РЕШЕНИЕ
№ 1079
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501354 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.50 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Я. С. Е. и Я. Л. Е.,
депозирана чрез адв. Н. Л., против решение № 904 от 18.03.2022 г.,
постановено по гражданско дело №2794/2021 г. по описа на РС Пловдив, VІІІ
гр. състав, с което са осъдени Я. С. Е. и Я. Л. Е. солидарно да заплатят на Н.
В. В. сумата от 1596 лева, представляваща обезщетение за причинените на
последната имуществени вреди в собствения недвижим имот - апартамент
№ 7, находящ се в гр. *****, от теч от собствения на ответницата Я. Л. Е.
недвижим имот - апартамент № 10, находящ се в гр. *****, ползван от
ответницата Я. С. Е., изразяващи се в разходите на ищцата за отстраняване на
щетите в жилището от теча от жилището на ответниците, заедно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 15.02.2021 г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски за производството по делото и по
частно гр. дело № 1040/2020 г. по описа на ПРС - XV гр. състав, в размер на
1179.34 лева.
1
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на съдебния акт, неправилно произнасяне по възражението за
недопустимост на иска - същото касае само ответницата Я. Л. Е.. Липсват
мотиви защо искът е приет за основателен, не са обсъждани възраженията в
отговора на исковата молба и неправилно е прието, че искът е доказан.
Твърди се, че са налице нередовности на исковата молба. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска, като на страната се присъдят разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, решението на първоинстанционния съд да се потвърди,
а на страната да се присъдят и разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Не се възприемат доводите във въззивната жалба за нередовност
на исковата молба – несъответствие между обстоятелствена част и петитум,
тъй като според жалбоподателя в обстоятелствената част се твърди вредите да
са причинени от движима вещ – нагревател за вода, а в петитума - че са
причинени от апартамента, собственост на едната жалбоподателка и ползван
от другата. Възражението е неоснователно. От ищцата е констатиран теч,
който е от апартамента на горния етаж. Без значение е от коя точно от
вещите, намиращи се в него, е причинен. Нещо повече – от жалбоподателките
не се оспорва, че е имало теч в апартамента, собственост на едната и ползван
от другата, като са причинени вреди в апартамента на въззиваемата страна.
Не се констатира и нередовност на исковата молба, свързана с
описание на ремонтните дейности, извършени от ищцата – същите са описани
2
ясно и точно, както и претенцията за различните разходи. Ето защо доводите
във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно като краен резултат.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Н. В. В. от
гр. ****, която моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците солидарно да заплатят сумата 1596 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в собствения недвижим
имот – апартамент № 7, находящ се в гр. *****, от теч от собствения на
ответницата Я. Л. Е. недвижим имот - апартамент №10, находящ се в гр.
*****, ползван от ответницата Я. С. Е., изразяващи се в разходите на ищцата
за отстраняване на щетите в дома от теча от жилището на ответниците, заедно
със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски – включително и тези, направени в производството по
обезпечение на доказателствата. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците на пълномощника им адвокатско
възнаграждение.
Ответниците Я. С. Е. и Я. Л. Е., и двете от гр. ****, оспорват
исковете и молят съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а по
отношение на ответницата Я. Л. Е. – да прекрати производството по делото
поради липса на пасивна процесуална легитимация, по изложените в отговора
на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендират разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието следното:
В. е собственик въз основа на покупко-продажба от 03.05.2005 г.
на недвижим имот - апартамент № 7, находящ се в гр. *****, а ответницата Я.
3
Л. Е. - въз основа на покупко-продажба от 15.07.2015 г. на намиращия се над
него апартамент №10, находящ се в гр. *****, върху който имот продавачката
– ответницата Я. С. Е. - е запазила за себе си правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване.
От събраните по делото писмени доказателства - показанията на
разпитаната по делото свидетелка И. И., заключенията от 24.04.2020 г. и
допълнителното такова от 05.10.2020 г., и двете на вещото лице по СТЕ по
частно гр. дело № 1040/2020 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав – Б. К. - Х., и
от 07.02.2022 г. на вещото лице по делото Н. П., се установява, че в жилището
на ищцата са били предизвикани увреждания от теч, причинен на 08.01.2020
г. от повреден нагревател за вода, вграден на батерията в кухнята в
апартамента на Я. Л. Е..
Тъй като посоченият нагревател, макар и движима вещ, се
намирал в апартамента, собственост на ответницата Я. Л. Е. и ползван от
ответницата Я. С. Е., съдът е намерил за неоснователни наведените доводи на
ответниците за неоснователност на исковете поради причиняването на
вредите от движима вещ, а не от горепосочения недвижим имот-апартамент.
С оглед доводите във въззивната жалба и изключително
лаконичните мотиви на първоинстанционния съд, следва да се отбележи
следното:
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна
квалификация чл.50 ЗЗД. Не се твърди противоправно поведение на някоя от
ответниците, явяващи се жалбоподатели в настоящето производство, довело
до причиняване на вреди в имота на ищцата – въззиваема. Квалификацията на
иска се определя от съда, с оглед наведените обстоятелства в исковата молба,
както и предвид направеното искане. Отговорността за вреди от вещи по чл.
50 ЗЗД е обективна и безвиновна – за вреди, произтичащи от обективно
присъщи свойства, качества или дефекти на вещта, се ангажира
отговорността на собственика, независимо от това, каква грижа е положил.
Причинена ли е вреда от собствената му вещ, той дължи обезщетение.
В ППВС №7 от 30.12.1959 г. по гр.д. №7/1959 г. (т.10) е посочено,
че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се
освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се
установи, че вредите са резултат от непреодолима сила или на изключителна
4
вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се
намира същата, не отговарят за вредите, причинени с нея по изключителна
вина на трето лице. Такива твърдения, изключващи отговорността на
жалбоподателките, не са направени пред първата инстанция.
В мотивите на т.3 на ППВС №4/30.10.1975 г. по гр.д. №5/1975 г. е
посочено, че отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от
нея вреди, а също и отговорността на лицето, под чийто надзор се намира тя, е
обективна – носи се отговорност пред увредения и тогава, когато вещта е
предадена от производителя като напълно обезопасена технически.
Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение №309/04.06.2014 г. по гр. д. №1354/2012 г. на Върховен касационен
съд, IV г.о., в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС е изяснено, че
когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта,
отговорността е по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл отговорността е налице и в
случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са
произлезли вредите. Следователно за причинени от вещ вреди се носи
отговорност и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за
пълното обезопасяване. Отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със
задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в
нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и
употребата . Поначало собственикът, в това си качество, упражнява надзор
върху притежаваните от него вещи, поради което е ангажирана и
отговорността му за причинените от тях вреди. И собственикът, и лицето под
чийто надзор се намира вещта, причинила вреда, не носят отговорност за
деликта, когато се установи, че вредите са резултат на изключителна вина на
трето лице, на изключителна вина на пострадалия, или на непреодолима сила
(такова събитие, което е непредвидимо и не може да бъде предотвратено от
дееца и обществото като цяло с никакви мерки, при съвременното състояние
на науката, техниката и икономиката).
За да възникне отговорността по чл. 50 от ЗЗД е необходимо да се
установи, че е настъпила вреда, причинена от вътрешните свойства на вещ,
или неупражняван над нея надзор при експлоатацията . В този случай
собственика на увреждащата вещ, респ. лицето, под чийто надзор се е
намирала, отговарят, като отговорността им е солидарна. Следва да бъде
установен видът и размерът на причинените щети.
5
Няма спор и се установява, че в имота на въззиваемата страна е
възникнал теч от апартамента, който се намира над собственото жилище.
Каква е причината за теча – протекъл проточен бойлер, смесителна батерия
или домакински уред – е без значение. В много от случаите увредения не е
възможно и да има информация какъв е произхода на теча. Ето защо
правилно искът е насочен срещу собственика на апартамента и ползвателя
(лицето, под чийто надзор се намира вещта). Не се възприемат доводите, че Я.
Л. Е. не е пасивно легитимирана да отговаря по иска. Искът е допустим и
срещу този ответник, доколкото е собственик на вещта - апартамент. Макар и
да е лишена от правото на ползване върху имота, в каквато насока са
изложени съображения, това не означава, че не следва да носи обективната
отговорност за вреди, произтекли от собствената вещ. Пряко увреждането
на имота на въззиваемата е настъпило от апартамента, който се намира над
жилището . Налице са предпоставките за ангажиране на солидарната
отговорност на жалбоподателките. Още повече, че не се оспорва, че е
причинен теч в апартамента на въззиваемата страна, факт, който е описан и в
заключението на експертизата, изготвена от вещото лице Б. К. - Х. по ч.гр.д.
№1040/20 г. по описа на РС Пловдив, ХV гр.с., след извършен оглед на
апартаментите, описан е и в заключението на вещото лице П., за него говори
и св. И. И., посочена от ответниците в първоинстанционното производство.
Според настоящия състав следва да се даде вяра на показанията на св. И.,
доколкото показанията са обективни и безпристрастни. Следва да се
кредитират и заключенията на изготвените експертизи – по
първоинстанционното дело и за обезпечаване на доказателства.
От жалбоподателите в първоинстанционното производство, а и по
приложеното частно гражданско дело е направено оспорване на заключенията
на вещото лице К.. Доколкото изводите, макар и косвено, се потвърждават от
вещото лице П., настоящият състав ползва заключенията като компетентно
изготвени, с необходимите познания в областта, обективни и безпристрастни.
Спорният момент в делото е размерът на причинените от теча
вреди в имота на въззиваемата страна - същият е оспорен както с отговора на
исковата молба, така и с въззивната жалба.
Според посоченото заключение, приблизителната стойност на
СРР е около 1330 лв. По ч.гр.д. №1040/20 г. е изготвено и допълнително
заключение от вещото лице К. – Х., депозирано на 05.10.2020 г., като
подробно са посочени вида, количеството и стойността на различните
ремонтни дейности. Съгласно същото, необходимите средства за ремонт са в
размер на 1330 лв. или 1593.60 лв. с ДДС.
Според заключението на вещото лице П., изготвено в
първоинстанционното производство, констатираните при огледа от вещото
лице К. петна от прониквали течове са отстранени. Експертът е констатирал и
други следи от прониквали течове, които не са отразени от предходното вещо
лице. Според П., общата пазарна стойност на необходимите СМР за
6
отстраняване на нанесените щети от течове в апартамента на въззиваемата
страна, е в размер на 3415.73 лв. с ДДС, като е приложена КСС, в която
подробно са посочени вида на различните дейности, обема на същите
(количество), стойност за материали и за труд и общата сума. Посочено е и,
че дори 1/5 от изчисления дебит на смесителя на кухненската мивка за един
час е достатъчна да преодолее неравности в денивелацията на подовите
настилки в помещенията, да достигне до отдалечените от кухнята помещения
в апартамента на жалбоподателката и да причини вредите, констатирани от
в.л. К. по стените и таваните на апартамента на въззиваемата. Ето защо искът
е основателен.
Претенцията на ищцата с исковата молба е за присъждане на
сумата от 1596 лв., от които за демонтаж, доставка и монтаж на гипсокартон –
50 лв.; трикратно боядисване с латекс – 980 лв.; за демонтаж и монтаж на
кухненски шкафове – 100 лв. и за материали – 200 лв.
Според количествено – стойностната сметка, сумите за
посочените дейности са както следва: за демонтаж, доставка и монтаж на
гипсокартон – 56.23 лв. (ред 10 и ред 11 от КСС, представена от в.л. П.);
двукратно, а не както е поискано – трикратно боядисване с латекс –
интериорна и бяла боя – 1504.02 лв. (р.12 и р.16 от КСС); за демонтаж и
монтаж на кухненски шкафове – 164.67 лв. (р.1 и р.14 КСС) и за материали –
581.86 лв. (видно от рекапитулацията към КСС). Исковете са основателни и
доказани в посочените размери, но, с оглед диспозитивното начало на
гражданския процес, се присъжда така, както е поискано, или в общ размер на
1596 лв.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че цените са
посочени от вещото лице към 2022 г. Не е налице съществена разлика в
цените, а и уважения размер е в значително по – ниска степен от
действителния. Освен това за извършване на ремонта са необходими и много
други дейности, които са посочени от експерта.
Ето защо искът правилно е уважен в пълния предявен размер от
1596 лв.
По изложените съображения жалбата е неоснователна,
първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно, като следва да
се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото,
следва да се присъдят единствено на въззиваемата страна в размер на 720 лв.
за адвокатско възнаграждение съобразно приложения списък, за което е
отбелязано в договора за правна защита, че е платено в брой.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №904/18.03.2022 г., постановено по
гражданско дело №2794/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА Я. С. Е., ЕГН **********, и Я. Л. Е., ЕГН **********, и
двете от град *****, да заплатят на Н. В. В., ЕГН **********, от град *****,
направените разноски за въззивното производство в размер на 720
(седемстотин и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8