Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 13.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 12246 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- 273
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 126627 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 45000/2015
г. на Софийски районен съд, 24 - и състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Е.Х.К., ЕГН **********, и С.Б.К., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ за разликата над сумата от 2 054,45 лв. до пълния предявен размер
от 3 286,03 лв., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца стойност
на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 08.2012 г. до м.
04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Оборище, ул. *******,
с абонатен № 001736, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 18.03.2015 г., до окончателното й
изплащане, и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 367,75 лв. до пълния предявен
размер от 590,57 лв., за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца законна лихва за забава за периода от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г.
В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно. Сочи се, че при отхвърляне частично на иска за
главница, първоинстанционният съд не е взел предвид, че месечната дължима сума
на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна
консумация и действащата за периода цена на топлинна енергия. Сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата. Цялата
сума е дължима, доколкото топлинната енергия е реално доставена до имота на
ответниците. Предвид изложеното се иска въззивният съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи
изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - Е.Х.К. и С.Б.К., не взема становище в срока за
отговор по чл.
263, ал. 1 ГПК.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
Третото лице - помагач на страната на ответниците А.И.К. не взема
становище по въззивната жалба.
Образувано е и по въззивна жалба на ответниците Е.Х.К. и С.Б.К., срещу решение № 126627 от 29.05.2019 г. по гр. д. №
45000/2015 г. на Софийски районен съд, 24 - и състав, в частта, с която са
уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че дължат при условията на
солидарна отговорност сумата от 2 054,45
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, община Оборище, ул. *******, с абонатен № 001736, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
18.03.2015 г., до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 367,75 лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата за периода от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г., за които суми в
производството по ч. гр. д. № 14233/2015 г. по описа на Софийски районен съд,
24 - и състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумата
от 543,15 лв., представляваща направените в заповедното и исковото производство
разноски.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила, и е необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че жалбоподателите са потребители на топлинна енергия и
през процесния период са били в облигационна връзка с ищеца. Последните са закупили
имота на 14.09.2009 г. от А.И.К., но са притежавали само „голата собственост“, не
и вещното право на ползване, тъй като в имота е останал продавачът К.. Едва на
04.09.2017 г. владението върху апартамента е предадено на жалбоподателите,
видно от протокол за принудително отнемане на владение от същата дата. Посочва
се също, че партидата им е открита служебно от „Т.С.“ ЕАД. Предвид изложеното
жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението
в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна - „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.
263, ал. 1 ГПК не взема становище по жалбата.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
Третото лице - помагач на страната на ответниците А.И.К. не взема
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивните жалби и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно, но недопустимо в частта, с която е признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца главница за дялово разпределение в размер на 35,72
лв. над претендираната от ищеца сума от 28,56 лв. (т. е. за сумата за главница
над 2 047,29 лв. до присъдената 2 054,45 лв.). Решението в тази част е
постановено в нарушение на диспозитивното начало по
смисъла на чл. 6, ал. 2 ГПК и надхвърля
петитума на искането за съдебна защита, поради което следва да бъде обезсилено.
Във връзка с правилността на обжалваното решение по съществото на
правния спор и в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По жалбата на „Т.С.“ ЕАД:
Изложените във въззивната жалба бланкетни оплаквания са неоснователни. За
процесния период между страните са действали Общите
условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19
минути“ и вестник „24 часа“ от 10.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. В
съответствие с разпоредбите на Общите условия /чл. 32 от ОУ от 2008 г.,
съответно чл. 31 от ОУ от 2014 г./ сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 155, ал.
1, т. 2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. В
конкретния случай количеството реално доставена топлинна енергия за процесния
период до процесния имот и нейната действителна стойност са установени в хода
на производството чрез назначените от районния съд съдебно - техническа и
съдебно - икономическа експертизи, изготвени въз основа на прогнозните фактури
и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение. Дадените заключения
не са били оспорени от страните и въз основа на тях и преценка по чл. 162 ГПК
районният съд е направил своите изводи. С оглед на това възражението, че
съдът не е взел предвид, че месечната дължима сума на купувача се формира въз
основа на определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за
периода цена на топлинната енергия, както и че сумите за топлинна енергия /ТЕ/
за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, са изцяло неоснователни.
В жалбата липсват конкретни оплаквания по частично отхвърлената претенция
за заплащане от ответниците на мораторна лихва върху главницата и лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, поради което с оглед
правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, решението
в тази част следва да бъде потвърдено като правилно.
По жалбата на Е.Х.К. и С.Б.К.:
Жалбоподателите оспорват качеството си на потребители на топлинна
енергия с твърдения, че не са в облигационна връзка с топлопреносното
дружество, тъй като притежават само „голата собственост“ върху процесния
топлоснабден имот и не са го обитавали през процесния период.
По делото е установено, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети
протокол от 10.09.2002 г. от проведено общо събрание на етажните собственици,
на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД, договор от 25.09.2002 г., с който
етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Т.с.“ ЕООД да достави
и монтира термостатни винтили, термостатни глави и индикатори за разпределение
на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки, и
договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“
ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ /изм. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приложим за
процесния период всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Според
§ 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия
се създава по силата на закона със страни - топлопреносното дружество и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот. Съгласно разясненията в т. 1
от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ /собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички
допустими по ГПК доказателствени средства.
Настоящият състав споделя извода на
районния съд, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се
установява, че ответниците Е.К. и С.К. са собственици на процесния апартамент №
15, находящ се в гр. София, община Оборище, ул. *******, с абонатен № 001736.
Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 77, том III, рег. № 14927, дело № 407
от 2009 г., на 14.09.2009 г. ответникът С.Б.К. е закупил от А.И.К. процесния
апартамент № 15, със застроена площ от 64 кв. м., заедно с избено помещение с площ
от 5 кв. м., таванско помещение с площ от 5 кв. м., 6/115 идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от УПИ, цялото с площ от 620
кв. м., представляващо парцел XII - 61 от кв. 718 по плана на гр.
София, м. „ГГЦ - зона Г - В“.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не
е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на
чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. Поради това, съдът приема, че между
страните по делото е съществувало правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.
Възражението
на ответниците, че нямат качеството потребители на топлинна енергия поради
факта, че не са ползвали имота от момента на неговото прехвърляне на 14.09.2009
г. до извършения въвод във владение на 04.09.2017 г.,
е неоснователно. Действително от представените по делото доказателства
/нотариална покана рег. № 1146, връчена на третото лице - помагач на
ответниците А.К. на 19.05.2011 г., с която е поканен да предаде владението на
имота на 02.06.2011 г. и съставен констативен протокол № 70, т. 1, рег. №
1274/2011 г. на нотариус Ч.Б., рег. № 077, удостоверяващ отказа на К. да
предаде владението/ се установява, че през процесния период имотът фактически е
ползван от предишния собственик - А.К.. Независимо от това, както правилно е
приел първоинстанционният съд, К. не е допуснат в имота доброволно от
собствениците, не се установява в хода на процеса и постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и предишния собственик за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. По делото няма
доказателства продавачът да е запазил за себе си ограниченото вещно право на
ползване на процесния имот (не просто фактическото му ползване), което би
изключило отговорността на ответната страна като потребител съгласно посочените в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС изключения. Поради това, сам по
себе си фактът, че ответниците не са ползвали имота за процесния период, /видно
и от приложения протокол за въвод във владение от 04.09.2017 г./ не променя
качеството им на потребители или клиенти на топлинна енергия.
Обстоятелството, че партидата на
ответниците е открита служебно от дружеството ищец, не обоснова друг извод. От приетото
по делото писмо № 3477/03.09.2010 г. се установява, че „Т.С.“ ЕАД е уведомило
ответника С.К., че в седемдневен срок като собственик на процесния имот следва
да открие партида, а при неизпълнение, същата ще бъде открита служебно от
дружеството. Доколкото новият собственик не е изпълнил доброволно задължението
си по чл. 61 от Общите условия от 2008 г., дружеството продавач на топлинна
енергия се е възползвало от правото си, предвидено в посочената разпоредба,
служебно да открие партида на новия собственик.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение през процесния период е уреден в Наредба №16 - 334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./. В конкретния случай по делото не се спори, че сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 155, ал.
1, т. 2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение.
За установяване количеството потребена топлинна енергия
и стойността на същата в хода на първоинстанционното производство са
изготвени и приети заключения на съдебно
- техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът след преценка по чл. 202 ГПК, следва да кредитира.
От приетото и неоспорено от главните страни заключение на съдебно - техническата експертиза се
установява, че количеството топлинна енергия /ТЕ/ в сградата етажна собственост
на ул. „*******се измерва от средство за търговско измерване - общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Сградата се захранва от една абонатна станция.
Технологичните разходи в нея за целия процесен период /приложение № 1 от
заключението/ са изчислявани в съответствие с Наредба № 16 - 334/06.04.2007 г.
ежемесечно и са отчислявани от ТЕ, отчетена от общия топломер, преди нейното
разпределение, съгласно действащите нормативни разпоредби. Разпределението на
топлинна енергия в сградата е извършвано от „Т.с.“ ЕООД, след отчет на уредите
за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите. Вещото лице е посочило, че в процесния апартамент № 15 са извършвани
отчети след края на всеки отоплителен сезон при осигурен достъп: на 28.04.2013
г. - редовен отчет и на 17.06.2014 г. - допълнителен отчет. В имота има три
отоплителни тела, с монтирани на тях уреди за дялово разпределение. В банята
има щранг - лира, на която няма техническа възможност да се монтира
топлоразпределител. В жилището няма узаконен водомер за топла вода. Сумите за
отопление на имота са изготвени по показанията на три броя електронни
топлоразпределители тип ЕТТР, монтирани на радиаторите в жилището плюс
изчислена ТЕ, отдадена от щранг - лирата в банята. Сумите за топла вода са
начислени на абоната на база един потребител, като е спазена Наредба № 16 - 334/06.04.2007
г. На ответниците е начислена ТЕ, отдадена от сградната инсталация, за пълен
отопляем обем на апартамента от 181 куб. м. /без общите части/. Титуляр на
партидата на абонатен № 1736 е С.К..
В заключението е прието, че сумите за топлинна енергия, дължими за
процесния период, с включен ДДС, са начислените и ежемесечно фактурирани от „Т.С.“
ЕАД суми, коригирани със сумите, изчислени при дяловото разпределение, както
следва: фактурирана сума - 1 981,55 лв., резултат от изравнителните сметки -
37,18 лв., или общо 2 018,73 лв. Според експертното заключение сумите за
топлинна енергия за имота са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Според приетото и неоспорено заключение на
съдебно - икономическата експертиза по партидата на абонатен номер 001736 на
адрес гр. София, ул. *******, титуляри Е.Х.К. и С.Б.К., за процесния период м.
08.2012 г. - м. 04.2014 г. включително, по прогнозни стойности на база
потребена топлинна енергия в предходен период са фактурирани 1 981,55 лв., от
които 631,81 лв. за подгряване на битова вода и 1 349,74 лв. за сградна
инсталация и отопление на имота. За периода 01.05.2012 г. - 30.04.2014 г. от „Т.с.“
ЕООД са отчетени 34,62 лв. за доплащане. Вещото лице е посочило, че не са
установени данни за плащане на процесната сума. Претендираната главница за процесния
период е 3 257,47 лв., от които 1 981,55 лв. по прогнозни стойности за периода
от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г., увеличени с 34,62 лв. от изравнителни
сметки, отчетени за периода от м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г. и с 1 241,30 лв.
от рекламация за енергия. Според експерта сумата от 1 241,30 лв. представлява
стойност на платени сметки за периода м. 05.2011 г. - м. 06.2012 г. от
стопански потребител, разнесена като платена за абонатен № 001736. След
установяване на допуснатата грешка сумата е начислена като задължение на
абоната, с основание „Рекламация“.
Претендираните суми за разход за отчитане на уредите за дялово
разпределение от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г. е 28,56 лв., за които суми са
издадени от ищцовото дружество фактури.
Размерът на главницата за периода м. 08.2012 г. - м. 04.2014 г. е 2 018,73
лв., от които 1 981,55 лв. по прогнозни стойности, фактурирани за периода,
увеличени с 37,18 лв. - стойност на изравнителните сметки за процесния период.
Размерът на мораторната лихва върху фактурираните суми за топлинна
енергия за процесния период от начална дата следваща дата на падежа на
посочените в отделните сметки до 18.02.2015 г. е 587,73 лв.
Размерът на мораторната лихва върху претендираните суми за разходи за
отчитане на уредите за дялово разпределение за процесния период от начална дата
следваща дата на падежа до 18.02.2015 г. е 5,96 лв.
Въззивната инстанция, след преценка на експертните заключения по реда на
чл. 202 ГПК, намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че
ответниците дължат на ищеца сумата от 2 018,73 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 08.2012 г. - м. 04.2014
г. до процесния имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2015 г.,
до окончателното плащане, както и главница за дялово разпределение за същия
период за сумата от 28,56 лв., ведно със законната лихва, или общо главница в
размер на 2 047,29 лв. По предявените искове за заплащане на лихва за забава върху
главницата и върху сумата за дялово разпределение за периода 30.09.2012 г. до
18.02.2015 г. настоящата инстанция намира, по реда на чл. 162 ГПК, че същите са
основателни до сумите от 490,68 лв. и 5,85 лв. Предвид обаче забраната за
влошаване на положението на жалбоподателите - арг. чл. 271, ал.
1, изр. 2 ГПК и при липса на конкретни
оплаквания във въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД, обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено и в тази част.
По
разноските:
Предвид изхода на спора и обезсилване на обжалваното решение в
посочената по - горе част, същото следва да бъде отменено и досежно разноските,
присъдени в полза на „Т.С.“ ЕАД в първата инстанция в размера над 541,15 лв. до
пълния уважен размер от 543,15 лв.
За производството пред въззивната
инстанция в полза на ответниците /въззивници/ С. и Е. Кръстанови на основание чл. 78, ал.
1, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 1,97 лв., съразмерно
на уважената част от въззивната жалба. Разноски на „Т.С.“ ЕАД не се дължат.
Възражението на „Т.С.“ ЕАД за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните от ответната страна разноски е
неоснователно, с оглед предоставеното процесуално представителство на двама
жалбоподатели и извършените в хода на процеса действия по защита.
С оглед на цената на иска и на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение
№ 126627 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 45000/2015 г. на Софийски районен съд, 24
- и състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Х.К., ЕГН ********** и С.Б.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ за разликата над сумата от 2 047,29 лв. до сумата от 2 054,45
лв., за признаване за установено че ответниците дължат на ищеца заплащане при условията на солидарна
отговорност на главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, доставена за периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, община Оборище, ул. *******, с абонатен № 001736,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 18.03.2015 г., до окончателното й изплащане, като
недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 126627 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 45000/2015 г. на Софийски районен съд, 24 - и състав, в частта, с която Е.Х.К., ЕГН ********** и С.Б.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, разноски в размер над сумата от 541,15 лв. до сумата от 543,15 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Х.К., ЕГН **********
и на С.Б.К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.
1, вр. чл. 273 ГПК сумата от 1,97 лв. /един лев и деветдесет и седем
стотинки/, представляващи разноски пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ответниците - А.И.К., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.