ПРОТОКОЛ
№ 812
гр. Пазарджик, 12.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220102070 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Й. С. К. (ищец), редовно уведомен, се явява лично и с адвокат К. С. П.-
Г., надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.
С. П. З. (ответник), редовно уведомена чрез адвокат С. Н. М. от АК -
Пловдив, не се явява, за ответницата се явява адвокат С. Н. М., надлежно
упълномощен, с пълномощно, представено по делото.
Л. В., свидетел, редовно призована се явява.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА: М. Д. С., Д. Г. Б. и Г. Б. Д., редовно призовани, не се
явяват.
АДВОКАТ П.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ М.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молбата вх. №9 305/11.04.2024 г. от вещите лица
М. Д. С., Д. Г. Б. и Г. Б. Д., с която уведомяват съда, че не са готови с
експертизата и молят да им бъде дадена възможност да изготвят същата, като
се насрочи делото за друга дата
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо вх. № 4998/26.02.2024 г. от
Община Пазарджик, дирекция БОС, отдел МДТ, с което уведомят, че имотът
е деклариран служебно по уведомление по Агенцията по вписванията от
25.12.2022 г. И ПРИЛАГАТ констативния нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, с който са уведомени от Агенцията.
АДВ. П.: - След като се запознах със справката по партидата на имота,
който е спорен в момента, съм изискала да се представи справка от "Местни
данъци и такси" за всички отбелязвания и вписвания, касаещи този имот,
находящ се в с. Д. Към момента е представено само едно уведомление, че е
деклариран. Аз не съм я искала тази информация, ясно е, че законът ги
задължава да декларират новия собственик, с оглед на което ще Ви моля да
бъде изискана нова справка ведно с всички отбелязвания и вписвания по
партидата на имота от община Пазарджик. Но моля преди това да изслушаме
свидетелката Л. В..
АДВ. М.: - Считам, че искането не е необходимо, тъй като съдът с
протоколно определение от 02.02.2024 г. е изискал от Община Пазарджик,
отдел МДТ, копие от декларацията, подадена от С. П. З. за конкретния имот,
на което запитване е отговорено съгласно писмото от Община Пазарджик,
отдел МДТ, за това, че имотът е деклариран служебно. Това искане беше
направено от мен като процесуален представител на ответниците, не е
необходимо тази информация да бъде изискана по искане на ищеца.
АДВ. П.: - Госпожо съдия, моля да вземете предвид, че ние сме
изискали информация за всички отбелязвания и вписвания на имота в с.
2
Дебръщица.
АДВ. М.: - Но то е и преклудирано това искане.
АДВ. П.: - Госпожо съдия, моля да се произнесете след изслушването
на свидетелката Л. В..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се
въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Л. В. В. на *** години, родена на ****** г. в гр. Пазарджик, живуща в
село Д. българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните
по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Познавам Й. К.. Познавам и покойната Р. С. К., тя ми беше съседка. От
раждането си живея в Д. омъжена съм на 100 метра от родната си къща. По
професия съм учителка, от 2007 г. съм кмет на селото.
В къщата на Р. живееше само Р.. Общо взето, тя беше много подвижен
и жизнен човек. Спомням си, защото на бъдни вечер 2018 г. беше паднала и
тогава ми се обадиха да повикам линейка, тя беше паднала и беше счупила
тазобедрена става. Като кмет са свикнали да ми се обаждат да викам линейки
и т.н.
Р. не успя да се възстанови. Й. идваше, след като тя излезе от
болницата, да се грижи, палеше й печката.
АДВ. М.: - Възразявам, тъй като тези въпроси са неотносими.
АДВ. П.: - То ще се стигне и до там - до предмета на спора.
СЪДЪТ намира, че може би тези въпроси целят да установят
3
съзнателната воля на завещателката впоследствие да се разпореди с имота си,
доколкото се твърди, че волята й не е била напълно съзнателна.
И
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ ВЪПРОСА кой се е грижел за Р..
СВИДЕТЕЛКАТА: - И така до 2020 г., когато тя влезе в дом, аз
подготвих документите.
АДВ. П.: - Кой плащаше данъците и на чие име се водеше имота?
АДВ. М. – Възразявам. Плащането на данъците няма отношение към
предмета на спора.
СЪДЪТ намира, че не е относимо и няма да спомогне дори косвено за
изясняване на спорните факти въпросът за данъците и на чие име се е водил
имота, и още повече, че не е спорно, че Р. си ги е плащала, и отклонява
въпроса.
СВИДЕТЕЛКАТА на следващи въпроси: - Й. К. през 2023 г. дойде при
мен и ме помоли да проверим на кой се води имотът, тъй като трябваше да
предекларира 1/2 ид. ч. като наследник. И в МДТ беше отразено в програмата,
която и ние ползваме по селата, така и тук в МТД, че имотът е придобит на
29.06.2022 г. от лицето С. З. и към момента стои този запис. Р. е била жива
към юни 2022 г.
Аз не мога да предоставя записа, но през МДТ може да се изиска.
Не знам С. З. да е придобивала друг имот.
Не, в записа от 29 юни 2022 г. не беше посочен имотът, беше записано:
"придобиване на имот". И сега го пише същото.
Аз виждам запис на компютъра, по програмата няма прикачен
документ.
Не мога да кажа със сигурност дали е за същия имот, или е за друг имот.
4
НА ВЪПРОС НА СЪДА: - Ако З. е придобила друг имот на 29.06.2022
година записът ще е същият ли?
СВИДЕТЕЛКАТА: - Да, записът ще е същият.
Контактувала съм с Р. К.а и след постъпването й в дома, писала ми е
писма. И ми е звъняла по телефона в кметството, например – искала си е
апарата за кръвното или да й занеса парите от добавките.
Да, тя беше с акъла си до 2020 г. до тогава имах впечатления, но след
2020 г. не мога да кажа със сигурност.
С. и мъжа й съм ги виждала, след като почина Р. - дойдоха у нас да
питат къде да намерят гробари, да им съдействам, и след това С. дойде за
удостоверение за наследници в кметството.
Справката от системата е по ЕГН на лице, когато данъкът не е платен,
се вижда и партидата и описание на имота, даже и кога е деклариран, но
когато е платен данъкът, не се вижда в кметството, а само в „Местни данъци
и такси“.
Не съм видяла описание на имота в справката.
До имота стигнах по ЕГН на С. З.. Първо търсихме по ЕГН на Р. и след
като видяхме, че не се начисляват данъци, се усъмнихме и потърсихме по
ЕГН на С. и по ЕГН-то на Й.. ПО ЕГН на Й. нямаше данъци. За С. не си
спомням дали имаше начислен данък. Той дойде около една година след
смъртта на Р., когато вече трябваше да е начислен данъкът за 2023 година.
Нямам претенции за разноски по явяването.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
5
ДОПУСКА до разпит като свидетел С. Г. Л..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се
въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С. Г. Л. на ** родена на ****** г. в гр. Пазарджик, живуща в село Д.
българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните по
делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Знам защо съм тук. Знам го от господин К..
Ние сме съседи. Познавам много добре сестра му Р. К.а и брат му, който
вече не ни е съсед, който почина.
Още когато Р. беше в движение, основно контактуваше със семейството
на Й.. В последно време не я посещаваше никой, освен две жени, нейни
приятелки. Тя беше общителен човек.
Й. беше в близък контакт с нея по нейно желание и не отказваше, когато
тя го търси – за битови услуги и за лекарства. Имаше време, когато пак Й. К.
ходеше да й доставя гориво, да й го приготви за поставяне. Тя късно получи
социална пенсия. Нямаше пенсия за стаж, тъй като нямаше постоянна работа.
Тя имаше завършена семестриално физика и беше добър специалист, но
остана да се грижи за родителите си, садяха тютюн.
АДВ. П.: - Кой полагаше грижи за Р.?
АДВ. М.: - Възразявам на въпроса.
Съдът намира, че отношението е доколкото ищцовата страна цели да
докаже, че има несъответствие между завещанието и съзнателната и разумна
воля на завещателката.
6
И
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПОСТАВЯ ВЪПРОСА.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Не ми е известно С. да е полагала грижи за Р., и
другото момиченце, да идват и да полагат грижи. Аз съм съседка и не съм ги
виждала там, виждала съм ги като малки да идват.
Основно Й. и съпругата му ходеха и тези двете приятелки, от които
едната ходеше от време на време.
Споделяла е пред мен, че е била пред спиране на електроснабдяването,
обръщала се е към брат си. И при всички фоксмажорни ситуации и всички
битовизми, например- някои са си позволявали да я заплашват или са влизали
в къщата в нейно отсъствие, пак е търсила съдействието на Й.. От тези, които
я заплашваха едното момче е още в затвора.
П. си имаше дом в съседство с Й., но не съм го виждала да я посещава.
П. не живееше постоянно там. Й. живееше там постоянно. Позволете ми да
кажа, тя имаше голям афинитет към децата на Й. К. и към момичето и към
момчето.
Тя обичаше племенниците си, имаше четирима племенница. С. е
племенница, на брат й дете.
Р. падна, счупи става и лежеше доста в дома, през всичкото време съм
виждала само Й. да ходи при нея и жените, които са ходели при нея на добра
воля.
В Старческия дом не съм я посещавала,там имаше забрана, имаше
Ковид. Разговаряла съм с нея по телефона.
В първото обаждане смислено говореше. Нямам подробни наблюдения.
Тя престоя там мисля, че около година. Два пъти съм говорила по телефона по
нейна инициатива.
Не е била предмет на обсъждане С., но само казваше, че никой не е
ходил при неq заради Ковида и искаше да продължи да контактува, но всичко
7
беше много тъжно.
Когато говорихме по телефона, не беше това, което беше. Не беше така
подредена, точна и аналитична, по-точно, зa жалост, тъжна, това което
споделяше.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д ЕЛ И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел П. Д. З..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се
въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
П. Д. З. на ** години, роден на ***** г. в гр. Пазарджик, живущ в
Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, родство –
съпруг съм на С., ответницата по делото.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Р. К.а я познавам от 1997 г., тогава се запознах със съпругата си и
постепенно и с нейните роднини.
Последните две години тя беше в старческия дом „Гаврил Кръстевич“
до МБАЛ "Пазарджик".
8
Да след като отхлабиха мерките 2022 г. пролетта ние отидохме да я
видим. Отидохме на свиждане, те пак не пускаха, но тъй като никой не беше
ходил да я види, направиха изключение. Даже имаше при нас служител на
дома, за да бъде кратко посещението, защото те много държаха на това.
Разговаряхме с нея. Разказахме й какво се е случило през тези две
години, когато не сме се виждали. Казахме й, че брат й е починал. Бяхме
казали още преди това да й предадат, но не й бяха предали, може би да не я
разстроят. Като й казахме, тя се разстрои и моята съпруга също. Даже Р.
започна да успокоява жена ми, че животът продължава.
Съвсем нормален разговор водихме какво се е случило. Тя питаше за
моите деца. Имаше по-близки отношения с голямата ми дъщеря, тъй като тя
беше силна ученичка и ходеше по олимпиади, и си говореха двете за химия и
физика. След това дъщеря ми отиде да учи в Германия и тя се интересуваше
как върви обучението.
Р. можеше да седи на леглото, облегнала се назад на таблата на
възглавница, в много добър дух за нейното положение. Ходил съм два пъти,
защото не пускаха всички всеки път.
От пролетта на 2022 г. до смъртта на Р. С. ходеше горе-долу на две
седмици, защото тогава позволяваха да се ходи. Падаха се празници тогава,
да занесем козунаци, и се обаждаха от дома да занесем консумативи.
Даже нося и бележки, написани от Р., последната е 9 дни преди смъртта
й. За завещанието разбрахме, след като тя почина. Обадиха се на моята
съпруга, че трябва да организират погребението по най-бързия начин, че
нямали къде да я държат, било топло. Ние отидохме, организирахме
погребението и след това ни казаха да минем през дома да ни предадат
личните й вещи. В тези лични вещи беше и завещанието.
Когато сме я посещавали приживе, също е ставало дума за имота, тя
искаше да ни го прехвърли, защото ние сме най-близките, но ние на този етап
не сме искали да се занимаваме. Още повече, че тя като знае, че има дом,
нещо ще я държи. Отделно - моето семейство е обезпечено откъм имоти и не
ми е било на дневен ред това нещо.
За кмета на село Дебръщица Л. В. мога да кажа едно голямо благодаря,
че ни помогна в този тежък момент, защото като казахме на брат й за смъртта
9
й, той каза: „Прехвърлихте ли къщата?“. Потърсихме го, защото той имаше
достъп до къщата, за да вземем дрехи за погребението. Той започна да напада
жена ми словесно, не физически, аз бях като балансьор да няма насилие, и го
помолихме да съдейства да намерим гробари, тъй като не познаваме никой в
селото, и той отказа.
Благодарение на кметицата, при която отидохме, тя ни заведе при хора,
които могат да ни съдействат и ни насочи къде да отидем за попа и за
гробарите, двама човека възрастни, не им знам имената, тя може би ги знае,
за което казвам "благодаря".
Беше съвсем нормална жена, моториката на движенията й си бяха
нормални и нямаше тремори и такива затруднения и можеше да пише. Даже
до нея си и имаше тетрадка, в които си е записвала разни неща.
Съпругата ми е придобивала друг имот юни 2023 г., не момент 2023 г.
беше миналата, значи 2022 г. купихме апартамент юни месец в Пазарджик.
За тези двадесет и няколко години преди лелята на жена ми да бъде
настанена в старческия дом, всеки път, когато сме ходили в Д. където бащата
на жена ми имаше имот, сме минавали през лелята да я видим. Това ходене в
Дебръщица става периодично, например лятото по-често, защото има двор.
Не мога да кажа точно колко често.
Миналата година получихме ключ за къщата 24 март месец от Й.,
преди това не сме имали ключ. Помня датата, защото тогава имаше рожден
ден балдъзата. Мислихме, тъй като този двор пустее, отидохме при Й. да
вземем ключ от него и той пак почна: „Какво ще правим със завещанието? Аз
имам нотариален акт също, преди вас - ще се бием ли, ще се съдим ли...“.
След тези негови думи повече не сме ходили в къщата. Само ходим и сменяме
некролозите на външната врата. Има катинар, ние имаме ключ, но не влизаме,
защото не искаме Й. да се бие с нас.
Нямам представа след като Р. влезе в старчески дом, кой е имал достъп
до имота. Й. е имал ключ, той е имал достъп до имота.
Тези бележки, които нося, Р. ги е писала, от това съдя, че е имала добра
моторика и в старческия дом когато е била.
Завещанието не е писано в наше присъствие, ние го намерихме в
нейните вещи. Термините моторика, тремор са ми известни, аз съм
10
интелигентен човек имам диплома за зооинженер и сестра ми е медицински
работник.
Когато виждам пред себе си един човек и движенията са му нормални,
това наричам нормална моторика.
Когато съм ходил при нея тя беше седнала на леглото, облегната на
възглавници зад гърба. Стоеше си нормално, не подпряна, за да не пада, като
малките деца. Не знам дали е можела да ходи, тя си знае, тя имаше фрактура
на десния крак, на бедрената кост. От дома са ми казвали, че са и предлагали
да я разходят на количка из двора, но тя си преценява и е отказвала.
Вещите на Р. на следващия ден след погребението отидохме и ги
взехме, защото ние се обадиха да ги вземем за да освободим стаята. В багажа
имаше дрехи, бележки, тетрадки и лекарства, които за съжаление така и не
помогнаха.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Г. А. Г.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се
въведе в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Г. А. Г. на ** години, родена на ***** г. село в с. Ц., живуща в село Д.
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство със страните по
11
делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Й. К. го познавам от детството си от селото си като жител на село
Дебръщица. Ние сме малко село и всички се познаваме. Познавах и сестра му
Р.. Познавах по бегло и брат му П., който дълги години живееше в
Пазарджик.
С Росена не сме съвсем съседи, но в една махала, мога да кажа. Тя
докато бяха живи родителите й, се грижеше за тях. След това сама жена без
никакви приходи, поработваше малко, но това са съвсем минимални доходи,
които не й стигаха за домакинството, защото е сама. Много пъти е била на
конец да й бъде отрязано електричеството, в такива случаи мога да твърдя, че
брат й Й. и жена му Г. са предоставяли необходимата сума, за да не я
отрежат. Даже самата Г., съпругата на брат и, е заплащала сметките. Тези
неща ги знам и от Р., и от жената в пощата, която приема сметките. Особено
след като си счупи крака, грижи полагаше Й., да й насече дърва, да й запали
печката.
В известен период имаше една наета жена, която й помагаше и той – Й.,
й плащаше. Р. съм я посещавала няколко пъти, защото тя беше на легло. Тя
ми пишеше бележки, писма, не само на мен, на много хора пишеше бележки,
писма, за да не им досажда, и търсеше по този начин да комуникира.
Не съм виждала, когато съм била там, някой друг от роднините й да
ходи. Не мога да кажа, като не съм била там.
От Дома за стари хора получих писма две от Р.. В първото писмо
пишеше как е, що е, общи неща, с молба да й се изпратят топли неща с молба
към Генка и съм запомнила, че пишеше да й изпрати от нейните хубави
баници.
Второто писмо беше благодарствено: – „баницата беше много хубава,
както аз я обичам.“
Докато беше в Д. пране, чисто бельо, каквото е нужно за лежащ болен,
Генка съм я виждала да носи чаршафи.
Купили са отделно пералня за нейните дрехи, защото, нали знаете,
12
болен човек, не му е приятно на всеки да се смесват дрехите му с дрехите на
болен човек.
Докато беше още жизнена, така съм я слушала да казва: „Като си отида
от този свят, на кого ще оставя имота?“.
Казвала е, че е предлагала на Данчо, но той е отказвал, защото е казвал,
че не е само той. И така са останали нещата във времето.
От дома за стари хора един или два пъти се е обаждала по телефона,
имали сме общ мохабет: - „Гледай да си здрава, да не попадаш тука". Ами
свързано говореше, ама тя няма и колко, 5 минути разговор. След това се
опитах да се свържа, но телефонът даваше заето и от нейна приятелка
разбрах, че няма повече ваучери за разговор.
Слушала съм, че от племенниците говори за Митко, сина на Й.. Не съм
го виждала, само съм го слушала. Не помня да е споменавала за С., ние сме
си говорили повече общи неща.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел Д. Й. К..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе
в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Д. Й. К. на *** години, роден на ***** г. в гр.Пазарджик, живущ в село
Д. български гражданин, неженен, неосъждан, родство – син на ищеца по
13
делото.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Майка ми и баща ми се грижеха за леля Р. преди да отиде в Старчески
дом. Палеха и печката, перяха, носеха й храна, три пъти на ден.
Като беше паднала, го правеха това, и преди това го правеха.
Няколко пъти е идвал чичо ми само, а неговите дъщери изобщо не са
идвали. Не са близо нашата къща и тази на леля ми. Да, посещавахме леля ми,
носили сме й дърва, печка, телевизор й купихме.
Не си спомням леля ми да е казвала, че са идвали братовчедките.
За завещанието разбрах, когато баща ми отиде да плаща данъка
миналата година и казаха, че е платен и че имотът не е общ.
АДВ. П.: - Спомняте ли си леля ви да е казвала на кой иска да остави
къщата?
АДВ. М.: - Възразявам. Няма отношение.
Съдът намира, че въпросът има отношение към твърденията на
евентуално несъответствие на завещанието със съзнателната воля на
завещателката, И
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПОСТАВЯ ВЪПРОСА.
14
СВИДЕТЕЛЯТ: - Леля ми ми е казвала, че иска да остави имота на
баща ми, защото се грижи за нея. Той искаше да си вземе неговата част, за да
бъде всичко справедливо и да няма напрежение. Баща ми според мен искаше
половината.
Знам къде живееше последните две години Р., в дом за стари хора. Не
знам кой я е посещавал там. Аз не съм я посещавал там. Не знам с кого е
контактувала там. Не знам кой е закупувал лекарства на Р..
Когато си беше вкъщи, Р. ми е казвала, че иска да остави имота на баща
ми. Де да знам, 2018-2019 г., когато беше в къщи болна.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 14 юни 2024 година от 09:50 часа, за която дата и
час страните: ищецът уведомен лично, ответницата уведомена чрез
процесуалния си представител - адвокат М., процесуалните представители на
страните - адвокат П. и адвокат М. уведомени.
Да се призоват вещите лица.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 17:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15
16