Решение по дело №43555/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9782
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20231110143555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9782
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря БОРЯ. М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110143555 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД, искова молба
насочена против А. Н. Р., В. А. Р., О. М. В., М. М. Т. и Я. М. Т., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
осъдят ответниците да заплатят разделно на ищцовото дружество сумите както следва:
А. Н. Р. – 36.80лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 9.17лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
12.07.2023г., 6.01лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 1.60лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. –
12.07.2023г.
В. А. Р. – 24.53лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 6.11лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
12.07.2023г., 4.01лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 1.07лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. –
12.07.2023г.
О. М. В. – 4.09лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 1.02лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
12.07.2023г., 0.66лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 0.18лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. –
12.07.2023г.
М. М. Т. – 4.09лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
1
окончателно изплащане на сумата, 1.02лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
12.07.2023г., 0.66лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 0.18лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. –
12.07.2023г.
Я. М. Т. – 4.09лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 1.02лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
12.07.2023г., 0.66лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 0.18лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. –
12.07.2023г.
С Определение № 14508/03.04.2024г., производството по делото е прекратено
по отношение на О. В., М. Т. и Я. Т., на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне
на исковите претенции срещу тези ответници.
С протоколно определение от 17.05.2024г., на основание чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на исковете, насочени против А. Р., чрез увеличаване
размера на претенциите. След допуснатото изменение исковите срещу А. Р. са
заявени за сумите както следва: 49.07лв. – доставена топлинна енергия, 12.23лв. –
мораторна лихва, 8.01лв. – дялово разпределение и 2.13лв. – мораторна лихва.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците, като собственик на
процесния апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от трето, неучастващо по
делото лице Ангел Р., в която се сочи, че същият е син на ответниците В. А. Р. и А. Н.
Р.. Твърди се, че сумите, дължими се от В. А. Р. и А. Н. Р. са платени, като към молбата
е приложен платежен документ. На следващо място се сочи, че другите ответници не
са собственици на имота.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С молба вх. № 121759/12.04.2024г. /л. 104/, представител на ищцовото
дружество сочи, че по сметката на ищеца е постъпило плащане на сумата от 110.85лв.,
с която са погасени всички суми, предмет на заявените искови претенции. Претендира
разноски.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т“ ЕАД, поради
което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез
2
плащане.

По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен
състав намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, доколкото сумите
са платени в хода на процеса.
От страна на ищеца е внесена сумата от 1000.00лв. – държавни такси, която
обаче представлява внесени държавни такси по 200.00лв. за исковите претенции,
заявени срещу първоначално индивидуализираните петима ответници. По отношение
на трима от ответниците производството по делото е прекратено, на основание чл. 232
ГПК, респективно всеки един от В. Р. и А. Р. следва да заплати на ищеца разноски за
държавни такси по 200.00лв.
В полза на ищеца следва да се признаят и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер 100.00лв. Ответниците В. Р. и А. Р. отговарят за
по 1/5 от сумата или всеки един следва да заплати на ищеца по 20.00лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В обобщение следва извода, че всеки един от двамата ответници следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 220.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С... срещу А. Н. Р., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 49.07лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до
обект с абонатен № ..., представляващ ап. ...., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателно изплащане на сумата,
12.23лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 8.01лв. – дялово
разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателно изплащане на сумата и
2.13лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г., като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С... срещу В. А. Р., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 24.53лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до
обект с абонатен № ..., представляващ ап. ...., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателно изплащане на сумата,
6.11лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 4.01лв. – дялово
разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателно изплащане на сумата и
1.07лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г., като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Н. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 220.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА В. А. Р. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 220.00лв. – разноски.
3
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4