№ 26
гр. Момчилград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200121 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на ЕТ „******."-
с.Фотиново, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕИК- ******, представлявано от едноличният
търговец З.. Х. АХМ., против Наказателно постановление № 09-002610/ 14.06.2021г. на
Изпълнителният директора на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда"- София,
с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.З от Кодекса на труда, на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, за
допуснато нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го
обжалва. Същият го счита за незаконосъобразно и необосновано, като заявява, че не
допуснал посоченото административно нарушение. Сочи, че при издаването на АУАН и НП
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ги правели
незаконосъобразно. Иска от съда да отмени изцяло НП. В съдебно заседание, търговецът се
представлява от адв.Д.ШЕРЕМЕТЕВ, който поддържа жалбата и намира, че
нак.постановление е незаконосъобразно издадена, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, и не били налице доказателства, че установените при проверката в
визираният обект работници са наети от търговеца. Счита, че няма допуснато нарушение от
страна на санкционираният търговец и иска отмяна на обжалваното НП, по изложени
подробни съображения. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата- ИА „ГИТ"- София, чрез Дирекция "Инспекция по труда"-
Кърджали, чрез процесуалният си представител- to.к. Карагеоргиев изразява становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Иска от съда да потвърди изцяло НП,
като правилно и законосъобразно и претендира ю.к. възнаграждение, респ. прави
възражение за прекомерност на адв.хонорар, по изложени подробни в писмена защита
доводи.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
При анализа на данните по делото, които следва да се използват при преценяване на
допустимостта и основателността на жалбата, и респ. законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, и доводите на страните са следните; показанията на
актосъставителя и свидетелите по акта; АУАН № 09- 002610/14.04.2021г.: Обжалваното
НП №09- 002610/14.06.2021г.- ведно със известия за доставка и разписки за връчване;
Протокол за извършена проверка от 09.03.2021г.; 1 бр. декларация от работещо лице по
смисъла на чл.402 ал.1 т.З от КТ /Виктор Николаев Масатев/: регистър на уведомления за
трудови договори по ЕИК на работодател и работник, както и уведомление за работник по
чл.62 КТ; Констативен протокол от 09.03.2021г.- подписан и от служител на търговеца-
жалбоподател; Снимков материал; Справка от Търговски регистър; разрешение за строеж от
Договор №322/ 30.06.2020г. и приложения към него; опис на представени от търговеца
документи в ДИТ- Кърджали; идентификационна карта; Призовки- покани за представяне
на документи; доп.споразумение към трудов договор на Ф.А. и търговеца; пълномощно от
15.12.2016г.- за упълномощаването на лицето Р.Х.; обяснения от счетоводителя на фирмата,
упълномощено лице за определени обстоятелства; Инфорамционна табела от 21.04.2021г. за
обекта на проверка; удостоверение от Камарата на строителите в България; и др., описани в
съдебният протокол и приети от съда по надлежният ред.
От приложеното по делото като доказателство заверено копие на обжалваното
наказателно постановление- описано по-горе е видно, че същото е било изпратено на адреса
на жалбоподателя, и същото е било връчено на 21.06.2021г./ведно със други
нак.постановления, отразени в разписката за връчване по пощата/.
Съдът, като се запозна със съдържанието на АУАН и прецени същото със
искванията за реквизитите на АУАН, посочени в нормата на чл.42 т.6 от ЗАНН, намери, че в
акта са отразени името на търговеца, ЕИК и адресът на управление и адресът на
кореспонденция, и което е много важно да се отбележи и задължението на нарушителят, при
промяна на адреса, който е посочил в акта, да уведоми наказващият орган.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице редовно връчване на процесното
нак.постановление, а депозираната пред районния съд жалба - подадена в срок и
процесуално допустима. Ето защо съдът следва да разгледа жалбата и намира същата за
процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно- наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило
съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални
нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление
или ограничаващи правото на защита на административно-наказаното лице. В атакуваното
НП ясно, точно и пълно е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
поради което не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, нито е
нарушено правото на лицето да узнае за какво точно административно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Визираният по-горе
2
АУАН е съставен в присъствието на оправомощено лице, предвид разпоредбата на чл.416
ал.1 от КТ, където е посочено, че нарушенията на трудовото законодателство се установяват
с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е
актосъставителят Е.Ю., заемаща длъжността „главен инспектор" при Д”ИТ"- Кърджали.
Посочената правна норма пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което
същият не се нуждае от допълнително оправомощаване.Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган- ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР „Главна инспекция по труда"- София,
чиято материална компетентност също не подлежи на съмнение.
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя срокове по
чл.34 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
14.04.2021г., а обжалваното НП е издадено на 14.06.2021г., т.е спазен е шестмесечният срок
за издаване на НП от съставянето на акта. Само за пълнота на изложението, съдът намира за
нужно да отбележи, че нарушението е било установено от контролните органи на
09.03.2021г., и АУАН е съставен във визираният в правната норма тримесечен срок.
При условие, че жалбата е подадена в срок, тогава вече съдът следва да обсъди
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /извън приложението
на правилата за
индивидуализация на административното наказание, тъй като в конкретния случай е в
минимален законов размер/ по отношение същността на вмененото административно
нарушение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На
09.03.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Кърджали са извършили
проверка на строителен обект- „Строителство на автосервиз, магазин за авточасти, жилищна
сграда и фризьорски салон", находящ се в с.Бенковски, Община Кирково, и изпълняван от
строителни работници на ЕТ "****-
З.Е А."- с.Фотиново, представляван от едноличният търговец З.. Х. АХМ., при която са
установили, че търговецът, работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е сключил
трудов договор в писмена форма с един от работниците- ВИКТОР НИКОЛАЕВ МАСАТЕВ
преди постъпването му на работа като общ работник. Посоченият работни по време на
проверката е установен да работи на обекта с работно облекло- връзвал арматура на вторият
етаж. Попълнил е декларация по чл.402 ал.1 т.З КТ, и е посочил, че е на работа от дена на
проверката, без сключен трудов/граждански договор, с раб.време от 08,00 часа до 14,30 часа,
с почивни дни събота и неделя, и заплащане от 600 лева. Била направена справка в ИА
„ГИТ" по ЕГН на лицето, и се установило, че между тях няма сключен трудов договор в
писмена форма. Такъв договор не е бил представен до приключване на проверката.
За установеното по време проверката е съставен Протокол за извършена проверка и
Констативен протокол, а на 14.04.2021г. е съставен АУАН- посоченият по-горе, в който е
изложена гореописаната фактическа обстановка. Актосъставителят квалифицирал
3
нарушението като такова по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ. АУАН е бил съставен в
присъствието на 2-ма свидетели, като които са били свидетели по установяване на
нарушението и които го подписали, както и в присъствието на представител на едноличният
търговец- а именно лицето Р.Х.. който го подписал без възражения. За наличие на
представителна власт на упълномощеното лице Р.Х. е приложено копие на пълномощно от
15.12.2016г., в което едноличният собственик на наказаният търговец- ЕТ „******.", а
именно лицето З.. Х. АХМ. е упълномощила лицето Р.С.Х. да представлява фирмата й пред
различни институции, в т.ч. и пред ИА „ГИТ" и Д"ИТ"- Кърджали.
Вярно е, че нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН предвижда актът за установяване на
административно нарушение да се връчи лично на нарушителя. В случая обаче не се наказва
нарушителят в лично качество, а търговският субект, който отговаря за действията на
нарушителя. Именно затова наказанието намира израз не в „глоба", а в „имуществена
санкция". Текстът начл.83от ЗАНН визира като основание за налагане на имуществената
санкция факта на неизпълнението на задължения към държавата или общината при
осъществяване дейността на юридическите лица и едноличните търговци. Вината не е част
от фактическият състав на гореспоменатата разпоредба. От значение е само
неосъщественото публичноправно задължение, обременяващо правната сфера на
юридическото лице.
ЮЛ и ЕТ участват във всяка възможна процесуална процедура посредством свой
представител. Законът никъде не въвежда изискване този представител да бъде само законен
или пък овластен посредством изрично пълномощно. Следователно в конкретният случай
връчването на акта за установяване на административно нарушение на
пълномощник, легитимирал се с пълномощно, което е приложено по делото и от чийто текст
е видно недвусмислено, че лицето е упълномощено да представлява собственика на
търговеца пред съответни държавни органи, в т.ч. и пред ИА „ГИТ" и пред Д „ИТ"-
Кърджали с посочените в пълномощното действия, не представлява нарушение на
процесуалните правила. Не следва да се приема формалистично, че винаги при съставен,
предявен и подписан АУАН от пълномощник е основание за отмяна на наказателното
постановление. Най-малкото такъв подход би провокирал винаги всеки нарушител да не се
явява лично за съставяне, предявяване и подписване на АУАН, вместо което винаги да
изпраща пълномощник, с непрецизно съдържание на пълномощното. Отделно от това нито
при подписване на АУАН, нито след това в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН пълномощникът е
възразил, че не притежава представителна власт, като напротив- представяйки пред
контролните органи нотариално заверено пълномощно /заверено от кмет на населено място/
във връзка с съставянето и получаването на АУАН, пълномощникът е доказал
представителната си власт.
С оглед на горното съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.43 ал.5 от
ЗАНН и е налице надлежно съставяне и връчване на АУАН.
4
Като допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че и Протокол за
извършена проверка от 09.03.2021г. /с изх. №ПР 2108115/ 08.04.2021г./, е връчен на
посоченото по-горе упълномощено лице, въпреки, че по време на проверката на място е
била и едноличният собственик на търговеца- жалбоподател.
По делото като доказателства са приложени писмени доказателства, изходящи от
търговеца- жалбоподател, чрез негови служители или пък подписани от такива
служители/като напр. Констативен протокол от 09.03.2021г., подписан от техническият
ръководител Ф.А., в който са записани имената на работниците в обекта, в т.ч. и работника,
по повод на който е издадено нак.постановление; обяснения от счетоводителя на фирмата-
упълномощено лице, че към 14.04.2021г. на проверяваният обект не работят описаните
лице- петима, в т.ч. и лицето Виктор Николов Мастев/, както и декларация от работник, в
която същият е посочил обстоятелствата по АУАН и КП. Писмено били изискани трудовите
досиета на работниците, както и други документи, но същите не са представени в ДИТ-
Кърджали.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят и свидетелите по акт, които потвърждават описаното в АУАН, заявяват, че
са установили именно това нарушение, и при установяването на нарушението единият от тях
е звъннал на съпруга на Есад /съпруг на едноличният търговец- жалбоподател/, който им
казал да напуснат обекта. Служителите на Инспекцията по труда посочват, че са установили
на място 5-ма работника, в т.ч. и визираният в НП и АУАН, които са заявили, че са наети от
Есад, за който те знаели, че е управител на ЕТ „****", както и попълнили сами
декларациите, в които посочили тези обстоятелства. Проверяващите извършили
допълнителни проверки, при които установили, че възложител на обекта е някой си Денгиз,
а изпълнител е бил ЕТ „****“. Заявяват, че на 09.04. табелата е била поставена на обекта и в
нея е било посочено, че строител е ЕТ „****"- направили и снимка. Проверяващите в
показанията си твърдят, че работниците въобще не познавали З.ие, и затова посочили Есад,
като лице, което ги е наело.
В качеството на свидетел е разпитан Есад А., съпруг на едноличният търговец, който
твърди, че фирмата на жена му по време на проверката не е извършвала строителство на
посоченият обект, който е бил на Дженгиз, а те само са доставяли строителни материали. Не
знаел причината, поради която един от работниците му се обадил за проверката. Фирмата на
съпругата му е поела строителството на обекта в по-късен етап, който са получили
регистрация в Камарата на строителите. Отрича работниците да са били наети от фирмата на
неговата съпруга, както и заявява, че към момента на проверката ангажимента им е бил да
доставят само материали.
Съдът намира, че направеното от жалбоподателя възражение, че друг е бил
строителят на обекта, респ. работодател на посочените в нак.постановление лица, за
неоснователно, т.к. наличните писмени и гласни доказателства сочат на извода, до който е
достигнал АНО- т.е., че търговецът- жаблоподател е имал качеството на работодател по
отношение на тези работници. Предвид горното съдът намира, че описаната в АУАН и в
5
процесното наказателно постановление, фактическа обстановка е установена по един
безспорен и категоричен начин, както и допуснатото нарушение е установено. От горните
доказателства е видно, че търговецът- жалбоподател е работодател по смисъла на §1 т.2 от
КТ. Съдът приема, че така установеното нарушение правилно е квалифицирано като такова
по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ, и правилно на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.З от КТ
на жалбоподателят е наложена санкция в размер на 1 500 лева, вместо да се приложи
нормата на чл.415 „в" от КТ. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
От така събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, със която е осъществен
съставът на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ- установи се, че в
обект, стопанисван /в който се извършвали СМР, възложени на едноличният търговец по
силата на неформален договор от друго дружество/ е било допуснато до работа лице-
посоченото по- горе /Виктор Николаев Масатев/, като не е бил сключен трудов договор, в
писмена форма, подписан от двете страни.
В законодателството, в разпоредбата на ал.1 на чл.61 от КТ е предвидено, че преди
започване на работа се сключва трудов договор между работника и работодателя, като
нормата на чл.62 ал.1 от КТ определя и формата на този трудов договор, и това писмената
форма. Т.е., трудов договор в писмена форма следва да се сключва винаги между работник и
работодателя, и то преди започване осъществяването на правата и задължения по така
възникналото трудово-правно отношение, и задължение на работодателя е да не допуска да
работят лица, с които не е сключен в писмен вид трудов договор.
За гарантиране изпълнението на горните задължения е предвидена санкция в
нормата на чл.414 ал.З от КТ, където е посочено, че работодател, който наруши
разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, чл.62 ал.1 или ал.З, и чл.63 ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва
с глоба от 1 500 леда до 15 000лв. Предвидена е санкция за виновното длъжностно лице,
което не е предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че търговецът-
жалбодател има качеството на работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните
разпоредби към КТ по отношение на посоченият по-горе работник, и същото е нарушило
разпоредбите на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ, а именно, допуснал до работа това лице, без
преди това с него да е подписал трудов договор в писмена форма, т.е., търговецът-
жалбоподател, като работодател е допуснал нарушение на задължителната норма на чл.61
ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ.
Съдът счита, че при така приетата за установена фактическа обстановка,
административно-наказващия орган правилно е постановил да се наложи санкцията,
предвидена в нормата на чл.414 ал.З от КТ, а именно "имуществена санкция” в размер на 1
500 лева, на търговеца- жалбоподател, в минимално предвиденият размер, т.к., описаното
като нарушение не покрива белезите на маловажност по смисъла на чл.415 „в" от КТ.
6
Съображенията за това, че е налице извършено нарушение по КТ, като същото може да бъде
отстранено веднага след установяването му, и от самото нарушение не са настъпили вредни
последици за работниците и служителите, но по делото се установи, че нарушението не е
отстранено- т.е. към момента на документалната проверка не се установи с работника да има
сключен писмен трудов договор.
Както и по-горе се посочи, нормата на чл.414 ал.З от КТ, приложена от
административно- наказващият орган предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61ал.1, чл. 62 ал. 1 или ал.З и чл.63 ал.1 или ал.2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лв. а виновното
;
длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 лева до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая по отношение на работодателя е налице безвиновна /обективна/ отговорност,
състояща се в неизпълнение от страна на жалбоподателя - едноличен търговец на вменено
му с нормативен акт задължение- да не допуска до работа, работника преди да сключи с него
в писмен вид трудов договор, сиреч, преди подписан и от двете страни тр.договор.
Посочената норма представлява общия състав на описаното нарушение. Съдът счита, че при
така приетата за установена фактическа обстановка, административно- наказващия орган
правилно е приел нарушението за установено и е постановил да се наложи санкцията,
предвидена в нормата на чл.414 ал.З от КТ, а именно "имуществена санкция" в размер на 1
500 лева, на дружеството, т.к., описаното като нарушение покрива белезите на нарушението
по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ;
Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че не е налице
извършено нарушение по чл 62 ал.1 от КТ, съдът намира за неоснователни. Още повече че в
тази насока липсват депозирани от жалбоподателя доказателства, а всички събрани по
делото такива, включително и гласните, сочат на точно противоположен правен извод.
Съдът намира за правилна преценката на АНО, че това деяние на нарушителя
съставлява първо установено, извършено от него нарушение, за което и правилно е наложил
санкцията в нейния най- нисък, законоустановен размер от 1 500 лева; При това положение,
този съдебен състав намира, за безспорно установено нарушението извършено от страна на
жалбоподателя, което покрива признаците посочени в разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ.
По изложените съображения съдът намира, че процесното наказателното
постановление №09-002610/14.06.2021 г. на Изп.Директор на Изп.агенция „Главна
инспекция по труда"- София, за правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Не са
налице предпоставките за приемане на случая за маловажен по-горните съображения.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63
ал.5 вр.ал.З от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно последната
норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27 „е" от НЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80
7
до 120 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на които е взел участие
процесуалният представител на наказващият орган, като е изготвил и депозирал и писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" със седалище град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице /чл.2 ал.1 от Устройственият правилник на ИА „ГИТ"/
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002610 от 14.06.2021г.,
издадено от Изпълнителният директор на „Главна инспекция по труда"- София, с което
на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.З от КТ е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева на ЕТ„******."- с.Фотиново,
общ.Кирково, с ЕИК- ******, представлявано от едноличният търговец З.. Х. АХМ., в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ЕТ„******."- с.Фотиново, общ.Кирково, с ЕИК- ******,
представлявано от едноличният търговец З.. Х. АХМ., да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, сумата от 80 лева, представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8