Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна,…………2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Втори тричленен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И. и секретаря
Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 2155/2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция
на МВР – Варна срещу Решение № 1063/02.08.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223110201664/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, пети състав,
с което е отменено наказателно постановление № 21-0819-005558/30.12.2021г. на
Началник група при Областна дирекция на МВР гр.Варна, сектор „Пътна полиция“, с
което на Ц.И.Г. са наложени следните административни наказания: по т. 1 –
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП, по т. 2 – „глоба“
в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца,
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП и по т. 3 – „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Решението е
оспорено с твърдения за неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Изложени са съображения за неправилност
на извода на районния съд, че не е налице съответствие между правното и
фактическото описание на нарушението. Твърди се, че изводите на въззивният съд
по отношение на точка две от НП също са неправилни, тъй като Г. е бил длъжен по
всяко време да следи пътната обстановка и за това какво се случва около
автомобила и ако не е разбрал за ПТП, то това се дължи на неговото виновно
поведение. Направено е искане да бъде отменено решението на първоинстанционния
съд и да бъде потвърдено наказателното постановление. Отправено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Депозирани са писмени
бележки, с които са развити подробни съображения за основателност на жалбата.
Ответникът по делото, чрез адвокат П.Б., оспорва
касационната жалба. Излага доводи, че не става ясно къде точно е извършено
нарушението. Изразява доводи за правилност на въззивното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл.
218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното Решение № 1063/02.08.2022 г. въззивният
съд е отменил Наказателно постановление № 21-0819-005558/30.12.2021 г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с което за
допуснати нарушения на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на Ц.И.Г.,
ЕГН: ********** са наложени административни наказания: на основание чл. 185–
глоба в размер на 20 лева; - на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца;
- на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
За да постанови съдебния акт районният съд е приел за
установено от фактическа страна следното: На 26.08.2021 г. около 19:18 часа, в
гр. Варна на ул. „Андрей Сахаров“ – паркинга на „Гранд МОЛ – Варна“ на ниво -1,
Г. е управлявал собствения си автомобил „Ауди А5“ с рег. № **и при извършване
на маневра – движение назад е блъснал лек автомобил „Шкода“ с рег. № **и е нанесъл материални щети. Напуснал е мястото на
произшествието без да спре и да установи последиците от него, както и не е
носил талона към свидетелството за управление на МПС. На 27.08.2021 г. мл.
автоконтрольор е съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Г., в който било посочено, че е нарушил
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. На 24.12.2021 г. е снето обяснение от Г., в което той
е посочил, че е тръгнал по спешност поради инцидент с майка му. Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното
в настоящото производство решение, въззивният съд е приел, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни административни органи, в предвидените в ЗАНН срокове.
При анализа на събраните в хода на
производството доказателства е приел, че както в АУАН, така и в НП липсват
категорични доказателства за причинени имуществени щети и данни на кого са
причинени. В НП е посочена разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която визира три различни състава на
административни нарушения и въззивният съд е извел извод, че описанието на
административното нарушение не освобождава административнонаказващия орган от
задължението да посочи точно и ясно законовата разпоредба, която е нарушена.
Първостепенният съд е посочил, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По отношение на точка 2 от наказателното
постановление, ВРС е посочил, че при липса на посочени материални щети, изводът
за наличие на ПТП не би могъл да бъде обоснован, както и това, че Ц.Г. е
участник в него. По отношение на точка 3
от НП въззивният съд е приел, че нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не
е доказано, тъй като в НП е посочено, че извършителят не е установен на място и
остава неизяснено как е направен извода, че при извършването на нарушението
водачът не е носил контролния си талон. С тези мотиви ВРС е отменил изцяло
издаденото наказателно постановление.
Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд
за недоказаност на авторството на нарушенията, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Посочената от наказващия орган като нарушена
разпоредба по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вменява задължение за всеки участник в
движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за
движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да
не причинява имуществени вреди. Въззивният съд правилно е приел, че нарушението
не е описано от фактическа страна в процесното НП. Посочено е в НП, че при ПТП
са нанесени материални щети, но липсва описание на същите. В протокол за ПТП е
посочено, че има деформация на предна дясна част, но отново не е посочено в
какво се изразява, не са посочени вида и размера на причинените имуществени
вреди в НП, а тези факти са от значение за установяване причинени ли са при
управление на МПС от наказаното лице. Касационната инстанция изцяло споделя
извода на Районен съд – Варна за допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Също така законосъобразно е
прието от първоинстанционния съд, че при издаване на АУАН е допуснато нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, тъй като не са посочени имената и точните
адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението и единен
граждански номер. Тези факти са били от значение за установяване в
действителност има ли нанесени имуществени вреди. Административнонаказващия
орган е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което е довело до липса на
категорични доказателства относно наличието на имуществените вреди, вида и
размера им. Законосъобразно е прието от Районен съд – Варна, че НП е
незаконосъобразно в тази част и е отменено. С оглед на изложеното, настоящата
съдебна инстанция счита жалбата за неоснователна в тази част.
Липсата на категорични доказателства за вида и размера
на нанесени имуществени вреди при управление на МПС, обуславят липсата на
доказателства за наличие на пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.
30 от ПР на ЗДвП, поради което законосъобразно е прието от Районен съд – Варна,
че не са налице доказателства за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По отношение на описаното нарушение в т. 3 от НП в
касационната жалба не са посочени конкретни възражения. Касационната инстанция
изцяло споделя изводите на въззивният съд, че това нарушение не е
доказано. След като и в АУАН и в НП е
посочено, че водачът е напуснал мястото на произшествието, а АУАН е издаден на
следващия ден – 27.08.2021 г., то неясно остава защо е прието от административнонаказващия
орган, че при извършване на нарушението Ц.Г. не е носил в себе си контролния
талон към свидетелството за управление на МПС.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради
което следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Искането на жалбоподателя за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно по аргумент на противното на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, поради което се отхвърля от съда.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Втори тричленен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1063/02.08.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 20223110201664/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, пети състав, с което е отменено наказателно постановление №
21-0819-005558/30.12.2021 г. на Началник група при Областна дирекция на МВР
гр.Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Ц.И.Г. са наложени следните
административни наказания: по т. 1 – „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл. 185 от ЗДвП, по т. 2 – „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП и по т. 3 – „глоба“ 10 лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: