Мотиви към
присъда № 1 от 08.01.2020 г. по нохд № 00706/2019 г.
на Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник е повдигнато обвинение на Н.Д.Н.
и И.И.П. за престъпление по чл. 346, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като за времето от 30.08.2015г. до
07.09.2015г. в гр. Перник, в съучастие като съизвършители са предложили
съдействие на А.Д.В. за връщане на противозаконно отнето моторно превозно
средство - товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № **
**** **, собственост на неговия брат К.В., срещу получаване на имотна облага –
парична сума в размер на 4000 лв (четири хиляди
лева).
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, пледирайки
за тяхната доказаност. Предлага на подсъдимите да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от по две години,
изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок
от четири години, както и всеки един от тях да бъде осъден на комулативно
предвиденото в чл. 346, ал.4 от НПК наказание лишаване от право да управлява
моторно превозна средство.
Подсъдимият Н.Д.Н.
в хода на съдебното следствие се
възползват от правото си по чл. 115, ал.4 от НПК и не дава обяснения по
предявеното му обвинение. Прочетени са неговите обяснения, дадени в
присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство,
както и тези, дадени пред съдия по реда на чл. 222 от НПК .Упражнявайки правото
си на последна дума Н. изразява съжаление за случилото се.
Подсъдимият И.И.П. в хода на съдебното следствие дава обяснения чрез
които не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Твърди, че е бил потърсен от подсъдимия Н., който му
разказал за откраднатия автомобил на св. А.В., но той е отказал да съдейства за
намирането му. Отрича да е искал и да е взимал пари като откуп за връщане на
буса. Заявява, че желае да бъде оправдан, тъй като не е извършил деянието за
което е обвинен.
Защитата на
двамата подсъдими – адв. Г.Т. и адв.
Е.Т. от ПАК, по изложените в съдебните прения съображения, пледират
подзащитните им да бъдат оправдани, поради недоказаност на предявеното им
обвинение.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият Н.Д.Н. е роден на *** г. в гр. ***. Живее в гр. Перник, ул.
***№ 78. Има средно образование и е работник „***” във фирма „***”, гр. София.
Не е осъждан.
Подсъдимият И.И.П. е роден на *** ***, където
и живее. Има средно образование. Управител е на фирма „***” ООД. Не е осъждан.
Подсъдимите Н.Н. и И.П. се познават добре и
поддържат приятелски отношения помежду си.
Свидетелите К.Д.В. и А.Д.В. са братя, които притежават в собственост
редица селскостопански машини и моторно превозни средства, необходими им във
връзка с обработваната от тях земеделска земя. Техният автопарк включвал и
товарен автомобил марка „Ивеко Дейли” с рег. № **
**** **, който бил регистриран на името на св. К.В.. На 29.08.2015 г., вечерта, моторното превозно средство
било паркирано пред дома на родителите на двамата братя, намиращ се в с.
Гълъбник, общ. Радомир, като неговите документи, сред които и свидетелството за
регистрацията му (малкия талон - част ІІ) останали в жабката на колата, където
обичайно се съхранявали.
Сутринта на 30.08.2015 г. било констатирано, че товарния автомобил е
противозаконно отнет, с оглед на което още същия ден бил подаден сигнал в
Районно управление Радомир, където било образувано досъдебно производство №
280/2015 г., прокурорска преписка рег. № 1041/2015 г. по описа на Районна
прокуратура Радомир, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по
чл. 346, ал.1 от НК.
Във връзка с противозаконното отнемане на превозното средство, по-късно
през деня на 30.08.2015 г. св. А.В. се обадил от своя телефонен номер *** на
ползвания от подсъдимия Н.Н. телефонен номер ***,
като му споделил за случилото се с автомобила. Двамата се познавали добре, тъй
като Н. е първи братовчед на съпругата на А.В. и поддържали близки приятелски
отношения. Последният поискал помощ за намирането на моторното превозно
средство, като го помолил да попита подсъдимият И.П., за който знаел, че се познава
с лица от криминалния контингент дали не знае къде се намира отнетия автомобил.
Подсъдимият Н. заявил на В., че ще се опита да му помогне да си върне колата. Към този момент Н. се намирал
на лов в землището на с. Недялково, общ. ***, в който участвал и подсъдимия И.П.,
на който разказал за разговора си с А.В.. П. поел ангажимент да разпита за буса и след като получил информация, че
товарния автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ** **** **
се намира на територията на Община Радомир, предложил на Н. да
окажат съдействие за връщане на противозаконно отнетото превозно средство, за
което да получат парична сума. На
следващия ден, в изпълнение на тава решение подсъдимият Н. провел няколко
разговори със св. А.В. на тема връщане на автомобила, по време на които му
казал, че трябва да заплати 4000 лева за връщането на автомобила. В.
първоначално поискал намаляване на сумата, но след като не се стигнало до
такова, обяснил, че му трябва време, за да я събере, като постигнал уговорка с Н.
да заплати 500 лева като капаро, за да не бъде разглобена колата.
След
като обмислил случилото се, свидетелят В. уведомил ОД на МВР, че за връщане на
отнетото моторно превозно средство му искат откуп, като заявлението било регистрирано с № 313000-4449
от 01.09.2015 г. Във връзка с полицейското разследване В. предоставил сумата от 4000 лв
предназначена да послужи като откуп за връщане на противозаконно отнетия
товарния автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ** **** **,
която била преброена и описана. Били отделени 500 лева, които на 04.09.2015 г.
св. Ал. В., по указан от подсъдимия Н. начин, предал като капаро за връщане на
автомобила в дома на последния в гр. Перник, на едно от децата му.
С
оглед разкриване на престъплението била проведена подготовка за използване на
специални разузнавателни средства, с оглед фиксиране на обстоятелствата на
деянието. Били приложени такива чрез оперативен способ „подслушване” на телефонните номера, които
ползвали подсъдимите И.П. (***), Н.Н. (***) и св. А. В. (***).
По
време на разговорите в периода от
03.09.2015 г. до 06.09.2015 г. били зафиксирани разменени реплики между двамата
подсъдими, както и такива между подсъдимия Н. и св. Ал. В., установяващи
съпричастността на Н. и П. за връщане на автомобила срещу имотна облага,
заявена като условие за това, вкл. и получените на 04.09.2015 г. от едно от
децата на подсъдимия Н. 500 лв капаро.
На
07.09.2015 г. св. Ал. В. провел телефонни разговори с Н., в които му съобщил,
че е събрал остатъка от парите, които трябва да
преде – 3500 лв, като изрично помолил срещата
да бъде на оживено място в гр. Перник и на нея да не присъства И.П., тъй като
се страхувал от него. Н. информирал И.П.. Двамата подсъдими решили предаването
на сумата да стане в дома на Н.,***, което Н. съобщил на Ал. В..
Същият
ден, около 20:00 ч. Ал. В., след като поставил в черна чантичка сумата от 3500
лева, в банкноти от по сто лева, отишъл на указания му адрес. В двора на къщата подсъдимият Н. бил сам. В
присъствието на Ал. В. били проведени няколко телефонни разговори между Н. и П. по време на които последният съобщил на Н., а
той – на св. Ал.В., че бусът се намира в района на с. Копаница, общ. Радомир.
Указаното място било съобщено от Ал.В. на св. К.В., който се отправил, за да
намери автомобила.
По
същото време, в цивилен автомобил, паркиран на около 100-200 метра от дома на
подсъдимия Н., се намирали свидетелите А.В.М.,
Д.А.Д. и Л. Е.Л., които в качеството си на полицейски служители наблюдавали
имота. Тримата възприели, че зад тяхната кола паркира бял автомобил „Опел”, от
който слязъл подсъдимия И.П.. Същият се отправил и влязъл в двора на подсъдимия
Н., като носел със себе си малкия талон (свидетелство за регистрация) на
отнетия автомобил. Тъй като към този момент бусът не бил намерен от св. К.В.,
който поддържал телефонна връзка с Ал. В., последният поискал гаранция от П. за
това, че след даване на откупът автомобилът със сигурност ще му се върне и няма
да бъде измамен, т.е. няма да се стигне до ситуацията да заплати паричната
сума, а да не си получи обратно автомобила. Подсъдимия И.П. му заявил, че му
гарантира връщане на моторното превозно средство, като му предал малкия талон
на товарния автомобил марка „Ивеко Дейли” с рег. № **
**** **, след което започнал да провежда телефонни разговори за уточняване на
местонахождението на отнетия автомобил. След позвъняване от брат си - св. К.В.,
че е открил автомобила, св. Ал. В. предал на подсъдимия П. носената от него
чантичка с поставената в нея сума от 3500 лв.
Изпратил съобщение от своя телефон със съдържание:„И.е тук зима ги”, в
резултат на което в двора влезли полицейските служители – свидетелите А.М., Л. Л.и
Д.Д.. При тяхната поява подсъдимият И.П. успял да
изхвърли намиращата се в него чантичка в
непосредствена близост до мястото, където се намирал заедно с подсъдимия Н. и
св. Ал. В.. Полицейските служители пристъпили към задържането на двамата
подсъдими.
Бил
извършен оглед на местопроизшествието, в хода на който като веществено
доказателство била иззета предадената на подсъдимия И.П. от св. Ал. В. черна чантичка със сумата от 3500
лева, в банкноти от по сто лева.
При
извършено претърсване в къщата на подсъдимия Н. били намерени в скрин и иззети
две банкноти с номинал от по сто лева, за които лицето обяснило, че са му били
предадени на 04.09.2015 г. от Ал. В..
С
протокол за доброволно предаване св. Ал. В. предал на полицейските органи
малкия талон на товарния автомобил, който му
бил върнат от подсъдимия И.П..
По
доказателствата:
По делото не се спори, че товарен автомобил марка „Ивеко
Дейли” с рег. № ** **** ** е бил предмет на
противозаконно отнемане на 29/30.08.2015 г., извършено в с. Гълъбник,
общ. Перник, където е бил паркиран пред дома на родителите на братята А. и К. В..
Не се оспорва и факта, че на 30.08.2015 г. св. А.В. се е обадил на подсъдимия Н.Н., който е братовчед на
негова съпруга, с молба да му помогне да
издири автомобила.
Съдът кредитира с доверие показанията на А.В. в частта в която
добросъвестно и правдИ.обяснява за начина по който се
е свързал с подсъдимия Н.Н. и че лично го е помолил
да попита подсъдимият И.П. дали не знае къде се намира отнетия автомобил,
предвид информацията, която е имал за последния, че се познава с лица от
криминалния контингент, както и известния му факт, че двамата са в близки
отношения.
Съдът прие за безспорно доказано, че именно подсъдимият Н. е потърсил
по телефона св. Ал. В., за да му обясни, че автомобилът ще бъде върнат, но при
определени условия - заплащане на откуп в размер на 4000 лв,
както и че иницирането на този разговор е станало
след съгласуване с подсъдимия И.П., който е разполагал с информация за
местонахождението на отнетия бус. Подробно, последователно и в логическа връзка
Ал.В. свидетелства за съдържанието на разговорите си с Н. и сведенията, които
чрез него е получавал от подсъдимия П., който с категоричност индивидуализира
като лице, което му е известно с името И.от Мракетинци (село в общ. ***, в
което И.П. притежава имот). Житейски
достоверна е възпроизведената от св. Ал. В. хронология на събитията. Ясна е
причината той да потърси съдействие именно от Н., който е братовчед на неговата съпруга, а чрез него и
такова от П., за който знаел, че се познава с лица от криминалния контингент,
за да намери отнетия автомобил.
Еднозначен е характерът на заявената от Ал. В. комуникация по телефона и
в лични срещи с подсъдимия Н. по повод отнетото превозно средство, както и че е
бил с Н., когато той е провеждал телефонни разговори с подсъдимия П. по време
на които са координирани действия за връщане на отнетия автомобил. Показанията
на Ал.В. установяват активно поведение от страна на П. за връщане на буса срещу
исканата сума от 4000 лв, като същите са конкретни,
вътрешно убедителни, безпротиворечиви и в логическа
връзка с последвалото на 07.09.2015 г. предаване на остатъка от 3500 лв от откупа лично на П.. В показанията на Ал.В. не се
установява тенденциозност по отношение на поведението на подсъдимия П., тъй
като същите напълно се подкрепят от кредитирания по делото протокол за доброволно предаване, доказващ,
че при проведената среща на 07.09.2015 г. именно П. му е предал талона за
регистрация на товарния автомобил, който се е намирал в жабката на колата преди
тя да бъде отнета. Индиция за достоверността на
неговия разказ е и качествената характеристика на източника на тези
доказателства, тъй като между Ал. В. и двамата подсъдими не са съществували
влошени взаимоотношения, поради което и излагането на уличаващи ги факти не
може да бъде обяснено по друг начин извън установяването на обективната истина
по делото. Напълно детайлно Ал. В. описва и последвалите действия по
сигнализиране на полицейските органи за искания му откуп, като в тази част
показанията му се подкрепят от подаденото от него заявление с № 313000-4449 от
01.09.2015 г. до Директора на ОД на МВР
Перник, което е прието като писмено доказателство по делото и от свидетелските
показания на А.В.М., Д.А.Д. и Л. Е.Л..
Според настоящия съдебен състав констатираните противоречия, липса на
спомен за обстоятелства, за които св. Ал.В. е дал сведения в хода на
досъдебното производство, както и в хода на нохд №
00615/2016 г. на Районен съд Перник, което е наложило частично прочитане на
неговите показания от предходната фаза на процеса и при разглеждането на делото
от друг съдебен състав, не внасят съмнения в достоверността на изложеното от
свидетеля, тъй като същият категорично е посочил, че поддържа дадените от него пред органите на
разследването и пред съдебния състав при първоначалното разглеждане на
делото такива, доколкото същите са
дадени в по-близък момент от инкриминирания период, поради което и нормално в
тях действителността да е намерила по-обективно и по-правдИ.отражение.
Съществено
при преценка на правдивостта на разказа на св. Ал. В. е подкрепеността
му от обясненията на подсъдимия Н.Н., дадени в
производство по чл. 222 от НПК, а именно пред съдия в хода на досъдебното
производство, които са оформени с протокол за разпит от 08.09.2015 г. по чнд № 01492/2015 г. по описа на Районен съд Перник и са
кредитирани в с.з. на 08.01.2020 г. в хипотезата на чл. 279, ал.1, т.4 от НПК.
Съдът не прие за основателни възраженията и на двамата защитници, че тези
обясненията са негодно доказателствено средство, тъй като не констатира
соченото процесуално нарушение при проведения разпит в процедурата по чл. 222
от НПК - задължително участие на негов защитник по силата на чл. 94, ал.1, т.6
от НПК, който да присъства при провеждането му, като съображенията са следните:
По дело са
изискани, приложени и кредитирани като писмени доказателства заверени копия на
заповед за задържане № 313-882/2015 г.,
ведно с протокол за личен обиск и декларация за задържано лице, както и
заверени копия от книгата за задържани лица и от книгата за извеждане на
задържано лице извън помещенията за задържане. От заповедта за задържане се
установява, че Н.Н. е бил задържан за срок до 24 часа
по Закона за Министерството на вътрешните работи, като е бил освободен в 17:00
часа на 08.09.2015 г., което е удостоверил лично с подписа си.
От
кредитираното по делото чнд № 01492/2015 г. по описа
на Районен съд Перник се установява, че разпитът по реда на чл. 222 от НПК на Н.
е бил проведен на 08.09.2015 г. от 17:10 часа до 18:30 часа, т.е. към този
период от време лицето не е имало качеството на задържано, тъй като е било
освободено. Фактът, че от момента на освобождаването му от арестното
помещение до сградата на Съдебната палата, където е бил проведен разпита, той и
разпитващият го полицай са се придвижили заедно, не прави подсъдимия задържано
лице, тъй като той не е бил конвоиран по предвидения в Закона за Министерството
на вътрешните работи ред за задържани лица, т.е. и по документи, и
фактически подсъдимият Н. в 17:10 часа
на 08.09.2015 г. не е бил задържан. Отделно от това, видно от съдържанието на
протокола за съдебното заседание от 08.09.2015 г. по чнд
№ 01492/2015 г. на Районен съд Перник, в което е бил проведен разпита на Н.,
съдът е разяснил неговите права като обвиняем, включително и правото му по чл.
55 от НПК да има защитник, какъвто той не е пожелал. Ето защо и настоящият
състав не констатира при извършването на това процесуално следствено действие
да са били нарушени правата на Н., тъй
като участието на защитник при снемане на обясненията пред съдия не е било
задължително, поради което и процедурата по чл. 222 от НПК не е опорочена.
Предвид
изложеното съдът приема за достоверни приобщените от досъдебното производство
обяснения на подсъдимия Н.Н., дадени пред съдия по
реда на чл. 222 от НПК, прочетени на основание чл. 279, ал.1, т.4 от НПК, в
които той разказва подробно за извършеното деяние, начина на осъществяването му
и съпричастността на подсъдимия П. в оказването на съдействие на Ал.В. за
връщане на противозаконно отнетия автомобил, срещу имотна облага. Същите са
годно доказателствено средство за установяване на правно релевантните факти.
Тяхната доказателствена стойност се извежда не само от факта, че са логично издържани, подробни и вътрешно
непротиворечиви, а най-вече защото са обезпечени от останалите доказателства и
доказателствени средства по делото – свидетелските показания на А.В., К.В., А.М.,
Л. Л.и Д.Д., писмените доказателства, телефонните
разговори между него и другия подсъдим И.П., между него и св. Ал. В.. Прави
впечатление проявената от обвиняемия тогава Н.Н.
добросъвестност и изчерпателност при депозиране на обясненията му пред съдия,
без да се констатира някакъв оговор спрямо подсъдимия
И.П.. Още повече, че доказателствената
обезпеченост на заявените от Н.Н. факти категорично
изключва такъв, поради което и тези обяснения не са изолирани, едностранчиви
или тенденциозни, а съществено допринасят за изясняване на фактологията по
делото, поради което и съдът ги цени с доверие с оглед на доказателствения им
принос и значение за правилното решаване на делото. Същите са дадени и в непосредствена близост до осъщественото
деяние и при пълно гарантиране на правата му като обвиняем.
Вярно е, че
впоследствие в хода на досъдебното производство позицията на Н.Н. е претърпяла промяна, която се свежда до това, че той е
направил опит да поеме изцяло отговорността за извършеното деяние. Обяснил е,
че след обаждането от Ал. В. за откраднатия автомобил, случайно е минал покрай
с.Копаница, където е възприел буса. Решил да се възползва от това
обстоятелство, тъй като бил материално затруднен. поради което и поискал от Ал. В. 4000 лв,
за да му съобщи къде се намира колата. В този разпит от 20.10.2015 г.
подсъдимият отрича съпричастността на
подсъдимия И.П. към сделката по връщането на моторното превозно средство, както
и същият да е получавал за това пари от св. Ал. В., лансирайки теза, че е
посочил П., като лице, което е оказвало
съдействие за връщане на буса, тъй като св. Ал.В. настоятелно се е интересувал
дали П. се е ангажирал за връщането на автомобила. С желание на В. лично
да предаде парите на И.П. обяснява
присъствието на П. при задържането им в двора на своя дом. Тези обяснения са недобросъвестни,
поради което са неистински, тъй като житейски не е логично в този изключително
кратък период от време след извършване на деянието лице, което е участник в същото да заявява,
че в изложената от него хронология не е напълно сигурен, както и изрично да
подчертава, че е възможно някои
неточности в обясненията му да се дължат на силното му притеснение и на
заболяване, което има, след като в открито съдебно заседание, проведено само
дванадесет дни преди този разпит добросъвестно и изчерпателно да разказва за
случилото се. Ето защо и като неубедителни, вътрешно нелогични, предвид отказа
му да даде обяснения защо малкия талон на откраднатия бус се е намирал в
подсъдимия П. и изолирани от останалия събран доказателствен материал по делото
съдът счете тези му обяснения за неотговарящи на обективната действителност.
Според настоящия съдебен състав несъответствието в прочетените
обяснения на Н., дадени пред орган на
досъдебното производство (протокол за разпит от 20.10.2015 г., приложен на л.53
, том І-ви) и пред съдия по реда на чл.
222 от НПК (чнд № № 01492/2015 г. на Районен съд
Перник) следва да бъде разрешено в полза на последните, доколкото същите са
дадени непосредствено след инкриминирания период, като нормално в тях
извършеното деяние да е намерило обективно и правдИ.отражение,
още повече, че към този момент Н. не е имал и физическа възможност да
синхронизира процесуалното си поведение със своя съучастник И.П.. На следващо
място изложените в обясненията от
20.10.2015 г твърдения са и в явно противоречие със св. показания на Ал.В.,
К.В., А.М.- изпълняващ към момента на деянието длъжността Началник на група за
противодействие на общата престъпност към сектор „Противодействие на
криминалната престъпност” към ОД на МВР Перник и Л.Л. – Началник
сектор „Криминална полиция” при Първо РУ
Перник, които са взели участие в разкриване на престъплението- предмет на
настоящето наказателно производство и са възприели съответните факти и
обстоятелства. За същите не съществува законовата забрана на чл. 118 от НПК да
бъдат разпитани в качеството на свидетели. Техните показания представляват годен източник на доказателства
и не са производни по отношение на обстоятелствата, при които на 07.09.2015 г.
след предаването на исканата сума от св. Ал.В. са били задържани двамата
подсъдими.
Съдът прие на следващо място, че по делото са налице достатъчно
доказателства, че двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители
при осъществяване на инкриминираното деяние, и предвид доказателствата, които
се съдържат в приложените по делото веществени доказателствени средства,
отразяващи резултата от проведените специални разузнавателни средства. Същите
са приобщени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното следствие. Тези
източници обективират комуникацията между св. Ал. В.
и подс. Н. и между двамата подсъдими по време на инкриминираното
деяние. В конкретния случай специалните разузнавателни средства са били
прилагани законосъобразно, като съдът не констатира нарушения на изискванията
на закона при използването им, поради което и същите са годни за изграждане на
изложените по-горе фактически изводи.
От данните,
получени при използване на специалните разузнавателни средства категорично
става ясно, че св. Ал. В. е разговарял от мобилния си телефон с номер *** с
мобилния телефонен номер на подсъдимият Н.Н. *** на
дати 03.09., 04.09., 05.09. 06.09. и 07.09.2015 г., включващи се в
инкриминирания период, като е установено, че през него е осъществявана
многократно двустранна телефонна връзка между двете лица. Не е спорно, че
подсъдимият Н. е разговарял на тези дати
и с мобилния телефонен номер на подсъдимият И.П. (***). По време на
телефонен разговор между св.Ал. В. и
подсъдимия Н. (на 03.09.2015 г. в 18:44ч.), който бил инициран
от страна на последния са зафиксирани реплики, че на следващия ден двамата ще
се срещнат, за да даде А. пари на Н.. На 04.09., в интервала от 12:42 ч. до
12:46 ч. са проведени два разговори между подсъдимите и един между Н. и св. Ал.В.,.
При проведения разговор между Н. и св. Ал.В. (в 12:44 ч.) последният
категорично заявява: „Искам си буса…давам парите. В мен имам капаро”, на което Н.
отговаря: „…мини през нас и ги остави и ми звънни и аз че му се обадим, че са у
нас”. По повод искането на Ал.В.: „Направо му звънни и му кажи на Иво, че
парите съм ги оставил тогава…” подс. Н. се обажда
именно на подс.П. в 12:46 ч. и му съобщава, че А. ще
предаде парите. От проведения в 14:55 часа на 04.09.2015 г. разговор между Ал.В.
и подс. Н. се установява, че става въпрос за 500 лв капаро, които първият ще даде, за да „не земат … да го продадат на некой буса”. Същата молба Ал.В.
отправя и в проведения разговор в 15:33 ч., когато съобщава на Н., че е оставил
в дома му исканото капаро: „Моля те обади се на този…И.да запази там…буса, да не земе да го продаде”. Н.
незабавно изпълнява този ангажимент, като уведомява подс.
П. за предаденото капаро. Активна е комуникацията между двамата подсъдими и
между подс. Н. и св. Ал.В. и на 07.09.2015 г.
Отразените данни във веществени доказателствени средства от проведените
специални разузнавателни средства на тази дата еднопосочно и безпротиворечИ.кореспондират с показанията на Ал.В. за
обстоятелствата при които подс. Н. му се е обадил и е
поискал да занесе в дома му и останалата част от откупната
сума, както и че същата е предал лично на
подс. П..
Анализът на данните, получени при използване на специалните
разузнавателни средства, подкрепени с показанията на св. Ал.В. и с останалия събран по делото доказателствен
материал разкриват користното желание на двамата подсъдими да помогнат на св.
Ал.В. да върне отнетия автомобил. Фиксираните по време на разговорите разменени
реплики между двамата подсъдими, както и такива между подсъдимия Н. и св. Ал. В.,
установяват както фактическото изпълнение на деянието, така и посредническата
функция на подсъдимите за връщане на автомобила срещу имотна облага.
Съдът отбелязва, че независимо от обстоятелството, че по делото не се
установи подсъдимият И.П. лично да е предлагал на св. Ал. В. съдействие за
връщането на процесния автомобил посредством
проведени непосредствено между тях разговори или телефонни обаждания, то
безспорно установения факт, че този подсъдим се е намирал на уговореното място
за предаване на откупа за връщане на автомобила, който е и получил, както и че
именно в него се е намирал талона
(свидетелството за регистрация на
автомобила), който документ лично е демонстрирал и предал на св. Ал.В.
преди да бъде задържан от полицейските
служители, наблюдавали мястото, налагат
категоричен извод, че подсъдимия И.П.. се е намирал на процесното място именно с цел да окаже съдействие за
връщане на противозаконно отнето на 29/30.08.2015 г. пътно превозно средство.
От свидетелските показания на Ал. В., К. В., Ал. М., Д. Д. и Л. Лефтеров, които кореспондират
с кредитираните обяснения на подсъдимия Н., дадени в хипотезата на чл. 222 от НПК, с данните, които се съдържат в приложените по делото веществени
доказателствени средства, отразяващи резултата от проведените специални
разузнавателни средства и с приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства може да се направи категоричен извод, че са били налице
координирани действия между Н.Н. и И.П. на
инкриминираните в обвинението време и място.
Предвид изложеното съдът не прие за убедителни и житейски достоверни
обясненията на подсъдимият И.П., че не е оказвал съдействие на подсъдимия Н. за
връщане на откраднатия автомобил на св. Ал.В.. Предвид двойствения характер на
този доказателствен източник, който освен като доказателствено средство следва
да се възприема и като средство за защита, настоящият състав след като ги
прецени в светлината на тяхната изолираност от останалия събран по делото
доказателствен материал, счете че същите са недостоверни, поради което ги прие като негова защитна позиция.
Съдът не
даде вяра на показанията на Е.Й. и В.П., които са свидетелствали, че след лов
са се намирали в къщата на И.П. ***, когато са чули разговор, при който П.
заявил на Н. да не са занимава с глупости и че за тези работи дават
присъда, като ставало дума за откраднат
автомобил, тъй като същите са пристрастни
предвид близките им приятелски отношения с двамата подсъдими, което води
до тяхната заинтересованост от изхода на делото, а именно оневиняване на
подсъдимите. Същевременно последващите действия на двамата подсъдими във връзка
с получаване на имотната облага за оказаното от тях съдействие за връщане на
автомобила на св. Ал. В. водят не само до изолираността на показанията на св. Й.
и П., но и до явното им противоречие със останалия събран доказателствен
материал по делото, поради което и съдът не ги кредитира като достоверни, тъй
като не са обективни.
От правна страна:
Гореизложената фактическа обстановка налага извода, че подсъдимите Н.Д.Н. и
И.И.П. са осъществили от обективна и субективна
страна фактическия състав на чл. 346, ал.3, вр. ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК, тъй като за времето от 30.08.2015г. до 07.09.2015г. в гр. Перник, в
съучастие като съизвършители са предложили съдействие на А.Д.В. за връщана на
противозаконно отнето моторно превозно средство- товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ** **** **, собственост на неговия
брат К.В. срещу получаване на имотна облага – парична сума в размер на 4000 лв (четири хиляди лева).
От обективна страна изпълнителното деяние се е изразило в съдействие от
двамата подсъдими за връщане на отнетото моторно превозно средство срещу
поисканата имотна облага от 4000 лв. За съставомерността
на деянието по принцип дори не е необходимо имотната облага да е получена,
макар и в случая реално същата да е реализирана. Деянието е на просто
извършване и е довършено с даването за обещание за съдействие, което е
възмездно. Предлагането и оказването на съдействие се покриват по съдържание
като двете действия са форма на изпълнение на престъпното съдействие по смисъла
на чл. 346, ал.3 от НК. Приемането, че извън пределите на наказателното
преследване по инкриминираното деяние остава поведение, свързано с реално
осъществено съдействие по връщане на отнето превозно средство срещу
получаването на имотна облага, би противоречало на нормалната правна логика,
тъй като в тези случаи от наказателно преследване по този текст, биха били
изключени лица, чиито действия по-съществено са засегнали правно защитения обект.
От събраните доказателствени източници,
подобни активните действия от страна на всеки от двамата подсъдими, свързани с
оказване на съдействие по сделката за връщане на автомобила са безспорно установени, с оглед на което
същите са осъществили от обективна страна фактическия състав на чл. 346, ал.3, вр. ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК.
От
субективна страна двамата подсъдими са действали при условията на пряк умисъл,
като са съзнавали противоправността на престъпното деяние и са целяли настъпването на общественоопаснитие
последици. Престъплението е осъществено
от подсъдимите при наличието на специфичната цел от субективна страна, а именно
получаването на имотна облага от оказаното съдействие за връщане на
противозаконно отнетото моторно превозно средство, като е установен общият им
умисъл при осъществяване на деянието под формата на съизвършителство,
защото всеки от тях е действал със съзнанието за съгласуваност с действията на
другия, които са били подчинени на специалната цел - получаване на имотна
облага срещу връщането на отнетия автомобил.
Неоснователен
е довода на защитата на двамата подсъдими, че деянието им е несъставомерно
като престъпление по чл.346, ал.3 от НК, защото действията им са последица от
поведението на св. А.В., който е търсел съдействие за връщането на автомобила.
Вярно е, че свидетелят е търсел възможност да
върне автомобила, който е собственост на неговия брат, но не той е
определил условията, при които това може да се осъществи. Законодателят
инкриминира поведение, целящо постигане на користна цел от връщане на
противозаконно отнетото превозно средство, каквото са реализирали двамата
подсъдими. След обаждането от страна на В., от което подсъдимият Н.Н. узнал за отнетия автомобил, е последвало активно
поведение от страна на двамата подсъдими, тъй като условията, при които ще бъде
върнат буса са били посочени от тях. Това поведение представлява по същество
предлагане на съдействие, като форма на изпълнителното деяние на престъплението
по чл.346, ал.3 от НК. За съставомерността на деянието е без значение за кого се иска
облагата, дали за лицето, което предлага съдействие или за лицето, в чиято
фактическа власт се намира отнетия автомобил, както и дали тя е получена от
някое от тези лица. В нормите на чл. 346, ал.2, т.4 и чл. 346, ал.3 от НК
законодателят криминализира като престъпление, както самото отнемане на
моторното превозно средство с цел получаването на имотна облага от връщането
му, така и предлагането на съдействие за връщане на противозаконно отнетия
автомобил с цел получаване на откуп от връщането му.
Неоснователно е оплакването за допуснато в досъдебната фаза съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в некачествен обвинителен акт.
Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт, с който е поставено
началото на съдебното производство по настоящето дело, сочи на извод, че
съдържанието на обстоятелствената му част покрива изискванията на чл.246, ал.2
от НПК и съдържа реквизитите, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. и
Тълкувателно решение № 6/19.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота
предмета на доказване по делото и сочи фактите, обуславящи съставомерността
на деянието и участието на двамата подсъдими в него. Посочени са съответните
действия, с които Н.Н. и И.П. са взели участие в
инкриминираното деяние. Следователно, съдържанието на обвинителния акт в
изискуемата степен дава възможност на подсъдимите да научат в какво са
обвинени, тъй като са им предявени фактите, които според обвинението,
обосновават съставомерността на деянието. Прокурорът
ясно е посочил времето, мястото и обстановката, при която се твърди да е
извършено престъплението от двамата подсъдими. Няма спор, че при продължено
престъпление законът има предвид да се посочи периода на извършване, което е и
сторено, поради което и не е накърнено
правото на защита на подсъдимите да разберат в извършването на какво точно
престъпление са обвинени. Фактическото изпълнение на оказаното съдействие от
двамата подсъдими е реализирано в инкриминирания период от 30.08.2015 г. до
07.09.2015 г., предвид анализирания по-горе доказателствен материал, поради
което и не е накърнено правото на защита на Н. и П. да разберат в извършването
на какво точно престъпление са обвинени. В този смисъл, е неоснователно
оплакването на защитниците на подсъдимите за нарушено право на защита.
Причини за
извършване на деянието са заниженото правно съзнание на подсъдимите и стремежа
им за противоправно облагодетелстване.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимите престъпление по 346, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от една до десет години, което разкрива висока степен на обществена опасност.
Съобразявайки
се с разпоредбата на чл. 54 от НК, настоящият
състав при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите прие за
смекчаващи вината обстоятелства изминалият немалък период от време от
извършване на деянието до постановяване на настоящия съдебен акт – повече от
четири години, чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите им
характеристични данни, предвид трудовата им ангажираност, а като отекчаващи - сравнително високия размер на имотната облага,
срещу която е било оказано съдействие за връщането на отнетото моторно превозно
средство и факта на реалното й получаване. При посочения обем от смекчаващи и отекчаващи отговорността обстоятелства, и без данни за
умишлени действия за забавяне на производството от страна на подсъдимите, което
е винаги съществен фактор, повлияващ при преценка за смекчаване на наказанието,
при това не само в контекста на неговия размер, но и с оглед отлагане на
изпълнението по реда на чл. 66 ал.1 от НК, съдът осъди Н.Н.
и И. П.
на наказание лишаване от свобода за срок от по една година.
На основание
чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което всеки един от
двамата подсъдими е бил задържан по ЗМВР, считано от 07.09.2015 г. до
08.09.2015 г., което се доказва от приетите по делото заповеди за задържане
рег. №№ 313-882 от 07.09.2015 г. и 313-883 от 07.09.2015 г.
При наличие на
всичките предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК настоящият състав отложи
изпълнението на наложеното на Н.Н. и И. П. наказание лишаване от свобода за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила, съобразявайки се и с факта,
че в периода след реализиране на престъпното поведение подсъдимите не са имали
престъпни прояви, които да формират преценка за по-високата им обществена
опасност и необходимост от изолирането им от обществото. Съдът прецени, че
изпитателния за срок от три години се явява разумен и справедлив, тъй като
съответства на значимите обстоятелства за личността на лицата в контекста на
постигане на целите на наказанието, дефинирани в чл.36 от НПК и в необходимата
степен ще гарантира постигането на индивидуалната превенция чрез осигуряване на
възпиращо и възпитателно въздействие върху подсъдимите.
Съдът намира,
че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание
е несъразмерно тежко, поради което и наказанията на подсъдимите не могат да
бъдат определени при условията на чл. 55 от НК.
От
кредитираните по делото като писмени доказателства писмо № 115800-8950/2019 г.
на Началника на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Перник, ведно с два броя справка картон на водача Н.Н.И. и на водача И.П. е видно, че подсъдимите са
правоспособни водачи на моторно превозно средство, поради което и всеки един от тях следва да бъдат наказан с
комулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство. С оглед целите по чл. 36, ал.1 от НК и на основание чл.346,
ал.4, вр. чл. 346, ал.3, вр.
ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия Н.Д.Н. и
на подсъдимия И.И.П. наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от по три месеца.
По
веществените доказателства:
Предвид
завършването на настоящето наказателно производство и на основание чл.111, ал.1
от НПК съдът постанови долупосочените веществени
доказателства да се върнат на съответните правоимащи лица както следва:
1. един брой
мобилен телефон марка „Нокиа” с ИМЕЙ № ***, с
поставена в него СИМ карта с № 89359001187020370312 да се върне на Н.Д.Н., ЕГН **********,
с оглед приложения на л.115-116 в т.І-ви на досъдебното производство протокол
за обиск и изземване от 07.09.2015 г.;
2. мобилен
телефон марка „I PHONE 5” с ИМЕЙ № ***, със СИМ карта с № 89359050000504850721 и
мобилен телефон марка „I PHONE 5 S” с ИМЕЙ номер, който не се чете, със СИМ карта с № ***
да се върнат на И.И.П., ЕГН **********, с оглед
приложения на л.113-114 в т.І-ви на досъдебното производство протокол за обиск
и изземване от 07.09.2015 г.;
3. един брой
мобилен телефон марка „Нокиа” 105 с ИМЕЙ № ***, без
СИМ в него да се върне на Г.И.В., ЕГН **********, с оглед приложения на
л.117-118 в т.І-ви на досъдебното производство протокол за обиск и изземване от
08.09.2015 г.;.
На основание
чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства по делото - диск от „Теленор” ЕАД и диск от „Мобилтел” ЕАД, приложени в т.І-ви
от досъдебното производство, да останат по делото в срока на съхранението му и
се унищожат с него.
На основание
чл. 133, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата веществените
доказателства по делото - един брой черна платнена чантичка; въже; обтривки от скоростен лост на товарен автомобил марка „Ивеко Дейли” с рег. № ** **** **; обтривки
от волана на товарен автомобил марка „Ивеко Дейли“ с
рег. № ** **** ** и следи от материя от товарен автомобил марка „Ивеко Дейли“ с рег. № ** **** **, регистрирани в книгата за
веществени доказателства в Районен съд Перник под № 9/2016 г., които са без
стойност да се унищожат, след изтичане срока на съхранение на делото.
Така мотивиран
и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС