствено обезпечено от обсъденото по-горе платежно нареждане, който документ не
бе оспорен от ответника. Нещо повече – в заповедното производство ответникът изрично
призна неизгодния за себе си факт , а именно дължимостта на главницата в размер на
1 370лв. Ето защо на такъв вид признание процесуалния закон придава доказателствена
стойност.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.9 и сл. от Закона за потребителския
11
кредит доколкото ответникът е физическо лице, притежаващо качеството на потребител по
смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗПК, а ищецът – търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на
ЗПК, сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът в качеството на заемодател е изпълнил
основното си задължение към ответника в качеството на заемополучател и реално му е
предоставил заемната сума, предмет на договора в размер на 1 400лв. Ето защо за ответника
е възникнало насрещното задължение да върне тази сума с краен падеж 26.11.2020г., който
е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Предмет на настоящото исково производство е главница в размер на 30 лв. /
от общо заявената в заповедното главница в размер на 1 400лв./ В тежест на ответника бе да
установи, че е погасил това свое задължение. Същият нито твърди, нито ангажира
доказателства да е платил претендираната главница от 30 лв. Установи се от експертизата,
че ответницата не е извършвала никакви плащания по процесния кредит.
Ето защо претенцията за приемане за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за главница в размер на 30 лв. по горевизирания договор е
основателна и следва да бъде уважена , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Досежно другите вземания съдът намира следното:
Както се посочи по-горе правната регулация попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в Закона
за защита на потребителите. Законът за потребителския кредит въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите
на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1 , т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби , които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване . Следва да се отбележи, че
ответникът с отговора на исковата молба въведе възражения за недействителност на
процесния договор.
Анализирайки съдържанието на процесния договор съдът констатира, че не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК . В договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност -47.98%. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР на ГПР по
определения в Приложение №1 начин каквото е изискването на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя , настоящи и бъдещи/ лихви, други преки и косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид,изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин- чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД
12
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи ,че сделката
би била сключена и без недействителните и части. В случая не е налице нито една от тези
хипотези-нищожната клауза на процесния договор относно определяне на ГПР да бъде
заместена по право от повелителните норми на закона или че договорът за паричен заем би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи от характера на
този договор , който е възмезден и включване на клауза за договаряне ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1т.10 от ЗПК . Ето защо в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността напосочената клауза по договора
обуславя недействителност на целия договор. Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК , а именно: когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но де дължи лихва и други разходи по кредита.
Ето за претенцията за признаване за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за договорна лихва в размер на 69.30лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за сумата от 420 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем и за сумата от 652.40лв. такса за удължаване
падежа на задължението по потребителски кредит съдът намира за неоснователни по
следните съображения:
Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита , като разрешава първите и забранява
вторите. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия , свързани с усвояването и управлението на кредита Експресното разглеждане на
документи не е действие по усвоявани или управление на кредита, тъй като предхожда във
времеви аспект сключване на договора. На същото основание не спада и към
допълнителните услуги, защото допълнителни услуги са тези, които нямат пряко отношение
към съществените престации , които при договора за кредит са предоставяне на парична
сума / от кредитора/ и връщане на същата на определения падеж / от
кредитополучателя/.Такива примерно са издаване на различни удостоверения от кредитора,
, включително заверени копия от договора, от погасителния план, известяване със смс или по
телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащате и т.н.Всички тези
действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните ,
поради което е обосновано кредиторът да въведе такса , тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит.Експресното разглеждане на документи на потребителя за
13
отпускане на кредит няма пряко отношение към съществените престации при договора за
кредит и от тази гледна точка може да бъде определено като допълнителна услуга, но тъй
като предхожда по време сключването на договора и по същността си е цена за
приоритетното им придвижване, не може да бъде споделено виждането , че тази услуга е
свързана с договора за потребителски кредит. Като е предвидил връзка между договора и
услугата като елемент от фактическия състав на нормата законодателят е имал предвид
съществуващ договор.
В противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК е клаузата за такса за удължаване на падежа на
задължението, тъй като очевидно се касае за действие , свързано с управление на кредита.
Ето защо следва да се отхвърли претенцията на ищеца за признаване за установено,
че съществува вземане за сумата от 420 лв. такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заеми и за сумата от 652.40лв. такса за удължаване падежа на
задължението по потребителски кредит .
На отхвърляне подлежи и претенцията за сумата от 250лв., представляващо разходи
за извънсъдебно събиране на задължението, тъй като е в противоречие с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по
извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.
Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците
от нея посредством телефонни обаждания , изпращане на писма, електронни съобщения, в
конкретния случай / покана за незабавно плащане-лист 43 от делото, изготвена от адвокат на
когото съгласно обсъдения по-горе договор от 01.12.2020г му е заплатено възнаграждение в
размер на 150лв./, поддържане на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на
вземането са типични действия по управление на лоши кредити и съставляват за основание
предмет на договора разход . Този вид дейност се компенсира и се взема предвид при
определяне размера на възнаградителната лихва, чиито ценообразуващ елемент е. Ето защо
уговорянето на бъдещи разходи във фиксиран размер/ по Тарифи на доставчика на
финансовата услуга/ събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност очевидно придава на клаузата неустоечен характер и предполага
неоснователно обогатяване на кредитор и заобикаляне на забраната на чл.33 от ЗПК.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва
върху неизплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на посочената
разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита ,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни
. С уговаряне на такса за извънсъдебно събиране на вземането се влиза в колизия с
повелителната норма на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято
дължимост на практика изцяло е свързана с хипотезата на забава на длъжника.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за заповедното и за исковото производство. Видно от
данните по делото в заповедното производство със заповедта за изпълнение заповедният съд
14
е разпоредил разноски в общ размер от 555.99лв./ 55.94лв. ДТ и 500лв. адвокатско
възнаграждение/.С разпореждане №2520 от 13.05.2021г. по ч.гр.д.№3507/2020г. съразмерно
на частта от вземането- главница в размер на 1370лв., срещу което длъжникът не е подал
възражение по чл.414 от ГПК е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за съразмерната
част от разноските, което е в размер на 272.29лв.Ето защо ищецът претендира разноски за
заповедното производство в размер на 283.65лв. В исковото производство ищецът е сторил
разноски в общ размер на 794.06лв./ от които 194.06лв. за ДТ, 200лв. за вещо лице и 400лв.
адвокатско възнаграждение/. Предвид изхода на делото и с оглед уважената част от
исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5.96лв.разноски за заповедното производство и сумата от 16.69лв.разноски за исковото
производство
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Г. П.
СТ. с ЕГН ********** от село Г., ул.“Ч.“№32, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „И. С.
К.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.Люлин 9, бл.963, ет.1,
представлявано от управителя Д. В. Д. за сумата от 30 лв. / тридесет лева/, главница по
договор за потребителски кредит SO №2211 от 13.08.2020, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед№1706/16.12.2020г за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3507/2020г по описа на РС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на Г. П. СТ. с ЕГН
********** от село Г., ул.“Ч.“№32, че съществува вземане на „И. С. К.“ООД с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление град С., ж.к.Люлин 9, бл.963, ет.1, представлявано от
управителя Д. В. Д. за следните суми: сумата от 69.30лв. договорна лихва, сумата от
420лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем, сумата от 652.40лв.,представляваща такса за удължаване на падежа на
задължението по потребителския кредит и за сумата от 250лв. ,представляващи разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, за които суми е издадена заповед №1706/16.12.2020г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3507/2020г по описа на
РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА Г. П. СТ. с ЕГН ********** от село Г., ул.“Ч.“№32 да заплати на „И. С.
К.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.Люлин 9, бл.963, ет.1,
представлявано от управителя Д. В. Д. сумата от 5.96лв.,разноски за заповедното
производство и сумата от 16.69лв.,разноски за исковото производство
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –Пазарджик
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16