№ 7299
гр. С, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря П.ЦВ.СЛ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110138767
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "Т.С." ЕАД срещу М. С. С. и Е. Т.
С..
Иска се осъждането на ответниците-съпрузи М. С. С. и Е. Т. С. да
заплатят на ищеца солидарно сумите от 28,20 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2019 г., до
07.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент 116, находящ се
в гр. С, ж.к. "Зона ***", ***, вх. Б, ет. 6, ведно със законна лихва за периода
от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, и 15,93 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 20.06.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото
ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са собственици
на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които е
изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което
ответната страна е в забава и без покана. Излага, че ответниците са съпрузи,
които отговарят солидарно за процесните задължения. Претендира разноски.
1
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока за това.
признават иска по чл. 237 от ГПК. Представят доказателство за плащане на
задълженията. Сочат, че не са дали повод за завеждане на иска. Искат
исковете да бъдат отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане.
Искат претенциите за разноски на ищеца да бъдат оставени без уважение.
С молба от 01.11.2023 г. ищцовото дружество признава, че е получило
плащане в размер на 145,02 лв. от ищците, с което изцяло са погасени
задълженията на последните за ТЕ и лихви за забама. Поддържа искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ищеца претендира единствено разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) качеството потребител на
топлинна енергия на всеки от двамата ответници за посочените в исковата
молба период и имот; 2) обема и стойността на доставената до имота
топлинна енергия през процесния период, както и стойността на
предоставената услуга за дялово разпределение;
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и
размера на законната лихва за забава за процесните периоди.
В случай, че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест,
ответниците следва да докажат, че са заплатили претендираните вземания.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка
с чл. 153 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните всички обстоятелства, предмет на дакозване в
процеса.
При това положение съдът намира, че липсва спор между страните, че
всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са
се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните
суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, респ. налага се извод, че в полза на ищеца
са възникнали вземания срещу ответниците за стойност на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в
петитума на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
2
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт,
настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
По разноските:
За да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са
налице кумулативно следните предпоставки – ответникът да признае иска и с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.
В случая втората предпоставка не е налице.
Към датата на подаване на исковата молба ответниците са били в забава
на плащането, доколкото не оспорват по основание и размер вземанията на
ищеца, включително за обезщетение за забава. При това положение съдът
намира, че с поведението си именно ответниците са дали повод за завеждане
на делото, поради което на ищеца следва да бъде присъдено своевременно
поисканото юрисконсултско възнагражднение, което съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г. / във връзка с чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер от 50 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. "Я" № ***, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М. С. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. С, ул. „В“ № 81, ет. 1, ап. 2, и Е. Т. С., ЕГН
**********, адрес: гр. С, ул. „В“ № 81, ет. 1, ап. 2, за солидарно заплащане на
сумите от 28,20 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 05.2019 г., до 07.2019 г. за топлоснабден
имот, представляващ апартамент 116, находящ се в гр. С, ж.к. "З", ***, вх. Б,
ет. 6, ведно със законна лихва за периода от 12.07.2023 г. до изплащане на
вземането, и 15,93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2020 г. до 20.06.2023 г., поради извършено в хода на процеса
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. С., ЕГН **********,
адрес: гр. С, ул. „В“ № 81, ет. 1, ап. 2, и Е. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр. С,
ул. „В“ № 81, ет. 1, ап. 2, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С, ул. "Я" № ***, сумата от общо 50 лева за
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД,
3
ЕИК ********** – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4