Решение по дело №620/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 1
Дата: 5 януари 2022 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20213001000620
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Варна, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000620 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД със седА.ще гр.София срещу решение № 23 от
26.07.2021г. по търг.дело № 83/20г. по описа на Окръжен съд – Разград, в
частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на СТ.
П. М. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, поради
претърпяно ПТП на 13.10.2017г. на път III – 205 между селата Лудогорци и
Голям Поровец, причинено от водача на лек автомобил „Форд Транзит
Кънект 200“ с рег.№ Р 3967 АТ, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, за разликата над 15
000лв. до присъдените 30 000лв.
В жалбата се твърди че решението в обжалваната от застрахователя
част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със
събраните по делото доказателства.
Оспорва приетия от първоинстанционния съд размер на съпричиняване
1
на вредоносния резултат 1/3. Твърди че така приетият размер противоречи на
събраните по делото доказателства, житейската логика и обективната истина.
Излага, че освен приетото от съда, че пострадА.ят е управлявал своя
автомобил със скорост от 109.62 км/ч при максимално позволени 90 км/ч по
делото са събрани доказателства и за неадекватно поведение на водача.
Последният е предприел аварийно спиране, като е насочил автомобила към
средата на платното за движение, по-близо до другите участници в
произшествието, без за това да има конкретна причина, което представлява
нарушение на императивното правило на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Излага че по
делото е установено, че по тялото на ищеца липсват следи от поставянето на
предпазен колан, чиято липса неминуемо е довела до травматичните
увреждания, чието обезщетяване се претендира.
На следващо място оспорва приетия от съда размер на присъденото
обезщетение като твърди че същият е неоснователно завишен. Твърди че при
преценката на размера съдът не се е съобразил с всички обективно
съществуващи обстоятелства, при преценката на които следва да се определи
обезщетението. Поддържа че ищецът е бил на 19 години при настъпването на
инцидента и е бил здрав, с възможност за значително по-бързо
възстановяване. Счита че обезщетение в размер на 15 000лв. би репарирало в
цялост преживените от него негативни усещания.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което искът за обезщетение
за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 15 000лв. до
присъдените 30 000лв. Претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител, не изразява
становище по жалбата. Претендира с писмена молба направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна СТ. П. М. от гр.И., в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя
част. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител,
моли съда да отхвърли въззивната жалба.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
2
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от СТ. П. М. срещу ЗД
„ОЗК – Застраховане“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 37 000 лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на
13.10.2017г., причинено виновно от Н. Д. С. при управление на лек автомобил
с рег.№ Р 3967 АТ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на
въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта
му, с която е застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 15 000лв. до 30 000лв., ведно със
законна лихва. Първоинстанционното решение в частите му, с които искът за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 15
000лв. и с която същият иск е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 37
000лв. е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 13.10.2018г. и вината на водача Н. Д. С.. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила,
с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Станчев вреди при
управлението на лекия автомобил.
Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и нА.чието на съпричиняване.
По размера на обезщетението:
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания на лява подбедрица: счупване на голям пищял, счупване на малък
пищял, счупване на вътрешен глезен, травматична рана на подбедрицата. От
заключението на приетата от първата инстанция съдебно – медицинска
експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и
кредитирано от въззивния съд изцяло и от представените медицински
документи се установява че след произшествието М. е бил на лечение в
3
болница, където му е извършено оперативно открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация – тибия, фибула и медиален малеол. През м.септември
2020г. поради болки в лявата подбедрица и в областта на коляното е
извършено оперативно отстраняване от костта на имплантирани уреди от
тибия и фибула. И към момента понякога получава болки и схващане -
спонтанно, при динамично и статично натоварване, при промяна във времето.
След получаване на телесните увреждания здравето на пострадА.я е било
сериозно увредено поради изразения болков синдром, двигателния дефицит и
липсата на опороносимост на левия крак. Медицинската прогноза при такъв
вид политравми е непълно възстановяване в обема на движение на колянната
и глезенната става, ограничаване на физическата активност и проява на болка.
Посочено е от експерта, че последица от травмата на лява подбедрица е
интраоперативно установената през септември 2020г. мускулна херния във
външната част на средна към долна трета на лява подбедрица, за което е
извършена пластика и възстановяване на фасциална зона. Болките и
страданията на пострадА.я са били най-интензивни непосредствено при и
след получаване на травмите, след проведеното лечение са започнали да
намаляват, но никога няма да отшумят напълно. В съдебно заседание
експертът е обяснил че последиците от претърпяната травма ще бъдат най-
вероятно за цял живот, което ще влошава качеството на живот на
пострадалия.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Л. М., майка на
въззиваемия и Б. И. Б., приятелка, преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво, взаимно на допълващи се, тези на майката, кредитирани от
съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че
животът на пострадалия М. след произшествието е напълно променен, като и
към момента не се е възстановил изцяло физически и психически от
преживяното. През целия му престой в болницата е бил придружаван от
своята майка, като състоянието му е било изключително тежко. Бил е напълно
обездвижен и неподвижен, имал е много силни болки, за които са му давали
болкоуспокояващи, изключително тежко е било страданието му в нощта след
операцията. И в домашни условия след изписването му от болницата около
двадесет дена е бил напълно неподвижен, а след това е започнал да става и с
помощта на проходилка в началото да прави крачки. Около месец след това е
преминал към движение с помощта на патерици, с които е изкарал четири –
4
пет месеца. След възстановяването му е започнал да чувства болка и
дискомфорт на местата, където са имплантирани уреди, което му е пречило и
е наложило операцията за изваждането им. Към момента не може да се
натоварва физически, защото всяко физическо натоварване, типично за
младите хора – спортуване, каране на колело, качване по стръмно, води
преумора и болка. Към момента на възстановяването му е бил студент, и
последиците от произшествието са му попречили да ходи на лекции и
упражнения, наложило се е да ходи на изпити с патерици.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 50 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от М. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на
претърпяното на 13.10.2017г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 19 години. Получил е множество счупвания на лява
подбедрица, наложили оперативно наместване, а след това и отстраняване на
имплантирани два винта и остеосинтеза. Възстановителният период е
продължил около шест месеца, и към момента не е налице пълно
възстановяване в обема на движение в колянната и глезенна става, налице е
ограничаване на физическата активност и проява на болка. Медицинската
прогноза е за непълно възстановяване. Въззивният съд намира, че
определеният размер обезщетява пострадалия за удължения период за
възстановяване и засиления интензитет на болките и страданията, както
поради вида на получените увреждания така и поради претърпените
хирургически интервенции. За да го определи в по-висок размер съдът отчита
и медицинската прогноза, че пълно възстановяване е невъзможно и за целия
му живот ще останат последици от получените травми.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалият М. е допринесъл за настъпване на пътното –
5
транспортното произшествие, като се твърди управление на лекия автомобил
със скорост, която надвишава максимално допустимата за движение извън
населени места, както и несъобразена с конкретните пътни и атмосферни
условия; нарушение на задължението да се движи възможно най-вдясно по
платното за движение; навлизане в лентата за срещуположно движение,
загуба на управлението на автомобила, довела до пресичане на
разделителната осева линия; както и липса на поставен обезопасителен
колан.
Не е спорен пред въззивна инстанция механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Доказателства за него са събрани от
приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и
кредитирано от въззивния съд изцяло, гласните доказателства на свидетеля Н.
Д. С., както и решението на наказателния съд по чл.78А от НК. Въззивният
съд приема за установен следния механизъм на пътно-транспортното
произшествие: то е настъпило на 13.10.2017г. около 14.20 часа по път III-205
в участъка между селата Голям Поровец и Лудогорци в посока към
гр.Разград. На прав участък водачът на лек автомобил „Форд Транзит Кънект
200“ с рег.№ Р 3967 АТ се е движил зад автокомпозиция от седлови влекач с
прикачено към него полуремарке. Водачът С. е предприел изпреварване на
автокомпозицията като е навлязъл в лентата за насрещно движение при
нличието на хоризонтална пътна маркировка – единична непрекъсната осева
линия. Преди изпреварването да е завършило срещу лекия автомобил „Форд
Транзит“ се е появил лек автомобил „Мерцедес 250Д“, управляван от
пострадалия М.. Възприемайки като опасност движещия се срещу него, в
неговата пътна лента автомобил, М. е предприел аварийно спиране като е
насочил автомобила без видима причина към средата на платното за
движение. Опасността е възприета и от водача Станчев, който е започнал
престрояване на дясно. Ударът между двата автомобила е настъпил около
средата на платото за движение, в зоната на левите страни на купетата им.
Автомобилът, управляван от М. частично е навлязъл с левите си колела в
лентата за насрещно движение, като е пресякъл осевата линия. Скоростта на
движение на двата автомобила е била съответно на лекия автомобил
„Мерцедес 250Д“ - 109.62 км/ч, на автомобил „Форд“ - 69.1км/ч.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
6
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадА.ят обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадА.я, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента,
до увреждането като неблагоприятен резултат.
Вината на водача на автомобил „Форд Транзит“ е установена с влязлото
в сила решение на наказателния съд по чл.78А от НК. Водачът е нарушил
правилата за движение – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението
по пътищата с поведението не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; нормите на чл.42 ал.1 т.2, чл.42 ал.2 т.2, чл.42
ал.2 т.3, чл.43 т.1 и чл.43 т.4 от ЗДвП касаещи правилата и забраните при
извършване на изпреварване, а именно предприемане на изпреварване на
товарна автокомпозиция на прав пътен участък при въведена забрана с бяла
непрекъсната маркировка и преди предстоящ за преминаване ляв завой,
ограничаващ видимостта спрямо дължината на пътя.
Според заключението на експертизата скоростта на движение на
автомобила, управляван от М., макар и превишена, е била съобразена с
конкретната пътна обстановка и не е била причина за навлизане на
автомобила в лентата за движение, но по-висота скорост е увеличила
опасаната зона за спиране. Нарушения на водача М. са и неразполагане на
управлявания от него автомобил в най-дясната част на пътната лента – чл.15
ал.1 от ЗДвП и навлизане, макар и минимално, в лентата за насрещно
движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Възражението за съпричиняване на вредите, поради непоставен
обезопасителен колан не е доказано от застрахователя.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на
7
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалия в размер на 1/3. При определяне на по-голямата отговорност на
водача на автомобил „Форд Транзит“ съдът отчита, че именно неговото
поведение, изразяващо се в предприемане на изпреварване в нарушение на
правилата на ЗДвП, е причината за настъпването на произшествието, поради
което и тежестта на допуснатото от него нарушение съдът приема за по-
значителна.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди – 50 000лв. и процента на съпричиняване –
1/3, обжалваното решение, в частта му, с която застрахователното дружество
е осъдено да заплати на М. обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 15 000лв. до 30 000лв. следва да бъде потвърдено.
Няма искане за присъждане на разноски от въззиваемия М. за въззивно
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 26.07.2021г. по търг.дело № 83/20г.
по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД е осъдено да заплати на СТ. П. М. обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, поради претърпяно ПТП на
13.10.2017г. на път III – 205 между селата Лудогорци и Голям Поровец,
причинено от водача на лек автомобил „Форд Транзит Кънект 200“ с рег.№ Р
3967 АТ, за което има вА.дна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва, за разликата над 15 000лв. до присъдените 30 000лв.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9