№ 9640
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20221110167184 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. Д. М., ЕГН **********, с която се
предявяват обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ,
срещу Комисията за защита на потребителите, БУЛСТАТ *******. Ищецът извежда съдебно
предявените субективни права при твърдение, че по силата на т. 4 от Решение № 331 от
25.05.2022 г., прието от Министерски съвет на Република България бил определен като член
от състава на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, като въз основа на посоченото
бил назначен за член на КЗП в рамките на петгодишен мандат, по силата на Заповед № КВ –
364 от 27.05.2022 г. на Министър - председателя К.П.. Навежда доводи относно
незаконосъобразното му освобождаване от длъжност, въз основа на постановено Решение №
679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет, обуславящо издаването на Заповед № КВ -781 от
20.09.2022 г. на Министър – председателя Г.Д., с която е освободен от длъжност. Счита, че
законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото му правоотношение с КЗП
следва да се преценява съобразно специалните основания, предвидени в Закон за защита на
потребителите /ЗЗП/. Сочи, че в разпоредбата на чл. 165, ал. 8 ЗЗП изчерпателно са изброени
основанията, обуславящи предсрочното прекратяване на мандата на членовете на КЗП, като
твърди че в настоящия случай не е била налице нито една от посочените хипотези. Сочи, че
доколкото основанията за предсрочно прекратяване на трудовите правоотношения с КЗП са
дадени лимитативно в посочената нормативна уредба, то действието на ЗЗП дерогира
приложението на чл. 19а, ал. 2 от Закон за администрацията /ЗА/, спрямо който ЗЗП се явява
специален закон. Моли съда да постави решение, с което да бъде признато като незаконно
1
прекратяването на трудовото му правоотношение с КЗП, съответно да постави неговата
отмяна. Претендира възстановяването на предишната му работа като член от състава на
КЗП. Обективира искане за присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил становище относно
неоснователност и недоказаност на претенциите на ищеца. Поддържа, че приетите решения
на Министерски съвет и издадените въз основа на тях заповеди на Министър – председателя
на Република България са законосъобразни и съобразени с приложимата нормативна уредба.
Твърди, че КЗП е държавна комисия по смисъла на чл. 50 ЗА, представляваща колегиален
орган към министъра на икономиката и индустрията, поради което по аргумент на чл. 19, ал.
4 ЗА, трудовите правоотношения с членовете от състава й могат да бъдат прекратени без
предизвестие по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗА. Сочи, че в настоящия случай освобождаването на
членовете на КЗП е извършено по преценка на органа по назначаването, като не е
необходимо да бъдат излагани мотиви. Твърди, че заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е получена от него на 21.09.2022 г., като от съдържанието й е
видно, че отговаря на изискванията за законосъобразност. Поради изложеното, счита че е
налице неоснователност и на иска за възстановява на предишната работа. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
извършените в хода на производството съдебно – деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството относно назначаването на
ищеца като член от състава на КЗП по силата на т. 4 от Решение № 331 от 25.05.2022 г. на
Министерски съвет и Заповед № КВ – 364 от 27.05.2022 г. на Министър – председателя К.П.,
респективно последващото му освобождаване от длъжност, въз основа на Решение № 679 от
19.09.2022 г. на Министерски съвет и Заповед № КВ – 781 от 20.09.2022 г. на Министър –
председателя Г.Д.. Доказателствената тежест по предявените искове е на работодателя,
който трябва да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца. В тази връзка, ответната страна следва да
докаже, че трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, въз
основа на прието решение на Министерски съвет, в чиято компетентност попадат
последващи изменения, респективно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
От разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Устройствен правилник на Комисията за защита
на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната
администрация се установява, че Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище София и с регионални звена на територията на страната. Съгласно чл. 165, ал. 2,
изр. 1 ЗЗП, КЗП се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок от
пет години с решение на Министерски съвет и се назначават от министър – председателя.
Видно от събраните по делото писмени доказателства е, че ищецът е бил назначен като член
от състава на КЗП при спазване на процедурата, по силата на прието от Министерски съвет
Решение № 331/25.05.2022 г. и Заповед № КВ – 364/27.05.2022 г. на Министър –
2
председателя К.П.. Правната уредба, регламентирана в чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗА предвижда, че за
органи на изпълнителната власт се считат и държавните комисии, като в чл. 50, ал. 1 ЗА е
посочено, че държавната комисия е колегиален орган към Министерски съвет или към
министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по
прилагането на закона или постановление на Министерски съвет. Съгласно чл. 50, ал. 5 ЗА,
министър – председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и
членовете на държавната комисия. От нормата на чл. 19а, ал. 1 ЗА е видно, че членове на
колегиални органи имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които
противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, като в ал. 2 от същата
разпоредба е посочено, че правоотношенията с членовете на колегиални органи, могат да
бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по
негова преценка. Посочената разпоредба разкрива специално основание за прекратяване на
трудово правоотношение с попадащите сред изброените лица, заемащи определена
длъжност. От изложеното следва, че ищецът попада в хипотезата на чл. 19а, ал. 2 ЗА,
доколкото е назначен като член на колегиален орган – държавна комисия по смисъла на чл.
19, ал. 4 ЗА. Спорен между страните е въпросът дали основанията за предсрочно
прекратяване на правомощията на член на КЗП, изброени в разпоредбата на чл. 165, ал. 8
ЗЗП са дадени императивно и изчерпателно и дерогират приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА,
доколкото ЗЗП има характера на специален закон. Настоящия съдебен състав не споделя
становището на ищеца относно значението на ЗЗП и по – конкретно чл. 165, ал. 8 ЗЗП като
специални спрямо реда по чл. 19а, ал. 2 ЗА. Основанията за предсрочно прекратяване на
правомощията на член на КЗП, предвидени в ЗЗП, не изключват приложението на чл. 19а,
ал. 2 ЗА, доколкото реда предвиден в ЗА има значението на специален по отношение на
прекратяване на трудовото правоотношение с определен кръг длъжностни лица.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 19а, ал. 2 ЗА
е свързано с преценката за целесъобразност на органа по назначаването във връзка с
изпълнението на функциите на лицата, попадащи в обхвата на разпоредбата, като в чл. 165,
ал. 8 ЗЗП са регламентирани законовите основания, наличието на които може да обуслови
предсрочното прекратяване на правомощията на член на КЗП. В тази връзка, следва че
законоустановените възможности за предсрочно прекратяване на трудовото
правоотношение не са взаимоизключващи се, съответно намират приложение в зависимост
от конкретния случай. Нормата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е специална и
по отношение на основанията за прекратяване на трудово правоотношение, предвидени в
Кодекса на труда. Съгласно съдържанието й работодателят не дължи излагане на мотиви
относно фактическите основания за уволнението, следователно същите не могат да бъдат
предмет на съдебен контрол. Законът изрично е дал възможност на органа по назначението
да прекрати правоотношението с изпълнителния директор по своя преценка. Без правно
значение са обстоятелствата, които са довели до вземането на това решение.
Проверката на съда в настоящото производство, с оглед спецификата на прекратителното
основание по чл. 19а, ал. 2 ЗА, се свежда единствено до установяване спазването на
формалните изисквания на закона. При съобразяване на изложеното от фактическа и от
3
правна страна по отношение на приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, съдът намира, че в случая
процедурата по прекратяване на трудовоправната връзка с ищеца, в качеството му на член
на КЗП, е била надлежно проведена. Съдът дължи проверка относно обстоятелството дали
заеманата от ищеца длъжност попада в обхвата на чл. 19а, ал. 2 от ЗА, съответно дали
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от компетентния орган. В случая
се касае за прекратяване на трудовото правоотношение по целесъобразност, поради което
мотивите за това не подлежат на съдебна проверка. С оглед на това не е необходимо
заповедта по чл. 19а, ал. 4 от ЗА да бъде изрично мотивирана, доколкото изискването за
излагане на мотиви е свързано със случаите когато те подлежат на съдебен контрол и въз
основа на тях може да бъде проверявана законосъобразността на прекратяването на
правоотношението. Поради това съдът не е длъжен да изследва мотивите за прекратяване на
трудовото правоотношение по реда на чл. 19а, ал. 2 от ЗА. От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че процедурата по прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е спазена, доколкото за освобождаването му от длъжност е
постановено Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет, въз основа на което е
издадена Заповед № КВ – 781 от 20.09.2022 на Министър – председателя Г.Д., съгласно
изискванията на чл. 50, ал. 5 ЗА. С Указ № 212 от 1.08.2022 г. за назначаване на служебно
правителство от 2 август 2022 г., издаден от президента на Република България, е назначено
служебно правителство със служебен министър-председател – Г.Д., като посоченото
удостоверява обстоятелство, че издадената заповед за освобождаване на ищеца като член на
КЗП е от компетентен орган, в рамките на законоустановените му правомощия. Предвид
изложените съображения съдът приема, че работодателят законосъобразно е упражнил
правото си на уволнение по чл. 19а, ал. 2 ЗА, поради което искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде взето
предвид, че основателността му предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна
до такъв фактически и правен извод, поради което искът за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност също се явява неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски е налице по отношение на ответната страна, по
аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е обективирал искане за присъждане на
извършените в производството разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК.
Претендира заплащането на 936 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съответно прилага като доказателство за извършените разходи Договор за
предоставяне на правни услуги, сключен с процесуалния му представител по делото. Видно
от чл. 5.1. от същия е, че дължимото от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на
780 лв., без начислено ДДС, като в ал. 2 е посочено че същото се заплаща по банков път. По
делото не са представени писмени доказателства, които да удостоверят извършеното
плащане, респективно регистрацията на процесуалния представител по ЗДДС. В тази
връзка, следва да бъде взето предвид постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение 6 от
4
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съгласно която съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, като в настоящия случай не са приложени по делото
платежно нареждане, респективно фактура за извършеното плащане от ответника. С оглед
изложените мотиви искането на ответника за присъждане на извършените в производството
разноски следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. М., ЕГН **********, срещу Комисията за защита на
потребителите, БУЛСТАТ *******, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с което
се иска признаване на уволнението, извършено с Решение № 679 от 19.09.2022 г. на
Министерски съвет и Заповед № КВ - 781 от 20.09.2022 г. на Министър – председателя Г.Д.,
за незаконно, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. М., ЕГН **********, срещу Комисията за защита на
потребителите, БУЛСТАТ *******, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на заеманата до датата на уволнението длъжност "член на Комисията за
защита на потребителите", като неоснователен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5