Решение по дело №2338/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. А. Г., гражданка на Руска федерация, ЛНЧ **********, с адрес: [населено място], к-с „З.“, [адрес], против решение № 19-В/27-10-2023 г. на интервюиращ орган, Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, с което не е допусната последваща молба с вх.№ УП 3034/10.10.2023 г. до производство за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт и писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.84, ал.2 ЗУБ, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 25.03.2022 г. К. А. Г. е подала молба, в Регистрационно-приемателен център /РПЦ/ [населено място] вх.№ 177, за предоставяне на международна закрила/л.142 от адм.дело №10987/2023 г., А. /.

По повод молбата е образувано административно производство по чл.68, ал.1, т.1 ЗУБ, което на 19.10.2022 г. е приключило с издаване на решение №15426 на заместник-председател на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ за отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Глазунова на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ и поради липса на предпоставките по чл.8 и 9 с.з./л.106-112 от адм.дело №10987/2023 г.,А./.

Административният орган приел, че за К. А. Г. не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ, тъй като на територията на Р. не е налице въоръжен конфликт; не е установено изключително ниво на общото насилие в страната; липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут; за молителката са налични минимални причини за страх; няма реална опасност да бъде изложена на реална опасност от тежки посегателства/тежки заплахи срещу живота или личността и на цивилно лице/, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт; не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ; липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като молителката не е заявила член на семейството и да има предоставен статут в Република България; не може да и бъде предоставен и статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, тъй като не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер. Не се установява преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова, не се заявява спрямо нея да е била осъществена репресия или преследване, поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група от държавата, партии или организации и недържавни субекти, на които държавата не може или не желае да предостави закрила срещу преследване, не е била принудена да напусне Р., а го е направила доброволно и по собствено желание.

Решение №15426 от 19.10.2022 г. на зам.председателя на ДАБ е оспорено пред Административен съд Бургас, който с решение №47 от 25.01.2023 г. е отхвърлил жалбата на Глазунова. Приел е, че в бежанската история на К. Г. няма нито един обоснован фактически довод за проявен по отношение на нея акт на преследване от страна на официалните власти в Р., като акцентът е, че според обществото сексуалната и ориентация е обществено неприемлива; изложени са само абстрактни опасения без конкретни факти, които не обосновават основателни предположения за действително преследване от страна на органите в държавата на произход, с цел осъществяване на репресия на посочените в чл.8 ЗУБ признаци; напуснала е доброволно Р.; не се установява наличието на препятствие за завръщането й; иска да развива бизнес с брата на партньорката си, което обосновава извод за икономически, а не политически причини за отправеното искане/л.57-67 от адм.дело №10987/2023 г., А./.

Решението на Административен съд Бургас е оставено в сила с решение № 5164 от 16.05.2023 г. на Върховен административен съд/ВАС/ по адм.дело №2729/2023 г./л.55-56 от адм.дело №10987/2023 г., А./.

На 10.10.2023 г. К. Г. е подала отново молба РПЦ София, рег. №УП-3034, която е последваща по смисъла на §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ/Д. З./. Към молбата е приложила доклад за състоянието на ЛГБТИ правата в Руската федерация/л.24-29 от адм.дело №10987/2023 г., А./.

На 10.10.2023 г. със съобщение, рег.№УП 3034, Глазунова е уведомена за възможността в тридневен срок да представи писмени доказателства, които да бъдат взети предвид при провеждането на предварителната процедура по допустимост/л.45 от адм.дело №10987/2023 г., А./.

В посочения срок в ДАБ при МС са постъпили писмени документи.

На 27.10.2023 г. интервюиращ орган, Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, е издал решение №19-В, с което не е допуснал последващата молба, вх.№УП 3034/10.10.2023 г. на К. А. Г. до производство за предоставяне на международна закрила.

Интервюиращият орган е приел, че в последващата си молба за предоставяне на международна закрила К. Г. не сочи никакви нови факти и обстоятелства от съществено значение за личното и положение или относно държавата и по произход, а тези на които се позовава, касаещи сексуалната и ориентация и политическа ангажираност, вече са били обсъдени по време на предходното административно производство. От приложените към последващата и молба материали не можело да се направи извод за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, нито извод, че тя може да бъде подложена на репресии или преследване на основание сексуалната и ориентация.

Решение № 19-В/27-10-2023 г. на интервюиращ орган, ДАБ при МС, е предмет на разглеждане в настоящото производство/л.13 и 14 от адм.дело №10987/23 г., А./.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, решение № 19-В/27-10-2023 г. е издадено от компетентен орган-интервюиращ орган, според правилото на чл.76б, ал.1 ЗУБ и заповед № РД 05-346/26.04.2022 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС по чл.48, ал.1, т.10 ЗУБ/л.11, гръб, от делото/.

На второ място, решението е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място обаче решението е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения:

Съгласно §1, т.6 Д. З. „последваща молба“ е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата.

Предназначението на тази специална процедура, съгласно чл.76а ЗУБ е, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила е, да се прецени нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУБ. Цитираната норма изисква производството за предоставяне на международна закрила да не се образува, а образуваното да се прекрати, ако чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или държавата на произход. Това означава, изложените при предходните разглеждания на молбата факти да са били вече разгледани и приети с влязъл в сила административен акт, а на обсъждане подлежат само нови такива.

С оспореното решение интервюиращият орган се е произнесъл относно допустимостта на подадена от Глазунова молба за предостяване на международна закрила на 10.10.2023г., която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 Д. З., при наличие на влязло в сила решение, с което е отказано да и бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съществено е, че производството приключило с обжалваното решение е предхождащо и обуславящо същинското производство по разглеждане на молбата за предоставяне на закрила.

В конкретния случай, интервюиращият орган при ДАБ при МС е достигнал до извода, че в последващата си молба Глазунова не се позовава на различни от заявените от нея факти в предходното производство от значение за личното и положение, за държавата и по произход, както и не е представила нови доказателства за обстоятелства, такива които да обусловят допускането на последващата и молба до производство за предоставяне на международна закрила. Действително, в последващата си молба за предоставяне на международна закрила, жалбоподателката не заявява за първи път своята сексуална ориентация. Акцентирала е върху този факт и в първоначалната си молба и при провеждането на интервюто с нея. Представя доклад за състоянието на ЛГБТИ правата в Р. от неизвестен автор, който не е приет за ново доказателство и не е взет предвид от интервюиращия орган, тъй като съдържал общодостъпна информация и не касаел пряко молителката и нейното лично положение. В решението административния орган не е обсъдил твърденията и за наличие на заплахи поради принадлежността и към специфична социална група по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУБ, което обстоятелство само по-себе си, би могло да породи възможни действия за преследване според чл.8, ал.5, т.6 ЗУБ, както и не е обсъдил основанията по чл.9, ал.1, т.2 ЗУБ /реална опасност от тежки посегателства - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/. В решението, финализирало с отказ искането на Глазунова за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по първоначално подадената молба е обсъдена актуалната обстановка в страната на произход в контекста на общата ситуация в Р., но в оспореното решение липсват мотиви относно актуалната обстановка в страната на произход на молителката към момента на постановяването му, а от постановяване на предходното решение е изминала повече от година. Характерът на производството по чл. 76а-76в ЗУБ не освобождава административния орган от задължението да обсъди всички релевантни факти и най-вече, личните основания на търсещия закрила, съобразявайки се не само с неговите защитени признаци, но и с оглед неговото занятие и предполагаема известност, обществена ангажираност и възможност, чрез професията си да въздейства и възпитава.

За случай като процесния на търсена закрила от хомосексуални лица Съдът на Европейския съюз/СЕС/ посочва спецификата на тези молби за закрила с оглед трудността за ангажиране на доказателства, още по-малко на писмени такива, които са единствено релевантни в производството по чл.76а и сл. ЗУБ. В тази връзка в решение от 02.12.2014 г. по съединени дела С-148/13, С-149/13 и С-150/13 се сочи, че макар търсещото убежище лице да трябва да посочи тази ориентация, която е част от личния му живот, молбите за предоставяне на статут на бежанец, мотивирани с опасение от преследване поради тази ориентация, също като молбите, в които се посочват други мотиви за преследване, могат да бъдат оценявани в съответствие с чл. 4 Директива 2004/83 . Тази оценка съобразно чл.4, пар.3, б. „в“ Директива 2004/83 следва да се извърши на лично основание и да вземе под внимание личния статут и личното положение на търсещото убежище лице, включително и такива фактори като неговото минало, неговия пол и неговата възраст, за да може да се определи дали актовете, на които то е било или рискува да бъде изложено, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежко посегателство. Освен това, в т. 51 от същото решение, е отразено, че при извършване на проверките от компетентните органи, съгласно чл. 4 от посочената директива, когато определени аспекти на изявленията на лицето, търсещо убежище, не са подкрепят от писмени или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, стига да са изпълнени кумулативните условия по чл. 4, пар. 5, б. „a“-„д“ Директива 2004/83. Оценяването на молбите за предоставяне на статут на бежанец въз основа само на стереотипните схващания за хомосексуалните лица не отговаря на изискванията, установени с посочените в предходната точка разпоредби, тъй като не позволява на тези органи да отчетат индивидуалното лично положение на търсещото убежище лице.

В в.66 от решение СЕС от 25.01.2018 г. по дело С-473/16 се сочи, че от една страна, провеждането на лично интервю от служители на решаващия орган може да допринесе за оценката на тези декларации, доколкото както чл. 13, пар. 3, б. „а“ Директива 2005/85, така и чл. 15, пар. 3, б. „а“ Директива 2013/32 предвиждат, че държавите членки гарантират, че лицето, което провежда интервюто, е компетентно да отчете личните обстоятелства във връзка с молбата, включително сексуалната ориентация на молителя. Следователно, при оценка на индивидуалните обстоятелства за кандидат, претендиращ закрила на това специфично основание, се предава изключително значение на личното интервю, което по презумпция е отречено в производството по чл. 76а и сл. ЗУБ. Това недопустимо лишава кандидата от единствената в случая възможност да обоснове твърденията си, което накърнява правото му на защита и е основание за отмяна на оспорения административен акт.

В случая, в оспореното решение изцяло липсват изложени мотиви както относно актуалната обстановка в държавата на произход, така и относно положението на хомосексуалните лица от женски пол. Предвид липсата на подобно обсъждане и мотиви в цитираното решение, не може да се приеме, че тези факти са преклудирани в настоящото производство. Безспорно, молбата за международна закрила на К. Г. следва да бъде разгледана, както с оглед на индивидуалното, лично положение на кандидата, така и съобразно актуалната обществено-политическа обстановка в страната на произход в контекста на положението на хомосексуалните лица. Тези две релевантни обстоятелства не са обсъдени в оспорения административен акт, което налага неговата отмяна, тъй като е издаден при липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон. Представените от Глазунова множество писмени доказателства следва да бъдат взети предвид и преценят от административния орган в производството по разглеждане на повторната и молба за международна закрила.

Преписката следва да се върне на компетентния административен орган за произнасяне по същество по последващата молба на Глазунова за предоставяне на международна закрила като съобрази мотивите на настоящото решение в срока по чл.85, ал.5 ЗУБ.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски. Доказателства за реално сторени такива обаче не са представени, поради което претенцията следва да се остави без уважение.

Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 19-В/27-10-2023 г. на интервюиращ орган, Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, с което не е допусната последваща молба с вх.№ УП 3034/10.10.2023 г. на К. А. Г., гражданка на Руска федерация, ЛНЧ **********, с адрес: [населено място], к-с „З.“, [адрес], до производство за предоставяне на международна закрила.

ВРЪЩА преписката на председателя на ДАБ при МС за произнасяне по последващата молба вх.№ УП 3034/10.10.2023 г. на К. А. Г., гражданка на Руска федерация, ЛНЧ **********, с адрес: [населено място], к-с „З.“, [адрес], съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ за произнасяне срока по чл.85, ал.5 ЗУБ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. А. Г., гражданка на Руска федерация, ЛНЧ **********, с адрес [населено място], к-с „З.“№ 14, ет.15, ап.4, за присъждане на разноски.

Решението не подлежи обжалване.