Р Е Ш Е Н И Е  № 

 

  гр. Сливен,  18.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети юли  през 2020  година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 711 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба на Ц.Г.Д. против Наказателно постановление № F504312/25.09.2019 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355 ал.1 от КСО, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските  лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., вр. с чл. 4, ал.10 от КСО.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и моли наказателното постановление да бъде отменено.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, подадена на 13.08.2019 год. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен жалбоподателката е декларирала възобновяване на дейност като собственик на ЕТ, считано от 01.01.2019 год. По повод на подадената декларация, от която служителите на НАП, установили, че не е спазен седмодневният срок за деклариране на това обстоятелство, поради което и на жалбоподателката бил съставен процесния АУАН. Въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което като нарушени законови разпоредби са посочени чл.1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица приета с ПМС № 30/10.03.2000 год. и чл. чл. 4, ал. 10 от КСО

Съдът кредитира изцяло депозираните в хода на съдебното следствие свидетелски показания като непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът дава вяра и на писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред към делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Установи се по делото, а и не се спори между страните, че жалбоподателката е извършила административното нарушение, посочено в атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателката, в качеството си на самоосигуряващо се лице , не е изпълнила задължението си да подаде в ТД на НАП-Бургас, офис Сливен декларация за възобновяване на дейността си в седмодневен срок, считано от 01.01.2019 год. Декларацията е подадена една на 13.08.2019 год.

В същото време съдът намира, че се касае за нарушение, което може да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, при което административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателя, а само го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкциониран. Съдът намира, че въпреки забавата от малко повече от седем месеца, е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като видно от съдържанието на процесното НП нарушението на жалбоподателката е първо по ред, налице е внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски /което не се и оспорва от въззиваемата страна/ а и следва да се отчете факта, че жалбоподателката е пенсионер.

С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на "маловажност" на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F504312/25.09.2019 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на Ц.Г.Д. ЕГН **********  на основание чл. 355 ал.1 от КСО, е наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските  лица, приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., вр. с чл. 4, ал.10 от КСО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: