Р Е Ш
Е Н И Е
№
2
гр.
Силистра, 24 януари 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на Окръжния прокурор Т.Ж., като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 105 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Вили - 2012“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. “Добрич“ № 57, представлявано от Г.Д.К., против
Решение № 194 от 19. 10. 2021 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по
АНД № 536 / 2021 г., с което е изменено Наказателно постановление № 581824 - F
597339 / 09. 06. 2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Централно управление на Националната агенция за приходите, като е намален
размера на наложената на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция
на дружеството за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 / 13. 12. 2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС от 600.00 лева на 500.00 лева.
Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Посочва, че първоинстанционният
съд в противоречие на събраните доказателства не е отчел, че деянието
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на
първоинстанционния акт и решаване на спора по същество посредством отмяна на
наказателното постановление.
Ответната страна Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Варна не се е възползвала от възможността за подаване на
писмен отговор; не изпраща представител в съдебно заседание.
Окръжният прокурор дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Въззивният съд от фактическа
страна е приел, че на 22. 02. 2021 г. при извършена проверка от служители на
НАП в търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС– Автомивка Горско, находящ се в гр. Силистра, ул. „Добрич“
№ 57, стопанисван от „Вили - 2012“ ЕООД, е установено, че дружеството, като задължено
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 / 13. 12. 2006 г. на МФ, стопанисващо
стационарен търговски обект, не е издало фискален бон от наличния в обекта и
работещ ЕКАФП при извършена контролна
покупка, състояща се във вътрешно и външно измиване и почистване на автомобил
марка „Пежо“, модел 307 с рег. № Т1589ТН, на стойност 13. 00 лева, заплатени в
брой на 22. 02. 2021 г. в 14. 05 ч. Въз
основа на констатациите е бил съставен АУАН, срещу който не са били направени
възражения, а въз основа на акта е било издадено и оспореното НП, с което
дружеството е санкционирано на осн. чл. 185, ал. 1 ЗДДС с имуществена санкция в
размер на 600 лв. Съдът е коментирал, че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е
приел, че установената от актосъставителя и АНО фактическа обстановка налагат
извода, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н- 18 от 13. 12.
2006 г. Коментирал е, че за това деяние, извършено чрез бездействие, е предвиден състав на административно
нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, но АНО е наложил санкция в завишен размер,
без да са изложени мотиви за това, поради което
съдът е намалил същата от 600. 00 лв. до установения в разпоредбата
минимум от 500.00 лв., аргументирайки се с принципите, залегнали в чл. 27, ал.
2 от ЗАНН. Обсъдил е, че не са налице
условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на
деянието не е явно незначителна, поради отражението на простъпката върху
сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца. По
тези съображения е постановил оспорения акт.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Районният съд е установил
вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е наложена имуществена санкция, е извършено и същото не е
маловажно.
В настоящият случай не се
спори относно факта на извършване на нарушението. Спорът е концентриран около
наличието на предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че
първоинстанционният съд не е отчел, че деянието е извършено за първи път. В
тази връзка следва да се подчертае, че съдът е взел предвид, че деянието е
извършено за първи път, което е обосновало намаляването на санкцията до
установения минимален размер в чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Правилен се явява подходът на
въззивния съд да игнорира като неотносими изложените доводи относно личността,
семейното и материалното положение на Г.К.– управител на санкционираното
дружество и едноличен собственик на капитала му. В случая същата не е субект на
отговорността, за да бъдат взети предвид изложените доводи. Отговорен субект е
самото търговско дружество и релевантните за отговорността му обстоятелства са
преценени от съда.
Извадена от контекста както
на приложената санкционната норма, така и на установената в производството пред
районния съд фактическа обстановка, е извършената съпоставка между размера на
наложената имуществена санкция и стойността на извършената контролна покупка,
при която не е издадена касова бележка, от която съпоставка се черпят доводи за
несъразмерност на наказанието спрямо тежестта на нарушението. На първо място
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, въвеждаща задължение за регистриране и
отчитане на извършените от задължените лица доставки/продажби в търговските
обекти чрез издаване на касова бележка, не регламентира минимален праг на
стойността на доставката/продажбата за възникване на задължението. Съответно
липсва подобен праг и за санкциониране на деянието съгласно приложената
санкционна норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Установено е, че нарушението е
извършено в търговски обект автомивка, т. е. извършващ услуги по измиване и
почистване на автомобили, каквато е и предоставената услуга, за която не е
издадена касова бележка. Очевидно поради вида на предоставяните услуги не може
да се очаква, че стойността им ще е по-висока от стойността на подобни услуги,
предлагани на пазара. Също така тази
сравнително ниска стойност не може да се сочи като извинение за престъпване на
установеното задължение в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението в случая е факт,
като въззивният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно липсата на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, които мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми и се споделят и от
настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ
от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила. В тази връзка и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194
от 19. 10. 2021 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 536 по
описа на съда за 2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.