№ 11955
гр. София, 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110117349 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът К. С. И. с ЕГН **********, гр. София, ул. Цанко
Церковски №67, вх. А, ет.1, ап.1 и ответникът Столична община , ул. Московска №33,
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено, че е
погасена за ответника възможността да събере принудително сумите по наказателно
постановление № 309513/ 2017 г., издадено от *** – заместник-кмет на Столична община, с
което на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева по чл.
35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО и е образувано изпълнително дело № 20218490402528, по
описа на ЧСИ ***
Поддържа се, че производството е образувано след изтичане на давностния срок, предвиден
в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. С оглед на тези съображения К. С. И. счита, че правото на
принудително събиране на сумата 200 лева е погасено.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Излага
доводи, че вземането по наложеното административно наказание продължава да съществува
дори давността за неговото събиране да е изтекла. Твърди, че вземането е събрано, поради
което за ищеца липсва праве интерес от предявяване на иска.
В съдебно заседание ищецът е представил писмено становище със списък на разноските.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
От фактическа страна от събраните писмени доказателства се установява, че на ищеца с
наказателно постановление № 309513/ 2017 г., издадено от *** – заместник-кмет на
Столична община, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева по
1
чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. Наказателното постановление е влязло в сила на
16.10.2017г.
С молба от 14.02.2021г. Столична община е поискала образуване на изпълнително
производство и по молбата е образувано изпълнително дело № 20218490402528, по описа на
ЧСИ ***.
С ПДИ от 1.9.2021г. ЧСИ *** е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца при
работодателя „***“ ЕООД. Работодателят е признал вземането на 30.3.2022г.
С постановление от 7.4.2022г. изпълнителните действия са спрени на основание издадената
по настоящото дело обезпечителна заповед.
На 20.4 2022г. съдебният изпълнител и изпратил съобщение до работодателя за вдигане на
запора.
От правна страна следва да се посочи, че съгласно чл.82, ал.1, б. а ЗАНН административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Съгласно ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според ал.3 независимо от спирането
или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
В случая давността е започнала да тече от влизане в сила на наказателното постановление
на 16.10.2017г., като през последващия 2-годишен период не се установява да са
преприемани изпълнителни действия. Предвид изложеното, давността за събиране на
вземането е изтекла на 16.10.2019г. без да е спирана или прекъсвана.
След изтичане на давността длъжникът може да изпълни задължението си, но същото не
може да бъде изпълнено със способите на принудителното изпълнение по искане на
кредитора, ако длъжникът му противопостави възражение за изтекла погасителна давност. В
случая вземането за глобо се изпълнява по реда на ГПК, поради което е допустима защита с
иск по чл.439, ал.2 ГПК. Следва да се посочи, че макар съдебният изпълнител да е наложил
изпълнителна мярка запор на трудовото възнаграждение, не се установява сумата реално да
е била удържана до спиране на изпълнителните действия. Поради това ищецът има интерес
да предяви установителен иск, че възможността вземането да се събере принудително е
погасена по давност.
Съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи. Предвид липсата на фактическа
и правна сложност, цената на иска и приключването на делото в 1 съдебно заседание съдът
намира, че е основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
същото следва да бъде намалено до 300лв.
Воден от горното, съдът:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. С. И. с ЕГН **********, гр. София, ул.
Цанко Церковски №67, вх. А, ет.1, ап.1 срещу ответника Столична община , ул. Московска
№33, иск, че за ответника е погасена по давност възможността да събере принудително
сумите по наказателно постановление № 309513/ 2017 г., издадено от *** – заместник-кмет
на Столична община, с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева по чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО и е образувано изпълнително дело
№ 20218490402528, по описа на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА Столична община , ул. Московска №33, да плати на К. С. И. с ЕГН **********,
гр. София, ул. Цанко Церковски №67, вх. А, ет.1, ап.1, сумата 355лв. – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3