Р Е Ш Е Н И Е
№
/14.07.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1198/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова
молба, уточнена с
молба вх. № 5310/16.09.2019 г. и молба вх. № 5359/18.09.2019 г., подадена от Н.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Н.Я.Д., ЕГН **********, с адрес *** и постоянен адрес:***, с която са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: иск правно основание чл. 49, ал.
1 от СК, за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради
дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без съда да
се произнася по въпроса за вината, както и небрачни искове, по които, на
основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК, съдът дължи задължително произнасяне:
1. искове по чл. 59, ал. 2 от СК; 2. иск по чл. 143 от СК за издръжката на
децата.
В молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права: страните
са сключили граждански брак на 17.12.2004 г. От брака имали родени син В. Н. В.,
ЕГН **********, роден на *** г., който е непълнолетен и дъщеря С. Н.а В.ева,
ЕГН **********, родена на *** г., която е малолетна. Страните живеели при
родителите на ищеца в тяхното жилище и взаимно си помагали, но скоро след
сватбата разбрали, че прибързано и необмислено са сключили граждански брак.
Характерите и възгледите им за брак и семейство били противоположни. Между тях
често възниквали конфликти по различни поводи, които довели до пълно отчуждение
в отношенията им. Повече от десет месеца били във фактическа раздяла. Бракът им
съществувал формално и бил опразнен от съдържание. Между съпрузите липсвало
разбирателство, доверие, взаимност и уважение. В момента ответникът Я. живеела
на съпружески начала с друг мъж в гр. ***. Децата им живеели при ищеца и той
полагал грижи за тях, като им осигурявал спокоен живот. Имал изградена връзка с
децата. Същите посещавали редовно училище. Моли бракът му с ответника да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, да му бъдат
предоставени родителските права по отношение на родените от брака деца, да бъде
определено местоживеене на децата при ищеца – техен баща, като бъде определен
режим на лични отношения на майката с децата всяка втора и четвърта събота от
месеца, три дни по великденските празници и един месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск, да бъде осъдена майката да заплаща на
всяко едно от децата месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от датата
на завеждане на исковата молба с падеж всяко десето число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, твърди, че съпрузите
нямат и не са имали семейно жилище; моли да бъде постановено след развода ответникът
Н.Я.Д. да носи предбрачното си фамилно име Н.,
като ищецът не претендира издръжка от ответника.
Твърди, че по време на брака с ответника не са придобили
движимо и недвижимо имущество в режим на СИО, че нямат придобити по време на брака
съвмести влогове, нямат общи регистрирани фирми и търговски дружества, както и
участие с акции и дялове в търговски дружества.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК
ответника не представя писмен отговор.
В открито съдебно
заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба. Моли съда да постанови местоживеенето на роденото по време на брака на
страните дете Т.Н.В., ЕГН **********, роден на *** г., да бъде при майката,
като на същото бъде определена месечна издръжка в минимален размер, която
бащата да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител.
В открито съдебно
заседание ответника се явява лично. Заявява съгласие за развод. Моли да ѝ
бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Т.Н.В.. Не оспорва
исковата претенция за предоставяне на родителските права по отношение на децата
В. и С.. Заявява претенции относно режима на свиждане с децата, без да ги
конкретизира.
В изготвения социален доклад ДСП –
Провадия посочва, че след раздялата на родителите основни грижи за децата се
полагат от техния баща. При разговор на социалните работници с децата, същите
споделили с тях, че редовно осъществява контакт с майка си и се срещат
ежедневно. Децата не са ограничавани в контактите с майка им. Въз основа на
споделеното е направен извод, че емоционалната връзка между децата и тяхната
майка не е прекъсната. Режимът на отглеждане на децата е съобразен с тяхната
възраст и потребности. Децата имат роднини на територията на гр. ****, с които
редовно осъществяват контакт. Грижите, които се полагат за децата са навременни
и адекватни. Пред социалнните работници майката е заявила, че също полага грижи
за децата, като им закупува дрехи и им предоставя парични средства. Жилището, в
което се отглеждат децата е електрифицирано и водоснабдено, като хигиенно –
битовите условия са задоволителни. Към настоящия момент в дома на майката има
пригодена за живеене само една стая, като другите две са процес на ремонт. По
думите на майката предстои да бъде направена и баня в жилището. Бащата работи
на трудов договор с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева.
Децата посещават училище, като през учебната 2019/2020 г. детето В. е записано
в осми клас, а детето С. – в трети клас. Между децата и техните родители
съществува силна емоционална връзка. Родителите притежават нужния родителски
капацитет и качества, за да осигурят нормалното израстване и развитие на
децата. Изразено е становище, че в интерес на децата е да поддържат емоционална
връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове.
В социалния доклад е посочено още,
че майката е споделила, че по време на престоя ѝ в гр. *** е заживяла с
друг мъж – Кирил В. Трайков, с който съжителства от две години и имат едно дете
– Т.Н.В..
От направената служебно справка н
НБД „Население” се установява, че детето Т.Н.В. е родено на *** г. по време на брака
на страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 17.12.2004
г., за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 15/17.12.2004 г.,
от Община ****, област Варна. По време на брака същите имат родени три деца: В. Н. В., ЕГН **********,
роден на *** г., С. Н.а В.ева, ЕГН **********, родена на *** г. и Т.Н.В., ЕГН **********,
роден на *** г., което се установява от направените служебно справки в НБД „Население“,
удостоверения за раждане на децата: В. Н. В., издадено въз основа на акт за
раждане № 0191/20.06.2005 г. от Община Провадия, С.
Н.а В.ева, издадено
въз основа на акт за раждане № 0097/03.05.2010 г. от Община Провадия, а по отношение на
детето Т.Н.В. от представения по делото социален доклад, направена служебно
справка в НБД „Население” и по признание на ответника Н.Д., ищецът Н.В.Д. е
записан като баща на детето, въз основа на презумпцията за бащинство. Представени са и
доказателства за трудовите доходи на бащата.
От ангажираните от ищеца
по делото гласни доказателства посредством разпит на свидетеля П.Г.Д., без
родство със страните, се установява, че от няколко години ищецът се грижи сам
за децата В. и С.. Не е виждал Н. от около две години. Преди раздялата страните
са живеели в къщата на Н., в която сега той живее с децата. От ищеца знае, че Н.
***, за да работи. Не е чувал и не знае майката да е изпращала суми. Знае, че
детето С. е ходило в *** при майка си. Бил е свидетел на телефонен разговор на
детето с майката. Не знае бащата да е ограничавал контактите на децата с
майката. Твърди, че той лично е водил децата до Н. и е ходил с бащата да ги
взема. Посочва, че бащата работи, а майката – не.
От изслушването на
децата В. и С. се установява, че тяхното желание е да живеят при бащата, но да
имат непрекъснат контакт с майката.
При изслушване на родителите, на
основание чл. 59, ал. 6 от СК, бащата заяви, че желанието му е децата да живеят
при него заедно, да не са разделени. Сочи, че в момента при майката няма
нужните битови условия и че тя не работи. Твърди, че позволява на децата да
посещават майката. От своя страна, майката заяви, че в в момента в дома ѝ
има само една стая, пригодена за живеене, но извършва ремонтни дейности.
Твърди, че когато децата дойдат в дома ѝ стоят с дни и че бащата не ги
ограничава да я посещават.
Съдът, въз
основа на установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:
По иска по чл. 49, ал. 1 от СК:
От признанията на
страните и от показанията на разпитания свидетел се установява, че от поне 2
години страните не живеят съвместно, като след раздялата жената се установила
да живее в гр. ***. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание
за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка
фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малък срок, през което време
бракът им е съществувал само формално. През този период не само, че съпрузите
не са се събирали да живеят заедно, но и жената е заживяла на съпружески начала
с друг мъж, от когото е родила дете. В резултат на това всякакви контакти между
тях, са прекъснати, с изключение на тези по въпроси, свързани с децата, и те са
отчуждени един от друг, помежду им липсва обич и взаимно уважение.
Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения са дълбоко и непоправимо
разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се
от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид
изложеното съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно, за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
По исковете по чл. 59,
ал. 2 от СК:
По исковете, свързани с
родителската отговорност, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени и
родителските права по отношение на родените от брака децата В. и С. следва да
бъдат предоставени на бащата, съобразявайки интереса на децата. След
заминаването на майката за гр. ***, в продължение на около две години същият е
полагал изцяло грижи за децата, което е установено и от социалните работници. В
този смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел, а и това
обстоятелство не се оспорва от страните. Не следва да бъде игнорирано и
желанието на децата, които при изслушването заявиха, че искат да живеят при
баща си. Местоживеенето на децата следва да бъде определено при техния баща на
адрес: гр. ****, ул. *******. Предвид установената по делото силната
емоционална връзка между децата и тяхната майка, на последната следва да бъде
определен един по – разширен режим на лични отношения с децата, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от
09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, три дни по
великденските празници, три дни по коледните празници и един месец през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време по
взаимна предварителна уговорка между родителите.
По иска по чл. 143 от СК:
По силата на чл. 59, ал. 2 от СК, с
настоящето решение съдът следва да се произнесе и по издръжката на децата. От
друга страна ищецът е предявил самостоятелни искове по чл. 143 от СК – за присъждане на издръжка на непълнолетно дете В. и малолетното дете С., който е процесуално допустим.
Майката следва да заплаща и месечна
издръжка, чийто размер съдът определя по правилата на чл. 142 от СК. Такава се
претендира от ищеца в размер на по 140 лева за всяко от децата.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в
размер на 152.50 лева месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2
от ПМС
№ 350 от 19.12.2019 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2020 г. С оглед на
това съдът определя месечна издръжка в размер на по 155.00 лева за всяко дете,
която майката следва да заплаща на детето В. Н. В., действащ лично и със
съгласието на неговия баща Н.В.Д. и на детето С. Н.а В.ева, чрез нейния баща и
законен представител Н.В.Д., с падеж десето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.08.2019
г., до настъпване на законови основания
за нейното изменение или прекратяване.
По исканията на майката
за предоставяне на родителските права по отношение на роденото по време на
брака дете Т.Н.В.:
Доколкото по делото няма
спор, а и предвид направеното признание от майката, че ищецът не е биологичен
баща на детето, съдът счита, че родителските права по отношение на детето Т.
следва да бъдат предоставени на майката, при която да бъде определено и местоживеенето
на детето. Не следва да се определя режим на
лични отношения на Н.В.Д. с детето, както и да се определя
издръжка на детето. Независимо от необходимостта от служебно произнасяне по
въпросите за личните отношения и издръжката, настоящият съдебен състав счита,
че в хипотези като настоящата, текстовете от закона са неприложими. Ищецът не желае
лични отношения, а ответникът не претендира издръжка. В конкретния случай
служебното определяне на лични отношения и издръжка би ограничило правата и на
двете страни, ще бъде в тежест на малолетното дете и едновременно с това няма
да бъдат защитени неговите интереси.
По
изложените съображения не следва да бъде определен режим на лични отношения,
както и издръжка на роденото по време на брака дете Т..
Страните нямат семейно
жилище.
Няма направено искане по
делото за издръжка от другия съпруг, поради което такава не следва да бъде
определяна след прекратяването на брака.
По иска с правно основание чл. 53 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК след
развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От страна на жената, по
отношение, на която по безспорен начин се установява, че при сключването на
гражданския брак е приела фамилното име на мъжа, не е направено искане във
връзка с фамилното име. Искане след развода ответникът да носи предбразното си
фамилно име Н. е направено от ищеца. Ответникът не взема становище.
В случая
искането на мъжа, жената да носи предбрачното си фамилно име след развода е
ирелевантно. Новата уредба в чл. 53 от СК - 2009 г., за разлика от
отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал. 1 и ал. 2/ и СК от 1985 г. /чл. 103,
ал. 1 и ал. 2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята
/респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на
брака. В този смисъл, с новия СК - 2009 г. е променено изходното начало на
уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на
брачното фамилно име. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия
съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната
си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален
титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият
съпруг да продължи да носи неговото име. Това е така, защото правото на име е
основно право на личността, и както при сключването на брака, а
приемането на фамилията на другият съпруг, съгласието на титуляра на името не се изисква, така и за
запазването му след развода, новата уредба не изисква това съгласие. И в двата
случая е достатъчно само волеизявлението на лицето, което променя името си. В
този смисъл е и съдебната практика - решение № 245/17.05.2012
г. на ВКС по гр.д.№ 1058/2011 г. ІV г.о., определение № 261/03.04.2014 г. по ч.гр.д. №
1772/2014 г., IV г.о. на ВКС. С Определение № 172
от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., с докладчик съдията
Стоил Сотиров, ВКС е приел за разглеждане, въпросът за тълкуване на правната
норма на чл. 53 СК. С решение
№ 245/ 17.05.2012 г. по гр.д. №1058/2011 г., с докладчик съдията
Сотиров, ВКС приема следната задължителна постановка: “Новата правна норма не поставя въпросът за
фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака.”
Ето защо искът по
чл. 53 от СК, предявен от ищеца, е
недопустим, предявен от нелегитимирана страна, поради което следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството по него – прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК
в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за
фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Следователно
законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на
жената, по отношение, на която по безспорен начин се установява от
представеното по делото удостоверение за граждански брак, че при сключването му
същата е приела фамилното име на мъжа, не е заявено желание за възстановяване на предбрачното ѝ фамилно име, поради което с
решението по делото следва да бъде постановено след развода тя да запази
брачното си фамилно име – Д..
Относно разноските:
Страните не претендират
разноски една спрямо друга. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от ответника, след
приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и
ПРЕКРАТЯВА, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, сключения на 17.12.2004 г. граждански брак между Н.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Я.Д.,
ЕГН **********, с регистриран постоянен адрес:***, за което е бил съставен акт за
граждански брак № 15/17.12.2004 г. на длъжностно лице по
гражданското състояние при община Община ****, област Варна.
СЪДЪТ НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВИНАТА.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака деца В. Н. В., ЕГН **********, роден на *** г. и С. Н.а В.ева, ЕГН **********,
родена на *** г. на бащата Н.В.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата при
техния баща Н.В.Д., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
майката Н.Я.Д., ЕГН ********** с децата В. Н. В., ЕГН **********
и С. Н.а В.ева, ЕГН **********, както следва: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа
в неделя с преспиване, три дни по великденските празници, три дни по коледните
празници и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
както и по всяко друго време по взаимна предварителна уговорка между
родителите.
ОСЪЖДА Н.Я.Д., ЕГН ********** да
заплаща месечна издръжка в размер на 155.00 лева /сто петдесет и пет лева/ на детето В. Н. В.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на неговия баща Н.В.Д., ЕГН ********** и месечна издръжка в размер на 155.00 лева /сто петдесет и пет
лева/ на детето С. Н.а В.ева, ЕГН **********, чрез
нейния баща и законен представител Н.В.Д., **********, с падеж
десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.08.2019
г., до настъпване на законови основания
за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на
брака дете Т.Н.В., ЕГН **********, роден на *** г., на майката Н.Я.Д.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Т.Н.В., ЕГН **********
при майката Н.Я.Д., ЕГН **********.
НЕ ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Н.В.Д., ЕГН **********
с детето Т.Н.В., ЕГН **********.
НЕ ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН **********
да заплаща месечна издръжка на детето Т.Н.В., ЕГН **********, чрез неговата
майката и законен представител Н.Я.Д., ЕГН **********.
КОНСТАТИРА, че страните
нямат семейно жилище.
ОБЯВЯВА, че след
развода съпрузите няма да си дължат взаимно издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената
да запази брачното си фамилно име – Д..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявеният от Н.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 53 от СК, като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази част.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00 лева
ОСЪЖДА Н.Я.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС – Провадия сумата от 25.00 лева
/двадесет и пет лева/ държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: