№ 260033 / 17.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи състав, в публично съдебно заседание, на седемнадесети февруари март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор Анна И. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 89 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.1 и сл. от НПК.
С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност от 19.01.2021г. прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана е сезирал съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК спрямо обвиняемата И.К.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx по обвинение в извършено престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и моли съда да постанови решение, с което да признае обвиняемата за виновна като я освободи от наказателна отговорност с налагане на минимално по размер административно наказание.
Обвиняемата И.Б., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата И.К.Б. е родена на 01.12.1059г. в гр.Лом, Област Монтана, живее в с.М., Област Монтана, ул.,,19 – та” № 1, българка, български гражданин, с основно образование, омъжена, не осъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Съгласно Удостоверение № 20190110151332 от 10.01.2019г. на Агенция по вписвания – Служба по регистрация – гр.Монтана, дружеството ,,С. 2016” ЕООД, с ЕИК: ********* е било регистрирано на 19.11.2015г. Едноличен собственик на капитала му била свидетелката Т. Х. Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx с разнообразен предмет на дейност. Седалището и адреса на управление първоначално били в гр.Карлово, Област Пловдивска, ул.,,Д. ш.” № 49, а впоследствие на дата 02.02.2016г. било вписано ново седалище и адрес на управление, а именно гр.Карлово, Област Пловдивска, ул.,,Сливница № 8, ет.2, ап.3.
На 15.02.2018г. било вписано прехвърляне на дружествените дялове от свидетелката Т. Х. Д. на обвиняемата И.К.Б.. Седалището и адреса на управление били в с.М., Област Монтана, ул.,, Деветнадесета” № 1. Други вписвания в партидата на дружеството в Търговския регистър не били отразени.
В депозирано уведомление до Районна прокуратура – гр.Монтана от Директор на Дирекция ,,Събиране при ТД на НАП” - гр.Велико Търново офис Монтана, е посочено, че към 14.02.2018г. дружеството ,,С. 2016” ЕООД не е имало непогасени публични задължения. Същите са били формирани от тази дата насетне от ДОО по подадени декларации образец 6, - здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, данък по ЗДДФЛ фонд и данък по ЗДДС, в общ размер към 09.11.2018г. – 179 427,95 лева Последното плащане на публично правно задължение към Държавата е било извършено на 13.02.2018г.
С Постановление от 02.04.2019г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана било образувано досъдебно производство по обвинение в извършено престъпление по чл.227б, ал.2 от НК.
В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели П. В., Н. И., Т. Д. и Т. А.. При показанията си пред орган на досъдебното производство същите установяват наличието на задлъжнялост на горецитираното търговско дружество, неговото местонахождение, момента на непогасяване на дължимите суми към държавата и управителя, при когото това е станало, в лицето на обвиняемата. Видно от разпита на свидетелите Т. Д. и Т. А. е, че преди прехвърляне на дружеството на обвиняемата, същото не е имало непогасени задължения и дори е работило на печалба. По досъдебното производство били назначени и съдебно – икономическа и допълнителна съдебно – икономическа експертизи, от заключенията на които става ясно, че публичните задължения на дружеството ,,С. 2016” ЕООД от датата на изпадането му в неплатежоспособност – 17.04.2018г. до 05.08.2019г. са в размер на 212 181, 82 лева, формирани от задължения по декларации образец 6, по ДОО, по ЗО, по УПФ, данък по ЗДДФЛ и по ЗДДС.
Задълженията му по неплатени публично правни задължения към Държавата възникнали едва към дата 14.07.2018г., когато едноличен собственик на капитала на дружеството била И.Б.. В 30 – дневен срок след тази дата, а именно 17.05.2018г. управителят не е бил подал заявление пред компетентния окръжен съд за обявяването му в несъстоятелност.
С Постановление от 08.01.2021г. към наказателна отговорност по чл.227б, ал.2 от НК бил привлечен управителя на дружеството И.К.Б.. Разпитана в качеството на обвиняем, същата признала вината си като депозирала кратки обяснения.
При така установената фактическа обстановка, която не се отличава от изложената в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност, и с оглед събраните по делото безспорни и непротиворечиви доказателства и доказателствени средства е видно, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се счита за извършено чрез бездействие.То се изразява в преустановяване на плащанията по ликвидно и изискуемо вземане, което в случая е било безспорно установено по силата на писмени доказателства. Задължението трябва да е публично и деецът да не е поискал от съда откриване на производство по несъстоятелност. Наказателно правната доктрина е имала възможността да посочи, че предпоставка за подаване на заявление за обявяване на дружеството в несъстоятелност е неплатежоспособност, а не свръхзадължаемост. От обясненията на обвиняемата, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лице по назначените съдебно – икономически експертизи и от приложените към досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства се доказва, че в случаят е налице задлъжнялост на търговското дружество към Държавата.Тя е била безспорно установена по отношение на нейния размер, период, дружество и лице, което е било задължено по силата на закона да сезира съда за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Денят, в който е изтекъл срока, в който обвиняемата е следвало да подаде заявлението, е бил присъствен. По делото е налице писмено доказателство /писмо от Окръжен съд - гр. Монтана/ от което е видно, че в първия присъствен ден след изискуемия от закона 30 – дневен срок, не е депозирано такова заявление за обявяване на представляваното дружество в несъстоятелност.
Обвиняемата е била едноличен управител и представител на дружество с ограничена отговорност.
Съгласно съдебната практика управителят и представителят на търговско дружество е самостоятелен субект на престъпление по чл.227б, ал.2 от НК и като такъв следва да носи самостоятелна отговорност ако в 30 – дневен срок от спиране на плащането не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност /в този смисъл Тълкувателно Решение № 5 от 22.12.2014г. на ОСНК на ВКС/.
Дружеството е било със седалище и адрес xxx и именно тук е следвало да бъде извършено изискуемото действие. Законът не изисква състоянието на неплатежоспособност задължително да се установява в друго производство и едва след произнасяне на съда по реда на чл.630 от ТЗ да се обсъжда въпроса за наказателната отговорност на управителя на дружеството.
Тъй като деянието е формално, за неговата съставомерност е без значение дали платежоспособността е само фактическа, или е обявена от съда по надлежния ред. /в този смисъл Решение № 217/09.05.2003г. по н.д. № 841/2002г. ІІ н.о. на ВКС/. Доколкото липсват доказателства за привеждане в действие на такава процедура в законоустановения срок, обвиняемият, със своето бездействие, от обективна страна, е извършил престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обвиняемата е съзнавала, че е дружеството не е продължило да погасява задълженията си към държавата като последно е сторило това вече при нейното еднолично придобиване на капитала. Умисълът в случая се доказва от обясненията й, дадени в съдебно заседание, както и от приобщените към досъдебното производство съдебно – икономически експертизи. От обясненията на обвиняемата се установява, че същата не е предприела действия по заличаване дейността на търговското дружество, тъй като ,,получавала много писма и имала много фирми”. Съзнавайки това, умишлено не e упражнила своето законово задължение. Неплатежоспособността обективно е съществувала, а и съгласно чл.608, ал.2 от ТЗ същата се предполага, след като длъжникът е спрял плащането.
По отношение отговорността на дееца съдът счете, че предложението на прокурора, обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е основателно и следва да бъде уважено. В случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и липсват отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
Видно от доказателствата по делото е, че за извършеното престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба в полза на държавата до пет хиляди лева.
Обвиняемата не е била осъждан за престъпление от общ характер и не е била освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. Липсват и причинени от деянието имуществени вреди. В този смисъл следва същата да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание глоба в полза на държавата.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство на обвиняемия от една страна високата обществена опасност на извършеното престъпление, ниското правно съзнание и незачитане на установения в страна правов ред, а от друга - доброто му процесуално поведение. Санкционната част на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда налагане на административно наказание в размер от хиляда до пет хиляди лева. Предвид изложеното съдът намира, че наложеното наказание следва да бъде определено към предвидения в закона минимум като се отчете обстоятелството, че обвиняемата е безработна. Същото следва да бъде в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, което в най – пълна степен би постигнало целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана направените в разноски в размер на 390,90 лева, представляващи възнаграждение за вещите лица по назначените в досъдебното производство съдебно – икономически експертизи, както и по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от по 05.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемата И.К.Б. - родена на 01.12.1059г. в гр.Лом, Област Монтана, живее в с.М., Област Монтана, ул.,,19 – та” № 1, българка, български гражданин, с основно образование, омъжена, не осъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx за ВИНОВНА в това, че към 17.05.2018г. в гр.Монтана, в качеството си на представител и управител на ,,С. 2016” ЕООД, с ЕИК: *********, регистрирано на 19.11.2015г., със седалище и адрес xxx, след като изпаднала в неплатежоспособност по изискуеми публично правни, формирани от декларирани, но не внесени суми – задължения за държавно обществено осигуряване, по Декларация образец 6, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, задължения за данък по ЗДДФЛ фонд и справка – декларации по ЗДДС за периода от 14.04.2018г. до 14.05.2018г. – общо в размер на 189 551,00 лева и в 30 – дневен срок от спиране на плащанията /17.04.2018г. до 16.05.2018г. включително/, не е поискала от съда /Окръжен съд – гр.Монтана/ да открие производство по несъстоятелност /съгласно изискванията на чл.608, ал.1 от Търговския закон/, поради което и на основание чл.227б, ал.2 във вр. с ал.2 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като й налага административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата И.К.Б. /със снета по – горе самоличност/ да ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР – гр.Монтана направените в хода на досъдебното производство разноски в размер 390,90 /триста и деветдесет лева и деветдесет стотинки/ лева, представляващи възнаграждение за вещите лица по назначените в досъдебното производство съдебно – икономически експертизи, както и по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от по 05.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: