Мотиви към присъда №89/30.05.2018г. по
НОХД №427/2018г., изготвени на 26.06.2018г.
РП- С. е внесла обвинителен акт против
подсъдимата Д.Ж.Г. за две престъпления по чл.183, ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание подсъдимата редовно и своевременно призована не се
явява. Явява се упълномощен от нея защитник, който отговаря на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК.
Непълнолетното
пострадало дете Я.И., редовно призовано не се явява. Не се явява и баща му, св.
П.И.П., който е и законен представител на пострадалото малолетно дете И.И..
В
разпоредително заседание РП- С.изпраща свой представител, който отговаря на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът в
разпоредително заседание, след като изслуша страните по въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК счете същите за изяснени, приключи разпоредителното заседание и
насрочи съдебно заседание по общия ред.
В съдебно заседание подсъдимата не
се явява. Вместо нея се явява упълномощения защитник, който счита, че подс. Г.
е невиновна и моли за нейното оправдаване.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение и да й се наложи наказание „Пробация” за всяко едно от
деянията. На основание чл.23 от НК предлага да й се определи едно общо
наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ месеца като се
явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице ДВА пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от ШЕСТ месеца.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
С решение
№171/02.03.2016г. по гражданско дело №139/2016г. на С. районен съд, влязло в
сила на 02.03.2016г. подс. Д.Г. е била осъдена да заплаща на св. П.И.П. като баща
и законен представител на децата им Я.П.И., роден на ***г. и И.П.И., родена на ***г.
издръжка в размер на 105 лева месечно за всяко от тях.
След влизане в
сила на решението, което задължавало подсъдимата да заплаща издръжка на всяко
от децата си тя е заплатила еднократно сумата от 210 лева на 05.04.2016г. по
банков път, след което е преустановила плащанията до месец септември
включително. Впоследствие е заплатила част от дължимата издръжка.
В периода от
месец юли 2016г. до месец септември 2016г. подс. Г. не заплатила за всяко дете по три
месечни вноски или общо сумата от 630 лева, за всяко дете по 315 лева. През
този период подс. Г. е била трудоспособна и е имала възможност да изпълнява
задълженията си. В крайна сметка е изплатила всичките си задължения с
изключение за месец септември по 105 лева за всяко от децата. След този период
и до настоящия момент е изплащала редовно издръжката на двете деца.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания в хода на съдебното следствие св. П.П.,
тъй като те са последователни, логични и не противоречат на останалия, събран
по делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира и всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото
и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че в периода от месец юли 2016г. до месец септември 2016г. включително в гр. С.,
в условията на продължавано престъпление като е била осъдена с решение
№171/02.03.2016г. на С. районен съд по гражданско дело №139/2016г., влязло в
сила на 02.03.2016г. да издържа свои низходящи- Я.П.И., роден на ***г. и И.П.И.,
родена на ***г. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, а именно по три месечни вноски за всяко дете в размер на
315 лева, общо в размер на 630 лева за двете деца.
Отделните
деяния са извършени от подс. Г. с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния
им характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните им
последици. Тя е била наясно, че като не плаща издръжка на своите деца Я.И. и И.И.
в продължение на 3 месеца ги уврежда, но въпреки това е извършила двете деяния
и не е изплащала издръжката на двете си деца, за което е била осъдена с решението
по гражданско дело №139/2016г. на С. районен съд.
Двете деяния
подсъдимата Г. е извършила в условията на продължавано престъпление, съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, тъй като те осъществяват поотделно един и
същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Съдът не
споделя казаното от защитника на подсъдимата, че тя не следва да носи наказателна
отговорност, тъй като не е имала средства, за да плаща издръжка, понеже не
работела и бременността й била тежка. Съдът счита, че издръжката на децата си
тя дължи безусловно и няма значение дали има възможност или няма, дали работи
или е безработна. Възможност да се плаща такава издръжка е предвидено
единствено, когато се дължи за дете навършило 18 годишна възраст, но продължава
да учи като студент. В Семейния кодекс изрично е предвидено, че родителите са
длъжни да издържат малолетните и непълнолетните си деца като тази издръжка се
ползва с предимство дори пред личната издръжка на родителите. Тя се дължи
независимо дали родителя може да я дава или дали това представлява особено
затруднение за него. Ето защо съдът следва да приеме, че подс. Г. е била длъжна
да заплаща издръжката за децата си, за която е била осъдена и като не го е
сторила е извършила престъплението, за което е обвинена от Районна прокуратура-
С.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимата.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото й съдебно минало и изплащането в
крайна сметка на почти цялата дължима издръжка за посочения период, тъй като от
показанията на разпитания свидетел П. е видно, че единствено за един месец не е
платила издръжките на двете деца. От неговите показания е видно също и че след
този период подс. Г. редовно изплаща издръжките на двете деца.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът констатира, че по една вноска за всяко от децата подс. Г. не е заплатила.
Ето защо тя не може да се ползва от привилегията на чл.183, ал.3 от НК. Съдът
счита, че е най- подходящо с оглед постигане целите на генералната и
специалната превенция на подсъдимата да се наложи наказание „Пробация” в
минимален размер, тъй като при предходното разглеждане на делото състав на С.
районен съд е наложил на подсъдимата такова наказание, а по делото не е подаден
протест от прокурора или жалба от частния обвинител, поради което настоящия
състав не може да влошава положението на подсъдимата. Съдът е длъжен да наложи
наказание не по- тежко от това, което е било наложено с отменената присъда при
предходното разглеждане на наказателното производство. Ето защо съдът като
отчете смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отежняващи такива
счете, че следва да наложи на подс. Г. наказание „Пробация”, изразяващо се в
следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***
за срок от ШЕСТ месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца.
Съдът счита
така определеното наказание за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на подсъдимата.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: