РЕШЕНИЕ
№
гр.С., 21.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети януари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12234 по
описа за 2015 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Р.Е.Р.
твърди, че на 20.05.2015 г.
около 22:30 часа, е управлявал велосипед по ул. „*********“ в гр. С.. Поддържа,
че пресичайки пешеходната зона на бул. „ В. “ по посока ул. “ Раковска“, внезапно се удря се в изграден фонтан на
пресечната точка на бул. В. и ул. „П.П.“. Сочи, че изграденият фонтан не е
осветен, и е без обозначения или предпазни ограждения, поради което ищецът, управлявайки
велосипеда си, не го е възприел и се е блъснал в него. Твърди че е получил
следните увреждания: охлузвания по краката, ръцете, лактите, главата, както и
че не може да движи дясната си ръка. Бил подпомогнат от очевидци да се изправи
и съвземе. Непосредствено след инцидента, неговият приятел П.П., с когото били
заедно, му е помогнал да се прибере до дома си. В продължение на два дни имал силни болки в
дясното рамо, поради което на 22.05.2015 г., е отишъл на преглед в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, Трета травматологична клиника, където след извършен преглед
и образно изследване /рентген/ се установява луксация и лезия
на акромоикравикуларната става и
общо три скъсани връзки на дясното рамо. Извършена е по спешност
хирургическа интервенция на 22.05.2015 г., като му е поставен титаниев анкер и
са възстановявани на скъсаните връзки. От лечебното заведение е изписан на 25.05.2015
г., като са предписани болкоуспокояващи медикаменти, тъй като болките са били
изключително силни. Оперираната ръка е обездвижена с ортеза за срок от 60 дни,
поради което, ищецът и неговата годеница отменят насрочената за 13.06.2015г.
сватба. Прогнозното възстановяване е за срок от една година. В тези срокове сочи, че не е способен да се движи пълноценно, да работи,
което носи загуби на управляваното от него търговско дружество и усложнени
взаимоотношения с съдружниците му ми. Вече втори месец търпи непоносими болки в
рамото, а поради обездвижването е налице и атрофия на дясната ръка.
В исковата молба се поддържа, че изграденият фонтан на
пресечната точка на бул. В. и ул. „*********“ е публична общинска собственост и
неговият надзор следва да се осъществява от С.О.. В исковата молба се поддържа,
че същият не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗУТ, тъй
като не е проектиран и изграден съобразявайки изискванията за хигиена, опазване
на живота и здравето на хората, както и безопасната експлоатация. Това е така,
тъй като посоченото съоръжение не е обозначено, не е обезопасено с каквито и да
е предпазни ограждения, както и не е осветено, с оглед на факта, че е налице
разлика е нивата и е налице реална опасност за здраве и живота на хората.
Ето защо, моли да му бъде заплатено обезщетение,
причинено от вещ собственост на ответника, в общ размер на 25 647.40 лв., както
следва: 25 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания за
това, и 647, 40 лв. имуществени вреди пряко произтичащи от деликта,
представляващи заплатени от доверителя ми разноски за оперативно лечение и
потребителска такса към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Ответникът С.О.оспорва
иска по основание и размер, като сочи, че падането на ищеца е на 20.05.2015 г.,
а от приложената документация към исковата молба е видно, че първоначалният
преглед е извършен на 22.05.2015 г., т.е. не
е налице причинно – следствена връзка. Излага се, че изграденият фонтан
се намира на бул. „В.“у по дължината на който са разположени осветителни тела,
част от уличното осветление,
а допълнително се осветява от магазините и
заведенията наоколо, поради което мястото е осветено. Оспорва твърденията, че
изграденият фонтан не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1 ,т. 3 и т. 4
от ЗУТ за хигиена, здраве, както и за достъпност и безопасност при
експлоатация, тъй като фонтанът е
предвиден като част от тротоарната настилка и не би следвало да се преминава
целенасочено през него с велосипед. Счита, че в случай че твърденията на ищеца,
че се е движил по ул. „П.П.“ и е пресякъл бул. „В.“ движейки се с велосипед се
докажат, то същият е нарушил правилото на чл. 141, т. 6 от ППЗДвП, според който
на водачите на велосипеди е забранено да се движат по площите, предназначени за
движение само на пешеходци.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съдът намира,
че в случая правното основание на иска е нормата на чл. 49 ЗЗД, като съобразно
твърденията в исковата молба вредите произтичат от бездействие на ответника.
Ищецът поддържа, че вредите са в резултат от необезопасяването на фонтана от
служители на ответника и обстоятелството, че същият не е проектиран и изграден
съобразно строителните норми за безопасна експлоатация, т.е. ответникът не е
осъществил надзор върху безопасното експлоатиране на вещта. Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия/бездействия,
с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки:
възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка
между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по
повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/.
Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови
работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато
не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.
По делото е
приета епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, видно от която Р.Е.Р., е бил в
лечебното заведение от 22.05.2015 г. до 25.05.2015 г., проведено е оперативно лечение на 22.05.2015 г.,
като окончателната диагноза е изкълчване на акромоикравикуларната става.
Представени
са болничен лист за отпуск за временна неработоспособност – 3 бр., фактура №
********** от 30.07.2015 г. за сумата от 16.05 лв. с ДДС, за волтарен форте,
спирт и памук; фактура № ********** от 23.07.2015 г. за
сумата от 12 лв. за CD; амбулаторен лист от 09.07.2015 г.;
фактура № ********* от 25.05.2015 г. за 630 лв. с ДДС за титаниев анкер;
фактура за сумата от 17.40 лв. –
потребителска такса.
Свидетелят М.Г.Т.заявява, че е присъствувал по
време на инцидента с велосипед, като с ищеца Р. са карали велосипеди из С., и
около 10.30 ч. са се движели по ул. „Парчевич“ посока ул. „Раковска“, и се е
наложило да пресекат бул. „В.“. Свидетелства, че ищецът Р. се е движил около
десетина метра пред него, и при пресичане на бул. „В.“ внезапно е паднал,
ударил се е в нещо, тъй като вече е било тъмно, нямало е добра видимост, като се оказало, че е
паднал до „шадравана“. Сочи, че е пострадал и е имал множество охлузвания по
рамото, като е кацал, че го боли много рамото. Заявява, че шадраванът не е
обозначен по никакъв начин. Заявява, че ищецът поне два месеца се е възстановявал,
като се наложило да отмени сватбата си, с няколко месеца.
От разпита на
свидетелката В.Л.Р.(съпруга на ищеца),
се установи, че ищеца е претърпял
инцидент к колело на 20 май 2015 г., като е опериран по спешност, като се е
наложило сватбата им която е предстояла на 13.06. 2015 г. да се отложи за м. август същата година.
От
заключението на медицинската експертиза е видно, че ищецът е получил луксация (изкълчване) на дясната
акромио-клавикуларна става. Според вещото лице,
най-честата причина за получаване на тази увреда е падане
върху рамото или директен удар в областта. Проведено е оперативно лечение - наместване и
възстановяване на инсерцията /залавното място/ на придържащото
акромиоклавикуларно сухожилие. Извършена е и пластика на ставната капсула.
Обездвижването следоперативно е за 45 до 60 дни, след което се започва
рехабилитация. При липса на усложнение възстановителния период е 3-4 месеца. По
делото не са представени медицински документи за настъпили усложнения.
От заключението на техническата експертиза се установява, че на пресечната точка на бул. „В.” и ул. „П.П.” е
изграден фонтан, представляващ архитектурен елемент, част от градското
обзавеждане. Фонтанът е облицован с малки керамични плочки, различаващи се от
настилката на пешеходната зона. В зоната на фонтана има изградено декоративно
осветление. Покрай фонтана има ивица от по-тъмни плочи. Фонтанът е отделен от
пешеходната настилка посредством около двайсет сантиметров бордюр, заоблен в горната
си част. Фонтанът не е обозначен със знаци и няма изградени допълнителни
предпазни съоръжения. Дъното на съоръжението и пътната настилка на бул. „В.” са
на едно ниво, като разделянето е с вида и цвета на настилката и изградения бордюр,
част от фонтана.
Според заключението, бул. „В.” е осветен с улично
осветление по цялата си дължина, включително и зоната където се намира фонтана.
Фонтанът е изграден въз основа на разрешение за строеж, издадено на база на
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти по части архитектура, конструкции,
ВиК, електро и пътна. Осветлението по бул. „В.” е изпълнено въз основа на
одобрен инвестиционен проекта по част електрическа, т.е. отговаря на
изискванията за осветеност на улични пешеходни пространства. Във фонтана има
допълнително декоративно осветление, което към момента на огледа не работеше. Фонтанът е изграден съгласно одобрен инвестиционен проект.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ето защо и
при приложение на неблагоприятните последици на
правилата за разпределение
на доказателствената тежест,
на основание чл.
154, ал. 1 от ГПК,
следва да се
приеме, че исковата претенция
е неоснователна, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен..
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл.8, ал.3 от Закона за пътищата и съгласно чл.11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а от чл.31 от Закона за пътищата произтича задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. По делото не са ангажирани никакви доказателства, касателно задължение на общината да извърши допълнително обозначаване на фонтана, респ. наличието на алея за велосипеди, която да преминава именно през него. Напротив, от заключението на техническата експертиза се установи, че фонтанът е изграден съобразно одобрен инвестиционен проект, както и осветлението на бул. „В.“. Отделно от това, видно от свидетелските показания се установява, че е налице нарушение от страна на ищеца на нормата на чл.141, т. 6 ППЗДвП (движение с велосипед на път само за пешеходци), както и на чл. 14, т. 4 от ППЗДвП, доколкото при движение през тъмната част на денонощието, велосипедът следва да има изправни устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, т.е. самият ищец не е взел мерки за безопасно движение с велосипеда.
Ето
защо и при приложение на неблагоприятните последици на правилата за
разпределение на доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че исковата претенция
е неоснователна, поради което предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, ищеца няма
право на разноски, поради които такива не следва да бъдат присъждани. На
ответника следва да бъде заплатено възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
осъдителни искове по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, от Р.Е.Р., ЕГН **********,***-Б,
срещу С.О., гр. С., ул. „*******, за заплащане на следните суми:
25 000 лв., представляващи неимуществени
вреди, болки и страдания от травматични увреждания, в резултат на инцидент с
велосипед на 20.05.2015 г., в гр. С., на фонтана на пресечната точка на бул. „В.“
и ул. „П.П.“.
647.40 лв., представляваща имуществени
вреди, в резултат на гореописания деликт, под формата на разходи за оперативно
лечение и потребителска такса в лечебно заведение.
ОСЪЖДА Р.Е.Р., ЕГН **********,***-Б,
да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
на С.О., гр. С., ул. „*******, сумата от 100 лв.,
разноски за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: