Решение по дело №235/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1091
Дата: 20 юни 2021 г. (в сила от 20 юни 2021 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20213100500235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1091
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500235 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от
,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.№ 261237/9.12.2020 срещу
решението на Провадийски РС № 260059/16.11.2020г по гр.д.№ 219/2020г, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът Г. В. Н. не дължи на дружеството-
ответник сумата 741,77лв–стойност на ел. енергия по издадена фактура от 17.02.2020г,
начислена след корекция на сметката за период 19.01.2016г-05.12.2019г за обект на
потребление в гр.Провадия, с посочен аб. и кл.номер, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и е
осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 350лв – съдебно-деловодни разноски,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
разрез с доказателствения материал. Поддържа становището за правомерно начисляване на
задължението, на съгласно чл.55 ал.1 ПИКЕЕ и установеното точно количество неотчетена
електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3.
По същество отправя искане за отмяна и постановяване на решение, като искът бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
1
Претендира присъждане на направените в производството съдебно-деловодни
разноски.


В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Г. В. Н. е депозирал писмен отговор вх.
№ 260115/ 20.01.2021 със становище за неоснователност на жалбата по всички изложени
доводи.
Моли за потвърждаване постановеното от ВРС решение и за присъждане на
сторените за настоящото производство разноски.

В исковата си молба ищецът Г. В. Н. излага, че стопанисва недвижим имот,
находящ се на адрес: гр.Провадия ул.„****” № *, че е потребител на ел.енергия в имота си, с
кл.№ ********** и аб.№ ********** и че е съставен КП, въз основа на който дружеството-
ответник е издало ф-ра № **********/17.02.2020г за ел.енергия за периода от 19.01.2016г до
05.12.2019г за сумата от 741,77лв с ДДС, която ищецът не е потребил, нито му била
доставена.
Оспорва изцяло дължимостта на сумата от 741,77лв с ДДС, отнасяща се за
допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период.
Оспорва изцяло и посочения КП доколкото същият е частен документ и няма
материална обвързваща сила за съда. Оспорва начина и методиката, по които е била
начислена сумата по посочената партида. Твърди, че същите са неправилни и незаконни.
Всички начислени по партидата периодични месечни сметки били изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не е представил конкретни
данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и
Правилата за измерване на СТИ на процесния адрес, електромери.
Твърди, че по кл.№ ********** не следва да се дължи процесната сума. Размерът й
бил произволно определен, т.е. без каквото и да е правно основание и в нарушение на
нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия.
В договора за продажба на ел.енергия не се съдържала действителна клауза, по силата
на която да се дължи процесната сума, а и ищецът не се е съгласявал с процедура за
едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно
доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.
Потребителят не дължал процесната сума на ответника, а последният, съгласно
издадения му лиценз, нямал право да продава ел. енергия, а още по-малко да принуждава
потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването
2
им.
Дължимостта на сумата не се основавала на процесния документ- КП, а на
предхождащи неверни и неоснователни твърдения за потребяване на ел.енергия, без същата
да е била отчитана.
Излага, че „Е.ОН България Мрежи" АД /”ЕРП Север” АД/, считано от 01.2007г не
притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел.енергия. Вследствие на
европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист
в преноса и продажбата бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на
ел.енергия и образуването на ново юридическо лице - „Е.ОН България Продажби" АД
/Енерго-Про Продажби АД/, което дружество се явявало новият лицензиант за продажба на
ел.енергия за територията на гр.Варна. Тъй като се касаело за дейност, която можело да бъде
извършвана само след получаване на съответната лицензия, то след като "ЕРП Север"АД
нямало правомощия да продава ел.енергия на населението, още по-малко имало правото да
коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия.
Счита, че съгласно дадената лицензия, "ЕРП Север"АД е лицензирано дружество
единствено да разпределя ел.енергия на обособена територия, а не да коригира сметки и да
начислява ел.енергия върху вече платени месечни такива за предходни периоди.
Също така оспорва лицензиите на „Енерго-Про Продажби" АД и на "ЕРП Север"АД
да са относими към територията, в която попада неговия имот.
От бюлетина на КЕВР било видно, че не само едно дружество има лиценз за
продажба на ел.енергия.
Твърди, че Общите условия на двете дружества „Енерго-Про Продажби"АД и "ЕРП
Север" АД не били приети по надлежния ред, ищецът не бил запознат с тях и затова не били
приложими в отношенията между страните.
Ответникът следвало да представи подписан от ищеца с "ЕРП Север"АД договор за
присъединяване, а също и договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно към коя
дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по
повод покупко-продажбата на ел.енергия.
Ответникът по делото следвало да представи и Протокол за присъединяване към
ел.мрежа на потребителя със съответните дата и вх.№ и описано чрез индивидуализиращите
го белези СТИ - фабричен и peг.номера.
Твърди, че размерът на паричната сума по корекцията бил произволно определен, при
това от лица без пълномощия за това.
Поддържа, че към датата на извършване на проверката в правната действителност не е
съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на ЕРП-дружество да коригира
3
едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период
от време.
Счита, че съставеният КП няма характера на официален документ, а представлява
частен свидетелстващ такъв, който няма материална доказателствена сила в гражданския
процес и е непротивопоставим на ищеца в настоящото производство.
Посочва, че не е ясно по какъв начин и въз основа на каква методика е била
извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец. За да „начисли” такова
количество ел.енергия лицензиантът следва да докаже, че то е доставено на ищеца, поради
което последният дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство било
необходимо, защото ел. енергията е движима вещ и нейната продажба се подчинявала на
общите правила на договора за продажба. Купувачът дължал заплащане на продажната цена
винаги за реално предоставена стока. Потребителите при общи условия дължали на
доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно
измерена ел.енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.
Твърди, че корекционната процедура се основала на нищожни правни норми. Нито в
Закона за енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена
твърдяната отговорност в размер на процесната сума. При евентуално позоваване на
ответника на аналогично правило, прието в ОУ или в правило, съдържащо се в ОУ на
договорите за използване на ЕРП-мрежи на "ЕРП Север"АД счита същите за нищожни и
противоречащи на правните норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска
при продажба на родово определени вещи, както и че противоречат на интереса на
потребителя.
По изложените съображения моли за постановяване на решение, с което да признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 741,77лв с ДДС, начислена
служебно по КП за кл.№ ********** и аб.№ ********** за недоставена и непотребена
електроенергия, обективирана във фактура № **********/17.02.2020г за периода от
19.01.2016г до 5.12.2019г.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал молба вх.№
260737/19.10.2020г, в която допълнително заявява, че клаузите на Общите условия за пренос
на ел.енергия през ЕРПМ на „ЕРП Север”АД били неравноправни по смисъла на чл.143 т.5,
14 и 16 от ЗЗП и на осн.чл.146 ал.1 ЗЗП – нищожни; че ответникът е водил негодно
счетоводство; че не било уточнено по коя тарифа /дневна или нощна/ е преминало
процесното количество ел.енергия.
Оспорва изцяло представените с отговора писмени доказателства по форма и
съдържание.
4
Оспорва да е бил уведомен за извършената проверка и корекция.
Според ищеца отв.дружество е имало задължението да състави и поддържа досие на
обекта.
Липсвали доказателства, че при монтажа на процесния електромер регистър 1.8.3 е
бил с нулеви показания, както и за това в кой часови диапазон евентуално е консумирано
натрупаното в този регистър количество ел. енергия.
Счита за недопустимо със свидетелски показания да се установява фактът на
констатирано неточно измерване.
Оспорва експертизата на вещото лице, като счита, че същата е изготвена единствено
на базата на оспорените от ищеца частни документи, които са негодни да обусловят
претенцията на лицензианта.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД със становище за неоснователност на иска.
Твърди, че е налице е правно основание за възникването на оспорваното материално
право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно
вземането на „Електроразпределение Север“ АД към същия за потребена електрическа
енергия на стойност 741,77лв, конкретизирано по размер с фактура № **********/
17.02.2020г, която се дължи от ищеца, на осн.чл.55 ПИКЕЕ (обн.ДВ бр.35/30.04.2019г)
вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Не се оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение, по силата на което същият е потребител на доставяна от
ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на
изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от
проверката е обективиран в КП.
Твърди, че корекционната процедура има своето законово основание – действащите
към датата на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн.ДВ бр.35/30.04.2019г. Съгласно
чл.47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в измерването извън допустимата,
при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване,
количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Според чл.56 ал.1 в случаите на преизчисляване на
количества ел.енергия по реда на този раздел операторът на ЕРПМрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия. Поради тази причина, фактурата се издавала от „ЕРП Север” АД, а не от „Енерго-
5
Про Продажби” АД.
Излага, че неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било
необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от
който възниквало правото на отв.дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не
включвал като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната,
в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество ел.енергия.
Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са
извършени от ищеца или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и нямала
характер на санкция към потребителя-ищец в настоящото производство, а конкретизирала
цената на доставена и реално потребена ел.енергия. Единствено потребителят имал интерес
от неточното отчитане на реално консумираната от него ел.енергия с оглед задължението му
за заплащане на стойността ѝ.
Налице било основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена ел.енергия. Посочва, че е извършено начисление на измерено след монтажа на
СТИ количество ел.енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ.
Твърди, че всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да
извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени, като е осъществен
правопораждащият фактически състав:
1/ ищецът и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за
пренос и достъп на ел.енергия през ЕРПМрежи на „ЕРП Север”АД;
2/ ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с ел.
енергия обект, находящ се в гр.Провадия ул„***“ № *, за кл.№ ********** и аб.№
**********;
3/ на 5.12.2019г, в изпълнение на чл.45 от ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север”АД, в присъствието
на клиента - лично, за което е съставен КП № 1106089.
Посочва, че „ЕРП Север” АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация
и управление на ЕРПМ, чрез която извършва пренос и разпределение на ел.енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г,
издадена от КЕВР, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1
т.346 б.”а” от ДР на ЗЕ и е собственик на средствата за търговско измерване /СТИ/ според
чл.116 ал.6 от ЗЕ и че съобразно чл.45 ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки
на място на измервателната система и на СТИ. Твърди, че дружеството следи за
техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка е и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната,
както и че „ЕРП Север” АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно
6
изискването на чл. 63 от ЗЗД.
При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било
установено, че в невизуализираният регистър 1.8.3 има показания. В регистър 1.8.1. били
отчетени 3076кВтч, в регистър 1.8.2. - 7929кВтч, в регистър 1.8.3. - 4232кВтч, а в сумарния
регистър 1.8.0. - 15238кВтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв,
поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 524778 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.
КП за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение и бил
съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на
електромера, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа
стойност, а съставеният протокол с обективираните в него констатации, бил годно
основание за изготвяне на справка за корекция на електрическа енергия. Според ответника в
имота на ищеца е била консумирана електрическа енергия, която не е заплатена.
Експертизата била извършена от БИМ, ГД„МИУ”, РО-Русе. За извършената
експертиза бил съставен КП № 174/07.02.2020г. При софтуерно четене е била установена
намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 3 в
размер на 0004232.119кВтч., която не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че
електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическа енергия. Излага, че КП на БИМ е официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда, доказателствена сила.
На 13.02.2020г „ЕРП Север”АД съставило Становище за начисляване на ел.енергия и
конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3-4232кВтч.
Съгласно чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на
съответната мрежа начислявало измереното след монтажа на СТИ количество ел.енергия в
тези регистри. Този тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да
бъде отклонявана в регистър, който не се визуализирал на електромера. При ежемесечно
отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер,
с който инкасаторите не разполагали.
На 17.02.2020г „ЕРП Север” АД е издало фактура № ********** на стойност
741,77лв за периода от 19.01.2016г до 05.12.2019г. Началният период бил определен от дата
следваща датата на монтажа на електромера на 18.01.2016г до датата на констатиране на
вмешателството на 05.12.2019г, съобразно чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ. С писмо ответното
дружество изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в
изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, с което ищецът бил уведомен за извършената
7
корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното
неизмерване.
Твърди, че, въпреки че е извършено начисление на измерена в невизуализирани
регистри електрическа енергия на основание чл.55 от ПИКЕЕ, ел.енергия натрупана в
невизуализираните регистри е била реално доставена и потребена от потребителя, но
същата не е заплатена от него. Според ответника процесната сума се дължи от ищеца на
осн.чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД.
В случай че съдът приеме, че чл. 55 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната
хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от
абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия, в който смисъл било и Решение № 150/26.06.2019г, постановено по гр. дело №
4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.

СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно, че ищцата има качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди
за обекта на потребление по силата на възникналите облигационни отношение между нея и
„ЕРП Север“АД, произтичащ от сключен при ОУ договор за пренос на ел.енергия.
По силата на договор, сключен при ОУ за доставка и продажба на ел.енергия с
„Енерго Про Продажби“АД се явява краен битов клиент и затова за обекта на потребление е
издаден клиентски и абонатен номер за обекта на потребление, намиращ се в гр.Провадия
ул.„****” № *, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в ИМ адрес,
както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол, въз основа на
който е извършена корекция на количеството потребена ел.енергия в сметката на абоната и
че ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представения по делото КП № 1106089/5.12.2019г се установява, че на посочената
дата е извършена от служители на „ЕРП Север”АД техническа проверка на СТИ за обекта на
потребление на ищеца, находящ се в гр.Провадия, област Варна, ул.„***” № *, като били
установени показания в регистри 1.8.1 – 003076 квтч, 1.8.2 – 007929 квтч, 1.8.3 – 004232
квтч, 1.8.4 – 000000 квтч и 1.8.0 – 015238 квтч. Констатирано е също, че тарифният
превключвател е вграден точен; СТИ било демонтирано и подменено с ново изправно.
Демонтираният електромер бил запечатан в индивидуална опаковка и пломбиран с пломба
8
№ 524778.
КП е бил подписан от служителите, извършили проверката и абоната, в присъствието
на клиента. Положеният подпис за свидетел е от лицето Г. В. Н., който се явява самият
клиент. При просто сравняване /без специални средства/ на изписаните имена и подпис
върху приложеното по делото пълномощно за адв.М.Т. и начина на изписването им под КП
очевидно , че ищецът се е подписал под протокола
От КП № 174/07.02.2020г на БИМ, РО-Русе се установява, че статичен еднофазен
двутарифен електромер Тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO, производител „ISKRA”, идентиф.№
1114021566120207 е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с
пломба № 524778. При проверка на техническите изисквания е установено, че липсват
механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и че са налице
необходимите обозначения на табелката на електромера. При проверка на точността му е
установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка
грешката е с нулев показател или е в рамките на допустимата, а при продължително
включване с отчитане на показващото устройство, грешката е с нулев показател. Установено
е също, че константата съответства, че е налице индикация на дисплея на електромера за
съответната тарифа, че вграденият календар/часовник показва правилно относно реалното
време. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0004232.119кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия.
Въз основа на КП на БИМ е изготвено Становище от 13.02.2020г от „ЕРП Север”
АД, с което е одобрено за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в
размер на 4232кВтч за периода от 19.01.2016г до 05.12.2019г, представляващо корекция,
извършена на осн.чл.55 ПИКЕЕ.
С фактура № **********/17.02.2020г за клиентския номер на ищеца е начислена
сумата 741,77лв, представляваща цена на ел.енергия за периода от 19.01.2016г до
05.12.2019г.
От справка за потреблението на ел.енергия през последните 12/24/36 месеца се
установява, че за периода от 19.01.2016г до 5.12.2019г по партидата на ищеца са начислени
4232.0002кВтч ел.енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 11.03.2020г се
установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх.№ 57264/17.02.2020г от „ЕРП Север”АД е изпратено копие от КП на
ищеца с уведомление за извършената корекция и фактура за корекция на сметката №
**********/17.02.2020г, получено от ищеца на 19.02.2020г, видно от приложеното по
делото известие за доставяне.
9
От КП № М 1019759/18.01.2016г за монтаж/демонтаж на електромер се установява, че
служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с аб.№ **********
електромер с фабр.№ 1114021566120207 с отразяване, че показанията за дневна и нощна
тарифа към датата на монтирането му са нулеви. Протоколът е подписан от абоната.
За установяване на релевантни към спора факти, в съдебно заседание е разпитана като
свидетел О. С. К. -служител на „ЕРП Север“ АД, която работи на длъжност „специалист
енергиен контрол“, която потвърждава, че е съставила и подписала КП. С колегата си
извършили проверка на процесния адрес с помощта на лаптоп със софтуерна програма, при
която са установили, че в невизуализирания регистър, трета тарифа, има натрупано
количество ел. енергия, която нямало как да бъде отчетена. Позвънили на абоната, който
присъствал на проверката. Показали му самото извлечение. Обяснили му, че във въпросната
тарифа не трябва да има показания, но по някакъв начин са натрупани и електромерът ще
бъде изпратен в метрология, за което той не възразил. Съставили протокол и той се
подписал за това, че правилно са отразили показанията и че подменят електромера в негово
присъствие. Сваленият електромер поставили в безшевна торба и пломбирали с уникална
пломба. Вечерта го предали, за да бъде изпратен в БИМ за експертиза.
По делото е прието заключение на в.л.Др.Д., оспорено от ищеца. Същото посочва, че
процесният електромер тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO бил произведен 2015г съгласно КП №
1106089/5.12.2019г, като същата година следва да е преминал задължителната проверка за
годност в БИМ. Срокът му на метрологичната годност е шест години. Към датата на
проверката уредът бил сертифицирано техническо средство за измерване на ел. енергия.
Същият можел да измерва ел.енергия в обекта след като е в техническа годност. Според
експерта ел.енергията в регистрите, които не са били визуализирани на дисплея, е възможно
да е преминала през електромера, но със сигурност не може да се твърди този факт. В
протокола за монтаж на електромера от 18.01.2016г имало записани показания само по
нощна и дневна тарифи. По делото нямало категорични данни за неправомерно
вмешателство в измервателната схема /шунт или друго/ или върху СТИ. Имало данни за
натрупани киловати в т. нар. „скрит” регистър, което било възможно да се дължи на дефект
на СТИ, както и било възможно да са натрупани показания преди монтажа на този адрес.
Дава заключение, че стойността на ел.енергията, натрупана в т.нар.„скрит” регистър, е
аритметично точно изчислена съгласно действащите към периода цени на ел. енергия. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че процесният електромер е поставен нов и от
завода производител е излязъл с нулеви показатели и че може да се приеме, че скритите
регистри също са били с нулеви показатели. Този тип електромери били за битови нужди и
заводски били пренастроени само за първа и втора тарифа – дневна и нощна и че другите
тарифи – дневна и нощна, нямало как да бъдат използвани. В случая имало данни за
неправомерно вмешателство и че е отразил в заключението, че принципно може да има
дефект на СТИ, защото е имало случаи на дефектирали СТИ без консумация, при изключен
кабел - изходящ, електромерът да започва да трупа на визуализираната тарифа. Посочва, че
процесният електромер е от одобрен тип и че измервателната система е под 100 квтч.
10
Пояснява, че подпериодите в становището се определят от отдел „Вземания” и отдел
„Фактуриране”, които по тарифите на КЕВР ги пресмятат, за отделния период. Цените не се
определяли произволно, а КЕВР ги спускал за цяла България. Обикновено имало корекция в
цените, което се правело от КЕВР на всеки първи юли. Имало таблици, по които се
пресмятали с коефициенти. Твърди, че в ответното дружество имало лица, назначени в един
вид счетоводства и те работели по програми, които са спуснати и по тях се изчислявали тези
подпериоди.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищеца се намират в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, че в обекта е била доставено и потребено
процесното количество ел.енергия, отчетено от метрологично годно СТИ. Така спорът се
концентрира по правото - дали е налице правно основание ответното дружество да
претендира посочената сума и ако е така, процесното количество ел.енергия дали реално е
било доставено и потребено, но не е било отчетено от СТИ.
Тъй като в решението на РС не са изложени мотиви по всички наведени от
ищеца оплаквания, затова въззивният следва да стори това, преди обсъждане данните
от приетото заключение по допуснатата СТЕ.
Не е спорно, че обектът, намиращ се на посочения адрес, е собственост на ищеца и че
същият е присъединен към електроразпределителната мрежа /ЕРПМ/ - собственост на
отв.дружество „Електроразпределение Север“АД /“ЕРП Север“АД/ с предходно
наименование „Енерго Про Мрежи“АД.
Не е спорно, че по силата на ОУД за пренос на ел.енергия между ищеца и
11
въззивното дружество „ЕРП Север“АД е възникнало облигационно правоотношение за
пренос на ел.енергия през ЕРПМ-собственост на ответника.
Ноторно известно е и че по силата на ОУД за доставка и продажба на ел.енергия
на „Енерго Про Продажби“АД за обекта на посочения адрес има открита партида с
горепосочените абонатен и клиентски номера към това дружество, различно от
предходното, като така е възникнало облигационно правоотношение за доставката и
продажба на ел.енергия.
Поради горното ищецът се явява краен клиент, в случая битов, по смисъла на
легалното определение, дадено в §1 т. от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за
собствени битови нужди, както и потребител на енергийни услуги по смисъла на т.41б
/след изменението, влязло в сила от 15.05.2015г/, щом като закупува ел.енергия.
Следва да се отбележи, че ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
Аналогично е постъпено и с ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с Решение на ВАС № 798/ 20.01.2017
Така, след отмяната на горепосочените и до приемането на нови ОУ, одобрени от
КЕВР, за уреждането на правоотношенията с клиенти и потребители на услугата за пренос,
доставка и продажба на ел.енергия продължават да действат предходните ОУ, приети през
2007г и действали до 2014, а именно:
ОУД за пренос на ЕЕ през електроразпределителните мрежи на „Енерго Про
Мрежи“ АД /сега „ЕРП Север“АД/, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-
060/7.11.2007г, изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009г /ОУД ПЕЕМ/;
ОУД за продажба на ЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061/7.11.2007г /ОУД ПЕЕ/.

Както разпределението на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано от
операторите–собственици на мрежите, така и снабдяването с ел.енергия, са услуги от
обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица, на които е издаден
нарочен лиценз за това. Срокът и в двата договора при общи условия е определен под
условие - до изтичане срока на лицензията, предоставена на съответните дружества /чл.19
от ОУДПЕЕ : „продажбата на ел.енергия не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за обществено снабдяване на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД,
освен при включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на
потребителя“; чл.20 от ОУДПЕЕМ : „използването на ЕРПМ от ползвателите с оглед
12
снабдяването с ел.енергия, предмет на тези ОУ, не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за разпределение на ел.енергия на „ЕРП Север" АД“/.
От горното следва, че отв.страна по настоящия спор - „ЕРП Север“АД не е
лицензирана да продава ел.енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто
лиценз разполага само „Енерго Про Продажби“ АД. Същият следва да се различава от
лиценза за пренос, предоставен на „ЕРП Север“АД.
Щом като преносът и продажбата на ЕЕ се осъществяват по силата на различни
договори при публично известни общи условия /чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а ЗЕ /, по които
страни са два различни правни субекта, следва да се прави разграничение между цената за
пренос и цената за продажба на ел.енергия.
Общото и за двата договора при общи условия е, че предмет на същите е особена вещ
– електрическата енергия. Съществен елемент от съдържанието на всеки възмезден договор
е уговарянето на цената на вещта.
За да бъде гарантирана равнопоставеността на страните по коментираните по-горе
договори при ОУ, Законодателят е делегирал правомощията по определяне цената на
предоставената стока/услуга на специален орган - Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, съгласно чл.21 ал.1 т.10 от ЗЕ. Същата, на осн.ал.2 на чл.83 от ЗЕ
приема Правила за измерване количествата ел.енергия /ПИКЕЕ/, които по своята правна
същност представляват подзаконов нормативен акт.
Както е известно, приетите през 2013г ПИКЕЕ с т.3 от Протоколно решение на
ДКЕВР № 147/14.10.2013г /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г, са отменени изцяло по силата на две
последователни решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-
чл.с-в /ДВ бр.15/14.02.2017г/ и Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-в
/ДВ бр.97/ 23.11.2018г/.
На осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на обнародването на съдебното решение.
В ДВ бр.35/30.04.2019г са обнародвани новите ПИКЕЕ, в сила от 4.05.2019г.
Както в новите ПИКЕЕ, така и отменените Правила, в разделите от І до VІІІ се
съдържат указания за принципите и начините, по които от родово определената вещ
ел.енергия /ЕЕ/ може да бъде отделено количеството, което се превръща в индивидуално
определена вещ, на която може да бъде определена парична равностойност /чл.1 т.1-5./ В т.6
от чл.1 са изброени хипотезите, при които такова отделяне чрез измерване не е било
възможно по причина липсата на измерващо устройство или поради неправилното/неточно
измерване, или когато има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Разпоредбата
указва и на условията и реда как следва да бъде осъществено това измерване. В т.7 е
посочен редът и начинът за определянето на паричната равностойност при така отделеното
13
количество ел.енергия в хипотезата на т.6. Във връзка с последното подробните разпоредби
се съдържат в Раздел ІХ от ПИКЕЕ „Ред и начини за преизчисляване на количеството
ел.енергия“.
Следва са се посочи и това, че разпоредбите в Раздел IX от ПИКЕЕ, уреждащи реда и
начина за преизчисляване количеството ел.енергия, се явяват императивни и са установени с
цел защита потребителите от незаконосъобразна корекция на сметките за потребление.
Затова не могат да бъдат тълкувани разширително. Предвидените в раздела срокове не са
инструктивни и посочените изисквания не са препоръчителни практики, а са задължителни
за оператора на мрежата. Неизпълнението дори и на едно изискване води до
незаконосъобразност на процедурата по корекция. Това е така, защото същата цели защита
на потребителите и при неспазването и последиците се търпят от икономически по-силната
́
страна в правоотношението.
Така нормата на чл.49 ПИКЕЕ, намираща се в р-л ІХ, визира процедурата по
извършване на проверката, която следва да бъде обективирана в констативен протокол. Като
основание за неговата редовност същият е необходимо да бъде подписан от представител на
оператора, както и от абоната/клиента или негов представител, а в случай на негово
отсъствие или отказ да подпише - от свидетел, който не е служител на оператора.
Съставеният КП следва да бъде връчен на клиента-ползвателя по пощата с обратна разписка
или по друг начин, съобразено с посочените от ползвателя данни за контакт между страните.
По отношение процедурата по съставянето, подписването и връчването на КП на
крайния клиент-потребител на ел.енергия.
Данните по делото сочат, че са били спазени изискванията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ –
същият е бил подписан от самия ищец, от което следва, че процедурата е била спазена.
По отношение на самия КП, обективиращ фактическите изводи на оператора на ЕРП
Мрежа за неточно измерване от СТЕ на доставената на крайния клиент ел.енергия,
представлява по своето правно естество частен свидетелстващ документ по смисъла на
чл.180 ГПК, удостоверяващ изгодни за неговия издател факти и затова не се ползва с
материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи
съда. Изключение е налице, когато КП е бил подписан от потребителя или упълномощен от
него представител, като с подписа си удостоверява неизгоден за крайния клиент факт,
какъвто би било различието в реално доставената и отчетената ел.енергия.
На оператора на ЕРП Мрежа принадлежи процесуалното задължение да установяви
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154 ал.3 ГПК правнорелевантното
обстоятелство, че е доставил на крайния клиент твръдяното от него и обективирано в
корекционните сметки количество ел.енергия.
В хипотезата на чл.49 ал.5 ПИКЕЕ, е предвидено, че когато се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с
14
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ, съмнения за добавяне
на чужд за СТИ елемент, тогава СТИ може да бъде демонтирано, поставено в безшевна
торба с пломба с уникален номер и изпратено в БИМ за експертиза в срок до 14 дни от
датата на проверката.
От съдържанието на настоящия КП е видно, че в него са вписани само констатации за
показанията по различните тарифи, без да са отразени констатации за нарушения, даващи
основание за демонтирането и подмяната на СТИ, посочени в хипотезата на ал.5 на чл.49 от
ПИКЕЕ, т.е. не се съдържат констатации за някакво въздействие върху СТИ. Посочено е
само, че СТИ е демонтиран за експертиза от БИМ.
Сам по себе си фактът на демонтаж на СТИ и изпращането на БИМ не налага извод за
несъответствие при измерването.
При това положение въз основа данните от КП не може да се направи извод към коя от
хипотезите на чл.49 ал.5, чл.49 ал.8 или чл.55 от ПИКЕЕ би могло да бъде подведено
несъответствието. Установеното впоследствие и доста по-късно от БИМ софтуерна
намеса не може да замести основанието, щом като липсва отбелязване за установени
отклонения.
Поради изложеното само на сочените основания процесната сума се явява недължима.

В допълнение въззивният съд намира за уместно да изложи следното:
Самият ответник в изготвеното от него становище се позовава на основанието за
едностранната корекцията по чл.55 ПИКЕЕ.
Хипотезата на софтуерна намеса или претарифиране, довела до неотчитане и
незаплащане на доставена ел.енергия, е изведена в отделна норма - тази на чл.55 ПИКЕЕ. В
ал.2 на същата изрично е предвидено, че преизчисляването се извършва въз основа на
метрологичната проверка и КП, съставен по реда на чл.49, а в края на ал.1 е посочено, че
операторът на съответната мрежа начислява измереното количество ел.енергия след
монтажа на СТИ, което означава за ПЕРИОД от датата на монтажа на СТИ до извършването
на проверката.
Така се поставя въпросът доколко посоченият в тази отделна хипотеза период за
преизчисляване се различава съществено от периоди, визирани в различните хипотези на
нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Последните са доста по-кратки и на оператора на ЕРПМ е
предоставена възможността да избира измежду един от двата периода, при това по-краткия
от двата, което е в интерес на крайния клиент. Такава възможност в хипотезата на чл.55,
обаче, не е предвидена. Затова може да се мисли, че потребителите, за които би била
приложима нормата на чл.55 ПИКЕЕ, са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите, за които биха били приложими различните хипотези на чл.50 ПИКЕЕ.
15
В настоящия случай корекцията на сметката е за период от три години.
Съгласно КП, предходната проверка на СТИ е била извършена през 2016г, когато е бил
монтиран СТИ и са били отразени записвания за нулеви показания само по първите две
тарифи 1 и 2, а липсват такива за тарифа 3 и сумарния регистър.
Предвид изложеното въззивният съд намира за неосъществен фактическият състав на
чл.55 ПИКЕЕ поради неспазване изискванията на чл.49 ПИКЕЕ и поради неуспешно
проведеното от ответника главно и пълно доказване на фактите, от които черпи правата си.
Ето защо се налага извод за неправомерно извършена корекция на сметката на ищцовата
страна.
На следващо място.
Що се отнася до заявените в евентуалност възражения на въззивното дружество, ако се
приеме, че чл.55 ПИКЕЕ била неприложима към конкретната хипотеза, то искът се явявял
недоказан по основание съгласно чл.183 ЗЗД, доколкото се касаело за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл
било и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г на ВКС-III ГО.
Въззивният съд намира същото за несъстоятелно по сл.съображения:
Самият въззивник в становището си се е позовал на нормата на чл.55 ПИКЕЕ. При
това същата се явява специална и изключва приложението на общата разпоредба, тъй като
визира именно хипотезата на софтурено вмешателство. А това една от разновидностите на
неточното измерване количеството ел.енергия, предвидено като изключение в р-л ІХ от
ПИКЕЕ, въз основа на което се определя цената на индивидуално определената и потребена
вещ ел.енергия. Това е видно и от самото съдържание на изготвената фактура, в която са
калкулирани суми /така напр.: за технологичен разход, за пренос ниско напрежение и пр./,
които се различават от тези при формиране цената за консумирана ел.енергия при редовен
отчет по дневна и нощна тарифа за битови клиенти. Освен това, последната /т.е. цената на
тока/, както се изложи и по-горе, е дължима в полза на друг правен субект - „Енерго Про
Продажби“ АД въз основа на съществуващо с посоченото дружество облигационно
правоотношение по договор при ОУД за продажба на ел.енергия.
Казано с други думи, правото на вземане за цената на консумираната ЕЕ, получена при
редовен отчет, принадлежи на друг правен субект, какъвто за региона на Варн.обл се явява
„Енерго Про Продажби“АД – факт, който е ноторно известен. Затова неправилно е и
позоваването на горепосоченото решение на ВКС, с което е разрешен правен спор с
участието на друг правен субект, различен от настоящото дружество.

ІІ
16
Дори изложеното по-горе да не се възприеме, а и по повод наведения от ищеца довод,
че към датата на проверката отв.дружество „ЕРП Север“АД не е разполагало с нормативно
регламентирана възможност да извършва едностранна корекция за минал период от време,
съдът намира за уместно да изложи следното:
В чл.56 от сега действащите ПИКЕЕ е посочено, че операторът на ЕРПМрежа,
който, след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално
консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел.енергия. Издава и справка
за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги. В ал.2 е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал.1.
По повод тази разпоредба се налага да бъде направено сравнение между отменените
ПИКЕЕ и действащите от 2.05.2019г.
Няма спор, че както по старите Правила, така и по новите ПИКЕЕ, „Енерго Про
Мрежи“АД /респ.„ЕРП Север“АД/ като собственик на ЕРП Мрежа и на измервателните
устройства има правото на извършва периодичните проверки в обектите на крайните
клиенти.
При действието на отменените Правила резултатите от проверката, извършената от
„Енеро Про Мрежи“АД /“ЕРП Север“АД/ и документацията се предоставяха на крайния
снабдител в лицето на „Енерго Про Продажби“АД, който съответно издава фактурата,
справката, и изпраща покана до клиента. Това е така защото страни по облигационното
правоотношение за доставка и продажба на ЕЕ, съгласно ОУ, са крайният снабдител и
крайният битов/небитов клиент. Затова и крайният снабдител се явява титуляр на вземането,
както за цената на стоката ел.енергия при редовен месечен отчет, така и при заместващата го
специална процедура, т.нар.“корекция на сметки“.
Това е в съответствие с указаното и в нормата на чл.98а ЗЕ, че крайният снабдител -
доставчик на ЕЕ, следва да уведоми клиента за коригираната сметка и последният му дължи
посочената сума.
Систематическото и граматическо тълкуването на разпоредбата на чл.56 от новите
ПИКЕЕ налага извода, че по силата на същата, наред с основното правоотношение по
договора за доставка и продажба на ЕЕ м/у крайния снабдител /“Енерго Про Продажби“
АД/ и крайния клиент, се създава възможност за възникването на второ облигационно
правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРП Мрежа /„ЕРП Север“АД/,
касаещо САМО корекцията на сметки. Това се извежда от съдържанието на посочената
норма, че операторът на мрежата издава фактура за преизчисленото количество, а
ползвателят на мрежата заплаща посочената сума, което предполага облигационна
обвързаност между двете страни. Фактурата като първичен счетоводен документ следва да
обективира съществените елементи от съдържанието на договора – страните, вещта и
17
цената; а изпълнението на задължението за заплащане се удостоверява чрез издаването на
фискален бон.
Така се поставя въпросът дали и доколко разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е в
противоречие с нормата на чл.104а ЗЕ.
Нормата на чл.98а ЗЕ визира, че крайният снабдител продава ел.енергия при
публично известни общи условия, като с ал.2 т.6 от същия член /нова от 2012г, действаща
и понастоящем/ е въведено изискване ОУ на договорите за продажба на ЕЕ да съдържат
ред за уведомяването на клиента от страна на крайния снабдител при извършването на
корекция по сметка, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
А отношенията между крайния снабдител и оператора на ЕРПМ във връзка със
снабдяването с ЕЕ на крайните клиенти, присъединени към ЕРПМрежи, се уреждат с
Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/, съгл.чл.98в ЗЕ.
В чл.104а ЗЕ е указано, че крайните клиенти използват съответната ЕРПМ, към
която са присъединени, при публично известни ОУ, които задължително следва да
съдържат:
1. информация, предоставена от оператора на съответната ЕРПМ;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
3. условията за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено
снабдяване;
5. ред за уведомяване при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83
ал.1 т.6 в полза на крайния снабдител и в полза на клиента за потребена ел.енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3.
Според разпоредбата на чл.83 т.6 ЗЕ /в редакцията от 17.07.2012, ДВ бр 54/2012/,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.
С новата редакция на чл.83 т.6 ЗЕ, приета с ДВ бр.41/2019г, в сила от 21.05.2019г,
няма въведена промяна по отношение кръга от субекти – адресати на ПИКЕЕ. Нормата е от
общите разпоредби на ЗЕ и съдържа указания, че устройството и експлоатацията на
18
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в различни
подзаконови нормативни актове от ранга на наредби, изрично посочени в т.1-т.5, както и с
ПИКЕЕ /посочени в т.6/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
В обобщение следва, че в Закона за енергетиката не е предвидена възможност
операторът на ЕРПМ да разполага с правомощия да събира дължимата от крайния
клиент сума, получена в хипотезите на т.нар.“корекция на сметка“. Последната по
своята същност се явява разновидност на начина на определяне продажната цена на
ел.енергия, доставена от крайния снабдител на крайния клиент съобразно ОУД за доставка и
продажба на ЕЕ, за което разполага със съответния лиценз. А последният, както бе изложено
по-горе, е предоставен на друг правен субект, различен от настоящото въззивно дружество
„ЕРП Север“АД, което е лицензирано да осигурява само пренос на ел.енергия. За това се
дължи отделна цена, формирана по различен начин. За нея, в случай на неизпълнение,
ответното дружество би имало право на вземане.
Затова нормата на чл.56 ПИКЕЕ като по-ниска по ранг и противоречаща на
установеното със законовите разпоредби не следва да бъде прилагана.
На следващо място.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е приложима и че въз основа на
нея се създава ново правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРПМрежа по
повод „корекцията на сметка“, то се поставя въпросът от кой момент най-рано може да
възникне това ново облигационно правоотношение.
Предвид, че нормата е материално правна и по-нова, то същата има действие само
занапред. Не може да се ползва с обратно действие, тъй като, съгл.чл.14 ал.1 ЗНА, такова
може да има по изключение и при това да е оповестено с изрична разпоредба. Настоящият
случай не е такъв. Освен това, не е била приета и в хипотезата на чл.51 ЗНА, т.е. няма и
тълкувателен характер.
При това положение правоотношението между оператора на ЕРПМрежа и крайния
клиент може да възникне само за в бъдеще, т.е. за времето след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ от 4.05.2019г.
Така се налага извод за неприложимостта й спрямо заварени правоотношения,
възникнали до посочената дата 4.05.2019г между други правни субекти – крайният
снабдител /в лицето на „Енерго Про Прдажби“АД/ и крайния клиент.
Това поставя и следващия въпрос - в резултат на проверката, извършената от
19
оператора на мрежата, обхващаща период от време отпреди 4.05.2019 /в случая от 2016г/,
дали същият има правото на вземане срещу крайния клиент за паричната сума, явяваща се
еквивалент на консумирана и неотчетена ЕЕ, получена в резултат на проведената „корекция
на сметка“.
Необходимо е да се прави разграничение между правото на ЕРП Север“АД като
собственик на ЕРПМ и измервателните устройства да извършва регулярно проверки на СТИ
и това дали за дружеството възниква правото на вземане за паричната сума, изчислена на
базата на извършената проверка.
„Корекцията на сметка“, както се изложи по-горе, не се явява самостоятелно
основание за вземане, а представлява начин за паричното остойностяване на обособено
количество ЕЕ, когато то е било доставено, но не е могло да бъде измерено в
хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Така за времето до 4.05.2019г извършените от оператора на мрежата /“ЕРП Мрежи“
АД/ действия по проверката и по корекционната процедура са били в полза на друг правен
субект - крайния снабдител /в лицето на “Енерго Про Продажби“АД/, който се явява и
титуляр на вземането.
За оператора на ЕРПМрежа такава възможност възниква едва с новосъздадената
разпоредба на чл.56 ПИКЕЕ.
При липсата на изрично предвидено обратно действие на посочената норма, следва,
че дори „ЕРП Север“АД да е извършил проверка, обхващаща период от време преди
4.05.2019 /в случая от 2016 до 4.05.2019/, то за този отрязък от време дружеството не е
носител на правото за парично вземане, произтичащо от „корекция на сметка“, което е
принадлежало на друг правен субект - “Енерго Про Продажби“АД. До посочената дата и по
силата на ЗЕ облигационното правоотношение за вземане за продажната цена на тока
съществува само между крайния клиент и крайния снабдител, но не и с оператора на
мрежата. С последния съществува друго правоотношение по силата на договора при ОУ
само за пренос на ЕЕ. А както се изложи и по-горе, цената за пренос е отделна и е
формирана по различен начин от цената за продажбата на доставена и потребена от крайния
клиент ел.енергия.
Поради всичко изложено по-горе следва да се даде отрицателен отговор на
поставения въпрос - настоящото дружество-ответник не се явява титуляр на вземането за
времето отпреди 4.05.2019г, т.е. от 2016 до посочената дата. Затова е неоснователно да
претендира сума по „корекция на сметка“ за този период.
На трето място.
Неоснователен е доводът на отв.страна, в случай, че се приеме нормата на чл.56
ПИКЕЕ за неприложима, то сумата да се считала дължима на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се
касаело за установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се
20
дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-
продажба на ел.енергия, в който смисъл е Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г
по описа на ВКС-III ГО.
Доводът съдържа вътрешно логическо противоречи с наведените останали
възражения, тъй като ако се касае за точно количество реално потребена и консумирана ЕЕ,
то тогава, очевидно операторът на ЕРПМ не се явява титуляр на това вземане, тъй като това
право принадлежи на друг правен субект – „Енерго Про Продажби“АД в качеството му на
краен снабдител, както до 4.05.2019, така и след това по силата на ОУД за продажба на ЕЕ.
Пак в същите ОУД за продажба на ЕЕ е посочено, че потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната ел.енергия, а също и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по ЕРПМ веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена
за разпределение. От това следва, че в месечните сметки на крайните клиенти са формирани
две отделни цени за ел.енергия – едната е за пренос в полза на „ЕРП Север“АД, а другата /в
полза на „Енерго Про Продажби“ АД/ е варираща, изчислена на базата на консумираното за
месеца количество ЕЕ.
Синхронизирано с горните правила, в ОУД за пренос на ЕЕ на „ЕРП Север“АД е
посочено, че с тях се уреждат условията, при които потребителите на крайния снабдител,
присъединени към ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, използват ЕРПМрежа и допълнително
предоставени услуги /чл.1/, като ползвателтие дължат цена за пренос на доставената му
ЕЕ и за допълнителни услуги, предоставени във връзка с ползването на мрежата по цена,
определена съгласно ценоразпис /чл.8 от ОУ/. Затова само по отношение на посочените в
чл.1 от ОУД вземания на „ЕРП Север“АД е предоставена възможност да ги събира по реда
на чл.237 б.„к ГПК /отм./, а по действащия ГПК - чл.417 т.2, въз основа на извлечение от
сметките /чл.13 т.11 от ОУ/.
Що се отнася до предвидените в гл.11 от ОУД за пренос отговорност на ползвателя за
щети, нанесени на оператора на ЕРПМ, в хипотезите, посочени в чл.54, следва да се има
предвид, че използваното понятие сочи на вреди, чието основание и размер очевидно се
различава от вземането по „корекция на сметка“, а и събирането им се осъществява по
различен ред.

Предвид всичко изложено въззивният съд счита, че за част от периода на
извършената проверка, т.е. за времето от 2016г до 4.05.2019г /влизането в сила на новите
ПИКЕЕ/ за отв.дружество „ЕРП Север“АД липсва законово основание да има вземане към
крайния клиент, произтичащо от корекция на сметка.
Такова основание евентуално би могло да бъде налице само за времето след
4.05.2019г до датата на проверката.
Тук се налага да се прецени дали са били осъществени предвидените в ПИКЕЕ
21
предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията, за което е направено подробно
изложение в част І-ва от мотивите.
Дори да се приеме за спазена процедурата, то за периода от 4.05.2019 до датата на
проверката през 2019г претенцията не може да се приеме за установена по размер. Това е
така, след като не би могло да бъде установено през кой точно момент какво количество
ел.енергия е било преминало и не е било отчетено. Задължението се явява неделимо, тъй
като посоченото количество ел.енергия и неговата парична равностойност се отнасят за
целия период. В случая не става въпрос за редовен месечен отчет, при който би могло да се
направи подневно изчисление. Ето защо не може да се направи извод и за частична
основателност на претенцията, изчислена на база остатъка от периода от 4.05.2019 до датата
на извършената проверка през м.12.2019г.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не доказва при условията
на пълно и главно доказване основанието на дължимата от ищеца сума и затова
отрицателният установителен иск като основателен следва да бъде уважен.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
По разноските:
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция, разноските за първата инстанция
следва да останат така, както са определени от ВРС. За въззивната следва да бъдат
присъдени такива в полза на въззиваемата страна. Представени са доказателства за сторени
в размер на 300лв за заплатено адв.възнаграждение, което е в установения минимален
размер съгласно Наредба № 1/2004 чл.7 ал.2 т.1.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Провадийски РС № 260059/16.11.2020г по гр.д.№
219/2020г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът[1]Г. В.
Н. не дължи на дружеството-ответник сумата 741,77лв–стойност на ел.енергия по издадена
фактура от 17.02.2020г, начислена след корекция на сметката за период 19.01.2016г-
05.12.2019г за обект на потребление в гр.Провадия, с посочен аб. и кл.номер, на осн.чл.124
ал.1 ГПК, както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 350лв – съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна Варна Тауърс–Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258 да заплати на Г.
В. Н. ЕГН ********** с адрес: гр.Провадия ул.„****” № * , сумата от 300лв /триста лева/,
представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
22
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23