Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62, том ІV, стр. 76
22.04.2013 год., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия ІV състав
На двадесети март две хиляди и тридесета година
В публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар: ***
Прокурор :
Като разгледа докладваното от районния съдия
Гражданско дело №1368 по описа за 2012 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д.№1368/2012год.
по описа на ДРС е образувано по искова молба и след допуснато изменение на
осн.чл.214, ал.1 от ГПК по отношение размера на иска с протоколно определение
от 20.03.2013г. от
*** с ЕГН *** ***
с ЕГН ******с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с
ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** ***********, чрез пълномощник адв.*** ***, с
която срещу *** ЕИК ***, ул.***, представлявана от кмета ***, е предявен иск, с
който се настоява да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответната *** дължи на ищците следните суми :
18000 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно лишаване от ползване за периода от
01.09.2006г.-01.09.2011г. на имот, тяхна собственост, с идентификатор №*** на
площ от *** кв.м., представляващ сграда за търговия – ***, находяща се в ***,
ведно с частта от дворното място, върху което е построен имота, с идентификатор
№***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
02.03.2012г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
до окончателното изплащане на сумата
269.58 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.12.2011г. до
02.03.2012г. /датата на получаване на поканата за доброволно плащане до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,
съгласно заповед за изпълнение под №86/05.03.2012г. по ч.гр.д.№713/2012г.
по описа на ДРС.
Настоява се за присъждане на
сторените по исковото производство съдебни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер.
Навежда се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното вземане с оглед разпоредбата
на чл.110 от ЗЗД; както и че сумата следвало да се претендира с оглед на
отпаднало основание, поради което искът се явява недопустим по аргумент от ППВС
1/1979г. Настоява се, че до влизане в законна сила на решение №79/17.02.2010г.,
поставено по в.гр.д.№516/2009г. по описа на ДОС, процесния имот бил със статут
на *** собственост, поради което обезщетение се дължи за периода от влизане на
решението в сила – 10.12.2010г. до предаването му на ищците – 01.09.2011г.
Според ответника, между страните
по делото е налице съсобственост по отношение на имот с идентификатор №*** и
отношенията им следва да се уреждат в съгласие с разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ЗС и за да възникне задължение на съсобственика, който ползва вещта, за
обезщетение, то е необходимо този, който не я ползва, да отправи писмено
искане. С оглед на факта, че такова е отправено на 02.12.2011г., а обектът е
предаден с протокол от 01.09.2011г., то и претендираното обезщетение било
недължимо.
Ответникът оспорва иска по
размер, като настоява, че в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД се дължи връщането
на по-малката сума между обедняването и обогатяването, като се настоява, че
получените от *** *** плодове под формата на концесионно плащане са в много
по-нисък размер от претендираното месечно обезщетение.
Настоява се за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтича
претендираното от ищците право :
Твърди се, че ищците
са собственици на недвижим имот с идентификатор №***, построен в поземлен имот с идентификатор №*** с
административен адрес гр.***, ведно с частта от
дворното място, върху което е построен имота, съгласно решение
№79/17.02.2010г., постановено по в.гр.д.№516/2009г. по описа на ДОС, влязло в
сила на 10.12.2010г. С протокол за предаване на обект от 01.09.2011г.
ответникът предал на ищците владението на имота.
В исковата молба се твърди, че през периода
от 01.09.2006г. до 01.09.2011г. ***
ползвала имота, ведно с частта от дворното място, върху която е построен същия,
без да има сключен договор с ищците, без да заплаща наем или друго основание. С
покана вх.рег.№***г. ответникът бил поканен да заплати
доброволно обезщетение за ползване на имота, но същият отказал с писмо изх.№***г.
Ищците настояват, че ответната *** им дължи обезщетение за лишаване от ползите
на имота, изчислено на база пазарен наем от по 300 лева месечно за периода от
01.09.2006г. до 01.09.2011г. Сочи се, че въз основа на подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК ищците се снабдили със заповед за изпълнение под
№86/05.03.2012г. по ч.гр.д.№713/2012г. по описа на ДРС, срещу която длъжникът
подал писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК. Предвид изложеното ищците считат, че е налице
правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск.
Искът е с правно
основание чл.422 от ГПК във вр.чл. 59 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е възложено да
докаже наличието на правен интерес от водене на установителен иск по реда на
чл.422 във вр.415 от ГПК; общия фактически състав на неоснователното
обогатяване - обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на
другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга правна
възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия; размер на вземането.
При оспорване от страната на
ответника в негова тежест се възлага да докаже въведените правоизключващи
възражения.
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приобщеното ч.гр.д.№713/2012г. по описа на ДРС, по реда на чл.410 от ГПК въз основа на
заявление от ищците
по настоящото дело чрез пълномощник адв. *** е издадена заповед за изпълнение №86
от 05.03.2012г., с която е разпоредено *** да заплати на заявителите
18000 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно лишаване от ползване за периода от
01.09.2006г.-01.09.2011г. на имот, тяхна собственост, с идентификатор №*** на
площ от *** кв.м., представляващ ***, находяща се в ***, ведно с частта от
дворното място, върху което е построен имота, с идентификатор №***, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.03.2012г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
изплащане на сумата
418.60 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.12.2011г. до
02.03.2012г. /датата на получаване на поканата за доброволно плащане до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,
както и сумата от 1358 лева в това число 360 лева – ДТ за
главницата, 28 лева – ДТ за лихвите и преводна такса и 970 лева – адвокатски
хонорар.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът подал писмено възражение. С разпореждане от
13.03.2012г., връчено на пълномощника на заявителите на 26.03.2012г. съдът му е указал
възможността да предяви иск в едномесечен срок. Исковата молба е депозирана в
Районен съд град Добрич на 19.04.2012г. допустима е и
при наличие на правен интерес от воденето на установителния иск същият подлежи
на разглеждане по същество.
Безспорно се установява, че въз
основа на влязло в сила на 10.12.2010г. решение №79/17.02.2010г. по
в.гр.д.№516/2009г. по описа на Добрички окръжен съд, е признато за установено
по отношение на *** правото на собственост на ищците в настоящото дело върху
недвижим имот, находящ се в гр.***, представляващ дворно място със
застроена и незастроена площ от ***
кв.м., нанесено със зелени плътни линии и червен цвят на скица №*** към
заключението по допуснатата СТЕ, изготвено на 20.10.2000г. /л.123 от
гр.д.№1419/1999г. на РС Добрич/, ведно с построената върху него масивна сграда
от *** със застроена площ от *** кв.м., защрихована с червени щрихи на скица ***,
който имот съставлява бивш пл.№***., а понастоящем е част от имот, за който е
отреден парцел *** пл.*** кв.*** по действащия план на гр.***, възстановено по
силата на закона в резултат на настъпила реституция от момента на влизане в
сила на ЗИДЗВСОНИ, обн.ДВ, бр.107/18.11.1997г., считано от 22.11.1997г.
*** е осъдена да предаде на
ищците владението върху масивната сграда от *** помещения със застроена площ от
*** кв.м., защрихована с червени щрихи на скица №*** към заключението на СТЕ,
ведно с частта от дворното място, съставляващо бивш пл.№*** в кв.*** по ***г, а
понастоящем отредено в парцел *** по действащия план на града, върху която е
построена сградата, също на площ от *** кв.м. Отхвърлени са предявените искове
с правно основание чл.108 от ЗС в тяхната осъдителна част досежно исковите
претенции за осъждане на *** да предаде владението върху останалата част от
дворното място, която е със застроена и незастроена площ от *** кв.м., вкл.
частта, застроена с пристройка от *** кв.м. и незастроена част с площ от ***
кв.м., както и за осъждане на *** да предаде владението върху пристройката със
застроена площ от *** кв.м., изградена върху дворното място, очертана с черни
кадастрални граници пред т.** до т.*** на скица ***.
С взаимно разписан протокол за
предаване на обект представители на *** предават на 01.09.2011г. на представител
на собствениците в изпълнение на посоченото по-горе решение - обект ***, находящ се в *** и включен УПИ
/парц./ ******.
Не се спори, че съгласно скица на
сграда №***г., изд.от ***, понастоящем процесния имот е с идентификатор №***
като самостоятелен обект с предназначение за търговия на площ от *** кв.,
разположен в поземлен имот с
идентификатор №***.
С нотариална покана, връчена на
ответната *** на 01.12.2011г., ищците са настоявали да бъдат обезщетени за
неоснователното ползване на имота им през периода от 01.09.2006г. до
01.09.2011г. със сумата от 18 000 лева, изчислена на база пазарен месечен
наем от 300 лева за период от 60 месеца.
С писмо изх.№***г. кметът на ***
счита поканата за лишена от основание и отказва да заплати търсеното
обезщетение.
Съгласно ведомост по аналитични
партиди за периода от 2007г. до 2011г. за сметка 4331 Вземания от концесии
ответникът е реализирал приход в размер на сумата от 15282.37 лева.
Съгласно неоспорената от
страните, изготвена от в.л. *** съдебно-оценъчна експертиза, която съдът
кредитира, общия размер на месечния пазарен наем на процесния имот за периода
от 01.09.2006г. до 01.09.2011г. възлиза на сумата от ***лева.
По делото са разпитани водените
от ищцовата страна свидетели ***, син на ищцата ***, и св.***, съпруг на ищцата
***. Техните показания съдът кредитира при преценка с оглед на всички други
данни по делото, предвид възможната тяхна заинтересованост, по арг.чл.172 от ГПК. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни, че в рамките на
последните десет години имотът не се ползва от техните роднини, а от ***,
независимо от водените искове за собственост.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е
частично основателен.
Активната легитимация на ищците в
спорното материално правоотношение се установява от представеното
гр.д.№1419/1999г. по описа на ДОС и приложеното към него в.гр.д.№516/2009г. по
описа на ДОС, по което е постановено влязлото в сила решение №79/17.02.2010г.,
посочено по-горе, и се легитимират като собственици на процесния недмижим имот
– част от масивната сграда от *** на площ от *** кв.м., ведно с дворното място
от *** кв.м., върху което е построена същата, което към настоящия момент
представлява недвижим имот с идент.*** - ***. Представените удостоверения за
наследници на ***, поч.на ***г. и неговата починала преди смъртта му дъщеря ***
обосновават активната легитимация на последните трима по исковата молба ищци.
Съгласно посоченото решение
ищците са самостоятелни собственици на процесния имот, поради което
възражението на ответника за приложение разпоредбата на чл.31, ал.2,
съотв.чл.30, ал.3 от ЗС е неоснователно.
От ангажираните писмени и гласни
доказателства, вкл. от ответната страна се установява по безспорен начин, че ***
е ползвала собствения на ищците недвижим имот през периода от 01.09.2006г. до
датата на предаването му на ищците – 01.09.2011г., което ползване е без правно
основание, и дължи на собствениците обезщетение за това по реда на чл.59 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Субсидиарният иск иск по чл.59 от ЗЗД има за цел за предотврати неоснователното обогатяване за чужда сметка, но в
същото време чрез реализирането му не може да се стигне до друго неоснователно
обогатяване. Законодателят е предвидил, че подлежи на връщане онова, с което
страната се е обогатила. Това означава, че в случая реално получените от ***та
суми от концесионни възнаграждения в размер на 15282.37 лева за периода 2007г.-2011г.,
представляват онова, което подлежи на реституция, дори когато загубата на
другата страна е по-голяма. Дължимото по реда на чл.59 от ЗЗД не може да бъде
повече от това, с което страната се е обогатила, т.к. в противен случай
претендиращата страна би се обогатила неоснователно. Съгласно заключението на
вещото лице *** месечния пазарен наем на *** през периода от 01.01.2007г. до 01.09.2011г.
възлиза на по-голяма сума – 18360 лева, но с оглед прилагане на критерия –
размер на обогатяването, то *** дължи сумата от 15282.37 лева.
По отношение на периода от
01.09.2006г. до 31.12.2006г. и за периода от ответникът дължи обезщетение
според средната пазарна наемна цена за аналогични имоти, съгласно заключението
на вещото лице в размер на 1020 лева. Ответната страна се е обогатила за сметка
на ищците, спестявайки разходи за заплащане на наем на ползвания имот,
собственост на ищците, без правно основание, без да заплаща разноски за
ползването му. Обогатяването се изчислява по размера на наема, който ищците
биха получили, ако бяха сключили договор за наем на имота. Или общо за периода
от 01.09.2006г. до 01.09.2011г. ответната *** дължи на ищците обезщетение за
ползване на имота в размер на 16302.37 лева, като предвид направеното
възражение за изтекла погасителна давност /арг.чл.110 от ЗЗД/ и с оглед датата
на която е подадена заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 02.03.2012г.
задължението на *** е погасено по давност за периода от 01.09.2006г. до 02.03.2007г.
за сумата от 1020 лева /пазарен наем, съгласно заключението на ***/ и сумата от
539.88 лева- концесионно възнаграждение за периода от 01.01.2007г. до 02.03.2007г.,
изчислено като годишното възнаграждение се раздели на 12 месеца или 3138
лева:12 месеца = 261.50 лева месечно; 261.50лева : 31 дни на месец март = 8.44
лева х 2 дни = 16.88 лева + 523 лева за м.01. и м.2 на 2007г.
Следователно като основателен и доказан искът
следва да бъде уважен за сумата от 14742.49 лева за периода от 02.03.2007г. до
01.09.2011г., а за разликата от 14742.49 лева до първоначално претендирания
размер от 18000 лева и за периода от 01.09.2006г. до 02.03.2007г. – отхвърлен
като неоснователен и погасен по давност.
По
отношение на мораторната лихва следва да се уважи така както е поискана - за
сумата от 269.58 лева, т.к. изчислена на осн.чл.162 от ГПК и посредством
електронен лихвен калкулатор Balans.BG сумата възлиза на 355.21 лева за
периода от падежа- 09.12.2011г., защото видно от текста на поканата е даден
едноседмичен срок за доброволно плащане, а същата е получена на
01.12.2011г. - до 02.03.2012г. /датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/, но само по уважената
главница – 14742.49 лева. За периода от 02.12.2011г. до 08.12.2011 вкл. като
неоснователен иска следва да бъде отхвърлен. Законната лихва следва да се
присъди от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
заплащане на задължението само върху уважената част от главницата.
Предвид
изхода на спора се дължат сторените разноски в рамките на заповедното
производство, но само в размера на уважената част от иска, като съдът издал
същата следва да прецени размера на разноските присъдени с издадената заповед,
след влизане в сила на настоящото решение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане на ищеца следва да се присъдят и
разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част от иска и
съобразно събраните доказателства, като следва да се присъди сумата от 319.85
лева – държавна такса по двата иска; 797.05 лева – адвокатско възнаграждение и 106.82
лева – възнаграждения на вещите лица.
Съразмерно с отхвърлената
част от исковете ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за
възнаграждение за вещото лице по СОЕ в размер на 10.86 лева и юрк
възнаграждение в размер на 145.39 лева, на осн.чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника ***, че ДЪЛЖИ
на *** с ЕГН *** ***
с ЕГН ******с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с
ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ***
*****, чрез пълномощник адв.*** ***, следните суми, съгласно заповед за изпълнение №86/05.03.2012г. по ч.гр.д.№713/2012г.
по описа на ДРС
14 742.49 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно лишаване от ползване за периода от 02.03.2007г.-01.09.2011г.
на имот, тяхна собственост, с идентификатор №*** на площ от *** кв.м.,
представляващ сграда за търговия – ***, находяща се в ***, ведно с частта от
дворното място, върху което е построен имота, с идентификатор №***, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.03.2012г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата от 14 742.49 лева до
първоначално претендирания размер от 18 000 лева и за периода от
01.09.2006г. до 02.03.2007г.
269.58 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.12.2011г.
до 02.03.2012г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/, като отхвърля иска за периода от 02.12.2011 до 08.12.2011г.
ОСЪЖДА ответника
***, да заплати на ищците
*** с ЕГН ****** с
ЕГН ******с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с
ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ***
и *** с ЕГН ***, чрез пълномощник адв.*** ***,
сторените съдебно-деловодни разноски, от които 319.85
лева – държавна такса по двата иска; 797.05 лева – адвокатско възнаграждение и 106.82
лева – възнаграждения на вещите лица.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ****** с
ЕГН ******с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ****** с
ЕГН ****** с ЕГН ****** с ЕГН ***
и *** с ЕГН ******
Добрич сторените разноски за
възнаграждение за вещото лице по съдебно оценителната експертиза в размер на 10.86
лева и юрк възнаграждение в размер на 145.39 лева, на осн.чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :