№ /06.03.2023 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХVІ състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 815
по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 ал.2 вр.чл.197 ал.2 от ДОПК и е
образувано по жалба от Н.С.Д. ***, против Решение №57/18.03.2022г на директора
на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима
поради липса на правен интерес жалбата й вх.№41134-1/08.10.2021г срещу мълчалив
отказ по искане с вх. № 41134/09.09.2021г за отмяна на наложени от публичен
изпълнител при ТД на НАП обезпечителни мерки в частта относно наложен запор на
т.а. „*****“, модел ****, рама ***********, с прекратена
регистрация, и като недопустима като повторно подадена жалбата й против същия
мълчалив отказ в частта относно наложен запор на седлови влекач „VOLVO“, модел *****,
рама ***********, с прекратена регистрация. Жалбоподателката твърди, че налагането на запор за
задължения на „Н. Транс 2012“ ЕООД върху бракуваните МПС – нейна собственост, е
изначално незаконосъобразно; че при покупката на бракувани МПС не се изисква
нотариална заверка на подписите като условие за валидността на сделката; че
дори да е допусната грешка при изписването на номера на рамата на товарния
автомобил, това не променя изразената от страните по договора за
покупко-продажба на същия воля; че в ТД на НАП- Варна отказват да се произнесат
по същество по законосъобразността на действията на публичния изпълнител, което
поставя жалбоподателката като собственик на бракуваните МПС в безизходица.
Настоява за отмяна на оспореното решение на директора на ТД на НАП – Варна и за
присъждане на сторените от нея разноски в настоящото производство. В съдебно
заседание по същество жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Ответният директор на ТД на НАП-Варна чрез процесуалния си представител
ст.ю.к.И.Г. е депозирал писмени бележки с.д. №9652/20.06.2022г, с които оспорва
жалбата на Н.Д. с аргумент, че произнасянето е изцяло съобразено с решение
№235/28.02.2022г по адм.д.№2702/2021г по описа на Административен съд – Варна,
настоява за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание ст.ю.к.Г. поддържа изцяло така мотивираното
си становище по същество на спора.
След преценка на събраните в производството релевантни писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със ЗВР №Р-03000319007612-020-001/28.11.2019г е поставено началото на
ревизионно производство спрямо „Н. транс 2012“ ЕООД – с.Аспарухово, обл.Варна,
представлявано от П.Г.Д.. Към началния момент на производството дружеството е
притежавало три ППС: 1. Седлови
влекач „*****“, модел ****, рег. № ****и рама ***********4, двигател №*****, година на производство 2003г.,
мощност 309 kw; 2. Седлови влекач „*****“, модел ****, рег. № *****, рама *******,
двигател №******, година на производство 1997г., мощност 297 kw; и 3. Товарен
автомобил „*****“ модел ****, рег. № *****, рама ********, двигател № **********, година на производство 1992г., мощност 160
kw. Според справката от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна на л.36 по преписката, регистрацията и на трите
ППС е прекратена, както следва: седлови влекач „*****“ с рег. № ****– на
06.01.2020г с последващо съхраняване на ПС в частен имот в с.Аспарухово; седлови
влекач „*****“ с рег. **** – на 06.01.2020г с последващо съхраняване на ПС в
частен имот в с.Аспарухово; и товарен автомобил „*****“ с рег. № **** – на
11.02.2020г, с последващо съхраняване в частен имот в с.Аспарухово.
С два договора за покупко-продажба от 20.01.2020г, без нотариална заверка
на подписите, жалб.Н.Д. е придобила от „Н. транс 2012“ ЕООД първото и третото
от тези ППС, изрично описани в договорите като такива с прекратена регистрация.
В хода на ревизионното производство с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С200003-023-0000360/4.02.2020г. и за
обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер от 62 006.81 лв.,
публичният изпълнител наложил запори на трите гореописани ППС, със съответни
застрахователни оценки 333.71лв.,
333.71лв. и 411.33лв. Съобщението за издаденото постановление е изпратено до ревизираното
лице „Н. Транс 2012“ ЕООД, и на данъчния адрес на дружеството е получено от жалб.
Н.Д., без отбелязване на качеството й. Според писмото от сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР- Варна, запорното съобщение е вписано в АИС на КАТ на 17.02.2020г.
Ревизионното производство е приключило с РА
№Р-03000319007612-091-001/05.06.2020г и установени в тежест на дружеството
данъчни задължения в общ размер на 73 027.32лв. В тази връзка с Постановление
изх. № С200003-139-0001116/8.06.2020г. е продължено действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки, включително и досежно гореописаните три ППС.
Както и първото ПНПОМ, и това е изпратено на данъчния адрес на дружеството,
където е получено от жалб.Н.Д.. Запорът е наложен с отбелязване в АИС – Кат на
15.06.2020г.
РА не бил обжалван и влязъл в законна сила, във връзка с което до
дружеството била изпратена покана за доброволно изпълнение от 24.08.2020г.,
която – както и предходните две постановления, била получена от името на
дружеството от жалб.Д. ***.
Още преди това – в началото на м.08.2020г, жалбоподателката в качеството си
на собственик предприела действия за възстановяване регистрацията на седлови
влекач „*****“, модел ****, рама ***********4 (л.67-70 по делото). В тази
връзка тя депозирала жалба вх. №36997/17.08.2020г на осн.чл.197 ал.5 от ДОПК до
директора на ТД на НАП – Варна (л.60 по делото), в която изложила, че е
придобила ППС още през м. януари 2020г, но все още не е променила регистрацията
му в КАТ на свое име; че от справката в КАТ установила, че през м. март 2020г е
наложен запор върху вече бракуваното МПС, което към онзи момент е било нейна
собственост, а не на „Н. транс 2012“ ЕООД; и че тя е владяла запорираната вещ в
деня на налагане на запора, поради което счита наложената обезпечителна мярка
за незаконосъобразна, и е поискала отмяната й. С решение №195/26.08.2020г
директорът на ТД на НАП – Варна приел, че действително към момента на налагане
на запора ППС е било „с прекратена регистрация – съхранение в частен имот“ от
06.01.2020г (която съгл.чл.21 ал.1 от Наредба №І-45/24.03.2000г може да бъде
възстановена по искане на собственика), а липсата на промяна на собствеността
му в АИС – КАТ е без правно значение за прехвърлянето на собствеността – то
обаче съгл.чл.144 ал.1 от ЗДвП се извършва в писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните. Предвид липсата на представен от Д. договор за
покупко-продажба от такъв вид, и на доказателства за установено върху ППС
владение от лице, различно от „Н. транс 2012“ ЕООД, което да упражнява
фактическа власт върху вещта, като я държи лично или чрез другиго като своя,
решаващият орган приел, че в случая не е налице прехвърляне на собствеността
върху ППС, нито доказано давностно владение върху вещта по чл.68 пр.1 от ЗС
като оригинерно придобивно основание, поради което за същата правилно е
наложена обезпечителна мярка по реда на чл.201 ал.6 вр.чл.195 от ДОПК от
публичния изпълнител. С тези аргументи ПНОМП от 08.06.2020г било потвърдено,
съответно - жалбата на Д. била оставена без уважение като неоснователна.
Решението е връчено на Н.Д. *** чрез Г.В.Д.– баща и пълномощник на П.Г.Д. –
управител на „Н. транс 2012“ ЕООД в производството за прекратяване на
регистрацията на трите ППС на дружеството пред Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Варна (пълномощно на л.36 по адм.д. №2702/21г на АС – Варна, ХХІІ с-в). По
делото липсват твърдения и доказателства това решение да е било оспорено по
съдебен ред; с писмо от 25.09.2020г като влязло в законна сила то е изпратено
на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна.
През 2021г Н.Д. отново отправила искания за отмяна на наложените на двете
ППС запори – с искане от 09.09.2021г за седловия влекач „*****“, и с искане от
08.10.2021г за т.а. „*****“. Последвалия мълчалив отказ по исканията бил
обжалван от нея по административен ред, като с Решение №233/15.10.2021г
директорът на ТД на НАП – Варна оставил без уважение като неоснователна жалбата
й в частта относно т.а. „*****“, и без разглеждане като недопустима жалбата й в
частта относно седловия влекач „*****“. С решение №235/27.02.2022г по адм.д.
№2702/2021г по описа на АС – Варна, ХХІІ с-в, решението на административния
орган е отменено поради противоречие в мотивите му и произнасяне по незаявен от
Д. предмет, и преписката е върната на директора на ТД на НАП – Варна за ново
произнасяне по жалбите на настоящата жалбоподателка против мълчаливите откази
на публичния изпълнител за отмяна на наложения запор на двете ППС.
С оспореното си понастоящем решение №57/18.03.2022г директорът на ТД на НАП
- Варна е приел, че жалбата на Д. е недопустима и в двете й части, т.е. и за
двете ППС, макар и на различни основания. Така по отношение на т.а. „*****“ с
прекратена регистрация е установено, че с ПНПОМ, чиято отмяна се иска, е
наложен запор върху такова ППС с номер на рама ************, докато Д. твърди,
че е собственик, съотв. претендира отмяна на запор, наложен върху т.а. „*****“
с номер на рама ***********. Поради липса на наложен в
изпълнителното производство запор върху т.а. с номер на рама ***********, органът е преценил, че за жалбоподателката не е
налице правен интерес да иска отмяната му, т.е. жалбата й в тази част е
недопустима. По отношение на т.а. „*****“ административният орган се е позовал
на предходното отрицателно произнасяне по същото искане с влязлото в сила свое
решение № №195/26.08.2020г, и е приел, че повторно искане със същия предмет е
недопустимо. С тези съображения оставил без разглеждане като процесуално
недопустима жалбата на Н.Д. и в двете й части.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът
приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната
преписка, въз основа на които е издадено оспореното решение, тези по адм.д.
№2702/21г на АС – Варна, и ангажираните в хода на съдебното дирене такива от
страните в настоящото производство, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните прави изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект –
адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
На първо място оспореният ИАА е издаден от компетентен орган по чл.197 ал.1
от ДОПК – директорът на ТД на НАП – Варна, в изискуемата за валидността й
писмена форма, и съдържа минимално изискуемите за редовността й реквизити по
чл.59 от АПК. В хода на производството по издаването на решението не са
допуснати и съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за
отмяната му, а материалният закон е приложен правилно.
На първо място от всички приобщени по делото доказателства се установява,
че до 11.02.2020г – датата на прекратяване на регистрацията, „Н. транс 2012“
ЕООД е притежавал т.а. „*****“ модел ****, рег. № ****, рама *********, двигател № **********, година на
производство 1992г., мощност 160 kw – точно тези данни се
установяват от перфорираната част І от СУМПС (л.21 по делото) съгл.чл.18 от
Наредба №І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Върху
същия т.а. „*****“ с номер на рама ************* е наложен запор с първото
ПНПОМ от 04.02.2022г, чието действие е продължено с ПНПОМ от 05.06.2020г, за
същото ППС запорът е отразен в АИС – КАТ. Същевременно с договора за
покупко-продажба на МПС от 20.01.2020г (л.18 по делото), „Н. транс 2012“ ЕООД е
продало на Н.Д. т.а. „*****“ с прекратена регистрация и номер на рама ***********. След прекратяването на регистрацията на ППС,
единственият му валиден идентификатор остава номерът на рамата му, доколкото
двигателят може да бъде сменен – поради тази причина и в договора за продажба
са посочени само марката и номера на рамата на товарния автомобил. При тези
данни следва да се приеме, че с представения от жалбоподателката Д. договор от
20.01.2020г „Н. транс 2012“ ЕООД й е продало ППС, каквото не притежава, а
именно т.а. „*****“ с номер на рама ***********.
Принципно продажбата на чужда вещ не е недейстителна, но тя не поражда
транслативния си ефект. В разглеждания случая договорът за покупко-продажба на
МПС от 20.01.2020г няма такъв ефект, понеже отчуждителят „Н. транс 2012“ ЕООД не
е притежавало правото на собственост върху вещта – предмет на договора, поради
което и купувачът Н.Д. не е придобила това право. По делото липсват
доказателства „Н. транс 2012“ ЕООД да е отчуждило собствеността върху т.а.“*****“
с номер на рама ************** преди 04.02.2020г – датата на налагане на запора
върху него, поради което дори да се докаже, че в деня на налагане на запора
т.а. е владян от Н.Д. (каквито доказателства по делото липсват, доколкото
адресът й съвпада с този на „Н. транс 2012“ ЕООД, и ако т.а. се е намирал там,
не е установено и доказано кой е упражнявал владението върху него), то жалбата
й срещу тази обезпечителна мярка безалтернативно следва да бъде отхвърлена по
силата на императивната норма на чл.197 ал.5 изр.2 от ДОПК.
Независимо от горното, дори номерът на рамата на т.а. да не бе погрешно
изписан в договора от 20.01.2020г, той би бил недействителен по още една
причина. От справката от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Варна се установява,
че регистрацията на този т.а. е прекратена едва на 11.02.2020г, т.е. към
20.01.2020г той е бил с валидна и действаща регистрация. Съгл.чл.144 ал.2 от ЗДвП при прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните трябва да бъдат нотариално
заверени – това
законодателно изискване остава валидно във всички редакции на текста, независимо от измененията в тях през 2017г,
202г, 2021г, т.е. в сила е и при подписването на процесния договор от
20.01.2020г. В конкретния случай липсата на нотариална заверка на подписите на
договора за прехвърлянето на собствеността на регистрираното към момента на
продажбата ППС повлича недействителността му поради неизпълнение на изискването
на валидност на формата му. Това е друго самостоятелно основание да се приеме,
че към момента на налагане на запора 04.02.2020г т.а. „*****“ с номер на рама *************
е бил собственост на „Н. транс 2012“ ЕООД, за обезпечаване на чиито задължения
е наложен запорът върху ППС, което отново води до отхвърляне на жалбата на
третото лице Н.Д. на осн.чл.197 ал.5 изр.2 от ДОПК.
По отношение на седлови влекач „*****“, модел ****, рег. № ****и рама ***********4, чиято собственост (за разлика от другото ППС)
жалб.Н.Д. действително е придобила с договора от 20.01.2020г, сключен без
нотариална заверка на подписите след прекратяване на регистрацията и изваждането
му от употреба на 06.01.2020г съгл.изключенията по чл.144 ал.2 т.1 от ЗДвП: със
събраните по делото доказателства се установи с категоричност, че по предходно
искане на собственика му – третото лице за изпълнителното производство Н. Д. – за отмяна на наложения запор е налице
влязло в законна сила решение №195/26.08.2020г на директора на ТД на НАП-
Варна, с което същото искане е било отхвърлено. Принципно не съществува
законоустановена пречка отмяна на наложен запор (или на друга обезпечителна
мярка) да бъде искан повторно или дори неколкократно от собственика на
запорираната вещ – при положение, че се сочат нови обстоятелства според
изричното предвиждане на чл.208 ал.3 от ДОПК, каквито не са били обсъдени при
предходно рзглеждане на същото искане. Настоящият случай обаче не е такъв –
както през 2020г, така и през 2021г единственият аргумент на Н.Д. да поиска
тази отмяна е правото й на собственост
върху запорираната вещ, върху която твърди, че е упражнявала владението към
деня на налагане на запора 04.02.2020г. Доколкото този въпрос вече е разгледан
и е разрешен с влязло в сила решение, повторното му разглеждане от компетентния
орган, при липса на различни основания за претендираната отмяна, правилно е
преценено като недопустимо от решаващия административен орган. В допълнение
следва да бъде посочено и изложеното по-горе за фактическото владение върху
другото ППС, предмет на решението – то е съхранявано в частен имот в с.Аспарухово,
т.е. в имота, представляващ едновременно данъчен адрес на „Н. транс 2012“ ЕООД
и постоянен адрес на Н.Д., и при изначална липса на доказателства кое лице е
упражнявало фактическата власт върху ППС към датата на налагане на запора
04.02.2020г, което в условията на допустимост отново би довело до квалифициране
на жалбата на Д. като неоснователна съгл.чл.197 ал.5 изр.2 от ДОПК.
Изложеното квалифицира жалбата на Н.Д. против оспореното решение на
директора на ТД на НАП – Варна като неоснователна, и предвид липсата на
твърдения и доказателства за наличие на обстоятелства по чл.197 ал.3 от ДОПК, безалтернативно
налага отхвърлянето.
При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски на
жалбоподателката е неоснователно, а тази на ответната страна следва да бъде
уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. на осн.чл.161 ал.1 от ДОПК вр.чл.10 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на осн.чл.197 ал.4 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Д., ЕГН **********,***, против Решение №57/18.03.2022г на директора на ТД
на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима поради
липса на правен интерес жалбата й вх.№41134-1/08.10.2021г срещу мълчалив отказ
по искане с вх. № 41134/09.09.2021г за отмяна на наложени от публичен
изпълнител при ТД на НАП обезпечителни мерки в частта относно наложен запор на т.а.
„*****“, модел ****, рама ***********, с прекратена
регистрация, и като недопустима като повторно подадена жалбата й против същия
мълчалив отказ в частта относно наложен запор на седлови влекач „****“, модел *****, рама ***********, с прекратена
регистрация.
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 600
(шестстотин) лева.
Решението е окончателно на осн.чл.197 ал.4 от ДОПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: