Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 09.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова, след като разгледа
докладваното гр.дело №18886 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
иск от
Х.Д.Д. *** с правно основание
чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 706.84 лева, претендирана като
стойност на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна
дясна гума Дебица 245/45/18, предна дясна джанта и задна дясна джанта на л.а.
Ауди А6 с рег.№ ****, причинени в резултат на реализирано ПТП на 05.11.2019г. в
гр.****, както и законната лихва от датата на увреждането до окончателното
заплащане.
Ищцата излага,
че на 05.11.2019г. предоставила автомобила си на Мирослав Атанасов, който
управлявайки в същия ден около 17.35 ч. го по ул. **** посока центъра попаднал
в необезопасена дупка. Веднага след произшествието спрял и установил, че
предна дясна гума е разкъсана, като
предна и задна десни алуминиеви джанти били увредени. Обадил се на тел.112 и
съобщил за произшествието. След три часа пристигнал полицейски патрул, направил
снимки на дупката, измерил я и съставил
Протокол за ПТП №1736623. В същия било отразено, че водачът е преминал през
необезопасена дупка с размери 60 см на 40 см , дълбочина около 15 см, пука
предна дясна гума Дебица 245/45/18 и охлузва двете десни джанти. След
извършване на справка в няколко сервиза ищцата установила, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила е 672.36 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна
О.В.е депозирала отговор, в който е
изразено становище за неоснователност на претенцията.
Твърди се, че
съставеният за ПТП протокол не е годен да установи причинно-следствената връзка
между настъпилите вреди и конкретното ПТП, като се оспорва съдържанието на
същия. Твърди се, че водачът не се е съобразил с нормата на чл.20 ЗДвП и това
довело до настъпване на ПТП и нанасянето на вреди по автомобила.Липсвали
доказателства, установяващи обстоятелството дали водачът е карал със съобразена
с пътните и метереологичните условия скорост.
Предявеният иск
се оспорва по размер с твърдението, че претендираната сума е завишена. Следвало да се съобрази и датата на първата
регистрация на автомобила. Оспорва се механизма на настъпване на вредите.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното копие на свидетелство за регистрация част I на
л.а. Ауди А6 с рег. №**** се установява, че собственик на
същия е Х.Д.Д..
От Констативен протокол за ПТП
№1736623 от 05.11.2019г. се
установява,че на 05.11.2019г. около 20.30 часа дежурен служител ПТП при ОД на
МВР е посетил пътен участък в гр.Варна, ул.“****“ до №** посока център и е установил наличието на
ПТП с л.а. Ауди А6 с рег. №****, управляван от М.К.А.. В графата
„обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални
щети“ е описано следното – преминаване през необезопасена дупка с размери около
60см на 40 см, дълбочина около 15 см и пукане на задна дясна гума и охлузване
на двете десни джанти – гума Дебица.
Свидетелят М.К.А. излага, че на
05.11.2019г. управлявал л.а. Ауди А6
собственост на Х.Д. като се спускал от с.*** посока града по ул.“****“ ,
което било около 5 часа в тъмния период на денонощието. Насреща му се движел
лек автомобил, който бил най-вероятно с пуснати дълги светлини и го заслепил
при лек десен завой и усетил, че е преминал през дупка. Дупката била
разположена вдясно на пътното платно, в неговата лента. Сочи, че за да избегне
навлизането в дупката трябвало да навлезе в насрещното платно. Навлизането в
дупката се получило точно при разминаването му с насрещната кола. След
влизането в дупката изгърмяла гумата. Отбил вдясно и установил, че гумата била пръсната. Не можел
да продължи движението, тъй като колата била на джанта. Позвънил два пъти на
тел.112 и на дежурния в КАТ. Служителите на КАТ много закъснели, тъй като имало
футболен мач и всички били командировани там. Дошли след повече от три часа. Размерите на дупката били 60 на
40 на 15. Дупката била необезопасена, не била посочена.
От заключението на вещото
лице по назначената СТАЕ се установява следните увреждания :
увреждането на предна дясна гума Дебица, което се състои в разкъсване на страничния борд на
гумата, при което се получава разхеметизиране на гумата, увредени са и задна и
предна дясна алуминиева джанта, като увреждането се състои в деформация и
нараняване на покритието на външния ръб на детайла, като обичайно тези
увреждания се получават от съприкосновение на гумата с ръба на дупка при
движението на колелото в дупката и изкачването му обратно на пътното платно.
Увреждането на детайла съответства по вида и степен и е възможно да е получено
вследствие на констатирания механизъм на
ПТП. Общата стойност за отстраняване на щетите е размер на 706.84
лева. Не са налице обективни данни, по които да бъде изчислена точната скорост
на движение на автомобила към момента на събитието. С оглед на получените
увреждания скоростта на движение е възможно да бъде много ниска като е
достатъчно детайлите да влязат в съприкосновение с остри части от пътната
настилка, образуващи ръба на дупката, за да се увредят. Описаната в протокол за
ПТП от 05.11.2019г. дупка с размери 60 см на 40 см и дълбочина 15 см е с достатъчно
големи размери, за да се получат установените увреждания при попадане на
колелата на автомобил в нея.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :
Претендира се
заплащането на причинени имуществени на ищцата, вследствие на попадането на
управлявания от нея лек автомобил в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно на пътен участък в гр.Варна, ул.“****“ в посока
града от дата 05.11.2019г.
Успешното
провеждане на иска по чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми предпоставки: вреди; механизма на
настъпване на вредите, тези вреди да са причинени по повод възлагане на работа
от страна на ответника на трето лице.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички
елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск.
От съвкупния
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 05.11.2019г. е реализирано ПТП с автомобила, собственост на ищцата
вследствие на попадането му в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Мястото на инцидента е посетено от полицейски служители, които са
съставили протокол. Представеният
протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ като с оглед на разпоредбата
на чл.179,ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите,
осъществени в присъствието на длъжностното лице. Длъжностното лице е констатирало наличие на дупка на пътното
платно, която е изобразена на схемата от протокола, от която е видно, че
дупката е с размери 60 см на 40 см и
дълбочина 15 см. Тези обстоятелства се потвърждават и от разпитания свидетел,
който е управлявал лекия автомобил. Същият излага, че не е могъл да избегне
навлизането в дупката, поради причината,
че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието и в насрещното платно се
е движил автомобил на дълги светлини, които са го заслепили, поради което не е
могъл да възприеме, намиращото се на пътя препятствие респ. да го избегне. Нещо повече свидетелят
посочва, че за да бъде избегната тази дупка е било необходимо да се навлезе в
насрещното платно за движение, което е било заето, тъй като инцидентът се
случва при разминаване с насрещно движещ се автомобил.
Съдът
кредитира и възприема изцяло заключението на вещото лице, което установява, че
механизмът на ПТП отговаря на описаното от ищцата, както и че заявените за
обезщетяване щети е възможно да са
настъпили от това ПТП- преминаване през препятствие – дупка на пътното
платно.
Ответникът О.В.не оспорва
обстоятелството, че процесният пътен участък се намира на
нейна територия, предвид
и на което съобразно разпоредбата на
чл.2,ал.1, т.2 ЗОС и чл.8, ал.3 ЗП същият представлява общинска собственост.
Съгласно чл.48, ал.1, т.2 б.”а”ППЗП общините имат нормативно установено
задължение да организират дейностите по поддържане на общинските пътища, с
оглед на което отговорност за вредите,
причинени в следствие на неизпълнение на това задължение следва да носи
съответната община. Като не е изпълнила задълженията си по поддържане на
общински път
или съответно обозначаване на наличието на
препятствия по пътната мрежа, за да насочи вниманието на водачите на МПС, от което са произлезли вреди, О.В.е осъществила състава на отговорност за
вреди по чл.45
вр.чл.49 ЗЗД.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че заявените за обезщетяване вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с
увреждането, причинено при движението на автомобила от
навлизането му в неравност /дупка/ по
път, собственост на Община Варна.
Съдът
намира за несъстоятелно възражението на ответника, че водачът не се е съобразил с нормата на чл.20 ЗДвП и това довело до
настъпване на ПТП и нанасянето на вреди по автомобила. Макар и да няма данни за
скоростта на движението на автомобила към момента на попадането в дупката на
пътя, вещото лице категорично е пояснило, че с оглед на
получените увреждания скоростта на движение е възможно да бъде много ниска като
е достатъчно детайлите да влязат в съприкосновение с остри части от пътната
настилка, образуващи ръба на дупката, за да се увредят.
Съдът кредитира и възприема изцяло заключението на вещото лице относно стойността на необходимите средства за труд и
материали, необходими за отстраняване на процесните увреждания, която възлиза в
размер на 706.84 лева.
С
оглед всичко изложено съдът намира исковата претенция за основателност като
същата следва да се уважи в цялост.
Обезщетението следва да
се присъди ведно със законната лихва върху него, съгласно искането на ищцата считано от датата на увреждането 05.11.2019г. до окончателното му изплащане.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се
присъдят направените разноски, както следва : 50 лева – заплатена д.т.; 360
лева–заплатено адвокатско възнаграждение и 100 лева за заплатен депозит за САТЕ,
които ще бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА О.В.да
заплати на Х.Д.Д., ЕГН:********** с адрес *** сумата от 706.84/седемстотин и шест лева и
осемдесет и четири ст. / лева,
представляваща стойност на претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна гума Дебица
245/45/18, предна дясна джанта и задна дясна джанта на л.а. Ауди А6 с рег.№ ****,
причинени в резултат на реализирано ПТП на 05.11.2019г. в гр.****, както и
законната лихва от датата на увреждането 05.11.2019г. до окончателното заплащане, на основание
чл.45 вр.чл.49 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В.да
заплати на Х.Д.Д., ЕГН:********** с адрес *** сумата от 510/петстотин и десет/лева, представляващи
стойността на направените разноски по делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :