№ 6358
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110136814 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.04.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 36814 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Н. К., с ЕГН **********, от гр.
...., против „....“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. .... Ищцата, чрез
процесуалния си представител, твърди, че в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18370/2010 г. по описа на СРС, 58 състав, срещу ищцата за
сумата от 391,42 лв. - главница, сумата от 85,24 лв. – неустойка за периода от 05.02.2009 г.
до 23.02.2010 г., дължими по договор за целево финансиране № ********** от 10.05.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2010 г. изплащане на
вземането, както и сумата от 125 лв. – разноски по делото. По второ заявление на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2335/2010 г. по описа на СРС, 74
състав, срещу ищцата за сумата от 1 057,49 лв. - главница, представляваща 16 вноски по
договор за целево финансиране № ********** от 10.05.2008 г., сумата от 57,86 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 17.01.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.01.2010 г. изплащане на вземането, както и сумата от 125
лв. – разноски по делото, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителните листове било
образувано изп.д. № 20117860402873 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, с рег. № 786,
действащ в района на СГС. Вземанията били прехвърлени от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на
„....“ ООД с договор за цесия от 23.02.2015 г. Ответното дружество подало молба до ЧСИ за
конституирането му като взискател по делото. За период по-дълъг от две години по
изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни действия, като производството
било прекратено по право на 20.05.2017 г. Позовава се на изтекла в полза на ищеца
погасителна давност. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „....“ ООД, че
С. Н. К. не дължи на „....“ ООД сумата от 391,42 лв. - главница, сумата от 85,24 лв. –
неустойка за периода от 05.02.2009 г. до 23.02.2010 г., дължими по договор за целево
финансиране № ********** от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.04.2010 г. изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв. – разноски по
делото, по издаден изпълнителен лист на 15.10.2010 г. по ч.гр.д. № 18370/2010 г. по описа
на СРС, 58 състав, и сумата от 1 057,49 лв. - главница, представляваща 16 вноски по договор
за целево финансиране № ********** от 10.05.2008 г., сумата от 57,86 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.02.2009 г. до 17.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.01.2010 г. изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв. – разноски по
делото, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, по издаден на 04.08.2010 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 2335/2010 г. по описа на СРС, 74 състав, поради погасяване на вземането по давност,
претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора от процесуалния
2
представител на ищеца с приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „....“ ООД, с който исковата претенция се оспорва като
неоснователна. Излага твърдения за сключени договори между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и
ищцата, вземанията по които били прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия
от 23.02.2015 г. Оспорва изтичане на давностен срок в полза на ищцата. Позовава се на
извършени изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, всяко от които
прекъсвало давността. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.
Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложения заверен препис от изп.д. № 20117860402873 по описа на ЧСИ
Миладин Миладинов, с рег. № 786, действащ в района на СГС, се установява, че същото е
образувано по повод молба с вх. № 24234 от 23.12.2011 г., отправена до ЧСИ Миладин
Миладинов, с рег. № 786, от „Ти Би Ай Кредит” АД с приложени два броя изпълнителни
листове, първият от които е от 04.08.2010 г., издаден по гр.д. № 2335/2010 г. по описа на
СРС, 74 състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по силата
на който С. Н. К. е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит” АД сумата от 1 057,49 лв.,
представляваща дължими 16 вноски по сключен договор за финансиране № ********** от
16.05.2008 г., сумата от 57,86 лв. – мораторна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 17.01.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2010 г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, а втория – от 15.09.2010 г., издаден по гр.д. № 18370/2010
г. по описа на СРС, 58 състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по силата на който С. Н. К. е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит”
АД сумата от 391,42 лв. - главница, сумата от 85,24 лв. – неустойка за периода от 05.02.2009
г. до 23.02.2010 г., дължими по договор за целево финансиране № ********** от 10.05.2008
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2010 г. изплащане на
вземането, както и сумата от 125 лв. – разноски по делото. На 15.01.2012 г. ЧСИ е изпратил
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, като по делото са били изискани и справки. На
12.02.2012 г. на адреса на длъжника е било залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.
На 20.05.2015 г. по делото е постъпила молба от „....“ ООД за сключен договор за цесия от
23.02.2015 г. и искане дружеството до бъде конституирано като взискател по делото, а с
молба от 09.03.2028 г. последното дружество, чрез процесуалния си представител, е посочил
3
способ за принудително изпълнение.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че срещу С. Н. К. са били издадени два броя
изпълнителни листове, единият от които на основание заповед за незабавно изпълнение, а
другият – въз основа на заповед по чл. 410 от ГПК.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно
изпълнително основание представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. С уважаването на искането и издаване на изпълнителни
листове на 04.08.2010 г. и на 15.09.2010 г. започва да тече нова давност, също тригодишна.
Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително
изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно
вземането, давност не тече.
Видно от представения препис от изп.д. № 20117860402873 по описа на ЧСИ
Миладин Миладинов, с рег. № 786, действащ в района на СГС, „Ти Би Ай Кредит” АД е
подало молбата до съдебния изпълнител на 23.12.2011 г., с което действие е прекъсната
давността за вземанията на кредитора и е преустановено течението на давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. Прекратяването на изпълнителния процес
в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege, което в конкретния случай е
15.01.2012 г., на която дата частният съдебен изпълнител е изпратил ПДИ. Изпълнителният
процес е бил прекратен по силата на закона, тъй като двугодишният срок е изтекъл на
15.01.2014 г.
Погасителна давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от
деня, когато изпълнителното производство е прекратено или е подлежало на прекратяване.
Съдът приема, че последното изпълнително действия от страна на ДСИ е било извършено на
15.01.2012 г., когато е била изпратена покана за доброволно изпълнение. Изискването на
справки от страна на ЧСИ не представляват същински действия по изпълнението, поради
4
което и не следва да бъдат вземани предвид.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „....“
ООД , в качеството му на частен правоприемник, е погасено по давност. По изложените
съображения предявения иск е основателен и следва да бъде уважен за претендирания
размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за разноски.
По делото е направено искане от ищците за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 435,48 лв., от които: сумата от 73,68 лв. - платена държавна такса,
сумата от 1,80 лв. – такса за превод и сумата от 360 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответното дружество
искане за присъждане на направените по делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да
бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. Н. К., с ЕГН **********, от
гр. ...., против „....“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., че С. Н. К. не
дължи на „....“ ООД сумата от 391,42 лв. /триста деветдесет и един лева и четиридесет и две
стотинки/ - главница, сумата от 85,24 лв. /осемдесет и пет лева и двадесет и четири
стотинки/ – неустойка за периода от 05.02.2009 г. до 23.02.2010 г., дължими по договор за
целево финансиране № ********** от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.04.2010 г. изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв. /сто
двадесет и пет лева/ – разноски по делото, по издаден изпълнителен лист на 15.10.2010 г. по
ч.гр.д. № 18370/2010 г. по описа на СРС, 58 състав, и сумата от 1 057,49 лв. /хиляда петдесет
и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ - главница, представляваща 16 вноски по
договор за целево финансиране № ********** от 10.05.2008 г., сумата от 57,86 лв. /петдесет
и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ – мораторна лихва за периода от 15.02.2009 г. до
17.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2010 г.
изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ – разноски по
делото, от които: сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ – платена държавна такса и сумата от
100 лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение, по издаден на 04.08.2010 г.
5
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2335/2010 г. по описа на СРС, 74 състав, поради погасяване
на вземането по давност.
ОСЪЖДА „....“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. К., с ЕГН **********, от гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 435,48 лв. /четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6