Мотиви към присъда № 20 от 30.08.2017г., постановена по НОХД № 154/
2017г. по описа на Дряновския районен съд
ОБВИНЕНИЕТО е срещу Е.М.И., ЕГН *** в
това, че на 04.07.2017г., около 02,30 часа, като употребил ловкост,
покатервайки си по винкелна конструкция на фасадата на къща през незатворена
врата на терасата на втория етаж влязъл в чуждо жилище, намиращо се в гр.
Дряново, ул. ***, обитавано от И.П.П. ***, като деянието е извършено нощем, с
което е извършил престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и в
това, че през периода от 23.30 ч. на 03.07.2017г. до 06,00 ч. на 04.07.2017г. в
гр. Дряново, действайки при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за умишлени престъпления от общ характер с влязла в сила на
28.04.2011г. присъда по НОХД № 25/ 2011г. на Районен съд Дряново и с влязла в
сила на 01.04.2014г. присъда по НОХД № 40/ 2014г. на Районен съд Дряново,
изпълнението на които не е било отложено на основание чл. 66 от НК, през
незаключена входна врата проникнал в жилище (къща), находящо се в гр. Дряново,
ул. ***, от където отнел от владението на собственика М.А.М. *** без нейно
съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – 1 брой
мобилен телефон “НОКИЯ 2700” на стойност 60 лв. и сумата от 60 лв., вещи на
обща стойност 120 лв., с което извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК
Предявен
е граждански иск от М.А.М. против подсъдимия Е.М.И. за заплащане на сумата 120 лв.
– обезщетение за имуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1 от НК.
По
искане на подсъдимия и неговия защитник адвокат Р.И. *** производството по делото е проведено по реда на глава 27 (чл. 370 и
следващите от НПК) – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните,
без разпит на свидетелите и вещото лице.
Подсъдимият по време на предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно
определение е одобрил изразеното от подсъдимия съгласие доказателствата от досъдебното
производство и самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата,
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Поради което приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият И. е роден на ***г. в гр. ***.
Български гражданин. Безработен. Неженен. С начално образование.
Подсъдимият е осъждан многократно
за престъпления, които е извършил като пълнолетен. Последното му осъждане е с
определение по НОХД № 40/2014г. на Районен съд Дряново, с което е одобрено
споразумение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, извършено на 19.03.2014г., за което на
подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален строг режим. Определението е влязло в законна сила на
01.04.2014г. Наказанието е изтърпяно от
подсъдимия на 13.03.2015г.
Късно
вечерта, около 23,00 часа на 03.07.2017г. подсъдимият отишъл на бензиностанци
“Лукойл” в началото на гр. Дряново, където със свои познати поръчали водка и
започнали да се черпят. Около 02,00 ч. след полунощ казал на другите от
компанията, че си тръгва и отишъл кум ул. “Ген. Столетов”. Стигайки до дом на №
22 решил да влезе в жилището. Покатерил се по метална (винкелна) конструкция от
външната страна на сградата и през отворената врата на терасата влязъл на
втория етаж на жилището, собственост на св. П.. При опит да влезе в спалното
помещение присъствието на подсъдимия било установено от свидетеля, който станал
от леглото и тръгнал след подсъдимия, когото разпознал на осветеността от
уличната лампа. Подсъдимият скочил от терасата на плочата на близкия гараж и
побягнал.
Прибирайки
се към дома си, подсъдимият минал покрай дом на № 59а на ул. “В. Левски”, като
решил да влезе и да извърши кражба на вещи. Прескочил оградата и стигнал до
входната врата на къщата, която била отключена. Влязъл вътре и по стълбището
достигнал до жилището на гр. ищец М.М.. На масата в хола видял оставена дамска
чанта, отворил я и взел намиращото се портмоне с банкноти с различен номинал на
обща стойност 60 лв. и мобилен телефонен апарат “Нокиа 2700” и по обратния път
напуснал жилището. Отишъл в игрална зала “Елит” на площад “Колю Фичето” и
изиграл откраднатата сума пари, а телефона занесъл в дома си.
Привечер
на 04.07.2017г. пострадалата уведомила РУ Дряново за извършената кражба.
Подсъдимият предал откраднатия телефон с протокол за доброволно предаване.
Видно
от приложената по делото съдебно-оценъчна експертиза стойността на употребяван
мобилен телефонен апарат марка “Нокиа 2700” е 60 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство при условията и реда,
предвиден в НПК, доказателства.
Съдът, приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и с оглед направените от
подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като същите
изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство.
С оглед на установеното се налагат
следните правни изводи :
С деянието си
подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, като на 04.07.2017 год. около 02,00 часа, в гр. Дряново влязъл в чуждо
жилище, собственост на св. П., като употребил за това ловкост – покатерил се по
винкелна конструкция по външната стена на сградата, като деянието е извършено
нощем.
От обективна страна
обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на жилището, прогласена в чл. 33 от Конституцията на РБ. Изпълнителното
деяние се осъществява чрез действие и се изразява във влизане в чуждо жилище
посредством ловкост. В настоящия случай безспорно се установи, че подсъдимият е
проникнал в жилището на свидетеля П. чрез употреба на ловкост, изразила се в
покатерване до втория етаж на сградата. Изпълнителното деяние е довършено, тъй
като подсъдимият е влязъл на територията на жилището, където е бил установен от
собственика. Особеното време на
осъществяване на деянието, а именно около 02,00 ч., което попада в тъмната част
на денонощието, води до съставомерност на извършеното деяние по квалифицирания
състав на ал. 2 на чл. 170 НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и видно от действията му е целял настъпването им.
От страна на защитата се направи
възражение, че подсъдимият е влязъл в жилището на св. П. с намерение да отнеме
от живущия вещи или пари, поради деянието следва да се квалифицира като опит за
кражба. При липсата на обяснения от страна на подсъдимия относно субективните
му нагласи при извършване на деянието, за което е обвинен, както и предвид
факта, че същият призна изцяло фактите и обстоятелствата, описани в
обвинителния акт относно престъплението по чл. 170 от НК, съдът намира, че не е
налице основание за даване на нова правна квалификация на деянието. На следващо
място дори и хипотетично да се приеме, че подсъдимият е извършил деянието с
намерение да отнеме вещи или пари от собственика на жилището престъплението по
чл. 196 от НК е по-тежко наказуемо, поради което съдът не разполага с
правомощия да осъди подсъдимия за това престъпление без съответно изменение на
обвинението от прокурора.
С оглед субекта на
престъплението – Подсъдимият е извършил престъплението по чл.
170 от НК след като е бил осъждан за престъпления от общ характер.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – няма.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – минали осъждания.
Определяне на наказанието : При
определяне на наказанието съдът се ръководи от предвиденото за извършеното
престъпление, като индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и
индивидуална превенция, с оглед осъществяване на наказателната политика.
За
извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 5 години – чл. 170, ал. 2
от НК.
Тъй като делото бе разгледано при условията на съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 от НПК е налице изискването за императивното
приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. Съдът намира, че в настоящия
случай не са налице изключителни или многобройни смегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК.
С
оглед установеното по делото съдът счита, че обществената опасност на деянието
е средна, предвид на това, че се засягат обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на неприкосновеност на
жилището. Обществената опасност на подсъдимия е ниска с оглед пълните му
самопризнания в съдебно заседание.
С
оглед на горното и като взе предвид причините за извършване на деянието,
отчитайки личността на подсъдимия и
съобразявайки се с целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът определи
наказание над предвидения от закона минимален размер, а именно в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода. Като приложи разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК и намали така определеното наказание с една трета съдът осъди
подсъдимия да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е осъден в настоящото производство, след като е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Ето защо съдът
счита, че по делото не са налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК. На
основание чл. 57, ал. 3 , вр. ал. 1, т. 2, б. “б” от ЗИНЗС съдът определи
подсъдимият да изтърпи наказанието при първоначален общ режим, като прецени по
изложените по-горе съображения, че обществената му опасност е ниска.
Съдът
намира, че така определеното наказание на подсъдимия ще способства за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК и същото се явява необходимо и
справедливо с оглед конкретните особености на случая и личността на
извършителя.
На
следващо място подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението кражба по чл.
196, ал. 1, т. 1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият е отнел от владението и
без съгласието на собственика св. М. чужди движими вещи – пари на обща стойност
60 лв. и мобилен телефон на стойност 60 лв.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вина пряк умисъл. Същият
е съзнавал, че лишава пострадалото физическо лице от собствените му вещи,
предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт и целял да
установи такава власт. Разпореждането му с парите след отнемането, доказва по
несъмнен начин намерението му за установяване на фактическа власт към момента
на извършване на деянието.
С оглед субекта на престъплението –
Повдигнатото обвинение против подсъдимият е, че е извършил горното престъпление
при условията на опасен рецидив. Действително същият към датата на извършване
на престъплението е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление по НОХД № 40/ 2014г. на Районен съд гр. Дряново, подробно описано
по-горе в настоящите мотиви. Наказанието е изтърпяно през 2015г., поради което
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК е неприложима.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – няма.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – минали осъждания, извън това, определящо
престъплението, като извършено при повторност.
Определяне на наказанието : При
определяне на наказанието съдът се ръководи от предвиденото за извършеното
престъпление, като индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и
индивидуална превенция, с оглед осъществяване на наказателната политика.
За
извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10 години – чл. 196, ал.
1, т. 1 от НК.
Тъй като делото бе разгледано при условията на съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 от НПК е налице изискването за императивното
приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. Съдът намира, че в настоящия
случай не са налице изключителни или многобройни смегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК.
С
оглед установеното по делото съдът счита, че обществената опасност на деянието
е средна, предвид на това, че се засягат обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и става
въпрос за такива зачестили напоследък в страната ни. Обществената опасност на
подсъдимия е ниска с оглед пълните му самопризнания в съдебно заседание и на
досъдебната фаза.
С
оглед на горното и като взе предвид причините за извършване на деянието,
отчитайки личността на подсъдимия и
съобразявайки се с целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът определи
наказание над предвидения от закона минимален размер, а именно в размер на три
години лишаване от свобода. Като приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и
намали така определеното наказание с една трета съдът осъди подсъдимия да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две години.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е осъден в настоящото производство, след като е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Ето защо съдът
счита, че по делото не са налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК. На
основание чл. 57, ал. 3 , вр. ал. 1, т. 2, б. “б” от ЗИНЗС съдът определи
подсъдимият да изтърпи наказанието при първоначален общ режим, като прецени по
изложените по-горе съображения, че обществената му опасност е ниска.
Съдът
намира, че така определеното наказание на подсъдимия за престъплението по чл.
196 от НК ще способства за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и
същото се явява необходимо и справедливо с оглед конкретните особености на
случая и личността на извършителя.
На
основание чл. 23 от НК съдът определи подсъдимият И. да изтърпи едно общо,
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години, което наказание
да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2,
б. “б” от ЗИНЗС. Съдът прецени по изложените по-горе съображения, че
обществената опасност на подсъдимия е ниска.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан
под стража, считано от 07.07.2017г. до влизане на присъдата в сила, като един
ден задържане зачита за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл. 59, ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по чл. 72 от ЗМВР и по 64, ал. 2 от НПК, считано от 04.07.2017г. до 06.07.2017г.
включително, като един ден задържане зачита за един ден лишаване от свобода.
По отношение на веществените
доказателства. Съдът постанови веществените доказателства 1
брой мобилен телефон “НОКИЯ 2700” с IMEI 354849046512051 и 1 бр. картонена кутия от
мобилен телефон “НОКИЯ 2700” след влизане на присъдата в сила да се върнат на
собственика М.А.М..
По
отношение на предявения граждански иск. По делото се установиха
признаците на състава, пораждащ отговорността на подсъдимия за обезщетение -
престъпление, вреди и причинна връзка. Стойността на отнетите пари в различни
банкноти възлиза на сумата от 60 лв. Мобилният телефон “Нокиа 2700” е върнат от
подсъдимия в хода на досъдебното производство. Ето защо предявеният граждански
иск се явява доказан и основателен до размер на 60 лв. - обезщетение за
имуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 196 от НК. В останалата
част за разликата до пълния предявен размер от 120 лв. съдът отхвърли
предявения граждански иск, като неоснователен.
При
този изход на делото подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд
Дряново сумата 50 лв. – държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и сумата 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимият на основание чл. 189, ал. 3 от НПК бе осъден да заплати на ОД на
МВР Габрово сумата 52,90 лв. – разноски.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :