№ 776
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330208136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 614527-
F630658/30.11.2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на „ЛД ПРО“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
С жалбата и в хода на процеса се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
Свидетелят Н. работел на длъжност „Старши инспектор по приходите“
в НАП при ЦУ на НАП. На 12.08.2021г. св. Н. посетил търговски обект
ателие-работилница, находяща се в гр. Пловдив, ул. Петър Делян № 4А и
стопанисван от „ЛД Про“ ЕООД. На място оставил на св. Г.Н. дървено буре,
1
като поръчал изработването на дървена табелка с надпис и монтирането й
върху бурето.
На следващия ден – 13.08.2021г., св. Н. посетил отново обекта около
17,20 ч., тъй като поръчката му била изпълнена. Бурето му било предадено от
св. Г.Н.. За извършената услуга св. Н. заплатил на св. Г.Н. сумата от 10 лв. в
брой. При извършеното плащане, на св. Н. не бил предоставен фискален касов
бон от ФУ, нито друг документ, удостоверяващ плащането. Св. Н. се
легитимирал като служител на НАП, след което започнал проверка на обекта,
резултатите от която били описани в ПИП № 0018554/13.08.2021г. В хода на
проверката се установило, че дружеството „ЛД ПРО“ ЕООД не е монтирало,
въвело в експлоатация и регистрирало в НАП фискално устройство за обекта,
на което да се отчитат оборотите от извършените продажби на услуги. От
събраните в хода на проверката доказателства се установява, че дейността,
която се осъществява в обекта е лазерно гравиране, рязане и дизайн,
изработка на изделия и компоненти за тях, като се извършва от 20.08.2020г.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н.Н. – актосъставител и св. Г.Н. и Л. Н., както и от приложените
към административнонаказателната преписка и представените в хода на
съдебното производство писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира гласните
доказателствени средства като логични, последователни, кореспондиращи си
помежду си и подкрепящи се от писмените доказателства. В показанията на
свидетелите липсват съществени противоречия по отношение на описаните
факти, като така описаната фактическа обстановка не е спорна между
страните.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
От приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1149/ 25.08.2020 се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя – т. 1.1.г. и т.2.1. от Заповедта.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН,
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото
нарушение и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при
описанието на извършеното нарушение. В случая
административнонаказващият орган е изпълнил задължението си за пълно,
точно и ясно описание на всички факти, установени при извършената
проверка. С дадената правна квалификация и кореспондиращата й санкционна
разпоредба няма спор и за кое нарушение е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя. В тази насока е и практиката на
административните съдилища в цялата страна, съгласно която описанието на
извършената контролна покупка не е пречка за ангажирането на
2
отговорността за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ - Решение № 28 от 10.03.2022 г. на АдмС - Разград по к. а. н. д. № 3/2022
г., Решение № 98 от 8.03.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 19/2022 г.,
Решение № 53 от 2.03.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 504/2021
г., Решение № 38 от 1.02.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 956/2021 г.,
Решение № 261 от 9.11.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 215/2021 г. и
др. При липсата на дадена от административнонаказващия орган правна
квалификация за друго извършено нарушение и по-важното – при липса на
наложена санкция за такова, без съмнение е какви са рамките на повдигнатото
обвинение. Съществено процесуално нарушение би имало при описанието на
две нарушения само в случай, че е налице разминаване в дадените правни
квалификации, което да доведе до невъзможност за жалбоподателя, а и за
съда, да извърши преценка кое от двете нарушения се явява процесно – така и
Решение № 2517 от 17.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2692/2021
г.
В случая безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил
твърдяното нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, се определят с Наредба, издавана от
Министъра на финансите. Това е приетата Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 година) (Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година).
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е регламентирано
задължение на всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се
извършва по банков път или по другите посочени в Наредбата начини. В чл.
7, ал. 1 от същата наредба е въведено задължение на лицата по чл. 3 да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в Националната
агенция за приходите фискални устройство от датата на започване на
дейността на обекта.
Субект на нарушението са лицата по чл. 3 от Наредбата. а именно тези,
които извършват продажби на стоки и услуги в търговски обекти. Такова
именно качество има и жалбоподателят, доколкото се установи категорично
от доказателствата по делото, че в негов обект е извършена продажба на
услуга, а именно – изработване на дървена табелка с надпис и монтирането й
върху дървено буре. Осъществяваната дейност на този обект е от
жалбоподателя, видно от представените обяснения от представляващия
дружеството и от договора за наем на недвижим имот от 22.12.2020г.
3
Така ателието именно представлява търговски обект на дружеството, в
който обект се е развивала търговската дейност на същото. Това отговаря на
пар. 1, т. 41 от ДР към ЗДДС, който определя „търговски обект“ като всяко
място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на
стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да
служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе,
стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби. Поради това и жалбоподателят е
бил длъжен да монтира, въведе в експлоатация и използване регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Такова
фискално устройство обаче не е било монтирано и към момента на
извършване на продажбата, въпреки че към този момент търговецът е имал
задължение да притежава такова устройство. С липсата на фискално
устройство, при така извършваните продажби в обекта, нарушителят е
осъществил състава на вмененото нарушение.
Неоснователно се явява възражението, че жалбоподателят не се явява
лице по чл. 3 от Наредбата. В случая действително се установява от
представените извлечения от банкова сметка, че дружеството е получавало
плащания по банков път в периода за м. август 2021г. Няма как обаче да се
знае дали посочените в извлечението сделки са били единствените
осъществени от дружеството в този период, още повече че при други
доставки, особено с възложители физически лица, би било напълно
възможно плащанията да не са били извършвани по този начин.
Именно поради това се използва и принципът на „контролната
покупка“, извършвана от органите по приходите – за установяване дали
проверяваното дружество извършва и сделки извън установения от закона
ред, в случая в частност дали се извършват сделки при плащания само по
банков път. Извършването на проверки по този начин е напълно допустимо от
закона, като е дадена и дефиниция на контролната покупка в §1, т. 6 от ДР на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година. В случая при извършената контролна
покупка безспорно се установява, че е било прието плащане за услугата в
брой.
Няма как да се приеме за основателно възражението в жалбата,
твърдяно и от св. Л. Н., че намиращият се в обекта св. Г.Н. е бил провокиран
или подведен от контролния орган. На първо място, както от показанията на
св. Л. Н., така и от показанията на св. Н., не се установява двамата да са
имали уговорка при поръчването на услугата плащането да бъде извършено
по банков път, каквато логично би следвало да имат, в случай че същото ще
следва да се извърши по този изначално по-нетипичен начин от плащането в
брой, най-малкото защото би се свързало със задължение за възложителя да
посети банков клон, респ. да заплати съответна банкова такса. На следващо
място, видно от показанията на св. Г.Н., самият той е посочил каква е цената
на услугата, преди да му бъдат връчени парите по същата: „след това бях
попитан за дължима сума, аз тогава отговорих по предположение за цена
4
от 10 лева.“. Установява се и че свидетелят е приел предадената му сума от
10 лева в брой, без да възрази. Същевременно, с предаването на готовия
продукт по предварително договорената услуга в търговския обект, чрез
приемането на плащането, а и с приемането на бурето в предходния ден, св.
Г.Н. безспорно се установява да е действал като представител на
дружеството.
По отношение на представената фактура с номер 137/13.08.2021г.,
същата като частен документ, издаден от жалбоподателя и неподписан от
клиента, се ползва с ниска доказателствена стойност, още повече че от нея не
се установява по несъмнен начин, че касае процесната доставка, доколкото от
една страна е издадена за цена, различна от получената от св. Г.Н., а от друга
не е описан надлежно получателят по фактурата. Дори да се приеме, че
фактурата е съставена именно за процесната продажба обаче, същата не
установява плащането да се извършва по банков път, доколкото чисто
фактически същото е било извършено в брой. Последвалото внасяне на
сумата от 15 лв. по фактурата в банковата сметка на дружеството на
16.08.2021г. не санира порока и не прави плащането такова по банков път,
доколкото същото е сторено не от длъжника по доставката, а от
жалбоподателя (още повече че такова плащане би могло да е било
инициирано и единствено с оглед на извършената контролна покупка). Да се
приеме обратното би значело да се остави на самостоятелната преценка на
кредитора да определя кои от сторените от длъжниците му плащания в брой
да внася впоследствие по банков път, но и кои не, което би създало
предпоставки за злоупотреба. Поради това и законодателят борави с термина
„плащане“, доколкото същото следва да се извърши като активно действие
именно от длъжника. В тази връзка прави впечатление и че сумата не е
отразена в извлечението от банката като превод, плащане или по друг начин
при посочени наредител и/или бенефициент, а като „вноска на каса“, което
също сочи, че не отразява извършването на надлежно плащане.
С оглед на горепосоченото, се установи, че при извършената контролна
покупка дружеството е приело извършването на плащане в брой, което от
своя страна е изисквало наличието на монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство, чрез което да се отчете
продажбата.
Административнонаказващият орган е определил и наложил
имуществена санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС размер
от 3000 лв., като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно
нарушената норма.
С оглед на приетата за осъществена фактическа обстановка, съдът
приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП е в
съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
В случая с НП е наложено административно наказание за неизпълнение
на задължение, свързано с редовното отчитане на извършваните продажби.
5
Обществената опасност на този вид нарушения, видно от предвидените
санкции, е определена от законодателя като изключително висока, тъй като
същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на дейността й по контрол на задължението за отчитане на
всяка продажба, както и осигуряването на държавния фиск. Не се изисква
щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е именно регулиране
на обществените отношения, свързани с основна функция на държавата по
събиране на данъците. Тъй като конкретното нарушение е формално, на
просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен
съставомерен резултат, изразяващ се в настъпване на някаква вреда, но то на
практика води до възпрепятстване на посочените обществени отношения, а
както е отразено и в АУАН и НП и до неотразяване на приходи, доколкото се
установява дружеството да извършва продажби без регистрирано ФУ. В
случая извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Не може да
бъде такова обстоятелство стойността на извършената покупка, доколкото
същата касае единствено механизма за разкриване на извършеното
нарушение, което както вече се посочи е формално.
Затова съдът намира, че не е налице хипотезата на „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като е взел предвид това и е наложил санкция
в минималния размер, административнонаказващият орган е издал
законосъобразно НП, което следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна, с оглед направеното
искане в срока до приключване на устните състезания, се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на по 80
лв., поради което и на жалбоподателя следва да бъде възложено да заплати
тази сума.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 614527-
F630658/30.11.2021г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на „ЛД ПРО“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
ОСЪЖДА „ЛД ПРО“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80 лева, представляваща разноски за
представителство от юрисконсулт в производството.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
6
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7